0:14

Бийдерот хукна към Дан. Започна бурен разговор помежду им. Джим побягна обратно.

Атмосферата беше наелектризирана. Фийб погледна към таблото, докато отборите се подреждаха. Трябваше да хвърлят за трети път, а им оставаха двайсет и два ярда.

Пасът на Джим отново беше неуспешен.

0:08.

Дан правеше знаци, докато играчите отново се подреждаха. Вместо за гол, който нямаше да ги доведе доникъде, те се канеха да направят тъчдаун. Четвърти пас и двайсет и два ярда.

Джим огледа положението и потърси любимата си цел — осеммилионовия играч на Фийб, с бързокрилите крака и мускулестите ръце.

Боби Том спря рязко, за да се отърве от своя човек. Топката се понесе към него. Той скочи и я пое във въздуха с толкова грациозно движение, че то изглеждаше почти женствено.

Защитниците го погнаха.

Той се завъртя към голлинията. Спъна се. Тъкмо стъпи стабилно и го блъснаха от едната страна. Той отново се измъкна.

Но към него се насочваше Брюър Гейтс, най-добрият защитник на „Сейбърс“.

Боби Том знаеше, че ще го ударят, но той остави тялото си незащитено, когато се протегна с топката пред себе си към голлинията.

С оголени зъби и рев на чупеща кокали машина, Гейтс се хвърли, за да го пресрещне на линията на двата ярда.

Но се сблъска във въздуха с Дарнъл Пруит.

Боби Том падна тежко на земята и всеки мускул на тялото му беше изпънат. В главата му нещо звънтеше и той се опита да проясни картината пред очите си.

0:01

През маската на лицето си, той проследи линията на ръцете си. Бяха достигнали точно на голлинията.

Съдията вдигна ръце, показвайки, че има тъчдаун.

Виковете на тълпата разтърсваха стените на Двореца.

Фийб се смееше и плачеше едновременно. Уебстър я прегърна, после Елвис Креншоу, когато се чу последният сигнал на игрището и сред зрителите настъпи хаос.

Опита се да стигне до Дан, но не можеше да го направи през морето от играчи в сини екипи. Тя се добра до скамейката и го забеляза — пробиваше си път през играчите, за да стигне до нея. На лицето му имаше широка усмивка, когато очите им се срещнаха. Тя махна с ръка и се разсмя. Видя, че зад него се приближават няколко играчи, които носеха огромен зелен съд. Тя се разсмя още по-силно, когато го изпразниха върху главата му.

Той сви рамене и извика, докато получаваше посвещението. Имаше хора в тълпата, които дюдюкаха. Те не знаеха за задкулисната драма и все още искаха кръвта на Дан, заради този отчаян край на мача.

Той разтърси глава и изпръска всички наоколо. Разтърка очи, за да може да вижда Фийб отново.

Боби Том метна ръка на рамото му и му подаде топката.

— Тази е твоя, приятел.

Мъжете се прегръщаха. Дан притисна топката до гърдите си и отново се обърна към Фийб.

Той избърса лице с ръкав и видя, че тя все още стои на пейката. Изглеждаше като богиня, излизаща от морето сини екипи. Русата й коса блестеше под светлините. Тя беше най-красивото същество на света и той я обичаше с цялото си сърце. Вече не се плашеше от силата на чувствата си. След като веднъж едва не я загуби, вече не би поел този риск.

Мъжете се канеха да го вдигнат на раменете си, но той не искаше да ходи никъде без нея. Обърна се към нея, когато играчите го понесоха през тълпата. Тя се смееше. Той също се разсмя. Внезапно всичко в него се стегна, когато нещо зад нея привлече вниманието му.

В морето от викащи, движещи се насам-натам почитатели, Рей Хардести стоеше зловещо неподвижен. Всеки мускул от тялото му беше напрегнат от омраза, докато гледаше от първия ред към Дан. Дан забеляза проблясването на оръжието, още преди той да вдигне ръка.

