— Сомнамбул, как ли пък не! — тросна се той. Скочи от леглото и забърза към банята. — Да не си посмяла да мръднеш!

Твърде късно Моли се присети, че Кевин имаше репутацията на злопаметен. Именно заради този негов недостатък вторият мач срещу „Стийлърс“ през миналата година се превърна в кървава баня, а година по-рано той се бе сборичкал с полузащитника на „Викингс“, сто и двайсет килограмов здравеняк. Младата жена се изсули от леглото и се огледа трескаво за нощницата си.

От банята се разнасяха ругатни, всяка по-цветуща от предишната.

„Къде, по дяволите, се е дянала нощницата ми?“

Той нахлу отново в стаята, гол и бесен.

— Откъде, по дяволите, докопа този презерватив?

— От теб… от несесера ти за бръснене. — Тя най-после видя нощницата си, вдигна я от пода и я притисна към гърдите си.

— От моя несесер за бръснене? — Тъкър се втурна обратно в банята. — Измъкнала си го от… Мамка му!

— Беше… импулсивно. Ъъъ… инцидент… Понякога се случва, докато ходя насън. — Моли заотстъпва към изхода, но той отново се появи, преди да стигне до вратата, сграбчи я за ръката и я разтърси.

— Знаеш ли колко дълго бе там?

За съжаление, не достатъчно! И тогава се сети, че той говори за презерватива.

— Какво се опитваш да ми кажеш?

Кевин пусна ръката й и посочи към банята.

— Опитвам се да ти кажа, че е бил там цяла вечност и сега проклетият кучи син е скъсан!

Трябваха й цели три секунди, за да схване какво й обяснява. Коленете й омекнаха и тя рухна на стола до леглото.

— Е? — изръмжа той.

Замаяният й мозък най-сетне отново се задейства.

— Не се тревожи за това. — Твърде късно усети влагата между бедрата си. — Сега съм в безопасен период.

— Няма безопасни периоди! — Тъкър включи подовата лампа и пред погледа му се разкри доста повече, отколкото тя искаше той да види, от обикновеното й съвсем голо тяло.

— При мен има. Точна съм като часовник. — Нямаше намерение да обсъжда с него месечния си цикъл. Притисна нощницата по-плътно към гърдите си, чудейки се как да я нахлузи, без да разкрива още от голотата си.

Но очевидно той не се интересуваше нито от нейната, нито от своята голота.

— Защо си бърникала в несесера ми за бръснене?

— Той… хм… беше отворен, аз просто надникнах в него и… — Моли се прокашля. — Щом презервативът е бил толкова стар, защо още го мъкнеш със себе си?

— Забравил съм за него!

— Ама че тъпотия.

Очите му, зелени като цвета на изкуствено покритие на футболно игрище, се взряха кръвнишки в нея.

— Да не би сега да обвиняваш мен?

Тя си пое дълбоко дъх.

— Не. Не, не те обвинявам. — Време беше да престане да се държи като страхливка и да си понесе неприятните последствия от стореното. Изправи се и нахлузи нощницата си през глава. — Съжалявам, Кевин. Наистина. Напоследък не зная какво ми става, държа се като откачена.

— Не ми казваш нищо ново.

— Извинявам се. Много ме е срам. — Гласът й потрепери. — Всъщност е нещо повече от срам. Чувствам се напълно унижена. Аз… аз се надявам да забравиш за това.

— Едва ли. — Той грабна зелените боксерки, захвърлени на пода, и ги обу.

— Съжалявам. — Трябваше да си посипе главата с пепел и да моли за прошка, но тъй като това май нямаше да помогне, реши отново да прибегне до ролята на богата и разглезена наследница. — Работата е там, че ми беше доста скучно, а ти се оказа подръка. Навярно всичко е заради репутацията ти на плейбой. Не очаквах, че ще имаш нещо против.

— Аз съм се оказал подръка? — Атмосферата се нажежи. — Нека да помислим малко. Какво щеше да стане, ако ситуацията беше точно обратната?

— Не разбирам за какво говориш.

— Как може да се опише ситуация, при която на мен ми хрумва да се намъкна в леглото ти, докато спиш? И ако ти не си съгласна да правиш секс с мен?

