Руснакът се усмихна.

— Почти ме разкрихте.

— На борда имаше двама души. Кой беше другият?

— Марджи.

— Отново тя — въздъхна Джейк. — Хубаво парче, а?

— Има своите предимства — кимна Резников. — Когато ти отказа нашето предложение, аз я изпратих да спечели сестрата на Кайл за нашата кауза.

— Двамата с Марджи никога не ни е свързвало нещо повече от секс.

— Но Онор не знаеше това, нали? Няма нищо по-естествено от това, любяща сестра да помогне на скърбящата годеница на брат си.

Изражението на Кайл се промени от отвращение в неприкрит гняв.

— Хубаво, че не се е получило, Петя. Щях да те разкъсам на парчета, задето си въвлякъл Онор във всичко това.

— Защо? Тя беше солидна част от играта — каза Резников прозаично.

— Онор нямаше нищо общо с всичко това! — извика Кайл.

— Но имаше Джейкъб Малори.

— Ти беше този, който ми каза да се отърва от Джейк — обади се внезапно Онор. — Затова гласът ти ми изглеждаше толкова познат.

— Не успях да ви разделя вас двамата — промърмори Резников и сви рамене. Видът му подсказваше, че това не беше от пораженията, които приема с безразличие.

— Ти ли беше и анонимният човек, който ми се обаждаше? — попита тя.

Резников отново изглеждаше озадачен. Джейк каза набързо няколко изречения на руски. Преди да довърши, Резников започна да клати глава.

— Предполагам, че е бил Павлов — обърна се Джейк към Онор. — Той обича да плаши жените.

— Къде е Марджи? — попита Онор.

Резников погледна Елън. Тя пък погледна към него.

Джейк погледна часовника си.

— Имаш още една минута, Петя.

— Панелът — изрече той мигновено. — Оригинален ли е?

— И аз щях да те попитам същото нещо.

— Ти го огледа.

— Ти също.

— Ти си по-добър — каза нетърпеливо Резников.

— Не съм достатъчно добър, за да мога да погледна едно нещо и да кажа да, не или може би. Трябва да направя някои тестове. А за да го направя, трябва да имам панела. А аз го нямам. Той е у Чичо Сам.

— Кехлибарът е оригинален — каза Резников.

— Оригинален балтийски, мексикански, доминикански или и трите заедно? — включи се Джейк.

— Само балтийски.

— Щом като знаеш това, трябва да знаеш по-добре откъде идва панелът.

— Но…

— Времето ти изтече. Кажи довиждане, Петя. Въпросите на Елън са поверителни.

Резников се поколеба, но в крайна сметка се предаде. Не беше в позиция да настоява и го знаеше.

— Пак ще се видим.

— Не и ако зависи от мен — отряза го Джейк.

Елън изчака, докато входната врата се затвори след Резников и колата му се понесе по алеята.

— Как мина през територията на Русия с панела? — попита тя Кайл.

— С долари — отвърна той отчетливо. — Ще се изненадаш колко неща могат да се купят с пари в бившия Съветски съюз.

— Ти кого купи?

— Същите хора, които и ти — който се продава.

Елън погледна хладно Кайл.

— Не ми помагаш особено, скъпи.

— Ако си използвал нещо друго, освен пари — обърна се спокойно Джейк към Кайл, — кажи на Чичо метода и запази имената за себе си. Кайл се колебаеше.

Арчър влезе в стаята и се подпря на В(вратата.

— Това е добър съвет. Не си създавай врагове, освен ако не е крайно наложително.

— Използвах руската армия в Калининград — призна Кайл на Елън. — Не са получавали пари от толкова време, че продават всичко от чорапи до бойни самолети, за да се хранят. Те ме закараха заедно с пратката до Камчатка. Дадох камиона на един, който има моята фигура и височина. Той е шофирал до Русия и е изчезнал с камиона, за да отвлече вниманието от мен.

Арчър и Джейк си размениха бързи погледи.

— Хубав замисъл за човек, който няма представа от тези неща — отбеляза Арчър простичко.

Джейк кимна.

Изражението на Кайл подсказваше, че би искал да е бил умен по-рано — с Марджи например.

В продължение на десетина секунди единственият звук идваше от ноктите на Елън, които потропваха по кожената й чанта.

— Добре — изрече остро тя. — Ти си в Камчатка. И после какво?

