Елизабет Лоуел - Извън закона

Очите на Даяна се разшириха от изненада.

— Уважавам правото на жената да приеме или отхвърли някой мъж — продължи Тен. — Ти ясно ми показа, че ми отказваш. И все още го показваш ясно. С мен си в пълна безопасност, независимо колко дълго се целуваме или прегръщаме.

Тя едва-едва чуваше думите. Все още се опитваше да осмисли факта, че Тен беше много по-възбуден отколкото някога бе виждала Стив, ала не бе направил никакъв опит да се освободи от напрежението за нейна сметка. Нито пък я бе обвинил, че го е докарала до това неудобно състояние, а после отказва да му даде желаното удовлетворение.

Сетне осъзна и останалата част от казаното от него: „С мен си в пълна безопасност, независимо колко дълго се целуваме или прегръщаме.“

Тя не се съмняваше. И с Бейкър, и с крадците на антики Тен не бе загубил контрол над действията си.

— Къде си се научил на такъв самоконтрол? — попита Даяна и се взря в очите му.

— На същото място, където научих как да се бия.

— Подобно обучение не бе помогнало на баща ми. Нито пък на Стив.

Тен потисна гнева, който го връхлиташе всеки път, щом си помислеше за мъжа, причинил такова страдание на Даяна.

— Те не са били мъже, скъпа. Били са момчета, които никога не са усвоили най-важната част от бойното обучение — самоконтрол. Ако един мъж не се контролира, друг ще го контролира. Има моменти и места, когато загубата на контрол може да струва живота на един мъж. Баща ти е имал късмет. Никога не е бил на такова място. Колкото до Стив, ако късметът не му изневери, никога няма да го срещна.

Гласът на Тен бе толкова нежен, че в първия миг Даяна не можа да осъзнае смисъла на думите му. Сетне рязко вдигна поглед. В очите му нямаше и следа от веселие или наслада, само леденото обещание за възмездие, което бе виждала вече два пъти — и в двата случая противникът се бе оказал проснат на земята, а Тен се бе оказал победител.

— Ето че те изплаших — рече Тен, отстъпи назад и освободи ръцете на Даяна. — Никога не бих те наранил, ала след горчивия ти опит с мъжете не очаквам да ми повярваш. — Той се извърна към настолната лампа и посегна да я включи. — Да разгледаме новите червени парчета, които си извадила от кашона. — Тен се поколеба и погледна Даяна. — Или ще се чувстваш по-спокойна, ако те оставя да работиш сама?

Даяна хвана ръката на Тен и му попречи да включи лампата. Дръпна леко и той пусна ключа, позволи й да контролира ръката му. Тя я вдигна към лицето си. Затвори очи и притисна буза към дланта му.

— Даяна?

— Всичко е наред.

— Наистина ли? Ръцете ти треперят.

Тя безпомощно се усмихна.

— Не зная защо треперят, но не е от страх.

— Сигурна ли си, скъпа?

— Зная какво е да се страхуваш от мъж. Не се боя от теб, Тен.

Той продължително се взря в очите й, сетне бавно се усмихна, което никак не успокои трепета на ръцете й. Без да откъсва поглед от него, тя се постара да откликне на усмивката му, макар че устните й трепереха. Хвана другата му ръка и леко я докосна с устни, сетне притисна дланта към другата си буза и задържа ръцете му, допрени до кожата си.

— Тен — промълви дрезгаво и затвори очи, наслаждавайки се на нежната милувка на пръстите му, — ще споделиш ли няколко целувки с мен, докато те помоля да спреш? Знам, че не е честно спрямо теб, но…

— Всичко е наред — прекъсна я той и леко допря устни към нейните. — В живота не всичко е честно. Ти би трябвало да го знаеш най-добре.

— Но…

— Шшт — рече Тен и леко погали устните й с палец, принуждавайки я да замълчи. — Всичко е наред, мила.

Даяна отвори очи. Индиговите дълбини блестяха, съзрели откриващите се пред тях възможности. Възможности, появили се, защото този силен мъж я прегръщаше с такава нежност.

— Целуни ме — прошепна тя.

— Как? Страстно или нежно? Жадно или хладно? Бързо или толкова дълго, че да забравиш кога не сме се целували? Никога не съм се целувал по този начин, ала когато те гледам, вярвам, че такава целувка съществува.

Очите на Даяна се разшириха и тя леко потръпна при мисълта да опита всички тези целувки заедно с Тен.

