— Страхувам се, че това не е достатъчно.

— Няма за какво да се тревожиш. Имаш думата ми.

Ризата му нямаше копчета, затова тя уви два пъти пояса му около кръста си и завърза краищата.

— Дори не ме поглеждаш. Криеш ли нещо?

— Не — излъга тя.

— Тогава седни, за да поговорим.

— Нямам какво повече да ти кажа. Май е по-добре да ме отведеш вкъщи.

Той стана.

— Не и преди да свършим с това. Плашиш ме.

Но гласът му не беше уплашен, беше ядосан. Тя обу обувките си.

— Всичко беше наред при последния ми преглед.

— Кога беше това?

— Пролетта.

— Колко мъже си имала оттогава?

Въпросът му беше честен, но тя все още чувстваше някаква болка в себе си.

— Дузини! Всички знаят, че спя с всеки, който поиска!

Той направи две крачки и застана до нея.

— Дявол да го вземе! Не прави така! Колко?

— Имена и адреси ли искаш?

Тя стисна устни, за да добие по-тежък вид.

— Първо ми дай бройка.

Очите й започнаха да парят.

— Ще трябва да ми се довериш. Казах ти, че няма защо да се притесняваш. Историята на моя сексуален живот не е твоя работа.

— В момента е точно моя работа. — Той улови ръката й, не за да я нарани, а за да й покаже, че не може да се измъкне. — Колко?

— Не ми причинявай това!

— Колко, по дяволите?

— Не е имало други! Само ти.

— Сигурно — провлече той.

Недоверието му беше последната капка, която преля чашата на тази нощ, наподобяваща огромна вълна от чувства и сълзите се изплъзнаха от очите й.

— Ако искаш вярвай!

Тя се отдръпна от него и тръгна към вратата. Гласът му омекна и той я улови, преди да се е измъкнала, после я притисна до гърдите си.

— Не плачи заради мен. Не бива да плачеш, мила. Просто ми кажи истината.

— Дълго време нямаше никой — каза тя уморено. — Много дълго време.

Той се отдръпна от нея, за да я погледне в очите и тя видя, че гневът му е заменен от объркване.

— Истината казваш, нали?

Тя кимна.

Той зарови пръсти в косата й и я притегли до рамото си.

— Въобще не те разбирам.

— Знам — прошепна тя.

Той я придърпа към едно удобно кресло и я сложи в скута си.

— Какво ще правим?

— Още когато те видях за пръв път полудях по теб. — Той притисна главата й до рамото си. — Като казваш много време, за повече от година ли говориш?

Тя кимна.

— Повече от две?

Тя отново кимна.

— Много повече?

Ново кимване.

— Започвам да се досещам. — Той погали косата й. — Наистина си обичала Флорес, нали?

— Повече от всеки друг. До този миг.

— Да не се опитваш да ми кажеш, че оттогава в живота ти не е имало никой? Това ли е? Фийб, но вече трябва да са минали шест или седем години от смъртта му?

Трябваше да го направи. Нямаше надежда за общо бъдеще, ако тя не събере смелост, за да му каже истината и да му позволи да я види такава, каквато е в действителност, с белезите й и всичко останало. Но се страхуваше до смърт да разкрие толкова много от себе си.

Той не се опита да я спре, когато тя стана и отиде до леглото. Тя седна в единия край, с лице към него, стиснала колене, а ръцете й бяха вкопчени в ризата.

— Артуро беше хомосексуалист, Дан. Той не ми беше любовник. По отношение на всичко, което имаше значение, той ми беше като баща.

Никога не го беше виждала толкова объркан.

— Е, тогава нищо не разбирам.

Най-трудното нещо в живота й беше да се довери толкова силно на друго човешко същество, но тя го обичаше и не можеше да се крие повече. Събра смелост и му разказа за изнасилването, като объркваше изреченията и кършеше ръце, докато се опитваше да му обясни. Когато видя гнева му, осъзна, че несъзнателно се беше подготвила за недоверие. Сега думите идваха по-лесно. Разказа му за онези ужасни месеци в Париж, когато спа с толкова много мъже, но той не показа негодувание, а само съчувствие, което омекоти чертите на лицето му и я накара да закопнее за прегръдките му. Но остана на мястото си и почти загубила смелостта си, се опита да му опише колко смразена се е чувствала години наред и как й е било невъзможно да допусне интимна близост.

