Рей Хардести беше получил силен сърдечен удар и беше в болница, под полицейска охрана. Дан се огледа в притихналата съблекалня, където най-после бе успял да се изкъпе и да се преоблече. Знаеше, че няма да съжалява, ако Хардести не се възстанови.

Всички си бяха тръгнали отдавна и бяха отишли на празненството по случай победата. Дан облече якето си. Беше уморен до мозъка на костите си и единствената му мисъл беше да се добере до Фийб. Но преди това трябваше да свърши нещо.

Той излезе в притихналия коридор, но спря рязко, когато видя Джим, Дарнъл, Уебстър и Боби Том, облегнати на отсрещната стена. Всички бяха спортно облечени.

Той ги изгледа притеснено.

— Мислех, че вече сте на празненството.

— Решихме да те изчакаме — каза Джим.

— Трябва да намина през едно място. Ще се видим у Рон.

Боби Том вдигна върлинестото си тяло от стената.

— И ние обичаме Фийб.

— За какво говорите?

Дарнъл пристъпи напред.

— С годеницата ми бяхме в същия склад, в който бяхте и вие с Фийб. Чухме какво ти разказа за Рийд Чандлър. А аз споделих дочутото със съотборниците си.

Дан ги гледаше изучаващо и секундите се нижеха.

— И сам мога да се погрижа за Рийд.

— Знаем. Смятахме да дойдем само за морална подкрепа.

Дан започна да спори, но замлъкна, когато осъзна, че днес те бяха приели Фийб за една от отбора.

След двадесет минути спряха пред двуетажната къща на Рийд от тухли и камък. Дан с облекчение видя, че в дома му свети. Рийд си беше вкъщи. Значи нямаше да отлагат нещата.

Когато поеха по алеята, той пусна ръкавиците в джоба си и изгледа мъжете, които бяха дошли с него.

— Рийд е мой. Не искам друг да го докосва.

Боби Том кимна.

— Само се постарай от него да не остане нищо.

Вратата им отвори Рийд. Щом видя Дан, той доби объркан вид, после очите му се разшириха от уплаха, когато забеляза взвода зад него. Опита се да им затвори вратата, но не беше достатъчно бърз. Дан успя да мушне рамото си и да го изблъска навътре.

Мъжете се намъкнаха в коридора. Рийд се запрепъва по коридора към всекидневната.

Дан усещаше страха му.

Дан тръгна напред.

— Мисля, че знаеш какво искам. Ако си вярващ, предлагам ти да започнеш да се молиш.

— Не знам за какво говориш! Тя те е излъгала нещо за мен, нали? Казала ти е някаква лъжа.

Дан замахна и го улучи по челюстта. Рийд излетя към кушетката. Зави от болка, изправи се отново на крака, задъхан от страх.

— Махайте се оттук, Кейлбоу. Ще се обадя в полицията. Ще…

Уебстър спокойно измъкна кабела на телефона от стената.

— Много неприятно, Чандлър. Телефонът не работи.

— Ако ме докоснете, ще направя така, че да ви арестуват!

— И как ще го направиш? — Боби Том мушна една клечка за зъби в ъгълчето на устата си. — Точно сега треньорът е с нас четиримата у дома, за да пийнем по нещо. Всеки, който каже нещо друго, е лъжец. Така ли е?

— Точно така, Боби Том.

Дарнъл избърса обувката си в едно кресло, тапицирано с бяла дамаска.

— Момчета, вие сте луди! Проклети маниаци.

— Не сме маниаци — каза Дан. — Просто смятаме, че е недопустимо мръсник като теб да се измъкне безнаказано след изнасилване.

— Това ли ти каза тя? Не съм я изнасилвал! Лъже. Тя си го искаше. Тя…

Следващият удар на Дан счупи носа на Рийд. Той започна да скимти, опитвайки се да го намести обратно на мястото му, докато по лицето му се стичаше кръв.

— Не бях виновен — хълцаше той. — Бях пиян. Не съм искал нищо лошо.

Дан пусна якето си върху кушетката.

— Когато свърша с теб, наистина ще те боли страшно много.

