Описанието накара Даяна да се усмихне, а в следващия момент усети неговите топли пръсти да я докосват просто за да й покажат колко здраво да прихване предните лапички.

— Така е добре.

Тен се зае внимателно да прегледа котето и в настъпилата тишина Даяна чуваше ударите на собственото си сърце, усещаше топлия дъх на мъжа, приведен над пухкавата жива топка, която тя държеше в ръце.

— По дяволите. Тъкмо от това се страхувах.

— Какво има? — попита тя.

— Ще трябва да срежа по-надълбоко.

Тен протегна дългата си ръка към плота. Едва тогава Даяна забеляза разтворената аптечка. Звукът от разкъсването на опаковка, съдържаща скалпел, я зашемети като гръм. Сивите очи се задържаха по-дълго върху лицето й, преценяващи какво изпитва.

— Ще повикам Карла — рече мъжът.

— О, не — побърза да го спре Даяна. — Не съм плашлива. Поне не съм прекалено плашлива. Всеки, който тръгва на далечно проучване, преминава курс по обучение за оказване на първа помощ. Просто… котето е толкова мъничко.

— Затворете очи, така ще е по-лесно за всички ни.

Даяна затвори очи, дори спря да диша в очакване да чуе жален писък. Усети само леко потръпване и никаква друга реакция. Бе застинала напълно неподвижно и усещаше раздвижването на въздуха, докато Тен работеше. Думите, които той шептеше на Ноузи, напомняха мъркането на котката майка, просто звуци, които целяха единствено да успокоят малкото.

Следващото, което усети, бе острата миризма на дезинфекциращ разтвор, разкъсването на хартиени пликчета, които вероятно съдържаха памук или марля за почистване на раната.

— Така е добре. Вече може да отворите очи.

Когато погледна, Даяна видя единствено мокрото място около раната и мъничък разрез. Отокът бе почти спаднал.

— Трънче — обяви Тен. — Както гледам, сигурно е от дива роза.

— Ноузи ще се оправи ли?

— Би трябвало.

Дългите пръсти се плъзнаха под козината, Даяна усети допира им и в следващия момент Тен вдигна животинчето.

— Хайде, Ноузи — рече той, като закрепи пухкавата топка на рамото си. — Достатъчно време отне на дамата. Сега ти предписвам сън и НГ.

— НГ? Това лекарство ли е?

Устните на Тен отново се извиха в ъгълчетата.

— Най-доброто на света. Нежни грижи.

Тен погали с пръст муцунката на Ноузи. Само след миг котето доби напълно доволен вид. Кръглите му кехлибарени очи леко се притвориха. Последва прозявка и котето заспа.

С чувството, че е станала свидетел на нещо реално, Даяна проследи как силната ръка на шефа прегърна спящото коте и си припомни как същата тази ръка бе счупила китката на онзи мъж, след което бе зашеметила до безсъзнание още преди да извика от болка. Той беше шефът. Строг и непреклонен. И в същото време толкова нежен към любопитното коте.

Трета глава

Вечерята се сервираше точно в шест. По стар обичай никога не изчакваха закъснелите. Това важеше и за Люк, който още говореше по телефона с шерифа. Никой не зае мястото на Люк начело на масата, ала с това се изчерпваха официалностите. Кеш и Карла се настаниха срещу Даяна и Тен. Даяна бе успяла да си осигури място почти в самия край на масата, вляво от това на Люк, което означаваше, че до нея ще може да се настани само един човек. И въпреки това бе притеснена, защото този единствен човек се оказа Тен.

Според Даяна сервираната храна би стигнала поне за двайсет души. Петима работници бяха седнали в другия край на масата. Имаше място за още петима, дори седмина, ако седнеха плътно един до друг, ала ранчото страдаше от недостиг на работна ръка. В момента около масата седяха девет души. В този момент хлопна външната врата и се появи новият помощник на име Джарвис, който посегна към подноса със свински пържоли още преди да е седнал.

— Къде е Коузи? — попита Джарвис, като се друсна на стола.

— Пратихме го да изхвърля боклука — отвърна Тен.

Джарвис нерешително огледа седналите край масата.

— Бейкър, а?

Тен изсумтя.

— И кой му съобщи добрата новина?

— Аз.

— И той как я прие?

— Нямаше оплаквания.

Както бе надигнал чашата с кафето, Кеш без малко да се задави от смях.

— Нещо смешно ли казах? — попита Джарвис.

— Тен се справи с Бейкър за някакви си шест секунди — обясни Кеш, като протегна ръка към купата със сос. — Сигурно все още се чуди откъде му дошло.

