Сърцето на Фийб биеше толкова силно, че тя се страхуваше той да не забележи. Искаше й се да измъкне снимката от ръката му, но не помръдна, защото от болезнения си опит знаеше, че ако се опита, той просто ще сложи снимката там, където тя не може да я достигне.

Фийб имаше само една снимка на майка си, но тя беше снимана толкова отдалече, че лицето й не се виждаше. Баща й никога не говореше много за нея, освен че била тъпа блондинка, която изглеждала страхотно по бикини и че било дяволски зле, че Фийб е наследила неговия ум, а не нейното тяло. Бившата мащеха на Фийб, Кууки, с която баща й се разведе миналата година след поредния й спонтанен аборт, казваше, че вероятно майката на Фийб не е била толкова лоша, колкото я изкарва Бърт, ами просто Бърт е мъж, с когото трудно се живее. Фийб обичаше Кууки. Тя лакираше ноктите на краката й в искрящорозово и й четеше вълнуващи разкази за истинския живот от списанието „True confessions“.

— Ти какво ще ми дадеш за нея? — попита Рийд.

Тя знаеше, че не бива да позволи на Рийд да забележи колко ценна е снимката, защото той щеше да направи нещо ужасно, за да не може тя да я притежава.

— Вече имам много нейни снимки — излъга тя, — така че защо да ти давам нещо?

Той задържа снимката пред себе си.

— Добре. Тогава просто ще я скъсам.

— Не!

Тя скочи напред и протестът се изплъзна от устните й, преди да успее да го спре.

Тъмните му очи се присвиха от триумфа на подлостта му, а тя се почувства така, сякаш току-що около нея се бяха затворили острите челюсти на метален капан.

— Колко я искаш?

Тя се разтрепери.

— Просто ми я дай.

— Свали си гащите и ще ти я дам.

— Не!

— Тогава ще я скъсам.

Той хвана горния й край между пръстите си, сякаш се готвеше да я скъса.

— Недей! — Гласът й трепереше. Тя хапеше бузата си, но не успя да спре сълзите, които напираха в очите й. — Ти не я искаш, Рийд. Моля те, дай ми я.

— Вече ти казах какво трябва да направиш, Свински задник.

— Не. Ще кажа на татко.

— А аз ще му кажа, че ти си надута малка лъжкиня. На кого от двамата ни мислиш, че ще повярва?

И двамата знаеха отговора на този въпрос. Бърт винаги заставаше на страната на Рийд.

Една сълза се стече от брадичката й върху памучната й блузка, като направи петно с формата на амеба върху листото на ягодата.

— Моля те!

— Свали си гащите или ще я скъсам.

— Не!

Той скъса малко края на снимката и тя не успя да сдържи риданието си.

— Свали ги!

— Моля те, недей! Моля те!

— Ще го направиш ли, ревло?

Той скъса още малко.

— Да! Спри! Спри и ще го направя.

Той отпусна снимката.

Тя видя през сълзи нащърбеното скъсано място най-горе.

Очите му се плъзнаха по тялото й и се спряха там, където се сбираха краката й, онова тайнствено място, където вече започваха да растат няколко кичура златист косми.

— Побързай, преди някой да е дошъл.

Ужасен вкус на повръщано изпълни устата й. Тя откопча копчето отстрани на късите панталони. Докато се опитваше да свали ципа, в очите й запариха сълзи.

— Не ме карай да го правя — прошепна тя. Думите звучаха така, сякаш гърлото й беше пълно с вода. — Моля те! Просто ми дай снимката.

— Казах ти да побързаш.

Той дори и не поглеждаше лицето й, просто се беше втренчил в мястото между краката й.

Неприятният вкус в устата й стана още по-лош, докато тя бавно смъкваше панталоните си надолу през корема и бедрата, после ги пусна да паднат. Те застанаха около глезените й като изкривена цифра осем. Беше замръзнала от срам, застанала пред него по сини памучни гащички с мънички жълти рози.

— Дай ми я сега — помоли тя.

— Първо си свали гащите.

Опита се да не мисли за това. Опита се просто да си свали гащичките, за да може да вземе снимката на майка си, но ръцете й не искаха да се помръднат. Тя стоеше пред него и сълзите се стичаха по бузите й, а късите й панталони се бяха увили около дебеличките й глезени, но тя осъзнаваше, че не може да му позволи да я види.