Рийд се опита да стане на крака.

— Не! Не се приближавай! Не ме удряй!

Дан тръгна към него.

— Ще те боли, но ще останеш жив, стига да не се объркам нещо. Ако искаш всичко да спре дотук, никога повече не се приближавай до Фийб. Ако я застрашиш по някакъв начин, по-добре се подготви да прекараш остатъка от живота си в инвалидна количка.

— Не!

Това беше последната дума на Рийд, преди Дан да го направи на парчета.



Фийб пристигна на празненството в чест на победата след десет. Беше изтощена от изпитанията, към които се прибави и дългата пресконференция. Когато най-после се прибра вкъщи, Моли се залепи за нея, като кокошка за пиленцето си, и настоя тя да си легне. Беше толкова изтощена, че заспа веднага.

Събуди се след няколко часа, освежена и нетърпелива да види Дан. Изкъпа се и побъбри с Моли, докато се обличаше. Сестра й беше потресена от събитията през този следобед, но когато Фийб й предложи едно празненство по пижами, духът й се възвърна. Пег се съгласи да остане. Момичетата пристигнаха точно преди Фийб да замине.

Рон беше наел за тази вечер един уютен ресторант със селски интериор. Дори подът беше от тухли, а медните съдове висяха от открити греди.

Когато Фийб пристигна, косата й все още беше влажна и падаше на къдрици около главата й. Температурата ставаше все по-ниска, затова беше облякла широк тъмночервен пуловер с подходяща пола от меко падащ вълнен плат. Облеклото й беше непретенциозно, с изключение на средната цепка, която стигаше точно над коленете й. Но всичко изглеждаше съвсем подходящо, когато към него се прибавеше къдравата й коса и масивите сребърни обици.

Тъкмо оставяше палтото си, когато чу, че някаква група влиза в ресторанта. Обърна се и видя Дан, който влизаше заедно с Джим, Дарнъл, Уебстър и Боби Том. Всичко в нея омекна и се сгря, когато той застана пред нея.

— Мислех, че ще бъда последна. — Гласът й звучеше малко задъхано.

Изражението му беше толкова нежно, че сърцето й се разтопи.

— Беше много трудно да се измъкнем.

Двамата стояха насред фоайето, загледани един в друг, докато мъжете започнаха да търсят приятелките и съпругите си.

Боби Том се закашля.

— По-добре вие двамата да дишате от време на време или нещо такова, защото може да закачат някое палто върху вас.

Дан не отместваше очи от Фийб.

— Нямаш ли си работа, Дентън?

— Да, господин треньор — разсмя се той и ги остави сами.

Фийб би могла да го гледа цяла вечност, но и двамата имаха задължения.

Дан взе ръката й и я поведе към залата.

— Половин час. После си само моя.

Рон ги посрещна точно до вратата. За своя изненада, Фийб видя до него Шейрън Андърсън и поздрави и двамата с топла усмивка.

Дан дори не се опита да скрие колко му е приятно да види Шейрън и веднага я привлече в мечешката си прегръдка.

— Здравей, мила. Как се държи Рон с теб? Предложи ли ти вече да се ожените?

Фийб се опита да прояви поне малко ревност, но чувствата му към Шейрън бяха толкова открити и истински, че не успя. Осъзна, че той се отнася към Шейрън точно както и с Моли. Как ли въобще си беше въобразил, че могат да са щастлива брачна двойка! Дан беше един от най-интелигентните мъже, които беше срещала, но без съмнение в някои неща беше доста глупав.

Тя съжали Шейрън, когато червенината заля всичките й лунички, чак до корените на рижавата й коса.

— Не му позволявай да те дразни, Шейрън. Представата му за добри маниери е да притеснява само онези, които харесва.

— Не я притеснявам — възпротиви се Дан. — Просто това е първият ми сериозен опит да уредя някоя двойка и искам да знам какво става.

— Не е твоя работа — каза меко Рон. — А сега защо не се погрижиш за собствения си любовен живот и не донесеш едно питие на Фийб?

Двамата с Шейрън се усмихнаха срамежливо един на друг и се отдалечиха.