Когато свърши, тя замлъкна, а мускулите й пищяха от напрежение, докато изчакваше Дан да възприеме факта, че той е мъжът, с когото тя е избрала да прекъсне годините на въздържание. Той не й беше обещавал нищо, но тя му позволяваше да узнае какво означава за нея. Никога не беше рискувала толкова много.

Седеше замръзнала на ръба на леглото и гледаше как той става от креслото и се приближава до нея. Усети потиснатата му ярост в напрегнатите мускули на врата му, но в същото време съчувствието в очите му й даваше да разбере, че тази ярост не е насочена към нея.

Той я взе в прегръдките си и когато заговори, гласът му беше изпълнен с чувства.

— Толкова съжалявам, скъпа. Толкова съжалявам.

Той наведе глава и започна да я целува и тя почувства изцелението при докосването на устните му. В този миг й се искаше да му каже, че го обича, но целувката му ставаше все по-страстна и той започна да я гали. Не след дълго разумът й се изплъзна, докато тялото му прогонваше сенките на миналото.

Когато той я откара вкъщи, вече беше около три часа. Беше облякла роклята си, анцуга му и мантото си. След хаоса от чувства през тази нощ тя се чувстваше успокоена, а и той й изглеждаше поотпуснат.

— Утре ще бъдеш изтощен — каза тя и се облегна на него.

— Нямам нужда от много сън. Дори и когато бях малък, се измъквах от леглото и изчезвах навън.

— Ах ти, разбойник…

— Бях упорит, малък негодник. Майка ми ме напердашваше, ако ме откриеше, но колкото и да ме биеше, аз продължавах да го правя.

Той говореше спокойно, но тя повдигна леко глава към него.

— Майка ти те е биела?

Един малък мускул на лицето му започна да се стяга.

— Не може да се каже, че родителите ми ме отглеждаха според съвременните методи за възпитание на деца. Бяха необразовани хора. Били са на по-малко от двайсет, когато им се наложило да се оженят. И на двамата им е било доста неприятно, че са се накиснали с бебе.

— Съжалявам.

— Няма защо да гледаш толкова тъжно. Когато пораснах, стана по-добре. Баща ми истински се гордееше с мен, щом започнах да играя футбол.

В нея припламна гняв към бащата, който е имал нужда от таблото с точки, за да прояви любовта си.

— Ами майка ти?

— Беше алкохоличка. През добрите си дни и тя се гордееше с мен. И двамата загинаха в автомобилна катастрофа, когато бях първа година в колежа.

Тя осъзнаваше колко много му струва това признание, затова остана смълчана, за да му даде възможност да й разкаже нещата от своя гледна точка.

— Ако искаш да знаеш истината, имах чувството, че съм ги загубил дълго преди това. Странно. Преди около два месеца един мъж ме следеше.

Той й разказа за Рей Хардести, отстранения от отбора играч, и за очевидното желание на баща му да си отмъсти на Дан.

— Оттогава не съм виждал Хардести, затова предполагам, че се е вразумил. Но когато притиснах този мъж до микробуса му, имах чувството, че отново се взирам в очите на моя старец. Очевидно Хардести не е успял да направи нищо от себе си и е живял своя живот чрез сина си. Той не тъгуваше за Рей. Той тъгуваше за себе си. Това е гадно.

Тя потръпна от мисълта, че някой е преследвал Дан.

Гласът му стана дрезгав.

— Ето защо… Трудно е да се обясни, но семейството е нещо важно за мен. Истинско семейство с деца и родители, които се обичат.

— Затова ли пропадна бракът ти?

