— Сухарче? — Дан излезе на магистралата. — Нарече ме сухарче!

Фийб все още не можеше да си поеме дъх.

— Тази игра има две страни, треньоре. Не се учудвай, ако през последните две минути на мача за Суперкупата…

— Няма да го направиш.

— Може и да го направя.

Той я изгледа и се усмихна.

— Като си говорим за Суперкупата… Ще се омъжиш ли за мен, щом това приключи?

— Какво ще кажеш за деня на Свети Валентин?

— Дотогава има много време.

— Споразумение?

— Дадено. — Ферарито хвърчеше по магистралата, после излезе на шосето. — Но знаеш, че трябва да обсъдим някои неща, преди да се оженим.

— Няма да изхвърля Пух.

— Виждаш ли, веднага започваш да се опъваш. В брака трябва да се научиш да правиш отстъпки.

— Не съм казала, че няма да правя отстъпки. Обещавам да махам панделките от главата му, когато го извеждам на разходка.

— Каква душичка си ми ти!

Усмивката на Фийб се стопи.

— И аз искам деца. Винаги съм искала. Просто исках да знам, че ме обичаш.

— Радвам се.

Тя прехапа устни, после се отпусна.

— Не искам да отпращам Моли. Искам да остане с нас.

Той я погледна.

— Разбира се, че ще остане. Къде ще ходи?

— Мислех си, че може да предпочиташ по-голямо уединение.

— Щом се затвори вратата на спалнята, ще бъдем достатъчно уединени. Всъщност, когато говорех за проблеми, имах предвид „Старс“.

— Знам, че не се жениш за мен заради „Старс“. Не биваше да ти казвам онова нещо. Но бях наранена.

— Радвам се, че го осъзнаваш. Но виж, ние пак имаме проблем. Погледнато исторически — жените се омъжват за шефа. Щом си сложат пръстена, те зарязват работата си и си стоят вкъщи. И двамата не искаме това. Но искам да ти кажа, че съвсем не ми харесва мисълта да спя цял живот до някого, който може да ме уволни, ако не си пускам бельото в коша за пране.

Тя потисна усмивката си.

— Светът се мени. Вие мъжете ще трябва да намерите начин да се справите с това.

— Това ти доставя удоволствие, нали?

— Просто съм леко развеселена.

Въпреки шегите, тя вече си беше мислила как да уравновеси огромните изисквания на положението си като собственик на „Старс“ с брака и децата, които се надяваше да има.

— Всъщност, имам някои идеи по въпроса. Все още не съм обмислила всичко, но когато го направя, ти ще бъдеш първият човек, с когото ще разговарям.

— Тогава по-добре да ти кажа, че нямам намерение да тренирам „Старс“ през целия си живот.

— Дан, не можеш да работиш за друг отбор! Положението ще бъде абсурдно.

— Засега няма да ходя никъде. Но ти видя какво представлява това през сезона. Искам да бъда с теб и с децата ни, затова отдавна обмислям тази идея. Реших, че в деня, когато се събудя и осъзная, че не мога да си спомня лицата на съпругата и децата си, това ще бъде денят, в който ще изоставя професионалния футбол. Ще намеря някой университетски отбор от трета дивизия и ще остана там до края на треньорската си кариера.

— Трета дивизия? Не знам какво означава това.

— Това са по-малки учебни заведения, които не предлагат спортни стипендии. Професионалистите никога не търсят там играчи. Хлапетата не са най-страшните и най-бързите и никой не им дава пари под масата. Те играят футбол по една-единствена причина, и тя е, че обичат играта. Така че когато ти започнеш да хвърчиш по сделки с големите клечки, аз ще се забутам в някое хубаво малко училище и ще си припомня защо въобще съм започнал да играя футбол.

— Звучи прекрасно.

Той смени платната.

— Нали имаш шал под яката на палтото си. Имаш ли нещо против да си завържеш очите с него?

— Какво?

— Сега.

— О, по дяволите!

Тя измъкна шала изпод яката на палтото си и го завърза около очите си.

