В надписите първо изписаха името на Малъри Маккой, след нея — на Лили Шърман, която играеше Джинджър Хил. Моли се заслуша по-внимателно, като си спомни как веднъж бе подочула разговор в централата на „Старс“, от който ставаше ясно, че Лили Шърман е свързана по някакъв начин с Кевин. Разбира се, не желаеше някой да се досети за интереса й към младия куотърбек, затова не посмя да разпита по-подробно. Но сега имаше възможност да огледа внимателно актрисата.

Лили беше с прочутите си плътно прилепнали джинси, с горнище без презрамки, на високи токчета. Дългата й червена коса се спускаше по раменете й, а очите й със съблазнителен грим, не се откъсваха от камерата. Дори със старомодната прическа и огромните златни халки тя си оставаше ослепителна.

Сега Шърман би трябвало да е около четирийсетгодишна. Малко старичка, за да е гадже на Кевин. Тогава какво ги свързваше? На снимката на актрисата отпреди няколко години си личеше, че беше натрупала няколко килограма след края на този телевизионен сериал. Но все още беше привлекателна, със зряла, чувствена красота, така че беше напълно възможно да са имали краткотрайна връзка.

Моли натисна нервно копчето и на екрана се показа реклама на някаква козметика. Може би точно от това се нуждаеше — пълна промяна.

Младата жена изключи телевизора и се запъти към горния етаж. Някак си се съмняваше, че пълното преобразяване на външността й ще излекува душевната й мъка.

След горещия душ си облече една от нощниците от ирландски лен, купена още по времето, когато беше богата. В нея се чувстваше като героиня от роман на Джорджет Хайер. Взе тетрадката си в леглото, за да поработи малко върху книгата за Дафни, но вдъхновението й от предишните дни бе пресъхнало.

Ру тихо похъркваше на пода до леглото. Моли си повтори, че иска да заспи, макар сънят да бягаше от очите й. Може би ще е по-добре да се заеме с корекциите на статията? Но докато преминаваше по коридора с лаптопа си, не се сдържа и надникна в банята за гости. Там имаше две врати — пред едната сега бе застанала девойката, а другата водеше в стаята, в която спеше Кевин.

Именно тази врата сега беше леко открехната.

Краката й, неподвластни на волята й, сами я отведоха към вратата.

На поставката пред огледалото бе поставен несесерът му за бръснене „Луи Вюитон“. Едва ли той би похарчил толкова много пари за подобна глезотия. По-скоро му е била подарена от някоя от международните му красавици.

Пристъпи леко напред и видя червена четка за зъби с корави бели косми. Той даже беше завинтил капачката на тубата с паста за зъби „Аквафреш“.

С връхчетата на пръстите си Моли нежно погали флакона с дезодорант. Протегна ръка към масивната стъклена бутилка с много скъп афтършейв от елитна марка. Отвинти капачката и я поднесе към носа си. Така ли мирише Кевин? Той не беше от онези мъже, които прекаляват с одеколона. Не беше толкова близка с него, за да знае повече за навиците му, но познатият аромат я накара да затвори очи и да вдъхне по-дълбоко. Потрепери и го остави. Загледа се в отворения несесер за бръснене.

До шишенцето с ибупрофен и тубата с неоспорин лежеше почетният пръстен на Кевин от Суперкупата. Знаеше, че го беше спечелил в началото на кариерата си, като резерва на Кал Бонър. Тя се изненада, че пръстенът от шампионата беше захвърлен така небрежно на дъното на несесера, но всичко, което знаеше за Тъкър, й подсказваше, че той не е искал да носи пръстен, получен зад гърба на някой друг, който е бил на предна линия.

Канеше се да си тръгне, когато забеляза до пръстена някакво пакетче.

Презерватив.

Е, и какво толкова? Разбира се, че си носи презервативи. Какво друго можеше да се очаква от него. Сигурно ги купува с кашони. Взе го и го огледа. Изглеждаше съвсем обикновен презерватив. Защо тогава го гледаше така втренчено?

Това бе истинска лудост! През целия ден се държеше като обсебена. Ако не се овладееше, щеше да започне да се нахвърля върху хората и тогава вече наистина ще свърши в лудницата. Или щеше да сготви домашния си любимец, също като лудата Глен Клоуз във филма „Фатално привличане“.

