Извън игрището беше също толкова агресивен. Няколко пъти го бяха арестували за нарушаване на реда, за рушене на частна собственост и, в ранните дни на кариерата му, за притежание на забранени вещества.

С възрастта и зрелостта той помъдря в някои области, но в други — не. Беше се загледал в най-новата жена — член на Конгреса от Илинойс, която стоеше зад Тъли, сред група официално облечени хора. Тя беше облечена в една от онези черни официални рокли, които изглеждаха съвсем обикновени, но вероятно струваха повече и от цял спортен екип. Светлокестенявата й коса беше прибрана на тила с кадифена панделка. Беше красива и с изтънчени маниери. Привличаше значително внимание и той не пропусна да забележи, че самият той е един от малкото хора на събирането, при които тя не отиде. Вместо това, до него се приближи бляскава брюнетка в тясна сребриста рокля. Като обърна гръб на Тъли, тя изгледа Дан през мигли, по които имаше толкова много спирала, че той се зачуди как въобще е възможно да ги повдигне.

— Изглеждате самотен, треньоре. — Тя навлажни устни. — Гледах ви, когато играхте срещу „Каубойс“, точно преди да се откажете. През онзи ден бяхте съвсем полудял.

— Аз винаги съм си така полудял, скъпа.

— Това чух и аз.

Той усети, че ръката й се плъзва в джоба на сакото му. Знаеше, че оставя там телефонния си номер. Опита се да си припомни дали е изпразнил джобовете на смокинга си, след като го носи предния път. С влажна усмивка, която му обещаваше всичко, тя се отдалечи.

Тъли дотолкова беше свикнал разговорите му с Дан да бъдат прекъсвани от хищни самки, че продължи, сякаш нищо не се е случило.

— Цялата тази бъркотия ме тревожи. Как можа Бърт да допусне това.

Онова, което Фийб Съмървил причиняваше на футболния му отбор, вбесяваше Дан толкова силно, че той не искаше и да помисля за нея, ако наблизо нямаше нещо, което можеше да удари. Опита се да се разсее, като се огледа за красивата членка на Конгреса. Откри я да разговаря с един от членовете на градския съвет на Чикаго. Аристократичните й черти не трепваха, жестовете й бяха сдържани и елегантни. Тя беше дама от класа от главата до петите, а не жена, която той можеше да си представи с набрашнен нос и бебе на ръце. Отмести поглед. В този момент от живота му една жена, която ще пече сладкиши набрашнена и ще ражда деца, беше точно това, което той търсеше.

След бурните години, които бяха повече, отколкото би му се искало сега и след брака, който беше една голяма грешка, Дан Кейлбоу имаше сериозно намерение да улегне. Беше на тридесет и седем години и копнееше за деца, за цяла къща, пълна с тях, за жена, която ще се интересува повече от сменяне на пелени, отколкото как да му вземе крайслера.

Беше готов да обърне нова страница. Повече никакви жени, които градят кариера, никакви бляскави мацки, никакви сексбомби. Търсеше си домошарка, която няма да се дразни, ако децата разрошат косата й, жена, чиято идея за висша мода е чифт джинси и една от старите му фланелки — обикновена жена, която не кара мъжете да обръщат глави и не ги подлудява. И щом се обвърже, край на скитническите му дни! Не беше изневерявал на първата си съпруга, нямаше да изневерява и на тази, която щеше да бъде последна.

До него Тъли Арчър все още предъвкваше темата за Фийб Съмървил.

— Знаеш, че не обичам да говоря лошо за никого, особено за нежния пол, но тази руса мацка ме нарече бонбонче. По дяволите. Лед! Тя просто не е такъв човек, какъвто би трябвало да бъде собственикът на футболния отбор.

— Точно така.

Тъли, който приличаше на Дядо Коледа, нацупи лице като бебе.

— Тя има пудел, Дан. Сега и двамата знаем, че треньорите на „Беърс“ постоянно се карат с Майк Маккаски, но дявол да го вземе, те поне не работят за собственик, който разнася със себе си френски пудел. Казвам ти, отбягвам всички след онова погребение. Хващам се на бас, че ще се пукнат да ни се смеят.

Щом Тъли се навиеше веднъж, беше трудно да бъде спрян. Той мина на следващата тема. Дан забеляза, членката на Конгреса постепенно си проправя път към асансьорите, заобиколена от рояк кавалери. Погледна часовника си.