Фийб се изкиска, а Дан взе за себе си бира и чаша вино за нея от един минаващ сервитьор. Усмивката й угасна, когато видя, че кокалчетата на ръката му са издраскани и натъртени.

— Какво е станало с ръката ти?

— Аз, ъъ… — Той отпи от бирата си. — Страшно се радвам, че Рон е успял да скрие от журналистите мястото на това празненство.

— Дан? Какво е станало с ръката ти?

Той се поколеба и на нея й се стори, че няма да отговори, но той махна кичур коса от лицето й и каза:

— Ходих да видя Рийд. Двамата трябваше да се разберем по въпроса за онова, което ти е причинил.

Очите й обходиха тялото му, но като че ли нямаше друго наранено място, освен кокалчетата му.

— Какво му направи?

— Нека просто да кажем, че съм приложил малко погранично правосъдие. Той няма да те притеснява повече, скъпа.

Фийб имаше желание да го разпита, но изражението на лицето му й показваше, че няма да стигне далече. Тя реши, че и без това няма кой знае какво желание да чуе подробностите.

Дарнъл се приближи и ги запозна с новата си годеница. Фийб хареса Чърмейн Дод на вид и ги поздрави. Приближиха се и други играчи със съпругите си и Фийб и Дан останаха разделени. Тя минаваше от една групичка към друга, като от време на време мяркаше и Дан, който правеше същото.

Тя тъкмо бъбреше с Боби Том и две добре оформени червенокоски, когато чу, че някой вика.

— Тишина, всички! Тихо!

Всички осъзнаха с изненада, че това е гласът на Рон и замлъкнаха. Той стоеше в единия край на залата, в едната си ръка държеше слушалката, а с другата я притискаше, за да не се чува шумът.

— Фийб! — Той повдигна слушалката. — Фийб, за теб е.

Тя го изгледа въпросително.

— Президентът!

Той изрече думите с театрален шепот, така че можеха да го чуят чак на паркинга.

Тя беше разговаряла с президента на Националната футболна лига само преди няколко часа, затова не можеше да разбере защо Рон се вълнува чак толкова.

— Смятах, че сме оправили всички въпроси.

— Президентът! На Съединените щати! Обажда се, за да те поздрави.

Тя преглътна. Ръката й се заигра с яката на пуловера. Играчите се разсмяха, после се смълчаха, когато тя отиде до телефона.

Един женски глас каза:

— Госпожице Съмървил, давам ви президента.

Точно тогава някой я потупа по рамото. Тя видя, че Дан е застанал до нея, с усмивка по-широка и от футболно игрище.

— Сега, Фийб.

Тя го изгледа объркано.

— Какво?

— Сега.

Значението на думата проникна бавно в мозъка й и тя го изгледа невярващо. Той искаше да каже сега! Тя покри с ръка слушалката.

— Дан, това е президентът! Не мога…

Той скръсти ръце на гърдите си, а изражението му беше нетърпимо самодоволно. Тя осъзна, че той е чакал точно такъв миг. Този мошеник! Беше я спипал и цял живот щеше да я дразни безмилостно, че не е имала смелостта да приеме предизвикателството му. Този нафукан спортист я вбесяваше! Със сигурност някой трябваше да му посмачка фасона.

Гласът на президента избумтя в телефона.

— Поздравления, госпожице Съмървил. Мачът беше изключителен.

— Извинете ме. — Тя преглътна. — Сега ще ви дам госпожица Съмървил.

Тя тикна телефона в ръцете на удивената Шейрън Андърсън.

Дан избухна в смях. Тя го сграбчи и го помъкна през тълпата. Проговори, едва когато стигнаха до вратата.

— По-добре се постарай да си струва, сухарче.

А вътре Шейрън Андърсън, след като се позапъна в началото, успя да се издигне на висотата на случая. Рон се шашна, когато я чу да казва:

— Сега съм добре, господин Президент. Да, доста мъчително беше. Между другото, господине, бих искала да знаете, че всички ние от дружеството споделяме загрижеността ви за подходящото финансиране на предучилищното образование…