— Това ще е… — Пръстите й нервно мачкаха края на нощницата. — Ммм, да, сега ми е ясно какво искаш да кажеш.

Кевин присви очи. Гласът му сега звучеше като заплашително ръмжене.

— Щеше да го сметнеш за изнасилване.

— Сериозно ли искаш да кажеш, че аз… аз съм те изнасилила?

Той я изгледа хладно.

— Определено.

Оказа се по-зле, отколкото очакваше.

— Та това е нелепо. Ти… ти дори не се съпротивлява.

— Само защото бях заспал и те взех за друга.

Това вече я жегна.

— Разбирам.

Но Кевин нямаше намерение да спре. Стисна здраво челюсти и продължи:

— Противно на това, което явно си мислиш за мен, аз предпочитам да опозная една жена, преди да преспя с нея. И не позволявам на никого да ме използва.

А тя тъкмо това бе направила. Идеше й да ревне с все сила.

— Съжалявам, Кевин. И двамата знаем, че поведението ми беше възмутително. Не можем ли да забравим за случилото се?

— Опасявам се, че нямам избор — процеди хладно. — Освен това не ми се иска да прочета за това в жълтата преса.

Тя заотстъпва към вратата.

— Надявам се, ти е ясно, че няма да кажа на никого.

Той я изгледа отвратено.

Лицето й се сгърчи.

— Аз… съжалявам. Наистина.

4

„Дафни скочи от своя скейтборд и приклекна сред високата трева, за да надникне в котилото.“

Из „Дафни намира зайче мъниче“, предварителни бележки

Кевин преодоля противниковата защита. Шейсет и пет хиляди фенове закрещяха и скочиха на крака, но той сякаш беше обвит в пашкул от пълна тишина. Не мислеше нито за публиката, нито за телевизионните камери, нито за коментаторите от „Мънди Найт Футбол“ в репортерската кабина. Не мислеше за нищо, освен за това, за което беше роден — да играе спорта, който сякаш бе измислен точно за него.

Леон Типет, любимият му рисийвър, пробяга безпогрешно през зоната и се освободи от преследващата го тълпа, готов за онзи чудесен миг, в който Кевин ще изстреля топката в ръцете му. Но точно тогава всичко се обърка. Защитниците на противниковия отбор изскочиха отнякъде, готови да пресекат паса.

Всепомитащата вълна от адреналин забушува в кръвта на Кевин. Вече бе проникнал дълбоко зад линията на спорната топка и сега се нуждаеше от друг рисийвър, но Джамал беше повален, а Стъбс — блокиран от двойното покритие.

Бригс и Уошингтън пробиха защитата на „Старс“ и се втурнаха срещу него. Същите тези чудовища, зловещи като огнедишащи дракони, дегизирани като защитници от отбора на „Тампа Бей“13, миналата година му бяха изместили рамото, но Кевин нямаше никакво намерение да изпуска топката. С типичното си безразсъдство, което напоследък му струваше много скъпо, той се огледа мълниеносно наляво и… отскочи надясно с бясна скорост, на сляпо, без дори за миг да се замисли. Нуждаеше се от пролука в тази непробиваема стена от играчите с белите екипи. Реши да опита точно тук. И го постигна.

С гъвкавостта на див звяр, превърнала го в жива легенда, той се промъкна сред противниците, оставяйки лапите на Бригс и Уошингтън да загребват въздуха. Тъкър се извъртя и събори с гръм и трясък третия защитник, нищо че въпросният бе по-тежък от него с четирийсетина килограма.

Още едно хвърляне, много рязко, като в безумно трескав танц. И той отново се втурна напред.

Извън игрището Кевин беше истински гигант, с ръста си от метър и осемдесет и осем и с тегло осемдесет и осем килограма, ала тук, в земята на гигантите мутанти, изглеждаше дребен, но адски ловък и невероятно бърз. Лампите, светещи отгоре на стъкления купол, бяха причината позлатеният му шлем да грее ослепително като искрящ метеор. Униформата в морскосиньо му придаваше вид на знаме, изтъкано в небесата. Беше като герой от някоя поема, целунат от боговете и благословен от хората. С вихрен устрем пренесе топката през линията на вратите.