— Това е смешно! Не си намислил нищо извратено, нали?

Последва дълго мълчание.

— Дан?

— Ами зависи колко консервативна е гледната ти точка.

— Каза, че изоставяш всичко това. Че искаш приятен, обикновен сексуален живот.

— Ъхъ.

— Сякаш не си много сигурен.

— Виж, нещата стоят така. След като цял живот съм имал нещо по-особено, може би е по-добре да го променям постепенно. Така няма да преживея твърде силен шок. А точно за това мисля от доста отдавна.

— Страшно ме притесняваш.

— Хубаво, скъпа. Много хубаво.

И той започна да й говори такива неща, че тя се изчерви дотолкова, че й се наложи да разкопчае палтото си. Но така и не й каза къде отиват.

Когато той спря колата, тя осъзна, че монологът му съвсем я е разсеял и е забравила да внимава. По чакъл ли се движат гумите? Тя се заслуша, но въпреки че чуваше други коли, не беше съвсем сигурна дали я е откарал до дома си.

— Ще трябва да почакаш малко, докато пооправя някои неща. Веднага се връщам, не се притеснявай. — Той я целуна леко. — Обещай ми, че няма да развалиш всичко и няма да надничаш. Това ще бъде знак, че ми нямаш доверие, а що за брак ще имаме в такъв случай?

— Наистина малко прекаляваш. Знаеш го, нали?

— Знам, мила. — Той продължи да я целува. — Докато чакаш, защо не вземеш да си мислиш за всички онези неща, които ти казах, че ще направя. Така няма да се отегчиш.

Със сатанинска усмивка той притисна бедрото й и отвори вратата си.

Беше отвратително от негова страна да й дава такава идея, защото сега тя не можеше да мисли за нищо друго. Когато той се върна, тя тръпнеше от очакване.

Усети нахлулия студен въздух, когато той отвори вратата.

— Погрижих се за всичко. Сега ще те отнеса там.

Той мушна ръка под коленете й, но веднага я пусна обратно на седалката.

— Фийб, скъпа, ама ти си още с бельо. Съвсем ясно си спомням, че ти казах да го махнеш, докато се върна.

— Не си.

— Сигурен съм, че го направих. Сега предполагам, че аз трябва да се погрижа за това.

Той свали чорапогащите и бикините й.

— Ще замръзна. Вън температурата е толкова ниска.

— Мисля, че няма да ти се наложи да се тревожиш за това. Откъде, за бога, си взела тези бикини?

— Купих ги.

— Те не са нищо повече от две лентички и парченце коприна. Да не би само заради мен да си изоставила здравото си, топло бельо?

— Само заради теб.

— Много мило, скъпа. Оценявам го. Сега си обуй пак тези високи обувки.

Щом го направи, той я взе и я измъкна от колата. Полата й се развя и тя усети студения въздух върху задника си, който беше изваден на показ и целият свят можеше да го види.

— Моля те, кажи ми, че няма цяла дузина хора, които се мотаят наоколо.

— Само половин дузина, мила. Но те са твърде заети с карбураторите на мотоциклетите си, за да могат да те гледат.

Тя се сви до него и се разсмя. Той беше страхотен и невъзможен, а тя никога не се беше чувствала по-добре. Но къде ли я носеше?

Той премести тежестта й и отвори някаква врата. Тя усети с облекчение, че тук въздухът е по-топъл.

— Здраво ли са завързани очите ти?

— Ъхъ.

— Добре. Не обръщай внимание, ако чуеш особени звуци.

— Какви звуци?

— Пиянски смях. Чупене на стъкло. Грамофон. Разни такива неща.

— Въобще няма да им обръщам внимание.

— И ако някой те попита какво търсиш тук, просто му кажи, че си с мен.

— Ще го направя.

Той започна да я целува и когато се спря, тя осъзна, че отново е отвлякъл вниманието й и тя не забеляза къде вървят.

Дълго или късо разстояние бяха изминали? Той не дишаше тежко, но физическата му форма беше толкова добра, че това не означаваше нищо. Тя дори не беше сигурна дали са изкачвали стълби или са вървели по равно място.

