— Нямам нищо против.

Имаше нещо много мило в носа й с лунички и дребничките й черти, почти като на фея. Фийб реши, че това действително е подобрение след високите светски дами, с които се срещаше Рон в последно време. Осъзна, че почти автоматично отвръща на усмивката й.

Един от помощниците на Рон се появи до него и той се извини и излезе.

— Имам чувството, че се натрапвам — смотолеви младата жена.

— Глупости. Радвам се, че имам компания. Може би ще ме поразсее. Тъкмо се опитвах да реша как да изтърпя до края на мача, без да повърна или да припадна. — Тя протегна ръка. — Фийб Съмървил.

— Шейрън Андърсън.

Жената също подаде ръка.

— Сега да ти вземем нещо за пиене.

Фийб заведе Шейрън до бара и тя си поръча диетично пепси.

— И ти май не ставаш за пияч.

— От алкохола ме боли глава. Докато бях в колежа, ме смятаха за най-скучното момиче.

Фийб се засмя. Липсваха й нейните приятелки, а тази млада жена имаше приятно самокритично чувство за хумор.

Втората четвърт започваше и те отнесоха чашите си до местата си край прозореца. Фийб отправи поглед надолу към Дан, после се обърна, за да погледне телевизионния екран, където го даваха в близък план. Той крещеше нещо в слушалките, а очите му не се отместваха от защитата на „Старс“.

Тя се сви, когато рънингбекът на „Билс“ откри огромна пролука в защитната линия на „Старс“ и направи петнайсет ярда, преди Уебстър да го събори.

— Мисля, че не бих издържала още три четвъртини. Искам да припадна, докато свърши мачът.

— Сигурно е трудно да гледаш мач, когато залогът ти е толкова голям.

— Преди мразех футбола. Аз бях…

Тя ахна уплашено и скочи от мястото си, когато „Билс“ завършиха един пас от двайсет и един ярда.

— Стига толкова! Трябва да се махна оттук. Остани да гледаш, а аз ще се поразходя по коридора, за да се успокоя.

Шейрън се изправи.

— Ще дойда с теб.

— Не е необходимо. Наистина.

— Нямам нищо против. Честно казано, не съм кой знае какъв любител на футбола. Освен, ако не предпочиташ да си сама.

— Ще ми бъде приятно.

Застланият с килим коридор беше опустял, но шумен, заради звуците от телевизорите, виковете и овациите, идващи иззад вратите на другите ложи.

Фийб кръстоса ръце пред гърдите си и започна да се разхожда. Надявайки се да се разсее, тя попита:

— Откога се срещате с Рон?

— О, ние не се срещаме. Срещнахме се днес. Все пак наистина е много мил.

— Страхотен е. А не вреди и фактът, че е много готин.

— Трябва да призная, че ми е приятно да бъда с мъж, който не стърчи толкова много над мен. Аз съм прекалено ниска и това е рядкост. Точно това е най-доброто в моята работа. Всички са по-ниски от мен.

— Какво работиш?

— Детска учителка съм.

— Харесва ли ти?

— Страхотно. Не че не очаквам с нетърпение края на работния ден. Децата са сладки, но ме изтощават.

Те стигнаха до един завой на коридора. Макар и да не искаше да гледа играта, Фийб не искаше и да се отдалечава, затова пое обратно.

— Сестра ми, Моли, гледа близнаците на съседите. Понякога ги води вкъщи, когато съвсем полудеят и не може да се оправи с тях. Те са малки палавници, но ми е много приятно да си играя с тях.

Шейрън я изгледа с любопитство.

— Не изглеждаш от типа жени…

Тя спря и сведе очи притеснено.

— Не изглеждам от типа жени, които се радват на децата?

— Извинявай. Звучи като обида, а нямах предвид това. Просто си толкова бляскава.

— Благодаря. Не си единствената, която мисли това за мен. Дори и хора с въображение като че ли не успяват да ме видят като майка.

Тя прехапа устни, защото всички тревоги за бъдещето й с Дан се завърнаха.

— Какво има?

