Сюзън Филипс - Избрах теб

Дан отвори хладилника, извади бутилка мляко и отвинти капачката. Чу, че зад него Валери идва в кухнята на къщата, която някога споделяха. Той вдигна бутилката с мляко до устните си и отпи, защото знаеше, че това ще раздразни Валери.

— За бога, Дан, вземи си чаша — измърмори тя с онзи гаден глас, който той ненавиждаше.

Дан отпи отново, преди да завинти капачката и да върне бутилката в хладилника. Подпря хълбок на вратата и се вгледа във Валери. Беше изчистила грима от лицето си и се виждаха острите черти на лицето й с малко дълъг нос, уравновесяван от високо, гладко чело. Светлокестенявата й коса, освободена от сребърната шнола, падаше почти до раменете, а младежките дрехи бяха заменени от син пеньоар, гарниран с черна дантела.

— Откъде взе сакото?

— От дъщерята на моята секретарка. Казах й, че отивам на маскарад.

Тя знаеше, че той мрази да пушат край него и въпреки това запали цигара.

— Снощната лудория прекрачваше границата на отвратителното. Шестнайсетгодишни момичета не са ме възбуждали, откакто навърших дванайсет.

Тя повдигна рамене и издиша дима.

— Беше различно, това е всичко.

Не чак толкова различно, помисли си той. По един или друг начин, сексуалните фантазии на Валери водеха към мъжкото надмощие. Дяволски смешно, като се има предвид фактът, че тя беше първокласен играч. За съжаление единственият човек, с когото можеше да сподели шегата, беше Валери, а той знаеше, че тя няма да се разсмее. Точно обратното. Тя винаги се дразнеше, когато той критикуваше шантавите й сценки, а вече и без това имаха достатъчно други неща, за които да се карат.

Ръката й се премести отзад. Тя разтърка мястото през тъмносинята коприна и го загледа с неприязън.

— Не биваше да ме удряш толкова силно.

— Скъпа, сдържах се.

Той можеше да познае по изражението й, че тя се опитва да реши дали да забие зъби в него или не. Очевидно реши да не го прави, защото отиде до малкия кухненски шкаф и започна да разгръща бележника, оставен там.

— Няма да се връщам във Вашингтон още няколко седмици. Каква е програмата ти за края на седмицата?

— Ще бъда в Медоуландс. Ще играем с „Джетс“.

Той се отдалечи от хладилника и взе един банан от металната фруктиера.

Тя си сложи очилата, които лежаха върху шкафа и остави цигарата си в голям пепелник от черно стъкло.

— Какво ще кажеш за четвъртък вечерта, преди да заминеш?

— Имам съвещание. Но петък е добре.

— Тогава вицепрезидентът ще бъде в града и има прием.

— Сряда вечерта, но след полунощ.

— Струва ми се, че ще стане. Само че… — Тя затвори бележника. — Ще бъда в мензис.

Тя свали очилата и разтри носа си. Дръпна още веднъж от цигарата и каза рязко:

— Ще измислим нещо. Правили сме го и преди.

— Вал, разведени сме почти от година. Не мислиш ли, че трябва да поговорим и да сложим край на това?

— Все още няма нужда да слагаме край. И двамата решихме, че това е най-доброто, докато единият от нас си намери някого.

— Или докато се избием един друг. Което се случи по-напред.

Тя не обърна внимание на забележката му и показа рядко проявяваната уязвимост, която винаги го трогваше.

— Просто… просто не знам как да се справя. Привличат ме силните мъже. А как ще кажа на такъв човек, че няма да спя с него, докато не видя резултатите от пълно изследване на кръвта му?

Той хвърли кората на банана в мивката.

— Сексът на деветдесетте. Той улеснява случайните връзки.

— Бившите съпрузи не са длъжни да се чукат, ако единствената причина за това е, че по една случайност нямат СПИН.

Тя изгаси цигарата си в пепелника.

— Съгласен съм.

Нещата му харесваха много по-малко, отколкото на нея, но всеки път, когато той решеше да приключат, тя го караше да се чувства като мерзавец. Но въпреки всичко, щом откриеше жената, която щеше да му ражда деца, той щеше да сложи край на това.

— И двамата сме прекалено разумни, за да играем на рулетка в секса.

— А ти си падаш страхотно по тялото ми.

В последно време чувството й за хумор не беше кой знае какво и неговото остроумничене я извади от равновесие. От ноздрите й заизскачаха пламъци и скоро тя го обвиняваше в абсолютна безчувственост, безразсъдно поведение, лош характер, никакъв интерес към нещо друго, освен спечелването на футболните му мачове и емоционална непочтеност.

Тъй като тя доста се повтаряше, престана да я слуша, докато се справяше с банана. Което си е право, той знаеше, че нейният проблем е по-лош от неговия. Фактът, че я съжаляваше, беше една от причините да се примири с това ненормално състояние на нещата. Като жена — член на долната камара на парламента, я съдеха по по-строги морални правила, отколкото нейните колеги — мъже. Гласоподавателите можеше и да простят някоя и друга история на някой конгресмен, но със сигурност нямаше да простят такова нещо на жена. За жена като Валери, която си падаше по секса, но нямаше съпруг или мъж, когото да обича, това наистина беше проблем. От друга страна пък, тя беше сред малкото почтени законодатели във Вашингтон и Дан приемаше всичко това като свой патриотичен дълг.

Не че нямаше полза за него. В началото на кариерата си на футболист той беше имал толкова много неангажиращи връзки, че беше загубил апетита си за разнообразие. Освен това, не беше и глупав и нямаше намерение да поема риска със случайни партньорки. Но сексът от дълго време не му беше доставял истинско удоволствие, като се оставят настрана екстравагантните сценарии на Валери.

Сега вече знаеше, че от самото начало не са си подхождали, но между тях хвърчаха толкова много искри от страст, че никой от двамата не забеляза това, преди да направят грешката да се оженят.

В началото Валери беше запленена от недоизгладените ръбове в характера му и от бурната му агресивност — качествата, които по-късно я вбесяваха. Нейното възпитание и изтънченост бяха неустоими за хлапето, израснало в мизерия в пущинаците на Алабама. Но скоро той откри, че тя няма чувство за хумор, няма и желание за семейния живот, за който той копнееше.

Последната й тирада против него привършваше и той се сети, че има свои сметки за уреждане.

— Така и така си изливаме болките тук, Валери, затова и аз ще си кажа моята. Ако дадеш още едно интервю като онова от миналата седмица, адвокатът ми ще позвъни на твоя адвокат и разводът ни вече няма да бъде приятелски.

Тя избягваше погледа му.

— Беше грешка.

— Знаеш ли какво казвам на отбора? Няма грешки, има само липса на предвидливост.

Толкова дълго беше сплашвал хората с размерите си, че вече го правеше автоматично. Той се приближи инстинктивно, докато се надвеси над нея.

— Не ми харесват публичните обсъждания на нашата раздяла. Не съм във възторг от това, че някой друг, освен спортните журналисти, ме нарича психопат.

Тя започна да си играе с дантелата върху предницата на пеньоара си.

— Забележката не влизаше в интервюто. Не е трябвало да я отпечатват.

— Първо не е трябвало да правиш тази забележка. От сега нататък, когато някой те запита за нашия развод, ще сдържаш изказванията си до двете думи, които аз използвам, когато ме интервюират. Непримирими противоречия.

— Това ми звучи като заплаха.

Тя се опита да изглежда разгневена, но не успя и той разбра, че се чувства виновна.

— Просто ти напомням, че много мъже в този град не биха гласували отново за жена, която оплюва бившия си съпруг, който някога е направил двадесет и девет паса срещу защитата на „Форти Найнърс“ само за един следобед.

— Добре! Съжалявам. Точно бях говорила с теб по телефона и ти ме беше раздразнил.

— Валери, аз те дразня непрекъснато, така че не използвай това като извинение, че се опитваш да ме стиснеш за гушата.

Тя прояви разум и смени темата.

— Чух, че погребението на Бърт се е превърнало в забавление. Лошото е, че ги е нямало всичките му бивши любовници, за да видят как кучето пикае на ковчега му. — Валери се усмихна със стиснати устни. — Все пак има Бог. И Той пази онези, които са неин образ и подобие.

Дан не искаше да спори с Валери за Бърт, особено пък като знаеше, че е на нестабилна почва. Мъжете харесваха Бърт, но не и жените. Ръцете му бяха прекалено палави, а той винаги беше готов с някоя груба шега или поучително мнение. Това не се приемаше добре от жени като Валери. Не се приемаше кой знае колко добре и от Дан, но Бърт беше шефът, затова Дан си траеше.

— Не беше смешно, Вал! Един човек е умрял, а дъщеря му успя да превърне погребението му в цирк.

— Чувала съм разни истории за нея. Какво представлява?

— Прилича на проститутка от висша класа, но не е толкова умна. Право да ти кажа, не си спомням откога не съм срещал човек, който да ми изглежда толкова безполезен.

— Тя е била любовница на Артуро Флорес години наред. Трябва да има някакви качества за компенсация.

— Като изключим очевидното върху гръдния й кош, нямам представа какво още може да притежава. Няколко пъти Бърт ми говори за нея. Дяволски се притесняваше, като знаеше, че голото тяло на дъщеря му виси по стените на всички големи музеи из страната.

— Флорес беше голям художник. Не мислиш ли, че мнението на Бърт може да е малко провинциално? Спомни си, че говорим за човека, който искаше да окачи златни пискюли на чаталите на момичетата от агитката на „Старс“.

— Никое от онези момичета не му беше дъщеря. А продажбите на билетите наистина бяха много ниски.

Тя настръхна.

— Това просташко отношение към жените не е забавно.

Той въздъхна.

— Шегувах се, Вал. Успокой се.

— Отвратителен си! Всичко, свързано със секса е една голяма шега за теб, нали?

— Аз ли съм отвратителен! Поправи ме, ако греша, но не си ли ти тази, която си мечтае за всичките тези ексцентрични сценки, включително и снощното гадничко надникване в детската порнография? И не подгрявам ли задника ти, когато ти се прииска, въпреки че побоят над жени никога не е бил сред нещата, които ме възбуждат.

Тя замръзна.

— Не говоря за това, но както обикновено, ти предпочиташ да изкривиш думите ми. Говоря за отношението ти към жените. Ти си имал толкова необвързващ секс през годините, че си забравил, че жените са нещо повече от цици и задници.