— Кой говори?

— „Старс“ губят днес. Схващаш ли? Скапаният ти отбор губи или мацката умира.

Дан чу хриповете в гласа на мъжа и бе обхванат от ужасно подозрение.

— Хардести? Ти си, нали, шантав идиот такъв!

— Твоят отбор няма да спечели титлата без моето момче.

Фактът, че Хардести не се опитва да скрие самоличността си, увеличи страха на Дан толкова много, колкото нищо друго не можеше да направи. Само човек, който не се интересува дали е жив или мъртъв, може да бъде толкова невнимателен.

Знаеше, че няма много време, затова заговори бързо. Гласът му звучеше решително.

— Слушай. Рей не би искал да правиш това.

— Ти му завиждаше. Затова го отстрани.

— Това е нещо между мен и теб. Фийб няма нищо общо. Пусни я.

— Не се обаждай на полицията. — Хардести се изкашля сухо. — Гледам телевизия и ако стане нещо необичайно, ще съжаляваш.

— Помисли, Хардести! Хванал си невинна жена…

— Появят ли се още точки за „Старс“, наранявам гаджето ти.

— Хардести!

Линията прекъсна. Дан беше зашеметен. Чу овациите на тълпата и всичко в него застина, когато се сети за комбинациите, които преди малко беше разпоредил в слушалките. Завъртя се към игрището. Застинал в ням ужас, той наблюдаваше топката, която излетя във въздуха и попадна точно в средата на вратата, отбелязвайки гол за „Старс“.

Таблото премигна и Дан усети как една ледена ръка сграбчва сърцето му.

В мазето Рей изруга и ритна стола на Фийб. Тя извика, когато той полетя по плъзгавия под и се блъсна в стената. Рамото й се блъсна в нещо и тя усети как цялото й тяло потръпва от болка. Беше прехапала езика си и в устата си усети вкус на кръв.

Страхуваше се от онова, което можеше да й причини той и затова завъртя отново стола, за да може да го наблюдава. Но той не гледаше към нея. Беше се вторачил в телевизора и си мърмореше нещо.

На екрана се появи близък план на Дан. Той изглеждаше трескав и тъй като резултатът беше седемнайсет на три за „Старс“, коментаторите се шегуваха с него. Когато го видя, тя имаше чувството, че я разкъсват. Днес можеше да умре. Дали щеше да наблюдава лицето му, когато това се случи?

Мисълта беше непоносима и тя принуди безчувствените си пръсти да се захванат с възлите, които я задържаха за стола. Тя преглътна болката, която й причиняваха движенията и си припомни техния последен разговор и непоколебимата решителност в гласа му, когато й каза, че никога няма да загуби мач нарочно.

Няма да го направя, Фийб! Никой не може да ме накара да го направя. Дори и ти!

11.

Дан извика от страничната линия към Джим Бийдерот. Надяваше се, че куотърбекът не е забелязал несигурността в гласа му.

— В следващите серии ще направим някои промени, Джим.

Когато Дан свърши с инструкциите, очите на Джим се бяха присвили възмутено.

— Това са идиотски комбинации. Щом видя свободен играч ще му подавам.

— Ще правиш каквото ти казвам, иначе сядаш на скамейката — кресна му Дан.

Бийдерот го изгледа гневно и тръгна към Чарли Крей, един от помощниците. След секунди беше грабнал и слушалките му и викаше в тях.

Дан знаеше, че Джим говори с Гейри Хюит, координатора на защитата, който седеше в треньорската ложа заедно с Тъли. Той се опита да преглътне страха си, за да подреди мислите си, преди Хюит да е започнал да му крещи.

Хардести беше казал, че гледа телевизия, което означаваше, че може да забележи всяко необичайно движение на страничната ложа или в която и да е част на стадиона, в обхвата на камерата. Затова Дан не можеше да рискува да уведоми полицията. Щом като разберат, че Фийб наистина е отвлечена, те щяха да плъзнат навсякъде, включително и тук, на страничната линия, за да му задават въпроси. И нещо по-лошо. Те можеха да решат да прекратят мача — обстоятелство, което много лесно може да накара Хардести да направи непоправимото.