— Вал въобще не се интересуваше от деца. Не я обвинявам за това че нещата не потръгнаха, нали разбираш. Аз самият трябваше да реша какво искам още преди да се оженя за нея. Тя все казваше, че завиждам на кариерата й, но съвсем не беше така. Себеотрицанието, което Вал проявяваше в работата си, беше сред нещата, които най-много харесвах в нея. Но исках тя да обича и семейството си. Затова не мога да си позволя да направя отново подобна грешка с някоя жена. Не искам децата ми да имат родители като моите. Не искам да бъда бащата, който ще кара детето си да чувства, че му е необходим тъчдаун, за да получи обич. Освен това, искам да имат истинска майка.

Тя го наблюдаваше, докато той завиваше по алеята към дома й. Опитваше се да разбере какво е имал предвид. Дали просто споделяше миналото си с нея, защото тя му беше разказала за своето, или в този разговор имаше някакъв по-дълбок смисъл? Но близостта им беше твърде нова и крехка, за да го попита.

Той й помогна да слезе от колата, а когато стигнаха до вратата на дома й, целуна челото й, после и устните й. Изминаха дълги минути, преди да се разделят.

— Ще ми липсваш.

— Виждаме се всеки ден.

— Знам, но не е същото. — Той махна кичур коса от лицето й. — През остатъка от седмицата ще бъда доста зает, защото трябва да се подготвяме за мача с „Билс“, затова не си мисли нищо, ако не успея да мина оттук.

Тя се усмихна.

— Няма.

— И дръж главата си високо през тази седмица, чуваш ли? — Той погали косата й и я погледна толкова нежно, че тя имаше чувството, че се любят отново. — Мила, знам колко голям е залогът за теб в неделя. Ще направим всичко възможно.

— Знам.

За миг тя си помисли, че той ще каже още нещо. Но той стисна ръката й, целуна я отново и си тръгна.

— Дан? — Той се обърна и гласът й се сниши до шепот: — Сритай някой задник от „Бъфало“ и заради мен.

Отговорът му наподобяваше тихия вятър на Алабама.

— Разбира се, скъпа.



Въпреки че работеха невероятно трескаво през остатъка от седмицата, Фийб имаше чувството, че танцува. Осъзна, че се смее без причина и флиртува с всички — мъже, жени, млади, стари — нямаше значение. Тя премина гладко през интервютата и дори успя да бъде учтива с Рийд, когато той се обади, за да й пожелае късмет. Думите му звучаха фалшиво, той не можеше да скрие, че се чувства обезсърчен, задето е необходимо толкова много време, преди да се докопа до „Старс“.

Колкото повече мислеше над признанията на Дан за детството му, толкова повече й се искаше да вярва, че той я подпитва, за да разбере какво е отношението й към семейството. Думите му й позволиха да освободи онези безценни мечти, скривани години наред — мечти за съпруг, който ще я обича, и къща, пълна с деца, които никога няма да узнаят какво означава да растеш необичан.

Малкото пъти, когато се разминаваха с Дан в коридора, тя усети, че помежду им преминава нещо нежно и прекрасно. Въпреки това, любовта й към него я плашеше. Как щеше да се справи, ако той не отвърне на тази любов? Толкова дълго беше живяла в сянка. Дали беше възможно най-после да пристъпи под слънчевата светлина?



През първата четвърт на мача „Старс“ — „Билс“ нямаше резултат. Когато Фийб напусна игрището и влезе в ложата, беше толкова напрегната, че й се прииска да прекара следващите три четвърти пред телевизора с някои стар филм на Дорис Дей. Взе си чаша доматен сок от бармана и се загледа в двата телевизора, където се появи реклама на „Найк“.

— Постоянно се оплакваш, че трябва да гледаш мача само с мъже, затова ти доведох компания.

Тя се обърна и видя Рон, който стоеше до нея, придружаван от една млада жена с червена къдрава коса и дружелюбна, но доста срамежлива усмивка.

— Тази приятелка се оказа в ложата за официалните лица, но цигареният дим й пречи.

— Надявам се, че нямате нищо против — каза жената. — Задушавам се от дима, а Рон ми каза, че не разрешавате да се пуши тук.