— Сега ще те пусна. Не искам да се приближаваме много до бара, в случай че там се бият.

— Може ли вече да си развържа очите?

— Страхувам се, че не, мила. Дрехите ти са все още върху теб. Смятах, че си разбрала как ще стане работата. — Той съблече палтото й. — Но не се притеснявай. Ще ти помогна.

— Толкова си мил.

Той махна обиците й, съблече пуловера й и го захвърли.

— Фийб, мила, не искам да те притеснявам, но знаеш ли, че през това се вижда всичко?

— Ти виждаш ли го?

— Страхувам се, че е така. Само те моля да не помръдваш въобще за минутка.

Устните му докоснаха гърдите й през тънката материя. Усети как краката й се подгъват. Желаеше го толкова силно, че сграбчи раменете му.

— Моля те… Ще ме побъркаш…

— Шшт. Тук само започвам и честно казано, очаквам да си малко по-жилава. Можеш да броиш наум тухли или нещо такова например.

Тя се разсмя, но внезапно ахна, когато той я докосна отново. След миг сутиенът й изчезна и тя остана гола до кръста.

— Ти си една красива жена, мила. Нали, момчета?

Той наистина имаше нужда да го поставят на мястото му. Тя вдигна ръце, за да свали превръзката на очите си, но той я спря.

— Още не, скъпа. Сега съм много жаден.

Той взе в ръце гърдите й. Тя се пресегна отчаяно, за да го докосне. По някое време той беше свалил сакото си и тя мушна ръце под пуловера му, плъзна ги нагоре, докато стигна гърдите му.

Той изстена. Тя усети докосване до кръста си, после полата й се плъзна надолу и падна.

Той проговори с тих, дрезгав глас:

— Не искам да те плаша, мила, затова е по-добре да ти кажа какво ще става тук.

Тя съвсем не се страхуваше и той го знаеше, но реши, че ще бъде много неучтиво, ако го прекъсне.

— Направил съм легло от палтата ни и ще те сложа да легнеш върху него. Така. Сега се отпусни назад. Мила, не си спомням да съм ти казвал, че може да си местиш така краката. Искам да гледам.

Ръцете му се оказаха върху бедрото й.

— Вече мога ли да сваля превръзката?

— О, мисля, че не. Какъв смисъл има да те ядосвам, преди да съм свършил.

Някой ден щеше да се разплати с него. Но не и преди да се е насладила докрай на всичко.

Чу, че той съблича дрехите си и сърцето й се изпълни с любов. Само преди шест месеца не можеше да си представи, че ще има толкова голямо доверие на някой мъж, още повече пък на мъж, с физическата сила на Дан. Но ето че сега лежеше пред него, въпреки че нямаше никаква представа къде я е отвел. Никога не се беше чувствала по-защитена. Сега осъзна, че заедно с любовта си Дан й е дал спасение от страха.

Той легна до нея на леглото от палта и я привлече в прегръдките си.

— Малко ще те поцелувам. Ако ти стане скучно, може да кажем на оркестъра да посвири или нещо такова.

— Определено не ми е скучно.

Тя вдиша свежия аромат на тялото му и го целуна по рамото. Мускулите му се стегнаха, усети желанието му. Устните му се сляха с нейните и всичко друго започна да се изплъзва от мислите й, докато останаха само усещанията. Гласът му, влажната му кожа, желанието му да й даде удоволствие. Устните му бяха навсякъде по тялото й.

Нямаше представа кога е загубила превръзката на очите си. Не знаеше дали е паднала сама или някой от двамата я е махнал. Осъзнаваше само бушуващата си кръв и прекрасното усещане да бъде едно цяло с този мъж.

— През целия ми живот…

— Знам, мила…

— Завинаги…

— Да. Завинаги.

Те си даваха обет с думите и телата си, замаяни от любовта, която преливаше между сърцата им.

Всичко свърши, но той я държеше до себе си, сякаш нямаше намерение да я пусне. В гласа му напираха чувства: