Тен изненадано вдигна вежди.

— Скъпа, не ти е нужен мъж, за да имаш бебе. — Леко се усмихна в отговор на шокираното изражение на Даяна. — Ако не ми вярваш, питай който и да е ветеринар.

Даяна решително поклати глава.

— Не. Не това искам. Прекалено безчувствено е. Искам бебето ми да бъде заченато в топлина, при… сливането на двама души. А не в лекарския кабинет. Това няма… аз просто… не. — Тя рязко пое въздух, опитвайки да овладее притеснението си. — Така че трябва да започна отнякъде. Една целувка ми се стори логично начало.

— Защо избра мен?

Даяна отмести очи, неспособна да издържи погледа на Тен.

— Защото… защото ти имам доверие — отвърна. — Виждала съм те как държиш котенца и крехки глинени парчета. Ти си едновременно нежен и силен. Когато паднах в храма, бях безпомощна, изцяло в твоя власт. Можеше да направиш с мен каквото поискаш, но ти ме измъкна навън, успокои ме, погрижи се за мен. Нито веднъж не намекна, че ти дължа благодарност или че трябва да ти предоставя тялото си за секс.

Сивите очи не се отделяха от Даяна.

— И сега искаш да те целуна?

Тя затвори очи и кимна.

— Въпреки страха ти от мъжете? — добави Тен.

Даяна отново кимна. Сетне припряно прошепна:

— Харесвам те, Тен. Зная, че мога да понеса да бъда целуната от теб, ала мисълта за всеки друг мъж направо ме… вледенява.

Тръпка на страх и отвращение разтърси Даяна. Тен я забеляза, ала не каза нищо.

— Както и да е — привидно спокойно добави тя, — ако знаеш, че всичко, до което ще стигнем, е целувка, няма да настояваш за нещо повече, нали? Ако съм съвсем откровена? — Даяна вдигна очи към Тен. В тях се четеше неосъзната молба. — Не съм изкусителка. Наистина. Просто не мога да понасям да бъда докосвана от мъже.

— Какво се е случило? — спокойно попита Тен. — Защо имаш такова лошо мнение за секса и за мъжете? Какво те кара да се страхуваш, че всеки мъж, който те целуне, ще иска секс?

— Защото е вярно.

— Не го вярваш, нали?

— Вярвам го и още как — безстрастно заяви Даяна.

Тен се втренчи в нея. Нежността и неосъзнатата молба бяха изчезнали, гласът й бе глух и безизразен.

— Виж какво, никой истински мъж няма да изисква секс от една жена само защото е разменил с нея няколко целувки.

Даяна сви рамене. Движението бе рязко, отривисто, издаваше огромното напрежение, което я разяждаше от толкова години.

— Може би си прав — рече тя. И в следващия миг натрупаната горчивина се изля в поток от думи: — Но единственият начин да разбереш кой мъж е почтен е като споделиш целувките и през цялото време горещо се молиш, когато моментът настъпи, той да приеме отказа ти, защото ако не го стори, той е по-едър от теб, по-силен, а ти се срещаш с него от месеци и никой на света няма да повярва, че те е насилил.

— Държиш се така, като че ли всички мъже…

— Не всички — яростно го прекъсна Даяна. — Ала прекалено много! Ако не ми вярваш, питай психолога, който правеше проучване за Калифорнийския университет в Лос Анджелес. Статистиките са красноречиви. Първото сексуално преживяване на повече от една трета от всички жени е в резултат на изнасилване.

— Какво?!

— Изнасилване — яростно повтори Даяна. — Не говоря да те пребият до безсъзнание или да опрат ножа до гърлото ти, докато изнасилвачът свърши, макар че Господ ми е свидетел, говорих с твърде много момичета, които са станали жертва и на такова жестоко насилие. — Даяна рязко си пое въздух, ала не даде възможност на Тен да отговори. — Не говоря дори за кръвосмешение. Говоря за глупавичките момичета от средната класа, които вярват, че отказът си е отказ, които вярват, че момчето, с което излизат от три месеца, няма да използва силата си срещу своята приятелка, няма да бъде дотолкова настоятелен, че да съблече дрехите й, докато тя се съпротивлява, да сложи ръка между краката й дори когато тя се опитва да го отблъсне и всеки път, когато са сами, той да става все по-груб, докато накрая ме бе притиснал с тяло и през цялото време ми повтаряше, че всичко е наред, че добрите момичета го правят непрекъснато, че на сутринта все още ще ме обича, всъщност дори ще ме обича повече от всякога…

— Даяна — шокирано промълви Тен. Тя изобщо не го чу.

— … а аз бях твърде добре възпитана, за да дращя, да пищя и да ритам, но най-вече не можех да повярвам, че Стив няма да спре. Добрите момичета от средната класа не биват изнасилвани от добрите момчета от средната класа. Предишните пъти бе спирал. Щеше да спре и този път. Трябваше. Просто трябваше. Господ да ми е на помощ, още не можех да повярвам, когато той свърши, аз кървях, а той затвори ципа на панталона си и предложи да хапнем сандвичи с пържени картофи, преди да отидем в апартамента му и да го направим отново. — Даяна премигна, потръпна отново и тихо изстена. — Стив и до днес не знае защо развалих годежа ни. Последния път, когато говорих с него, той се ядоса и каза, че щом не съм искала секс, не трябвало да нося високи токове и секси прически, не трябвало да слагам парфюм и да прелъстявам. Бях добро момиче от средната класа, затова му повярвах. Повярвах, че вината е била моя.

Даяна стисна юмруци и ноктите й се забиха в дланта, ала гласът й остана безстрастен и равнодушен.

— Когато най-сетне успях да се съвзема, за да започна отново да излизам на срещи, за което ми бе нужна повече от година, много внимавах да не подведа мъжа. Никакъв грим. Никакъв парфюм. Никакви поли. Няколко целувки, това беше всичко, и то едва след няколко срещи. Нямаше значение. Някои от момчетата ме нарекоха съблазнителка. Други използваха по-лошо определение.

Паунс измяука недоволно и скочи на пода, усетил напрежението на Даяна. Тя дори не забеляза реакцията на котарака.

Тен също. Все още бе в плен на шока и гнева, завладели го, когато разбра защо Даяна се страхува от мъжете. Чуваше думите й някак отдалече. Ръцете му инстинктивно се свиваха и отпускаха, докато опитваше да се успокои, да потуши безсмисления гняв, който го разяждаше. Всичко това се бе случило с Даяна отдавна. Преди години.

Ала за Тен то се бе случило само преди секунди.

— Само един от мъжете се върна за повече от няколко срещи — продължи Даяна безизразно, решена да разкаже на Тен всичко, така че да не останат никакви неизяснени въпроси. — Дон никога не ме е насилвал. Нито веднъж. По никакъв начин. Осем месеца по-късно ми предложи да се омъжа за него и ми каза колко прекрасно щяло да бъде двама девствени партньори да открият тайнството на секса през първата си брачна нощ. — Тя безпомощно махна с ръка. — Той беше мил, почтен човек. Не можех да го излъжа. Затова му казах.

Когато Тен заговори, гласът му бе внимателно овладян.

— Какво се случи?

— Той се опита да повярва, че вината не е била моя, но когато разбра, че не съм отишла в полицията… — Даяна стисна устни. — Видяхме се още няколко пъти след това, но всичко бе свършило.

— Обичаше ли го?

Даяна бавно поклати глава.

— Не обичах и Стив. Просто исках да вярвам, че е възможно един мъж и една жена да споделят нещо красиво, че мъжът може да бъде почтен и цивилизован с жената, която е по-слаба от него.

— Предполагам, че баща ти не е бил такъв.

— Баща ми беше войник. Командос.

Очите на Тен се разшириха, ала той не каза нищо.

— Татко беше избухлив, когато бе трезвен. Когато беше пиян, се превръщаше в насилник. Колкото по-голяма ставах, толкова повече пиеше той. Двамата с мама… — Гласът на Даяна секна. — Така и не разбрах защо тя не го напусна. Но не го стори.

— Мъртъв ли е?

— Да. — Даяна вдигна поглед към Тен за първи път, откакто бе започнала да говори за миналото си. — Стив беше пилот на реактивен самолет във военновъздушните сили. Нямам голям късмет с войниците. Други въпроси?

— Само един.

Даяна обви ръце около тялото си.

— Казвай.

— Все още ли искаш да те целуна?

Младата жена притеснено приглади огромния си пуловер. Опита да отговори, реши, че не може да се довери на гласа си и кимна.

— Сигурна ли си? — попита Тен.

В гласа му не се долавяха чувства, лицето му бе безизразно, нищо не подсказваше на Даяна какво си мисли. Беше тъмен и загадъчен като ветровитата нощ, а очите му проблясваха в сребристо също като звездите.

— Да — прошепна тя. — Сигурна съм.

Тен протегна ръка.

— Тогава ела при мен, Даяна.

Единадесета глава

Даяна потръпна от милувката на кадифения глас. За миг й се стори, че няма сили да помръдне. Ала почти веднага осъзна, че се изправя, тръгва и прекосява малкото разстояние, което я делеше от Тен. Сложи ръка в неговата. Топлината на твърдата длан бе като огън за хладните от притеснение пръсти.

Тен протегна и другата си ръка. Само след миг нежните студени пръсти се отпуснаха в топлата му длан. Той вдигна ръцете й към устните си и дъхна топлина върху кожата й, преди нежно да целуне дланите. Дъхът на Даяна секна от неочакваната ласка. Приятното усещане още не се бе разляло по тялото си, когато Тен пусна ръцете й, лишавайки ги от топлината си.

Даяна бе помолила да бъде целуната. Той я бе целунал. Младата жена възкликна разочаровано.

— Тен?

— Да? — нежно попита той.

— Ще ме целунеш ли отново? — прошепна Даяна. Усмивката му я накара да поиска да се сгуши в обятията му като котенце.

Мъжът протегна ръце и отново усети нежните хладни пръсти да се отпускат в дланите му.

— Толкова си топъл — промълви Даяна. Затвори очи и въздъхна, наслаждавайки се на допира на кожата му.

Чувственият отклик на Даяна разтърси Тен. Надяваше се, че тя няма и най-малка представа колко силно го възбужда с неосъзнатата си чувственост и женственото си тяло, така непохватно скрито под пуловера, който бе достатъчно голям, за да го облече той самият, и нежните ръце, тъй доверчиво отпуснати в неговите.

Тен вдигна ръцете на Даяна към устните си и целуна първо едната, после и другата длан. Тихият възглас на задоволство, отронил се устните й, му донесе не по-малко удовлетворение от топлината, която усети да се разлива под кожата й. Вдигна глава и погледна младата жена. Очите я блестяха. Сетне тежките ресници паднаха и тя върна целувките, като погали с дъх дланите му.

— Благодаря ти — прошепна.

— Удоволствието беше мое.

Очите й изпитателно се вгледаха в лицето му, неспособна бе да повярва на думите му. Ала той очевидно се наслаждаваше на ласките не по-малко от нея.

— Говориш сериозно, нали? — рече тя накрая.

Тен кимна.

— Такова облекчение е да откриеш мъж, който не иска… всичко.

Странна усмивка разтегли устните на Тен.

— Не се заблуждавай, Даяна. Аз искам всичко, но никога няма да взема повече, отколкото ми дадеш. Имам предвид да дадеш с желание, охотно, а не защото съм те притиснал на толкова много фронтове, че не знаеш на кой първо да се биеш.

Даяна колебливо се усмихна.

— Означава ли това, че ще ме целунеш отново?

— Ще те целуна толкова пъти, колкото искаш.

— И няма да настояваш за нищо повече?

— Не.

— Дори ако се възбудиш? — Откровеният въпрос шокира Даяна, когато чу собствените си думи, ала бе твърде късно да си ги вземе назад.

— Скъпа — промълви Тен, като едва сдържаше смеха си, — ако приближиш още съвсем малко към мен, ще получиш отговор на въпроса си.

По лицето на Даяна се изписа объркване. Тя сведе поглед към тялото на Тен. Доказателството за възбудата му бе съвсем очевидно. Младата жена вдигна поглед, внезапно пребледняла.

— Не се тревожи — сухо рече Тен. — Така съм всяка вечер, когато разговаряме или подреждаме късчетата от миналото, както и през повечето дни.

— Наистина ли? — промълви Даяна. — Не знаех.

— Положих всички усилия да не разбереш — отвърна Тен. — Изтъквам го сега само за да знаеш, че не трябва да се страхуваш от мен, когато съм възбуден.

— Но аз не съм искала. Повярвай ми, Тен. Не съм имала никакво намерение да предизвикам подобно нещо!

— Зная. Не мога да овладея отклика си, ала със сигурност мога да владея действията си.

— Но след като не съм имала подобно намерение, защо… — Гласът й заглъхна. — Толкова отдавна им не си бил с жена?

Тен зърна объркването на Даяна и се зачуди да се разсмее ли или да изругае. Нежно прокара пръсти по китката й и усети как пулсът й се ускорява, последван от неговия.

— Даяна, може да съм бил с жена пет секунди преди да вляза в стаята при теб и пак да те пожелая. Възхищавам се от смелостта, интелигентността и чувството за хумор. Не ми трябваше много време, за да разбера, че ти имаш в изобилие и от трите, както и прекрасно тяло, което полагаш всички усилия да скриеш.

Страните на Даяна поруменяха, ала тя не направи опит да отдръпне ръце от Тен, заслушана в кадифения му глас, който я караше да отмалява.

— Желая те от първия ден, от който си тук, когато потисна смущението си и ми помогна за котенцето.