Всичко стана само за секунди, но всеки миг се запечатваше в съзнанието му като образа на ужаса, който никога не можеше да се изтрие от съзнанието му. Дан, вдигнат високо над играчите, беше лесна мишена, но Хардести, с предвидливостта на болен мозък, беше намерил по-добър начин да унищожи човека, когото мразеше.

Пред Дан изскачаха микрофони, журналисти му задаваха въпроси и той трябваше да гледа в ням ужас как Хардести се прицелва точно в главата на Фийб.

Няколко души от охраната се запромъкваха към Хардести. Онези, които бяха отпред, видяха оръжието му, но не можеха да използват собствените си оръжия между тази тълпа.

Долу Фийб все още се смееше, без да знае смъртната опасност, в която се намираше. Дан нямаше оръжие, нямаше нищо, с което да предпази жената, която обичаше с цялото си сърце. Нищо, освен топката, която притискаше до гърдите си.

Той беше част от затвореното братство на великите куотърбекове, но сега, когато ръката му обхващаше топката, той вече не беше в разцвета си. Инстинктивно пръстите му заеха мястото си в положение, което му беше по-познато и от чертите на собственото му лице.

В главата му проблеснаха имената на незабравимите Барт Стар, Лен Досън, Неймън и Монтана и самият Джони Ю. Никой от тях не беше играл при толкова висок залог.

Той замахна с топката и стреля. Тя полетя над тълпата — ниско, бързо и гневно.

Хардести се завъртя, когато топката се удари в рамото му. Силата й го запрати върху седалките, а оръжието излетя от ръката му.

Фийб, която най-после беше усетила, че нещо не е наред, се завъртя точно в мига, когато видя точно зад себе си скупчени няколко души от охраната. Преди да успее да разбере какво става, Боби Том и Уебстър я грабнаха и я понесоха към изхода на тунела.

12.

Рон срещна Фийб точно до вратата на съблекалнята. След като се увери, че не е наранена, той я поведе към една малка платформа, където всичко беше нагласено, за да може телевизионен екип да заснеме интервютата и раздаването на наградите.

— Говорих с полицията — надвикваше той хаоса покрай тях. — Ще говорят с теб веднага щом свърши церемонията. Никога през живота си не съм бил толкова уплашен.

— Моли как е?

Играчите размахваха бутилка шампанско и Фийб се оказа под пенест душ.

— Беше разстроена, но сега е добре.

Когато стигнаха до платформата, Фийб видя, че О’Джейс Симпсън интервюира Дан. Той беше нахлупил шапка върху мократа си коса. Рон я отведе до него и тя го чу да прескача въпросите му за втората половина на мача като му обеща пресконференция веднага щом хаосът поутихне. Не погледна към нея, но когато се приближи, той сложи ръка на кръста й.

Тя се прикри от една струя шампанско, но попадна под друга. Косата й увисна над очите й и тя тъкмо подсушаваше лицето си, когато президентът на Националната футболна лига се приближи с купата на Американската футболна конференция. Той застана между Дан и Фийб и започна да говори:

— От името на…

— Извинете ме за минутка.

Фийб отиде до Рон, взе ръката му и го придърпа до Дан и себе си.

Дан й се усмихна одобрително, грабна бутилка шампанско от Колиър Дейвис и я изпразни върху главата на Рон. Управителят им мърмореше, но Фийб се засмя и се обърна към представителя на Националната футболна лига.

— Може да продължите.

Той се усмихна.

— От името на Националната футболна лига, с най-голямо удоволствие давам купата на Американската футболна конференция на собственичката Фийб Съмървил, треньор Кейлбоу и на целия клуб „Старс“.

Играчите завикаха бурно и отвориха нова бутилка шампанско. Фийб се опита да държи кратка реч, но толкова се развълнува, че Рон трябваше да се заеме с това. О’Джейс все се опитваше да намери отговор на въпросите си за необичайното развитие на мача през втората половина, затова се обърна към Джим Бийдерот.

Фийб подаде купата на Рон.

Дан сграбчи ръката й, издърпа я от платформата и я отведе зад група празнуващи играчи, за да се отдалечат от журналистите.

— Хайде. Имаме само няколко минути.