Моли мъчително потрепна. Прощавай, Дафни.

Един поглед. Само един поглед. Нищо повече. Просто ще надникне, докато той спи, след което веднага ще си тръгне.

Моли пристъпи към спалнята му и лекичко открехна вратата.

3

„По-късно тази нощ Дафни се промъкна в леговището на язовеца Бени, нахлузила върху лицето си страховита маска за Хелоуин.“

Из „Дафни сади тикви“

Тъничък лъч светлина падаше от коридора върху килима в стаята. Моли различи очертанията на голяма фигура под завивките. От възбуда сърцето й биеше до пръсване. Младата жена пристъпи плахо вътре.

Тласкаше я същата опасна сила, която на седемнайсет години я подтикна да задейства противопожарната аларма. Пристъпи още по-близо. Само един поглед и ще си тръгне.

Той лежеше на една страна, с гръб към нея. Дишаше бавно и дълбоко. Тя си припомни старите уестърни, в които безстрашният каубой скачаше мигновено при най-лекия шум. Представи си как Кевин, с разрошена коса, се прицелва в корема й с револвер „Колт“, 45-и калибър.

Ще се престори, че е сомнамбул, бродещ насън. Той бе оставил обувките си на пода и тя отмести с крак една от тях. Чу се леко прошумоляване, докато обувката се плъзна по килима, но той не помръдна. Тя избута и втората, но той пак не реагира, нито насочи към нея колт 45-и калибър.

Дланите й се изпотиха. Избърса ги нервно в нощницата си и се блъсна леко в ръба на леглото. Кевин спеше непробудно.

Сега, след като видя как изглежда в съня си, бе време да се омете оттук.

Опита се, но вместо това краката й сами я отведоха до другия край на леглото, където можеше да види лицето му.

Андрю спеше така непробудно. И фойерверки да затрещят до племенника й, той пак нямаше да помръдне. Но Кевин Тъкър съвсем не приличаше на малкото момче. Тя се загледа във великолепния му профил — широко чело, изсечени скули и прав нос с идеални пропорции. Разбира се, като футболист сигурно няколко пъти си е чупил носа, но не бяха останали никакви следи от зарастване накриво.

Промъкването й в спалнята му представляваше най-безсъвестно нарушаване на личното му пространство. И непростимо. Но докато съзерцаваше разрошената му тъмноруса коса, тя едва устоя на порива да протегне ръка, за да отметне един кичур от челото му.

Изпод завивките се подаваше голо, изящно изваяно рамо. Искаше й се да го близне с език.

Край! Напълно си беше загубила ума. И дори не й пукаше.

Още стискаше в ръка презерватива, а Кевин Тъкър лежеше под завивките — навярно съвсем гол, ако се съди по голото му рамо. Какво ще стане, ако се сгуши до него?

Не, това беше немислимо.

Но кой ще научи? Той може дори да не се събуди. А ако все пак се събуди? Едва ли би се раздрънкал пред някого, че е преспал с разгонената сестра на собственичката на клуба.

Сърцето й препускаше толкова бясно, че главата й се замая. Наистина ли бе решена да го направи?

Нямаше да има емоционални последици. И защо да има, след като не си правеше илюзии, че е намерила Голямата любов? А колкото до това, какво щеше да си помисли той за нея… Като футболна звезда Кевин бе свикнал жените да му се хвърлят на врата, така че едва ли би се изненадал.

Пред очите й изведнъж изникна противопожарната аларма — висеше на стената точно срещу нея. Заповяда си да не докосва проклетия авариен бутон. Но ръцете я засърбяха, дишането й се ускори. Волята й отслабваше. Беше уморена от преследващото я безпокойство, краката я боляха. Умори се да съсипва косата си, защото не знаеше как да се справи със себе си. Кожата й бе влажна от желание и нарастващ ужас, когато розовите чехли със зайчета сякаш сами се изхлузиха от краката си.

Веднага ги обуй!

Но не ги обу. В главата й зави пожарната сирена.

Моли посегна към края на нощницата… измъкна я презглава… стоеше гола и трепереща. Сякаш отстрани наблюдаваше в пълен потрес как пръстите й се вкопчиха в завивката и я дръпнаха. Дори когато я отметна, тя не спираше да си повтаря, че не бива да го прави. Но гърдите й пламтяха, цялото й тяло се съпротивляваше на разума, обзето от неустоим копнеж.