— Това трябваше да бъде преходна година за нас, Лед — продължи Тъли. — Бърт уволни Брюстър миналия ноември и нае теб за главен треньор. Имахме късмет с новия план на играта, справихме се по-добре, отколкото очаквахме с окомплектоването на отбора и даже спечелихме няколко мача в края на сезона. Но кой можеше да се досети, че Карл Поуг ще напусне и накрая Роналд ще движи нещата?

Един мускул на бузата на Дан потрепна.

Тъли поклати глава.

— Фийб Съмървил и Роналд Макдърмит, новият собственик на „Старс“ и действащ управител. Казвам ти, Лед, дори и Винс Ломбарди ни се смее, а си помисли само колко отдавна е мъртъв.

Между двамата мъже настъпи тишина, а мислите им поеха по еднакво неприятни пътеки. Шест седмици изминаха след погребението на Бърт, а Фийб беше изчезнала, оставяйки цялата работа в отбора да замре, защото никой друг нямаше право да подписва договори. След като не успяха да я открият, Карл Поуг, управителят на „Старс“, беше напуснал разочарован и по-късно започна работа в ръководството на лигата. Сега Роналд Макдърмит, бившият помощник на Карл Поуг, беше действащ управител на „Старс“ и с това завършваше хрониката на бедствието.

Условията на завещанието на Бърт бяха достигнали до средствата за масова информация. Всички останаха зашеметени. Както и останалите, Дан беше предполагал, че Бърт ще прехвърли „Старс“ на Рийд веднага, а не в края на сезона. Въпреки че Рийд Чандлър имаше добра репутация сред общността им, Дан смяташе, че той не е много надежден и не очакваше с нетърпение работата с него. Но сега би дал всичко, за да види Рийд в офиса на Бърт.

— Хауи ми каза, че се опитваш да се свържеш с Рей Хардести. Дан, нали не се чувстваш виновен, че най-накрая ме остави да го отстраня.

Дан поклати глава, въпреки че отстраняването все още го тревожеше.

— Трябваше да го направим.

— Дяволски правилно. Той пропускаше повече тренировки, отколкото посещаваше, а и нямаше начин да мине допинг теста.

— Знам.

Смъртта на Лайл Алзейдо от прекомерна употреба на стероиди не беше научила момчетата като Рей Хардести на нищичко. Дан знаеше, че Тъли има право да настоява за отстраняването на Рей от отбора. Трябваше да го направи, още когато Рей за втори път тази година не мина допинг контрола. Но той не зае твърда позиция, давайки на защитника ветеран повече последни възможности, отколкото би дал на който и да е друг. Хардести беше страхотен играч, преди да изгуби контрол над пиенето и наркотиците, затова Дан искаше да изчерпи всички варианти. Направи всичко възможно, за да го накара да се откаже от порока. Говори му до посиняване, че трябва да се появява навреме на тренировки и поне да се преструва, че спазва правилата, но Рей не слушаше друг, освен уличния пласьор на наркотици.

Тъли подръпна яката си.

— Знаеш ли, че няколко дни, след като Карл напусна, Роналд ме дръпна настрани и ми каза да настоявам по-усилено пред теб да отстраниш Хардести?

Дан мразеше да говори за действащия управител на „Старс“ почти толкова, колкото и за новата собственичка.

— Защо Роналд не е говорил с мен лично?

— Той се страхува до смърт от теб. Откакто го натика в онова шкафче.

— Тогава ме вбеси.

— Роналд никога не е бил нещо повече от момче за поръчки на Карл. — Тъли поклати глава. — Всички знаят, че той получи тази работа, само защото Бърт дължеше услуга на татко му. Сигурен съм, че Бърт никога не би позволил на дъщеря си да сложи ръка на „Старс“, ако знаеше, че Карл ще напусне. Роналд е слабак, Лед. Казвал ли съм ти за случката, когато миналия сезон Боби Том се мотаеше след тренировка и Роналд се появи на игрището? Знаеш какъв е Боби Том, само за да си направи майтап, казва: Хей, Рони, търсим ново крило. И му подхвърли топката съвсем лекичко, няма и на пет метра. Както и да е. Роналд вдигна ръка, за да я хване и си удари пръста. И така започна да размахва ръка, сякаш го убиваха. Боби Том обича да пробва куража на другите. А как да уважава човек един управител, който не може да улови дори едно такова хвърляне?

