Сюзън Филипс - Капризите на сърцето

Моли Съмървил прокле завинаги несподелената си любов в деня, в който Кевин Тъкър едва не я уби.

Тъкмо заобикаляше внимателно хлъзгавите места по паркинга до сградата на „Чикаго Старс“, когато Кевин изненадващо връхлетя върху нея със съвсем новото си огненочервено ферари „Спайдър 355“ за сто и четирийсет хиляди долара. Гумите остро изсвистяха, двигателят мощно изръмжа и спортният звяр изскочи от завоя, като пръскаше кал и сняг наоколо. Когато задницата му полетя към нея, Моли отскочи назад, блъсна се в бронята на лексуса на зет си, подхлъзна се и се пльосна по гръб сред гъстия облак газове, избълван от ауспуха на ферарито.

Кевин Тъкър даже не намали скоростта. Моли се втренчи за миг в отдалечаващите се стопове, стисна зъби и с мъка се изправи. Единият крачол на безумно скъпите й маркови панталони „Ком де Гарсон“ бе целият оплескан с мръсен сняг, чантата й „Прада“ приличаше на безформена торба, а върху италианския й ботуш се мъдреше огромна драскотина.

— Ах, ти, проклет куотърбек такъв! — изруга под нос тя. — Да те кастрират дано!

Той дори не я забеляза, да не споменаваме, че едва не я прегази! Разбира се, това не беше нещо ново. По време на цялата си кариера в „Чикаго Старс“ Кевин Тъкър така и не бе забелязал съществуването й.

За няколко секунди Моли си представи как се втурва да преследва Кевин със своя резедав фолксваген костенурка, купен от салона за отлично поддържани коли на старо след продажбата на мерцедеса. Но дори развинтеното й въображение се оказа безсилно, за да измисли достоен завършек на историята. Отвратена от себе си, мрачно поклати глава, докато приближаваше входа на сградата на „Чикаго Старс“. Този тип беше напълно безразсъден и повърхностен. Интересуваше се единствено от футбол. Чашата вече преля. Край с несподелената любов.

Не че беше истинска любов. По-скоро бе някакво идиотско увлечение по този кретен. Можеше да си измисли някакво оправдание, ако беше хлапачка на шестнайсет, но бе смешно и жалко за зряла жена на двайсет и седем години с коефициент на интелигентност почти достоен за гений.

Някакъв гений.

Когато влезе във фоайето през стъклените врати, украсени с емблемата на отбора — три преплетени златни звезди, обкръжени от син овал — я лъхна топла вълна. Вече не посещаваше толкова често сградата на „Чикаго Старс“, колкото докато учеше в гимназията. Но дори и тогава се чувстваше чужда тук. Като заклета романтичка, Моли предпочиташе някой хубав роман или разходка из залите на интересен музей, вместо да виси по стадионите и да зяпа как играчите постоянно се спъват и блъскат по терена. Разбира се, тя беше предан фен на „Чикаго Старс“, но лоялността й към отбора се дължеше по-скоро на семейната традиция, отколкото на лично предпочитание. Пот, кръв, насилие и бурни стълкновения на мъже със страховити подплънки на раменете — всичко това бе непонятно за нежната й природа — като… като… Кевин Тъкър.

— Лельо Моли!

— Чакахме те!

— Никога няма да отгатнеш какво стана!

Тя се усмихна, когато красивите й единайсетгодишни племеннички се втурнаха в коридора с развети руси коси.

Тес и Джули изглеждаха като миниатюрни версии на майка си Фийби, по-голямата сестра на Моли. Момичетата бяха близначки и толкова много си приличаха, че никой не можеше да ги различи. Но Тес се бе издокарала с джинси и огромно за телцето й яке с емблемата на „Чикаго Старс“, докато Джули носеше черен клин и розов пуловер. И двете бяха с атлетични фигури, но Джули обичаше балета, а Тес обожаваше отборните спортове. Жизнерадостните и дружелюбни близначки Кейлбоу бяха много популярни сред съучениците си, но истинско изпитание за родителите си, тъй като никога не обръщаха гръб на предизвикателствата.

Двечките изведнъж замлъкнаха и се заковаха на място. Мислите за онова, което се канеха да кажат, мигом се изпариха, щом видяха косата на Моли.

— Божичко, червена е!

— И то яко червена!

— Жестоко! Защо не ни каза?

— Беше импулсивно решение — смънка Моли.

— И аз ще боядисам моята в този цвят! — обяви Джули.

— Идеята не е добра — побърза да я разубеди леля й. — Е, какво щяхте да ми казвате?

— Татко е бесен — заяви Тес с опулен поглед.

— Той и чичо Рон отново се скараха с Кевин — уточни Джули, като нейните очи бяха дори по-изцъклени от тези на сестра й.

Моли тутакси наостри слух, макар да беше загърбила завинаги несподелената си любов.

— Какво е направил? Освен че почти ме прегази.

— Наистина ли?