От близките ложи се чу един общ стон и тъй като всички те бяха почитатели на „Старс“, Фийб забърза крачка.

— Децата са много важни за мъжа, с когото имам връзка. За мен също, но той все още не го е разбрал. — Тя се усмихна тъжно. — Опасявам се, че на него му е по-лесно да си представи как изскачам от тортата на ергенско празненство, отколкото, че ще бъда майка на децата му. И тъй като той всъщност не ми е казал нищо за намеренията си, на мен ми е много трудно да му покажа, че се чувствам по същия начин по въпроса за семейството.

— Повярвай ми, разбирам те от собствен опит.

— Имаш връзка с такъв човек ли?

— Да.

Тя изглежда се притесни и Фийб й се усмихна окуражаващо.

Шейрън въздъхна.

— Отношенията ни са много особени. През целия си живот съм привличала съвсем обикновени мъже, братя на приятелките ми. Тихи, приятни мъже, не особено вълнуващи, но стабилни. И ето, появява се в живота ми и аз не знам откъде този гръцки бог. Той е този тип, който отминава обикновените жени като мен, предпочитайки бляскави жени като теб. От седмици ме подпитва за брак и деца и съм почти сигурна, че скоро ще ми направи предложение, но въпреки това не мога да разбера какво намира в мен.

— Сигурно същото нещо, което виждам и аз. Една много мила жена, която би била чудесна съпруга.

— Благодаря, Фийб. Иска ми се да можех да го повярвам. Той ме подлудява. В тези времена и на тези години… искам да кажа, ако си готов да направиш предложение за брак на някого, няма ли да очакваш… — Шейрън почервеня и избъбри: — Той се отнася с мен, сякаш съм Дева Мария.

— Не спи с теб?

Шейрън зарови пръсти в косата си с притеснен вид.

— Не мога да повярвам, че този разговор е действителност. Дори на сестра си не съм казвала за това, а на нея казвам всичко.

— Ние се срещнахме в критично положение. Като двама непознати, които седят един до друг в обречен самолет.

Фийб изтръпна, когато от близките ложи избликна нов хор от стонове.

— Тайната ти е на сигурно място. Но да си призная, малко ти завиждам. Ти поне никога няма да се страхуваш, че си му нужна само за секса.

— Предполагам, че си права. А и честно казано, аз въобще не съм го окуражавала. Той е най-вълнуващият мъж, когото съм срещала, но сякаш не мога да се почувствам спокойна с него. Много е объркано.

Фийб се сети за думите на Рон, че Шейрън е била в съседната ложа — онази, която се използваше в случай, че официалните са твърде много. Ухажорът на Шейрън сигурно беше някоя голяма клечка и Фийб не се сдържа да я попита.

— Не съм чувала никакви особени клюки. Хората сигурно все още не знаят за теб и твоя гръцки бог.

— Местните вестници тръбиха достатъчно за развода му, затова внимавахме да не се появяваме заедно. Този е първият мач, на който идвам. Всъщност се чуха повече слухове за вас двамата, отколкото за нас. Приятелството ви изглежда е от голямо значение за него.

Фийб я изгледа въпросително, после всичко в нея притихна. От ложите се понесоха бурни овации, но тя не ги чу. Не чуваше нищо друго, освен ударите на сърцето си.

Шейрън не успя да забележи, че нещо не е наред.

— Май няма защо да се изненадвам, че Дан никога не ти е говорил за мен.

— Не, не ми е говорил.

Гласът й сякаш идваше от огромно разстояние.

— Той е доста затворен човек за много неща. Не че се подценявам… Наистина… но аз просто не разбирам какво вижда в мен.

Фийб разбираше. Шейрън Андърсън беше милото, земно момиче, в което един мъж се влюбва и за което се жени. Фийб беше привлекателната празноглавка, с която мъжът ляга и която после забравя.

Избухнаха нови овации.

Фийб нямаше представа как е стигнала до ложата и как е успяла да даде интервюто след втората четвърт. За късмет, бурните овации през третата и четвъртата четвърт направиха невъзможни всякакви разговори. Когато всичко приключи, тя едва успя да забележи решителната победа на „Старс“ над „Билс“ двадесет и четири на десет.