Внимателно приседна на матрака, сетне бавно пъхна краката си под одеялото. О, боже, не сънуваше! Беше гола в леглото на Кевин Тъкър.

Нищо неподозиращият обект на сексуалните й мераци изхърка тихо и се обърна на другата страна, затискайки почти половината завивка.

Моли се взираше като омагьосана в широкия му гръб. В главата й се мярна мисълта, че току-що й бе даден знак от небето да изчезва. Веднага трябваше да си тръгне!

Вместо това тя се сгуши до него и притисна голите си гърди към гърба му, вдъхвайки аромата му. Познатото ухание на мускусен афтършейв. Колко отдавна не бе лягала така до някой мъж.

Той се размърда и промърмори нещо насън. Воят на сирената стана по-силен. Тя плъзна ръка по тялото му и нежно погали гърдите му.

„Само минута“, каза си. И след това ще си тръгне.



Тъкър усети върху гърдите си ръката на старото си гадже Катя. Беше в гаража си, с първата си кола, а Ерик Клептън го учеше да свири на китара. Но кой знае защо, вместо на китара, Кевин се опитваше да свири на градинарско гребло. Когато вдигна глава, Ерик бе изчезнал. А той се бе озовал в тази странна дървена барака с Катя.

Тя продължаваше да го гали по гърдите и той осъзна, че е гола. Кевин забрави тутакси за уроците по китара и Ерик. Кръвта запулсира в слабините му.

Беше скъсал с мацката преди месеци, но сега я желаеше. Тя имаше слабост към евтините парфюми. Прекалено силни. Явно е било глупаво да се разделя с нея, защото сега ухаеше на курабийки с канела.

Божествен аромат. Секси. Накара го да се изпоти. Не си спомняше да го е възбуждала толкова силно, докато бяха заедно. Нямаше никакво чувство за хумор. Плескаше се с твърде много грим. Но сега я желаеше неудържимо. На минутата.

Обърна се към нея. Стисна я за дупето. Стори му се различно. По-свежо. И по-пищно.

Чак го заболя от възбудата, а тя ухаеше фантастично. Сега на портокали. Гърдите й бяха притиснати към неговите — топли, налети, сочни портокали. Устните й бяха впити в неговите, а ръцете й шареха нежно навсякъде. Играеха си. Милваха го. Спуснаха се томително към мъжествеността му.

Простена, когато тя го погали. Вдъхна женственото й ухание и разбра, че няма да издържи дълго. Ръката му не искаше да помръдне, но той трябваше да я усети, пръстите му се плъзнаха в кадифената й мекота.

Беше влажна и хлъзгава, сладка като мед.

Изохка и се претърколи отгоре й. Проникна в нея със силен тласък. Оказа се трудно. Странно…

Сънливостта постепенно започна да се разсейва, но не и страстта му. Изгаряше от желание. Ароматът на сапун, шампоан и жена го възпламеняваше. Гмуркаше се в нея отново и отново, повдигна с усилие клепачи и… не можа да повярва на очите си.

Под него лежеше Дафни Съмървил.

Опита се да каже нещо, но не успя. Сърцето му биеше ускорено, кръвта пулсираше в слепоочията му. Ушите му бучаха. И той експлодира.

В същия миг всичко в Моли се вледени. Не! Не още!

Тя почувства потръпването му. Тежестта му я прикова към матрака. Здравият й разум се върна, но твърде късно.

Той застина и се отпусна като труп върху нея. Безполезен труп.

Всичко бе свършило. Вече! И дори не можеше да му лепне званието „най-лошият любовник в човешката история“, защото бе получила точно това, което заслужаваше — абсолютно нищо.

Той разтърси глава, очевидно за да проясни малко ума си, и се отдръпна от нея.

— Какво, по дяволите, правиш? — избухна изпод завивките.

Искаше й се да закрещи, да излее разочарованието си, но можеше да обвинява единствено себе си. Отново я бяха спипали да задейства противопожарната аларма, ала вече не беше на седемнайсет. Почувства се стара и съсипана.

Лицето й пламна от унижението.

— Х-х-ходя насън като сомнамбул.