— Не мога — прошепна тя.

— Направи го!

Малките му очички потъмняха от гняв.

Тя поклати глава разплакана.

Устата му се изкриви грозно и той скъса ценната снимка на две, после на още две, преди да пусне парчетата на земята. Настъпи ги под гуменката си, после хукна към къщата.

Като се спъваше в късите си панталони, тя се отправи невиждащо към съсипаната снимка. Паднала на колене, видя чифт раздалечени очи, дръпнати нагоре в ъгълчетата, също като нейните. Въздъхна трепетливо и си каза, че всичко ще бъде наред. Ще изглади парчетата и ще ги залепи отново.

Ръцете й трепереха докато подреждаше четирите измачкани парчета както трябва — първо двете горни парчета, после долните. Едва когато нагласи цялата снимка, тя видя последното злобно дело на Рийд. Дебели, черни мустаци бяха нарисувани точно над горната устна на майка й.



Това се беше случило преди двайсет и три години, но Фийб чувстваше болката в гърлото си и сега, докато стоеше до прозореца, загледана към дърветата. Целият разкош от детството й не можеше да компенсира това, че тя израсна в сянката на жестоката тирания на Рийд и презрението на баща си.

Нещо се потърка в краката й. Тя погледна надолу и видя Пух, който я гледаше с обожаващи очи. Наведе се да го вземе, после го притисна и го отнесе до дивана. Седна и започна да гали меката бяла козина. Часовникът, останал от дядо й, тиктакаше в ъгъла. Когато тя беше на осемнадесет, този часовник стоеше в кабинета на баща й. Тя зарови лакираните си в розово нокти в козината на главата на Пух и си припомни онази ужасна августовска нощ, когато дойде краят на нейния свят.

Мащехата й, Лейра, беше заминала заедно с двумесечната Моли при майка си в Кливлънд. Фийб, осемнадесетгодишна тогава, беше вкъщи и си събираше багажа за Маунт Холиоук, където щеше да учи за първа година. Обикновено не я канеха на празненствата на футболния отбор на Нортуест Илинойс стейт, но сега Бърт беше домакин и затова и тя беше включена. По това време Бърт все още не беше купил „Старс“ и Нортуест беше негова мания. Рийд играеше в отбора, а и щедрите дарения на Бърт за спортния фонд правеха от него много влиятелен възпитаник.

Тя прекара деня едновременно в радостно очакване и страх от вечерното празненство. Въпреки че голяма част от детската й пълнота беше изчезнала, тя все още се притесняваше от фигурата си и носеше торбести, безформени дрехи, за да прикрие пълните си гърди. Животът й с Рийд и баща й я беше озлобил към мъжете, но в същото време тя не можеше да не мечтае, че някой от известните спортисти ще я забележи.

Началните часове на празненството прекара настрани, като се опитваше да изглежда незабележима. Когато Крейг Дженкинс, най-добрият приятел на Рийд, се приближи към нея и я покани на танц, тя едва успя да кимне. Тъмнокос и красив, Крейг беше звездата на отбора. Дори и в най-необузданите си мечти, тя не беше си представяла, че той ще я забележи, още по-малко пък, че ще я прегърне през раменете, след като музиката свърши. Започна да се отпуска. Танцуваха отново. Тя пофлиртува малко, смя се на шегите му.

И после всичко се обърка. Той беше пил твърде много и се опита да опипа гърдите й. Дори и когато тя му каза да спре, той не я послуша. Стана по-агресивен и тя избяга навън сред поройния дъжд и гръмотевиците, за да се скрие в малката метална барака до басейна.

Там я намери Крейг, и там, сред непрогледния горещ мрак, я изнасили.

След това тя направи грешката, която правят много от жертвите на изнасилване. Замаяна и кървяща, тя се завтече до банята, където повърна, а после изми следите от неговото насилие във ваната с гореща вода.

Час по-късно, разплакана и едва говореща, тя завари Бърт в кабинета му. Беше отишъл там, за да вземе една от кубинските си пури. Тя все още помнеше недоверието му. Той прокара пръсти през стоманеносивата си късо подстригана коса и я изгледа. Тя стоеше пред него, в торбестия сив анцуг, който беше навлякла, след като излезе от ваната. Никога не се беше чувствала по-уязвима.

— Искаш от мен да повярвам, че момче като Крейг Дженкинс, толкова не може да си намери жена, че е трябвало да те изнасилва?