Замисли се дали да не използва слушалките, за да се свърже с Рон, но се страхуваше, че Хардести може и да подслушва. Въпреки че не разбираше всички тънкости на вътрешната съобщителна система, Дан знаеше, че Хардести би имал достъп до нея, само ако се обажда някъде от Двореца. Това означаваше, че има вероятност той дори и сега да подслушва разговора между страничната линия и треньорската ложа. Освен това означаваше, че Фийб е скрита някъде наблизо.

Той изтри челото си с ръкав и се опита да измисли начин да съобщи на Рон. Тъй като не можеше да обяснява в слушалките какво се е случило, той грабна тетрадката си и надраска набързо една бележка, която беше достатъчно неясна и никой друг не би я разбрал.

„Говорих с играча, когото обсъждахме в средата на мача. Лошата ти оценка за положението беше правилна. Спешно прекрати всякакви по-нататъшни действия. Ще ти обясня след мача.“

Дан подаде бележката на един от спомагателните работници, за да я отнесе и си каза, че нищо няма да се случи с Фийб. Всичко друго беше немислимо.

За пръв път си позволи да помисли как ще се отразят действията му на собствеността й върху „Старс“, след като всичко свърши и тя е в безопасност. Такова нещо не се беше случвало досега, но Дан не можеше да си представи, че Националната футболна лига ще допусне резултатът от този мач да се зачете, стига „Старс“ да не спечелят въпреки треньорската му намеса, което той нямаше намерение да позволи. Щом в Националната футболна лига научат, че той е загубил мача нарочно, ще бъде определена нова среща и Фийб пак ще има възможност да задържи отбора.

Но тогава в гнева му се появи грозна мисъл. Ами ако полицията не повярва, че е била отвлечена? Ако Хардести се измъкне, няма да има никакво осезаемо доказателство — нищо, освен думите й. Само Дан можеше да потвърди историята й, но връзката им щеше да направи думите им подозрителни. Много лесно можеха да я обвинят, че си е измислила отвличането, просто защото „Старс“ са загубили и тя иска нова възможност да остане тяхна собственичка. Не, Националната футболна лига нямаше да позволи този мач да се преиграе.

Трябваше да приеме болезнения факт, че неспособността му да уведоми полицията ще струва на Фийб „Старс“. Но не можеше да направи нищо. Не би рискувал живота й за нищо на света.

Гласът на Гейри Хюит пропука в слушалките.

— Дан, какво, по дяволите, става? Джим никога не е подавал по-добре. Защо го спираш? Това не беше нашият план.

— Правя някои промени — изръмжа Дан. — Водим в играта, така че е по-добре да играем разумно.

— Едва трета четвърт е! Прекалено рано е да се успокояваме.

Дан не можеше да не се съгласи, защото просто свали слушалките и залепи поглед за игрището. Щеше да направи всичко, за да запази Фийб.

До средата на четвъртината „Сейбърс“ бяха постигнали първия си тъчдаун, докато променената игра на „Старс“ не ги доведе доникъде, така че преднината им намаля на седем точки. Привържениците им дюдюкаха толкова силно, че нападението не можеше да чуе сигналите на Бийдерот.

Помощниците на Дан побесняха, играчите бяха почервенели от гняв, а когато „Сейбърс“ изравниха в първите две минути на последната четвърт, дори и коментаторът по телевизията загуби търпение.

— Вярвате ли на очите си? — Той направо крещеше в микрофона. — През целия сезон Дан Кейлбоу беше един от най-агресивните треньори в Националната футболна лига и сега е ужасно, когато го виждаме да се свива така. Привържениците на футбола не са дошли да гледат такава игра.

Фийб се опита да не обръща внимание на разбираемо грубата оценка за действията на Дан от страна на коментатора, както и на освиркванията на тълпата. Не й се мислеше какво причинява това публично унижение на гордостта му. Осъзнаваше, че никога не го беше обичала повече.

Ръцете й кървяха, разранени от опитите й да се освободи от въжетата. Не обръщай внимание на болката, каза си тя. Продължавай въпреки болката. Тя си повтаряше думите на играчите, но вече й се струваше, че възлите никога няма да се разхлабят.

Хардести беше увил въжето на цифра осем около китките й, а свободните краища беше завързал за облегалката на стола. Пръстите й станаха лепкави от кръвта, докато се опитваше да развърже двойния възел, който я задържаше за стола, но той не се поддаваше.

