За да придаде по-благопристоен вид на желанията си, си беше внушил, че не иска да я оставя сама в Челси, в компанията единствено на малкия си син.

— Ще се тревожа за вас… Не, няма да го позволя! Двамата с Едмънд утре тръгвате с мен за Лондон!

Беше отчаяна. Бе го умолявала толкова много! И нищо! Пое си дълбоко дъх. Гласът й стана леден.

— Разбирам. Заповеди на господаря. Добре тогава, ваше благородие, щом не ми позволявате да остана в Челси с Едмънд, то аз си тръгвам. Няма да дойда с вас в Лондон.

— Няма къде другаде да отидете. Ще направите онова, което аз ви казвам.

— Явно не ме разбирате, ваше благородие. Повече не е ваша грижа къде ще отида и какво ще правя.

Изправи се и я фиксира с поглед.

— Достатъчно, Еванджелин! Не мога да разбера защо упорствате толкова по този въпрос. Кажете ми незабавно!

— Мразя Лондон.

— Никога не сте ходили в Лондон.

— Няма значение.

— Седнете и си изяжте вечерята. Не сте на себе си. Започвате да ставате истерична. Това никак не е приятно. А за заминаването ще поговорим по-късно.

Еванджелин не помръдна.

— Няма какво да говорим. Вие не можете да ми заповядате. Аз не съм ви прислужница. Но също като Бъниън, и аз изпитвам желание да ви удуша с шалчето ви.

Кларъндън седна и скръсти ръце.

— Ясно. От студеното ви непоколебимо изражение разбирам, че няма да си промените решението. — Хвърли салфетката си върху чинията.

— Довиждане, ваше благородие. Прекараното от мен време тук беше много интересно, макар и доста кратко.

Херцогът скочи от стола си и го прекатури.

— Проклятие, Еванджелин! Никъде няма да ходите! Ако посмеете да направите още една стъпка, ще ви натупам здравата!

— Вървете по дяволите! — Тя се врътна и тръгна към вратата. Запита се дали Басик, лакеите и прислужниците не подслушват. Със студен и презрителен глас подхвърли през рамо: — Ако пистолетът на Едмънд ми беше под ръка, щях да ви застрелям!

Ала не успя да стигне до вратата. Той я сграбчи за ръката и я извъртя към себе си. Не се опита да се бори не искаше да си пилее силите напразно. Беше побеснял. Вената на шията му пулсираше ожесточено. Разтресе я, приведе се над нея и просъска в лицето й:

— Никъде няма да ходите! Разбрахте ли ме?

Очите му се насочиха към устните й. После към гърдите. Моментално всяка капчица гняв се изпари. Не можеше да издържа повече. Придърпа я грубо към себе си, хвана брадичката й и я принуди да го погледне.

За Еванджелин времето спря. Вдигна поглед към него и се потопи в очите му. Целуна я. Езикът му леко натисна затворените й устни.

— Отвори си устата, да те вземат мътните!

За първи път вкуси от гнева му. А после и от бясното му желание.

Целуваше я отново и отново. После я притисна още по-силно и обсипа с целувки шията и раменете й. Изстена. Рязко смъкна красивата синя рокля до кръста. Втренчи се в гърдите й, а миг след това горещият му език вече обхождаше плътта й.

Беше поразена. Зашеметена.

Явно това е страстта. Почти болезнена.

Рязко я пусна. Втренчи се невиждащо в нея. Опитваше се да се овладее. Зарови лице в косата й.

— О, боже! Съжалявам!

Опита се да се стегне. Все още бе гола до кръста. Тогава я осени една идея. Това беше единственият й шанс да остане в Челси! Нямаше друг избор.

Погледна го така, като че ли той не беше нищо друго за нея освен неизбежна досада. Опита се да си придаде напълно безразличен вид и заяви с леко развеселен глас:

— Започвам да си мисля, ваше благородие, че сте прекарали прекалено дълго време без жена. Може би точно затова държите толкова много да тръгна с вас за Лондон? — Дали в момента няма дама, която да се грижи за удоволствията ви. Така ли гледате на мен като на една беззащитна жена, която е на ваше разположение?

Отдръпна се от нея като попарен. Страстта му бе отлетяла. Остана единствено бавно надигащата му се ярост. Почувства се ужасно, но знаеше, че не може да отстъпи и крачка, без значение какви ще са последствията. Изтръпна и се запита дали пък няма да я удари.

Накрая проговори. Гласът му прозвуча толкова тихо, че трябваше да се напряга, за да го чува:

— Има кучки, които обичат само да дразнят. Вие от тях ли сте? Признавам си, че ме изненадахте… Можете да останете в Челси, щом така желаете. Ще очаквам редовните ви доклади за напредъка на Едмънд. Пожелавам ви „лека нощ“ и „довиждане“.

Остави я да си седи там, с рокля, смъкната до кръста. Дори не погледна назад.

Еванджелин се вторачи в затворената врата. В този миг разбра, че не би могла да го предаде. Ще му каже истината. Той ще й повярва. Двамата с лорд Петигрю ще арестуват Джон Еджъртън. После ще освободят баща й. Не може да не успеят.

Изнервено и припряно се намъкна отново в роклята си. Трябваше да побърза. Да му каже, че има среща с Еджъртън само след час. Да съставят план. Излезе от трапезарията и побягна по дългия коридор към главния вход, но там видя само Басик, който стоеше до масивната врата и клатеше глава.

— Басик, да не се е случило нещо?

Погледна я и отново бавно поклати глава.

— Не, мадам, не се е случило нищо, или поне не такова, каквото вие или аз можем да поправим.

— Не те разбирам.

— Негово благородие… Замина си. Просто ей така. Преди по-малко от три минути.

Деветнадесета глава

Еванджелин едва не хукна навън, за да го настигне, но се спря навреме. Може би така е по-добре. Първо ще събере подробни сведения за операцията. Ще натрупа доказателства за измяната на Еджъртън. И тогава ще изпрати куриер.

Да, така наистина е най-добре. Само трябва да сдържа нервите си. Не бива да позволява на Еджъртън да заподозре какво се кани да направи.

Нямаше търпение да тръгне към пещерата. Затова се измъкна по-рано от замъка и се обви плътно с пелерината. Топлото лятно време си бе отишло. Студът отново се бе завърнал. Слезе бавно по дългата пътека, осветявана от лунния сърп. Когато стигна до пещерата, се обърна за миг към морето. Вълните се зараждаха бавно, после се гмурваха спокойно и величествено, превръщаха се в къдрава пяна, а когато достигаха брега, погалваха нежно пясъка и се отпускаха върху него като въздишка.

Не искаше да влиза в страховитата тъмна пещера. Приближи се до една скала близо до входа, седна и зачака. Може би Еджъртън нямаше да дойде. Може вече да е разкрит и баща й да е спасен. Напразни надежди. Знаеше, че не е добра актриса, но тази вечер с Джон Еджъртън се налагаше да бъде точно такава. Той трябваше да види в нея единствено покорство.

А утре ще изпрати съобщение до херцога. Той ще се върне и ще й помогне.

Усети, че огромният товар на вината се вдига от раменете й.

Застудяваше. Потрепера. Къде ли е Еджъртън? Да не би да не е разбрала правилно инструкциите му, да не би…

— Добър вечер, Еванджелин. За разлика от повечето жени, ти си точна. Това ме радва и успокоява.

Извърна се рязко. Едва не падна от скалата. Силуетът се очертаваше под лунната светлина на входа на пещерата. Откога ли я чакаше там и я наблюдаваше?

Изправи се бавно и се обгърна плътно с пелерината.

— Установила съм, че много по-често мъжете, а не жените са неточни. Може би се дължи на желанието им да се появят триумфално в стаята, когато всички останали вече са се събрали.

— Ти си много млада, нямаш достатъчно опит и следователно мненията ти не са от особено значение. Ако беше закъсняла, може би щях да заподозра искреността на намеренията ти. Снощи нямах възможност да ти кажа колко се радвам, че отново те виждам. Бих предпочел, естествено, тази среща да бе при други обстоятелства, но уви, не било писано. Май се отклонявам от важното. Следващия път си носи фенер. А сега ела.

Влязоха. Той сложи своя фенер на пода и приклекна да го запали. После се изправи до нея.

— След двадесет минути ще дадеш сигнал с фенера. — Спря и се загледа лицето й. — Ти се страхуваш. Това не е чак толкова лошо. Страхът ще ти помогне да не допускаш грешки, които биха могли да се окажат фатални за баща ти.

Замълча.

— А сега ме слушай. На дока ще трябва да се срещнеш с няколко мъже. Аз ще чакам тук, за да се уверя, че всичко върви добре. Нямаме много време. Колебаеш се? Това е една много голяма стъпка за теб. Тази вечер ти ще извършиш държавна измяна срещу Англия. После жребият вече ще бъде хвърлен. За теб няма да има връщане назад.

Ако имаше пистолет, щеше да го застреля на място, без да се поколебае нито за миг. Без никакви угризения.