И когато съдията даде сигнал за тъчдаун, Тъкър все още имаше сили да се държи на крака.

* * *

Отпразнуваха победата в дома на Кини. Куотърбекът още не бе прекрачил прага, когато жените вкупом му се нахвърлиха:

— Страхотна игра, Кевин!

— Кевин, querido14, ела тук!

— Великолепен си! Прегракнах да крещя!

— Възбуди ли се, когато пренесе топката през блокадата? Господи, знаех, че си възбуден, но какво точно изпитваше?

— Felicitation!15

— Кевин, cheri16!

Тъкър не се скъпеше и пръскаше очарованието си на пълни обороти. Заслепяваше почитателите с усмивките си, наляво и надясно, докато се измъкваше внимателно от прегръдките на обожателките. Останаха само две от най-настойчивите.

— Ти харесваш жени, които са едновременно красиви и мълчаливи — бе отбелязала съпругата на най-добрия му приятел, когато говориха за последен път. — Но повечето никак не са тихички и заради това се чувстваш най-удобно с онези чуждестранни мацки, които едва разбират английски. Ти си класически случай на желанието да се избягва каквато и да е духовна близост.

Кевин си припомни, че тогава беше огледал събеседницата си лениво, но преценяващо.

— Нима? Позволете ми да ви уверя, доктор Джейн Дарлингтън Бонър, че съм готов да се сближа с вас винаги когато пожелаете.

— Само през трупа ми — намеси се съпругът й от другия край на масата.

Въпреки че Кал бе най-добрият му приятел, Тъкър не пропускаше удобен случай да го подразни. Такива бяха отношенията им още от дните, когато Кевин още беше само невзрачен заместник на опитния Кал Бонър. Кал се бе оттеглил от футбола и бе започнал специализация по вътрешни болести в болницата в Северна Каролина.

Ето че и сега куотърбекът не пропусна да се заяде с него.

— Това е въпрос на принципи, старче. Нали трябва да докажа, че имам право.

— Доказвай каквото искаш, но с твоята жена, моята остави на мира.

Джейн се разсмя, пристъпи към съпруга си и го целуна, като пътьом остави салфетка на дъщеря им Роузи и пое в ръцете си сина им Тайлър. Кевин се усмихна, като си спомни как беше реагирал Кал, когато го бе попитал какви са тези самозалепващи се листчета, които и досега украсяваха памперсите на малкия Тайлър.

— Използва тях, защото й забраних да си води бележки по крачетата на Тай.

— Ама тя още ли продължава с този навик?

— Да. И горкото ни момче се превърна в подвижен бележник за научни записки. Но положението малко се подобри, след като започнах да пълня джобовете й със самозалепващи се листчета.

Навикът на Джейн да драска разсеяно където свари сложните си уравнения, бе добре известен на всички. Роузи Бонър не пропусна да се оплаче:

— Веднъж дори записа нещо на петата ми. Нали, мами? А пък друг път…

Доктор Джейн побърза да запуши устата на дъщеря си с едно пилешко бутче.

При този спомен Кевин се усмихна, но беше прекъснат от красивата французойка, седнала от дясната му страна, която успя да надвика музиката:

— Tu es fatigue, cheri?17

Кевин лесно усвояваше чуждите езици, но се стараеше да го крие от околните.

— Благодаря, но не съм гладен. Хей, нека да те представя на Стъбс Брейди. Може да се окаже, че вие двамата имате много общо. И Хедър… нали така се казваше? Моето приятелче Леон цяла вечер те зяпа с похотливи намерения.

— Какво е намерил?

Определено бе време да се отърве от разгорещените си обожателки.

Кевин така и не призна на Джейн, че тя беше права. Но за разлика от някои от съотборниците му, които обичаха да изтъкват колко са предани на играта, Тъкър наистина се отдаваше изцяло на футбола. Не само телом и духом, но и влагаше цялото си сърце. Не можеш да постигнеш това, ако в живота ти се намесва капризна жена с високи изисквания. Красива, но непретенциозна — ето такава жена му трябваше, а чужденките най-добре пасваха на изискването му.