— Ти видя кутията на кехлибара — отвърна Кайл с груб глас. — Как мислиш?

— Мисля, че след като си отишъл в онова рибарско дружество в Камчатка, Влад Киров те е отвел оттам заедно с панела.

Кайл кимна.

— Значи наистина си бил ти този, който е влязъл през Сийтак? — продължи Елън.

— Да.

— По дяволите. Длъжница съм на онова момче от имиграционната служба. Мислех, че руският мафиот е влязъл с твоя паспорт. Как го уби?

Джейк и Арчър се обадиха едновременно:

— Не!…

Не казаха нищо друго: Не беше и необходимо. Елън премина към другия въпрос без пауза.

— След като Марджи те е измамила, защо не потърси помощ от семейството си?

Ъгълчетата на устните му увиснаха.

— Смятах, че мога сам да се погрижа за себе си. По-малко от всичко друго исках да подлагам главите им под секирата.

— Джейк беше ли вътре в нещата заедно с Марджи?

Кайл се втренчи в нея.

— Е, хайде — подкани нетърпеливо Елън. — Това едва ли ще е първият случай в историята, когато най-добрият приятел и момичето на най-добрия приятел се хвърлят в леглото и премахват третия ъгъл на триъгълника.

— Джей не харесваше Марджи. Опита се да ме предупреди — Кайл сви рамене. — Не го послушах. Когато се отнасяше за нея, мозъкът ми слизаше между краката.

Елън понечи да зададе друг въпрос, но Джейк я изпревари.

— Откъде разбрахте за кехлибарения панел?

— С други думи, кой предаде Кайл, така ли? — уточни Елън.

— Да.

— Марджи.

— Погрешен отговор — намръщи се Джейк. — Марджи няма необходимите връзки, за да се свърже с вас.

— Какво ще ми дадеш, ако ти кажа? — попита Елън.

— Ти какво искаш? — изгледа я с интерес Джейк.

— Оригинален ли е панелът?

— Както казах на Петя, не съм правил никакви тестове.

— Искам само мнението ти на специалист — каза Елън.

— Ще го получиш. Кой издаде маршрута на Кайл и целта му на руснаците?

Черните вежди на агент Лазарус се повдигнаха и разкриха наситено сините й очи.

— Замислил си малко отмъщение?

— Защо, от вас ли е изтекла информацията?

— Не. Предателят е шуреят на Влад Киров. Той е запален комарджия. Изтъргувал е информацията за кехлибарения панел заради комарджийските си дългове към мафията.

— И нещата стигнаха до Резников?

Елън сви рамене.

— Ти го познаваш по-добре от мен, скъпи.

— Съмнявам се. От самото начало ти пазеше този панел, както котка предпазва изпражненията си — произнесе студено Джейк. — Това ме кара да си мисля, че вече сте се свързали с мрежата за производство на копия от Кехлибарената стая.

— Значи мислиш, че панелът е фалшификат? — попита бързо Елън.

— В продължение на няколко години по инициатива на руското правителство се изработваше точно копие на Кехлибарената стая. Това бе опит да се пресъздаде загубеното културно наследство — поде с лекторски апломб Джейк. — После правителството вече нямаше пари за изкуство, както и за каквото и да е друго. Хората, които я изработваха, не получаваха пари. Когато те започнаха да произвеждат копия от предметите за свое облагодетелстване и да ги продават, в играта се намеси мафията. Крадяха висококачествен кехлибар от балтийските мини, от него се произвеждаха копия на царското съкровище и се продаваха отвъд океана.

— Панелът, който видя, един от тях ли е? — попита Елън.

— Може и да е. Може и да е истински. Но преди да ти дам някакво конкретно мнение, се обади на шефа си.

Елън замръзна.

— Защо?

— Ако Кехлибарената стая е открита и носталгично настроените комунисти в армията я притежават или ако се намира у литовските сепаратисти, Русия ще се окаже в дълбок хаос. Ако Стаята е фалшификат и попадне в ръцете на хора, които предпочитат властта пред парите, легитимното руско правителство ще трябва да докаже измамата или да се върне в хаоса. Ако стаята е съвършено замислен номер на мафията, много пари ще сменят собствениците си и отново ще се намеси политиката. Преди да занесеш на шефа си моя отговор, трябва да се подсигуриш, че Чичо Сам е готов да го приеме.