Той я поведе през банята, през стаята за екипировката, през тренировъчна зала, докато най-после излязоха в един коридор. В следващия миг той я мушна в някакъв склад, малко по-голям от шкаф. Едва затворил вратата, той я притисна до себе си и започна да я целува.

Те се прегръщаха буйно, телата им бяха лепкави от шампанското. Усещаха вкуса му и по устните си.

— Не знаех дали някога пак ще те държа в ръцете си — промърмори той дрезгаво.

— Толкова се уплаших…

— Толкова те обичам. Господи, обичам те!

— Страхувах се, че не ме обичаш и не можех да го понеса. — Тя потрепери в ръцете му. — Дан, толкова ужасно беше.

— Така е.

— Не само отвличането, но и…

Тя потръпна и започна да му разказва за Рийд.

Усети как мускулите му се стегнаха, докато му разказваше и зачака избухването на гнева му. Но той й предложи утеха и тя усети още по-силна обич към него, за това, че разбираше толкова добре от какво има нужда тя.

— Съжалявам — каза той с глас, прегракнал от чувствата. — Толкова съжалявам, мила…

Нещата станаха по-поносими, когато му разказа всичко. Тя се сгуши до мократа яка на ризата му.

— Иска ми се да останем тук завинаги — промърмори тя.

— На мен също. Иска ми се единствено да те отведа вкъщи и да се любим.

— Чакат ме от полицията.

— И аз ще трябва да говоря с тях. И с журналистите.

— Трябва да видя и Моли.

Той взе лицето й в ръце и погали бузите й.

— Ще се оправиш ли?

— Да. Просто ми се иска да приключим с всичко това. Ще се срещнем на празненството, което дава Рон в чест на победата.

— Не си мисли, че ще прекараш кой знае колко време там.

Той я целуна за последен път, после я хвана за ръка и излязоха в коридора.



В склада всичко беше тихо още миг, после се чу шумолене в най-далечния ъгъл.

— Дарнъл? — Гласът на жената беше тих и нежен, но и очевидно шокиран. — Чу ли какво каза тя? За Рийд Чандлър?

— Чух.

Чърмейн Дод, която вярваше твърдо в честната игра, бе възмутена.

— Ама че плъх! Не бива да се измъкне безнаказано след такова нещо.

— Няма, мила. Познавам треньора и мога да ти обещая, че Чандлър въобще няма да се измъкне.

— Радвам се.

Тя спря търсещата ръка на Дарнъл, която беше започнала да докосва гърдите й през бялата й блуза по един изключително сладостен, но много непристоен начин.

— А, не. Не. Още не сме женени.

— Но скоро ще бъдем и аз ще те докосвам на места, за които ти дори и не знаеш.

— Не съм казвала, че ще се омъжа за теб.

Думите бяха малко приглушени, защото тя се опитваше едновременно да го целуне и да говори. Прегръдката с футболист, който все още беше с по-голямата част от екипировката върху себе си, приличаше твърде много на опит да гушнеш танк. Въпреки това тя не беше готова да го пусне. Не че имаше намерение да улесни нещата за него, като му позволи да узнае колко много го беше обикнала. Дарнъл и така си беше достатъчно самонадеян.

— Чърмейн, мила, аз тъкмо се връщам от игрището. Не съм ходил до душовете, но въпреки това ти дойде с мен в този склад. Ако това не е знак, че си готова за брак, не знам кое тогава е.

— Може пък просто да ми е жал за теб.

Той се засмя и мушна ръка под полата й. Докосването му беше толкова нежно, че за няколко мига госпожица Чърмейн Дод забрави принципите си. Вместо това тя го целуна и си каза, че от Дарнъл Пруит ще стане един много добър съпруг.



Стана осем часът, преди Дан да приключи с полицията, с представителя на Националната футболна лига, с журналистите. Дългата драматична пресконференция беше най-трудна за Фийб, но тя се справи като войник и вече бе обявена за героиня на вечерните новини. Не му харесваше фактът, че журналистите се опитваха да го изкарат герой, но знаеше, че този вид истории отмират след някоя и друга седмица. Тогава животът им отново щеше да се върне в нормалния си ритъм.