— Ти как искаш да ме целунеш? — попита тя.

— По всички възможни начини.

— Аз също — въздъхна младата жена.

Даяна усети дъха на Тен миг преди да почувства устните му. Бяха невероятни нежни и гладки. Той я целуна отново и отново, даде й възможност да опознае усещането, наслаждавайки се на вкуса й и най-вече на начина, по който устните й следваха неговите, безмълвно молеха за още.

Мъжът се усмихна и без да обръща внимание на разбушувалата се кръв, продължи нежните ласки. Езикът му докосна горната устна на Даяна, сетне се отдръпна само за да се върне и да я докосне отново. Дочу тихия й стон на изненада, когато леко захапа долната й устна и я задържа в плен. Мигновено я освободи и поднови леките целувки.

— Тен — прошепна Даяна.

— Твърде много ли стана?

— Не. — Зъбите й се впиха в долната му устна. — Не достатъчно.

— Значи няма да побегнеш, ако вкуся тази красива уста?

— Не, няма.

— Не бях сигурен заради начина, по който си хванала ръцете ми.

Едва сега Даяна осъзна, че продължава да притиска ръцете на Тен към лицето си.

— Извинявай — рече и отдръпна ръце. — Забравих всичко друго, щом започна да ме целуваш.

Тен се наведе и докосна с език ъгълчето на устните й.

— Всичко е наред, скъпа. Просто си помислих, че може би се тревожиш да не премина границите, ако пуснеш ръцете ми.

— Моля?

— Не помниш ли гимназията? Нищо под ключиците отпред и под кръста отзад.

Даяна се засмя, ала дъхът й секна, щом срещна погледа на Тен. Думите бяха шеговити, гласът — мек като кадифе, ала коленете й се подкосиха, щом се взря в сивите му очи.

— Помня.

— Така ще бъде и при нас. Ако искаш ръцете ми някъде другаде, ще трябва да ги сложиш там.

— Но тогава ти… ти ще очакваш повече.

— Очаквам да прекарам тази нощ както всяка друга откакто те измъкнах от онзи храм — обзет от неутолима жажда. Но това си е мой проблем, не твой. Ти с нищо не си ме насърчила.

— С нищо? А какво ще кажеш за сега?

— Това не е насърчение. — Тен отново захапа леко долната й устна. Погали с език пленената плът и се отдръпна, загледан жадно в пламналите й устни. — Това е удоволствие, скъпа. Истинско удоволствие.

— Стив винаги… казваше, че му причинявам болка.

Тен отново я целуна. Зарови пръсти в косата й и притисна устни към нейните. Усили натиска и отметна главата й назад, ала усещането бе прекрасно.

Даяна го притисна към себе си, не й се искаше целувката да свършва никога. Прошепна името му и разтвори устни. Езикът му се плъзна между зъбите й, потърси влажната мекота зад тях и я вкуси с наслада. Запомняше очертанията на устните й, докосваше ги, галеше ги, наслаждаваше им се. Едва когато младата жена изстена и го притисна още по-плътно, той покори изцяло устните й.

Никога досега Даяна не си бе давала сметка колко е чувствителен езикът й, как ясно разграничава сатенената мекота на устните на Тен, коприненото докосване на плътта зад зъбите му и кадифения му език, който се плъзгаше по нейния и я караше да забрави кой е по-силен, кой е по-слаб, кой се страхува и кой не. Нежна и сладка, гореща и дива, целувката сливаше чувствените им устни.

Даяна така и не разбра кой приключи целувката и изобщо дали беше приключила. Бавно осъзна, че е обвила ръце около врата на Тен, че се е сгушила в обятията му, а той се взира в устните й така, сякаш току-що е открил огън.

— Тен?

Дрезгавият й глас му подсказа, че тя се бе насладила на целувката не по-малко от него. Когато вдигна поглед и устните й се разтвориха в несъзнателна подкана. Тен тихо изстена и се засмя.

— Искаш ли да ме вкусиш отново? — попита. Тръпката, разтърсила Даяна, се предаде и на Тен.

— Тогава направи го — дрезгаво прошепна той.

Очите й се разшириха и тя рязко пое въздух. Сетне впи устни в неговите, нетърпелива да ги опознае отново.

Последната й мисъл, преди целувката да приключи, бе учудването, че трепери и все пак не изпитва никакъв страх. Никога през живота си не се бе чувствала в такава безопасност… или по-скоро толкова сладко заплашена.