Тишина и потропване на маникюр. После Елън отправи искрена усмивка към Джейк и се насочи към вратата.

— Много жалко, че излезе от нашия бизнес. Пак ще се видим, скъпи…

Вратата се затвори след нея. Джейк изпусна дълга въздишка.

— На чия страна е Петя — на мафията, на правителството или на свободна практика? — надигна се Кайл.

— Хубав въпрос — кимна Джейк. — Беше на страната на правителството, но това не означава, че не би работил, за когото и да е друг.

Онор започна да разтрива слепоочията си. Беше получила главоболие в усилието си да следи кой какво, с кого и за кого правеше.

— Петя може да бъде окачествен като предприемачът на двадесет и първи век — вметна невъзмутимо Арчър. Погледна към Джейк. — Марджи била ли е разпитана от хората на Елън?

— Вероятно. Ако Марджи не успее да сключи добра сделка с Чичо Сам, ще трябва да се върне в Русия и да продължи да продава литовските бойци за свобода. Или може би тя играе двойна игра срещу руснаците. И в двата случая фактите си пасват.

— Обзалагам се, че играе двойна игра — каза горчиво Кайл.

— Защо? — погледна го Джейк.

— Единствената й страст винаги е била идеята за освобождение на Литва от Русия.

— Тогава защо се е съюзила с Резников? — намеси се Онор.

Устните на Кайл се изкривиха в горчива усмивка.

— Без съмнение тя е смятала да убие Резников и да вземе панела за своето скъпоценно Братство. Късметлии сме, че междувременно не ни уби.

Онор въздъхна тежко.

— Ами Змийския поглед? Предполагам, че той е Добрата фея?

— Не — поклати глава Джей. — Той е мафиот. Братовчедът на Марджи сигурно му е казал за панела и го е повела алчността.

— Къде е Змийския поглед в момента?

— Ако е умен, трябва да е на път към Калининград — рече Арчър. — Ако не е, ще бъде заловен, вербуван и изпратен обратно.

— Вербуван! — не разбра Онор.

— Изпратен обратно като шпионин в замяна на преимуществото да не излежава присъда в Съединените американски щати.

— Стига толкова! — извика тя и затвори очи. — Заболя ме главата.

След няколко секунди Онор отвори очи. Джейк стоеше толкова близо до нея, че тя можеше да почувства топлината на дъха му. Пръстите му се плъзнаха в косата й и притиснаха стегнатите мускули на главата й.

— Главоболие, а? — попита той. — Аз имам едно лекарство.

— Откога публичният секс лекува главоболие? — сопна се тя.

После осъзна, че двама от братята й бяха в стаята.

Арчър се изхили.

— Кой е казал нещо за секс? — попита невинно Джейк, но очите му подсказваха, че идеята му допада. — Имах предвид да се качим на Бетър дейс и да заминем за Аляска.

— Какво е Бетър дейс! — попита тя.

— Лодката на Джейк. Друга моторница — поясни Кайл.

Джейк не обръщаше внимание на никого, освен на Онор.

— Какво ще кажеш за едно пътешествие с лодка, което е достатъчно дълго, за да те науча на всичко, което знам.

— За риболова? — попита тя невярващо. — Защо ми е да го правя?

— Ще ти позволя да използваш моята въдица — предложи й той с бавна усмивка.

Онор отвори уста, но не издаде и звук.

— Редно е младоженците да тръгват на меден месец — обади се невъзмутимо Арчър.

— Ти не се меси, Арчър — сопна се Джейк. — Запомни какво ти казах по-рано.

Онор погледна най-големия си брат.

— За какво говори Джейк?

— Каза ми, че ако упражня натиск върху теб или застана между вас двамата, ще те отведе толкова далеко от семейство Донован, че моят e-mail ще пътува до теб цял ден.

Очите й се разшириха. Тя погледна Джейк почти боязливо. Страхуваше се дори да се надява.

— Ние не сме женени, така че не можем да говорим за меден месец.

— Ще се оженим — каза Джейк.

— Защо?

— Защото ме обичаш.

Тя затвори очи и се усмихна тъжно.

— Погрешен отговор, Джейк.

— Защото те обичам.

Очите й се отвориха, огромни и питащи.

— Имаш моята дума — каза той простичко.

Онор се изправи на пръсти и сключи здраво ръцете си около врата му.

— В такъв случай, любими, да вървим на риболов.