— Вярно е — прошепна тя.

Думите едва успяваха да се промъкнат през стегнатото й гърло.

Димът от пурата му се виеше като мръсна лента около главата му. Той смръщи гъстите си, прошарени вежди.

— Това е отново един от твоите драматични опити да спечелиш съчувствието ми, нали? Наистина ли си мислиш, че ще проваля футболната кариера на това момче, само защото ти искаш внимание?

— Не е така! Той ме изнасили!

Бърт изръмжа отвратено и подаде глава навън, за да изпрати някого за Крейг. Той пристигна след няколко минути, придружен от Рийд. Фийб помоли баща си да отпрати Рийд, но той не го направи и братовчед й остана в единия ъгъл на стаята, като отпиваше от бутилка бира и слушаше, докато тя повтаряше с разтреперан глас разказа си.

Крейг бурно отрече обвиненията на Фийб, като говореше толкова убедително, че и тя би му повярвала, ако не знаеше, че нещата са по-различни. Дори и без да поглежда баща си, знаеше, че е загубила. Когато той й заповяда да не повтаря тази история никога повече, нещо в нея умря.

На следващия ден тя избяга, като се опитваше да се отдалечи от срама си. Влогът й за колежа съдържаше достатъчно пари, за да успее да стигне до Париж, мястото, където срещна Артуро Флорес и животът й се промени завинаги.

Лакеите на баща й я посещаваха няколко пъти, докато тя беше с Артуро, за да й донесат заплахите на Бърт и заповедите му да се върне вкъщи. Когато първият от портретите на голото й тяло се появи на изложба, той я лиши от наследство.

Тя отпусна глава на облегалката на дивана и притисна Пух до себе си. Ако не направи онова, което той беше разпоредил, няма да получи стоте хиляди долара — пари, които щяха да й позволят да отвори собствена малка художествена галерия.

Ти си единственият ми провал, Фийб. Единственият ми провал.

Точно тогава устните й се свиха упорито. Баща й, неговите сто хиляди долара и „Чикаго Старс“ можеха да вървят по дяволите. Това, че Бърт беше започнал тази игра, не означаваше, че тя трябва да я играе. Ще намери друг начин да събере парите за галерията си.

Реши да приеме предложението на Виктор и да прекара известно време във вилата му, близо до Монток. Там, близо до океана, тя най-после щеше да изостави призраците от миналото.

3.

— Както и да го гледаш, все това си е, Лед — каза Тъли Арчър на Дан Кейлбоу с крайчеца на устата си, сякаш бяха шпиони на Съюзниците, които се срещат в Грюнвалд, за да си предадат военни тайни. — Независимо дали ти харесва или не, русата мацка е на кормилото.

— Мозъкът на Бърт сигурно е бил в задника.

Дан изръмжа на сервитьора, който се приближаваше с нов поднос с шампанско и мъжът бързо се отдалечи. Дан мразеше шампанското. Не само изнежения му вкус, но и усещането, което изпитваше с онези глупави чаши в големите си, белязани от битките ръце. Но повече и от шампанското мразеше мисълта, че онази руса празноглавка със смъртоносното тяло притежава неговия футболен отбор.

Двамата треньори стояха в просторната панорамна зала на Сиърс тауър, но която тази вечер беше затворена за публиката, заради празненството с благотворителна цел на Юнайтед нигроу колидж. Прозорците, покриващи целите стени, отразяваха купищата цветя, подредени около извити решетки. Квинтет от Чикагския симфоничен оркестър свиреше Дебюси. Членовете на всички местни спортни отбори се движеха сред личности от местните средства за масова информация, политици и няколко филмови звезди, които бяха в града. Дан мразеше всякакви събития, които изискваха смокинг, но тъй като целта беше добра, той се беше примирил.

Като се започне от годините му като начинаещ куотърбек за отбора на университета в Алабама, „Кримсън Тайд“, подвизите на Кейлбоу, както на игрището, така и извън него, се бяха превърнали в легенди. Като професионалист той беше кръвожаден, открит, скандален варварин. Беше здрав куотърбек, не някакво си бляскаво момче. Дори и най-якият защитник не успяваше да го сплаши, защото при всеки сблъсък Дан Кейлбоу приемаше, че е по-силен или по-хитър от другия. И в двата случая той смяташе да излезе победител.