Действай, въпреки болката. Отърси се от нея.

Загледан в екрана на телевизора, Хардести дръпна от цигарата си и се изкашля. Въздухът беше толкова задимен, че Фийб едва дишаше. Понякога си мислеше, че той я е забравил, но в един миг той я поглеждаше с очи, в които нямаше никакви угризения и тя осъзнаваше, че той няма да се поколебае и ще я убие.

Пет минути след началото на последната четвърт „Сейбърс“ хукнаха в атака. На страничната линия чувствата на играчи и помощници изразяваха всичко от гняв до униние, а тълпата започна да хвърля предмети по Дан. Той стоеше сам, изоставен от играчи и треньори. Само желязната му дисциплина го предпазваше да не се отпусне съкрушен на пейката.

„Сейбърс“ двадесет и четири, „Старс“ седемнайсет.

Когато „Сейбърс“ направиха и допълнителната точка, Бийдерот блъсна шлема си в скамейката с такава сила, че той изпука. Дан знаеше, че вече е само въпрос на време, преди Джим да пренебрегне заплахата да остане на скамейката и да започне свои собствени комбинации. Оставаха по-малко от десет минути до края и настроението на тълпата ставаше все по-отвратително, така че той вече не можеше да играе предпазливо.

През целия си живот Дан беше играл в отбор и ако продължаваше да прави това сам, щеше да стане твърде опасно. Като се молеше да не е направил фатална грешка, той извика Джим и Боби Том, точно преди играчите от нападението да отидат отново на игрището.

Лицето на Джим беше почервеняло от гняв, Боби Том гледаше навъсено. И двамата започнаха да му крещят обиди.

— Сложи ме на скамейката, гадняр такъв! Хич не ми пука, защото не искам да участвам в това.

— Не сме работили толкова, за да ни прекараш по този начин!

Една камера зажужа край тях. Дан хвана ръцете им и наведе глава. Гласът му беше тих и гневен.

— Млъкнете и слушайте. Фийб е отвлечена. Мъжът, при когото е тя, е луд. Казва, че ще я убие, ако спечелим мача. — Усети, че мускулите им се стегнаха, но не вдигна поглед, защото беше сигурен, че ги снимат. — Той гледа телевизия. Не мога да позволя никакви точки за отбора, защото той заплаши, че ще я наранява всеки път, когато покачваме резултата. — Пое си дъх и вдигна глава. — Наистина ще го направи.

Бийдерот изруга тихо, Боби Том имаше убийствен вид.

В очите на Дан се четяха всички негови чувства, докато им казваше какви ще бъдат следващите комбинации.

— Нека да изглежда както трябва. Моля ви! Животът на Фийб зависи от това.

Виждаше се, че имат десетки въпроси, но сега нямаше време за тях и за тяхна чест никой не започна да спори.

В мазето Фийб чуваше овациите на тълпата. Окървавените й пръсти замръзнаха върху възела, а погледът й отскочи към телевизора. Спря да диша, когато Джим хвърли дълъг пас на средната линия към Боби Том. Тялото на Боби Том се изпъна до грациозната линия, която бе снимана толкова често. Тежестта му падаше единствено върху върховете на пръстите. Колко пъти през този сезон Фийб беше гледала как той улавя топката във въздуха от тази позиция, преодолявайки гравитацията без усилие, като танцьор?

Но не и този път. Тълпата изстена, когато топката се изплъзна между върховете на пръстите му. Боби Том падна на земята и тя задиша отново.

За пръв път през втората половина на мача Бийдерот хвърляше дълъг пас. Дали Дан вече е изгубил контрол на мъжете? Не искаше дори да си помисля какво щеше да означава това. Не и сега. Не и когато най-после възелът, с който беше привързана към стола, поддаде.

Беше толкова развълнувана, когато се развърза, но триумфът й скоро се изпари, когато осъзна, че има още един възел. Вече не беше завързана за стола, но китките й не помръдваха заради възела, който преди това не беше открила. Той завършваше осмицата от въжета, увити около китките й. Освободи се от стола, но това не беше достатъчно, защото не можеше да използва ръцете си. Хардести имаше оръжие.