— Не казвам, че ми е мъчно — рече Джарвис. Насипа цяла купчина картофи в чинията си, пред да се обърне към Тен. — Не виждам да си пострадал. Коузи сигурно беше прав като те нарече разбойник. Бейкър ми наду главата да се хвали как никой не смеел да му излезе насреща. Разправяше, че мнозина е оставил да п… повръщат кръв месеци наред.

Тен извърна очи към Даяна, преди да смрази поглед новодошлия.

— По-добре започни да се храниш, Джарвис и остави Карла да говори. Госпожица Сакстън досег не е сядала на маса с други хора, освен с учени преподаватели.

— Моля за извинение — обърна се Джарвис към нея.

— Не е нужно да ми се извинявате — побърза да го спре Даяна. — Животът по интересните за археолозите краища едва ли е толкова изискан колкото господин…

— Блекторн — любезно откликна Тен.

— Колкото си въобразява господин Блекторн — завърши Даяна. — Не се разтрепервам при всяка груба дума.

— Разбирам — рече Джарвис и без да ще, зяпна в отворилото се пространство между току-що раздалечените столове на Даяна и Тен.

Другите работници проследиха погледа на Джарвис. Спогледаха се само за части от секундата, ала нито един от тях не посмя да предизвика гнева на шефа, като покаже по някакъв начин, че е забелязал как това учено момиче изрича лъжата от чиста любезност.

Даяна не забеляза разменените погледи, защото се бореше с пържолата в чинията си. Макар обикновено да се хранеше с апетит, в момента тя трудно преглъщаше. Никой от присъстващите на масата не бе едър като Кеш, Люк дори го нямаше и въпреки това тя имаше чувството, че се задушава в присъствието на тези непредсказуеми, нецивилизовани мъже.

— Госпожица Сакстън — продължи Тен — ще остане тук това лято, ще работи по разкопките в каньона Септембър. — Хвърли поглед към жената до себе си, която в момента се опитваше да избута стола си още по-настрани и добави: — Госпожица, нали?

Карла го стрелна с поглед, сепната от необичайната нотка на раздразнение в обикновено благия му тон. В следващия момент забеляза онова, което работниците бяха видели преди нея — разстоянието между неговия стол и този на Даяна.

— Всъщност студентите ме наричат доктор Сакстън, а приятелите ми просто Ди — рече Даяна.

— А как ви нарича съпругът? — най-сетне направо попита Тен.

— Не съм омъжена.

Тен не бе изненадан от отговора, което личеше от победоносното му изражение.

— Доктор Даяна Сакстън — продължи той, — през повечето време ще бъде на разкопките в каньона Септембър. Ще живее в старата къща, което означава, че вие, момчета, ще трябва повечко да внимавате какво приказвате. Както знаете, къщата не е много далеч от бараките. Който причини безпокойство дамата, ще трябва да се разправя с мен.

— А също и с мен — рече Люк, като придърпа своя стол. — Дайте насам пържолите, моля. — Той погледна Даяна, видя онова, което вече не бе тайна за присъстващите, и се обърна към Тен с весело пламъче в очите. — Не ти ли остана време да вземеш душ преди вечеря?

Устните на Тен потрепнаха в ъгълчетата, ала не каза нищо.

— Кога тръгваш? — обърна се Карла към брат си Кеш. Тя самата нямаше представа какво е причинило желанието на Даяна да се отдалечи от Тен, ала си даваше сметка, че младата жена ще се смути, ако бъде изречено на глас. Събралите се около масата бяха добри хора, ала чувството им за хумор понякога ги подтикваше към грубости.

— Щом си свършим покера — отвърна Кеш.

— Покер ли? — изръмжа Карла.

— Ами да. Намислил бях да покажа на доктор Сакстън радостта от тая хубава игра.

Даяна вдигна очи и се усмихна любезно.

— Благодаря, но наистина съм много уморена. Може би някой друг път.

Работниците се разсмяха като да бе изрекла шега.

— В тоя университет май не учат само за камъни и кости — подхвърли Джарвис, щом смехът утихна. — Явно учат и на здрав разум.

Даяна погледна Карла. Младата жена се усмихна.

— Брат ми… той… — гласът на Карла заглъхна.

— Кеш има невероятен късмет на карти — обясни Тен. — За нула време ти изпразва джобовете.

— Вярно е — рече Карла. — Истинското му име е Александър, но всеки, който някога е играл карти с него, го нарича Кеш.

— Всъщност — намеси се Люк и наля сос върху пържолата си, — аз съм един от малкото, които някога са победили Кеш на покер.