— Няма значение. Разкажете ми подробностите.

Джули си пое дълбоко дъх, преди да заговори възбудено:

— Скачал с парашут в Денвър в деня преди мача с „Бронкос“.

— О, боже… — Сърцето на Моли замря.

— Татко току-що разбра и го глоби с десет хиляди долара!

— Леле! — Доколкото знаеше, това бе първият случай, когато Кевин беше глобяван.

Тези толкова непривични за куотърбека пристъпи на лекомислие бяха започнали точно преди началото на тренировъчния лагер през юли, когато участието му в едно аматьорско планинско рали с мотоциклети завърши с изкълчена китка. Не беше типично за него да върши дейности, които биха могли да провалят играта му на терена, затова всички му симпатизираха, особено зет й, за когото Кевин беше истински професионалист.

Но отношението на Дан към младежа започна да се променя, след като узна, че в разгара на спортния сезон любимецът му се е забавлявал с парапланеризъм в Долината на паметниците1. Скоро след това куотърбекът си купи мощното ферари „Спайдър“, с което именно събори Моли на паркинга. Миналия месец в „Сън Таймс“ бе публикувана статия за това, как веднага след обсъждането на резултатите от мача Кевин напуснал Чикаго и отлетял за Айдахо за един ден, за хелиски2 в някаква усамотена местност в Сън Вали. Тогава му се размина само с предупреждение от Дан, защото негодникът се измъкна без произшествия. Но последният случай с парашута очевидно бе капката, която е преляла чашата на търпението на зет й.

— Често се е случвало баща ни да се разкрещи, но до днес не го бях чувала да се кара точно на Кевин — сподели Тес. — Ама и той не му остана длъжен. Заяви, че знаел какво правел, че не се е наранил и че татко не бивало да се меси в личните му дела.

Моли потръпна.

— Обзалагам се, че това никак не се е харесало на баща ти.

— Тогава той се развика още по-силно — допълни Джули. — Чичо Рон се опита да ги успокои, но влезе треньорът, който също започна да крещи.

Моли знаеше, че сестра й Фийби ненавиждаше разправиите.

— А майка ти какво направи?

— Прибра се в кабинета си и пусна един диск на Аланис Морисет.

Вероятно е било добър ход.

Прекъсна ги шляпането на маратонките на петгодишния й племенник Андрю, който изскочи устремно иззад ъгъла, също като ферарито на Кевин.

— Лельо Моли, познай какво стана? — Метна се към нея, обгръщайки коленете й. — Допреди малко всички крещяха и ушите ме заболяха.

Тъй като Андрю беше надарен не само с красотата на баща си, но и с гръмкия глас на Дан Кейлбоу, Моли искрено се усъмни в това. Все пак го погали по главата.

— Горкичкият.

Момчето я погледна с ужасени очи.

— А пък Кевин така се разбесня на татко, на чичо Рон и на треньора, че им кресна онази думичка с „м“.

— Не е трябвало да я казва.

— И то два пъти!

— О, миличкият ми. — Моли едва сдържа усмивката си.

Като прекарваха толкова много време в централното управление на отбор от Националната футболна лига (НФЛ), неизбежно бе децата на семейство Кейлбоу да се наслушат на доста ругатни, но семейните правила бяха съвсем ясни. Неприличният език в дома им се наказваше със сериозни глоби, макар и не чак в такъв размер, като десетте хиляди долара на Кевин.

Младата жена не можеше да проумее следното. Едно от нещата, които най-много мразеше в увлечението си — бившето си увлечение — по Кевин, беше това, че си падаше тъкмо по Кевин, най-повърхностният мъж на земята. За него футболът бе центърът на вселената и на живота му. Футболът и безкрайната върволица от празноглави световноизвестни манекенки. Къде ги намираше? В сайта Мис Плиткоумие.com?

— Здравей, лельо Моли.

За разлика от сестрите и брат си, осемгодишната Хана не се втурна презглава към нея, а пристъпи спокойно. Макар Моли да обичаше по равно и четиримата си племенници, в сърцето й бе отредено специално кътче за това крехко и уязвимо момиче, което не притежаваше нито спортната сила, нито безкрайната самоувереност на семейство Кейлбоу. Вместо това беше романтична мечтателка, твърде чувствително дете, надарено с богато въображение книжно червейче, което имаше дарба да рисува, също като леля си.

— Харесва ми косата ти.

— Благодаря ти.

Зорките й сиви очички забелязаха това, което сестрите й бяха пропуснали — изцапаните панталони на Моли.

— Какво се е случило?

— Подхлъзнах се на паркинга. Нищо сериозно.

Хана прехапа угрижено долната си устна.

— Казаха ли ти за разправията между Кевин и татко?

Изглеждаше разстроена и Моли отлично знаеше защо. От време на време младежът се вясваше в дома на Кейлбоу и осемгодишното момиче се бе увлякло по него, също като глупавата си леля. Но за разлика от нейната, любовта на Хана беше по детски чиста и невинна.