По двата телевизора, закрепени на тавана, един коментатор обясняваше как се е случило всичко.

— „Билс“ започнаха да губят инерция през втората четвърт и така и не успяха да си я възвърнат. Не може да се правят толкова много и големи грешки срещу един така талантлив отбор, който има много добър треньор. По време на сезона „Старс“ ставаха все по-добри. Няма съмнение, този сезон „Старс“ са отборът — Пепеляшка.

Междувременно собственичката на отбора — Пепеляшка беше изоставена с разбито сърце и стъклена пантофка, която стана на милион парченца.

Часове по-късно тя стоеше до прозореца на спалнята си с подути очи и болка в гърдите и се чудеше как ще намери смелост да продължи напред. Беше преживяла толкова страшно, смазващо предателство и й се струваше, че я разкъсват. За пръв път в живота си беше посмяла да се надява, че е достойна за любов, но само за да открие отново, че е сгрешила.

Вече не й бяха останали сълзи. Чувстваше се празна като строшен съд.

Толкова те обичах, Дан! Ти защо не можа да ме обикнеш?



Следващият вторник Шейрън тъкмо прибираше боите в шкафа, когато Дан влезе в класната стая. Видът й беше ужасен, както обикновено, и тя се опита да пъхне ризата в панталоните си. Защо всеки път, когато той минаваше, тя трябваше да е в най-лошия си вид?

— Изтърва децата. Заминаха си преди повече от час.

— Иска ми се да бях успял да се измъкна по-рано.

— Изненадана съм, че въобще си се измъкнал. — Тя притеснено започна да развива надолу ръкавите на ризата си. — Кога тръгвате за Маями?

— Тази вечер. Първата ни тренировка е в сряда сутринта.

— Още една победа и ще играете за титлата на Американската футболна конференция.

— Лошото е, че за да стигнем дотам, трябва да бием „Долфинс“. — Той пъхна ръце в джобовете си. — Трябва да се срещна с разни журналисти в пет и трийсет. Защо не отидем да хапнем набързо?

— Не знаех, че ще минеш и обещах на сестра ми, че ще отида с нея да пазаруваме. — Тя забеляза, че той е напрегнат. — Какво има?

— Мога да почакам.

— Сигурен ли си? Знам колко напрегната е програмата ти. Дори не можахме да се видим след мача в неделя.

— Бих предпочел да говорим насаме. Това, като че ли, не е най-подходящото място за разговори.

По природа тя не беше настоятелен човек, особено пък когато той беше наоколо, но искаше да приключат с това. Отиде до една от малките масички, дръпна стола и седна.

— Всички си заминаха, така че никой няма да ни прекъсва. Да поговорим сега.

Би трябвало да изглежда смешен, когато отпускаше грамадното си тяло върху миниатюрното столче до нея, но движенията му бяха грациозни, както винаги. Само като го погледнеше, и започваше да се чувства неудобно, губеше самоувереността си. Кога ли ще започне да се чувства спокойна с този мъж?

Той взе ръката й и я притисна между своите длани.

— Шейрън, ти си сред най-прекрасните хора, които съм познавал.

Сърцето й се разтуптя от ужас. Чакаше този миг от седмици, но сега, когато той настъпи, тя не беше готова.

— Още когато те срещнах, осъзнах, че в теб мога да открия всичко, от което се възхищавам в една жена. Ти си кротка и мила…

Той изброяваше достойнствата й, но вместо да се чувства поласкана, на нея й се искаше да пусне ръката й. Всичко в него беше твърде голямо за нея — размерите му, известността му. Беше прекалено хубав, прекалено силен, прекалено богат. Защо не можеше да бъде обикновен като нея?

Той потърка ръката й.

— Дълго време ме занимаваше мисълта, че е възможно да имаме общо бъдеще. Подозирам, че знаеш това.

Той се канеше да й направи предложение и тя трябваше да приеме, защото само ненормална жена би отблъснала мъж като него. Животът се готвеше да й предложи златния пръстен, защо тогава й се искаше да скочи от въртележката?