Кеш се усмихна и се взря във вечерята си, сякаш очакваше тя да изскочи сама от чинията му.

— Разбира се — продължи Люк, — Кеш лъжеше.

Кеш рязко вдигна глава.

— Искаше Карла да прекара лятото в „Рокинг Ем“ — поясни Люк. — Затова я подмами да заложи готвене за цяло лято. Кеш спечели, разбира се. След това се обзаложи с мен и загуби цялото лято на сестра си. — Люк нежно погали Карла по бузата, след което се обърна към Кеш и тихо добави: — Никога не съм ти благодарил, задето ми даде Карла, ала не минава и ден, без да благодаря на Бога.

Даяна погледна двамата едри мъже и младата жена, която седеше съвсем спокойно между тях и се усмихваше, преизпълнена с любов към съпруга си и към брат си. Тяхната любов към нея бе също толкова очевидна, почти осезаема. Странна болка стегна гърлото на Даяна, като я направи напълно неспособна да преглъща вечерята.

— Надявам се, разбираш каква щастливка си — обърна се тя към Карла. Сетне бутна назад стола си и стана. — Боя се, че съм твърде уморена, за да се храня. Моля да ме извините, но смятам да си легна.

— Разбира се — отвърна Карла. — Ако по-късно огладнееш, влез през задния вход и хапни каквото ти хареса. Тен го прави непрекъснато.

— Благодаря. — Даяна се извърна, нетърпелива да излезе от препълнената с мъже стая.

Никой не продума, докато Даяна не се отдалеч дотолкова, че да не може да ги чуе. Тогава Люк въпросително повдигна вежди и се обърна към Тен:

— Ти ли си трънът под седлото? — попита.

Настъпи пълна тишина, тъй като всички работници се наведоха напред да чуят отговора на въпроса, който никой от тях нямаше смелостта да зададе на своя шеф.

— Тя ме видя да повалям Бейкър — отвърна Тен — Шокирал съм я, предполагам. Сетне я накарах, държи Ноузи, докато режех онзи оток. Сега сигурно ме смята за нещо средно между хунския вожд Атила и Джак Изкормвача.

Люк изсумтя.

— Добра работа си свършил, между другото. С Бейкър, имам предвид. И с Ноузи също, предполагам. Карла се тревожеше за това глупаво котенце. Мен ако питаш, имаме прекалено много котки.

Карла леко го удари с юмрук по рамото. Той хвана ръката й и я целуна.

— Скъпа, отсега нататък слагай Даяна до себе си на масата. Ако хубавата преподавателка отмести стола си още малко, ще се наложи да й сервираме в кухнята.

Работниците избухнаха в смях. Още няколко минути разговорът се въртеше около прекалено стеснителната преподавателка с удивително сини очи и добре оформено тяло. Сетне храната започна да изчезва и разговорът замря. След десерта изчезнаха и работниците. Кеш се качи на горния етаж да си приготви багажа, а Тен, Люк и Карла останаха да изпият по чаша кафе, преди да се заемат с почистването на кухнята и счетоводните книги.

Тен замислено потърка челюст и усети двудневната набола брада. Без съмнение това също бе наклонило везните срещу него в очите на предпазливата преподавателка. Което беше наистина жалко — от доста време нито една жена не го бе заинтригувала толкова, колкото археоложката с изплашените очи и невероятното тяло, което би изкусило и светец.

— Как искаш да разделим работата на Бейкър? — попита Люк.

— Мога да поема пасищата на вододела, но тогава изворите в каньона Уайлдфайър ще останат без надзор.

— Аз ще поема пасищата и ще кажа на Джарвис да къмпира в каньона Уайлдфайър през седмицата, а през уикенда да отива в каньона Септембър.

— Така ще ти е доста тежко — каза Тен и погледни Карла. Знаеше, че Люк се старае да прекарва колкото може повече време със съпругата и новородения си син.

— На теб ще ти е още по-тежко — отвърна Люк. От утре ще надзираваш разкопките в каньона Септембър.

— Джарвис може да поеме тази работа. Той се разбира чудесно с университетските преподаватели. Никога не говори за това, но е преподавал математика в Орегон, преди да започне да работи в ранчото.

— И ти никога не споменаваш за това, но случайно знам, че говориш три езика и разни управници още ти се обаждат посред нощ, за да искат съвет как да оправят забърканите каши.

Тен не каза нищо.

— Но ще трябва да почакат на опашка — продължи Люк. — В каньона има достатъчно неприятности за теб.