Монологът на Тъли беше прекъснат от единия обект на разговора, пристигналия миналата година в „Старс уайдрисийвър“ Боби Том Дентън. Боби Том обичаше да се облича добре. Безукорно ушитият черен смокинг беше комбиниран с набрана бяла официална риза, бляскаво сребристо шалче, вързано на фльонга, ботуши от гущерова кожа и голяма черна шапка.

Доколкото се знаеше, Боби Том махаше шапката си, единствено когато си слагаше шлема. Една от многото му приятелки беше казала пред журналист на „Нешънъл Инкуайърър“, че той я носи дори и когато се люби. Думите й бяха съмнителни все пак, защото тя беше казала също, че Боби Том е незаконен син на Рой Орбисън. Едно твърдение, което силно разстрои майката на Боби Том, въпреки че всеки, който беше чувал Боби Том да пее, можеше да разбере, че това е лъжа.

Шапката на Боби Том кимна на Тъли и Дан.

— Треньоре. Треньоре.

Дан му кимна в отговор.

— Боби Том.

Боби Том се обърна към Тъли:

— Хей, треньоре, к’во мислиш? Онази червенокосата, ей там, ми каза, че всичките й приятелки смятат, че съм най-красивия уайдрисийвър в лигата. Ти как мислиш? Смяташ ли, че моят профил е по-хубав от този на Том Уедъл?

Тъли обмисли сериозно въпроса, съзерцавайки профила на Боби Том.

— Не знам, Боби Том, носът на Уедъл е по-прав от твоя.

Боби Том обикновено ставаше войнствен, ако някой поставеше под съмнение красотата му и тази вечер съвсем не беше изключение.

— Така ли? За твое сведение тя каза, че изглеждам като онази филмова звезда… как му беше името? Крисчън Слейтър. — Боби Том се намръщи. — Някой от вас знае ли кой е Крисчън Слейтър?

И двамата не знаеха.

За миг Боби Том изглеждаше объркан. После взе чаша шампанско от минаващ сервитьор и се ухили.

— Е, едно ще ви кажа за него. Дяволски хубаво копеле е.

Всички се разсмяха. Дан харесваше Боби Том извън игрището, но още повече го харесваше на него. Той беше един от най-добрите уайдрисийвъри, които Дан беше виждал от години. Имаше кураж, мозък и толкова меки ръце, че човек не чуваше топката, когато се докоснеше до тях. Това, което нямаше, беше подпис на новия си договор и този факт принуждаваше Дан да обмисля убийството на една определена руса мацка.

Бърт беше починал точно когато приключиха сложните преговори с акулата, която беше агент на Боби Том. И сега в дружеството нямаше човек, упълномощен да подписва договори, освен Фийб Съмървил, а нейният телефонен секретар заявяваше, че тя е извън града и не може да бъде открита.

Боби Том не беше единственият играч с неподписан договор. Имаше един пазач на куотърбека, Дарнъл Пруит, който беше направо страшен, и един млад защитник, който през миналия сезон беше провалил много подавания на „Старс“ и никой от тях нямаше да пътува до Медоуландс в края на седмицата за четвъртия предсезонен мач на „Старс“ срещу „Джетс“. Ако скоро не се случеше нещо, никой от тях нямаше да облече екип в първата среща за сезона след две седмици.

Благодарение на изчезналата мацка, имаше опасност Дан Кейлбоу да изтърве трима от най-обещаващите играчи в лигата. Той разбираше как стоят нещата в Националната футболна лига и не му беше необходимо да гадае, за да знае, че още дузина собственици на отбори чакат с готовност с отворени чекови книжки, а лигите им текат с надеждата, че тези трима играчи ще изгубят търпение да се занимават с отбор, който много бързо се превръщаше в посмешище.

В ранните й години коланът на баща му беше научил Дан, че онова, което има значение в живота, е победата. Той беше агресивен конкурент и смачкваше всеки, който се изпречеше на пътя му. Точно сега си обеща нещо. Ако намери една определена безмозъчна дама, ще й даде такъв урок, че няма да го забрави скоро.

— Здравейте, треньоре. Аз съм Мелани.

Погледът на Боби Том се плъзна по добре оформената млада красавица, която имаше очи само за Дан. Младият уайдрисийвър поклати глава.

— По дяволите, треньоре! Имаш повече жени от мен.

— Аз съм стартирал преди теб, Боби Том. Ще ме настигнеш. — Той погледна момичето. — А сега ще ми кажеш ли пак името си, скъпа?