— Вие сте глупак, сър Джон. Смятате, че това е някаква игра, в която ме превъзхождате. Не се самозалъгвайте! Нещастен старец! Ошар държи баща ми. Знаете отлично, че нямам никакъв избор. А останалото са само декори за една безвкусна мелодрама. Давайте по същество!

Помисли си, че ще я удари. И наистина той вдигна ръка, но после бавно, много бавно я спусна.

— Предизвикваш ме, Еванджелин. Вероятно смяташ, че все още си спомням момичето, което някога желаех и което твоят жалък баща ми отказа?

— Не баща ми, аз ви отказах.

Еджъртън се усмихна. В сумрака на пещерата усмивката му беше зловеща.

— Но сега си под моята власт, Еванджелин! Не го забравяй! Намирам перченето ти за доста забавно. Дори ми се ще да продължим в същия дух, обаче не тази вечер. Сега имаме да свършим по-важни неща и трябва да побързаме.

— Вие сте англичанин. Защо предавате родината си?

Сви рамене и се втренчи намръщено в пламъка на фенера. После вдигна очи към нея.

— Всеки от нас прави своя избор, Еванджелин. Аз избрах да подпомогна един велик мъж да осъществи голямата си цел. Тази цел ще очертае далечното бъдеще и аз ще бъда част от него. Но стига толкова. Не очаквам от теб да ме разбереш. Няма смисъл да се опитваш да спориш с мен. Времето ни изтича. Това, с което сме се заели тази вечер, е изключително сериозно. Твоите задължения няма да те изложат на никаква опасност. Основната ти функция ще бъде да служиш като пропускателен пункт. Никой не ще бъде препращан при мен, докато ти не удостовериш, че е онзи, за когото се представя.

Извади от джоба на наметалото си сгънат лист хартия и й го подаде.

— Всички съобщения, които ще получаваш, ще бъдат написани с този шифър. Знаем го само ти, аз и Ошар. Ще се срещаш с човека, за когото си получила инструкции и ще преглеждаш внимателно документите му. Няма да даваш разрешително на никого, докато не се увериш, че те са автентични. После ще напишеш инициалите си в долния край на всяка страница, с което ще удостовериш, че потвърждаваш съобщението. Това се прави с цел да предпази и мен, и Ошар. А двамата с теб ще разполагаме с още едно средство за защита. Никой няма да знае истинските ни имена. Ще бъдеш известна като Орела — „L’Aigle“, а аз, като Риса — „Le Loupcervier“. Разучи шифъра. Ти си умна, ще се справиш.

Еванджелин се приближи до фенера и коленичи.

— След няколко минути ще ти се удаде възможност да го приложиш на практика.

Вдигна глава.

— А какво да правя, ако някой носи съобщение, което не е автентично?

— Ако си сигурна в това, няма да правиш нищо. Просто ще насочиш човека към този адрес в Лондон. — Подаде й малка визитка. — Не смятам, че някой би могъл да проникне в нашата мрежа, но понякога се случват и такива неща. Опитваме се да предвидим всичко. Надявам се, че ще се стараеш. Ако направиш грешка, било то нарочна или случайна, можеш да бъдеш сигурна, че ще ти е последната.

Погледна визитката.

— Значи всеки, когото изпратя на този адрес, ще бъде убит.

— Естествено. А ето и моята визитка, с която ще насочваш хората, за които си сигурна.

— Къде е писмото на баща ми? Ошар ми обеща, че ще ми го изпрати.

— Ще получиш писмото си, когато пристигне лодката със следващите инструкции. Оставаш в Челси! Ако настъпят някакви промени, ще ти известя. Херцогът опита ли се вече да те вкара в леглото си?

— Не. Мисля, че изобщо не му пука за мен. Всъщност преди малко замина за Лондон.

— Няма значение. А снощи се представи великолепно. Впечатлен съм.

— Нямах никакъв избор. И херцогът, и лорд Петигрю ви считат за свой приятел, за човек, на когото могат да имат доверие.

— Така е. Много години се трудих упорито, за да спечеля доверието им. А младата дама, която ти представи, бе перфектна.

— Тук вече грешите. Аз не съм добра актриса. Ако херцогът не беше заминал от Челси, вероятно вече щеше да подозира, че нещо не е наред. Всъщност, макар че съм тук само от два дена, вече има човек, който ме подозира. Госпожа Нийдъл е една безобидна старица, но май се досеща, че нещо около мен не е наред. А кой ще бъде следващият, който ще се усети? Ако наистина съм толкова прозрачна, явно вие и Ошар няма да имате особена полза от мен.

— Коя е тази старица?

Еванджелин поклати нетърпеливо глава.

— Няма значение. Тя като че ли вижда през мен. Може да се намери и някой друг с нейните способности.