После излезе и затвори вратата.

Лита пъхна ръката си под лакътя й, докато отиваха към асансьорите, и каза:

— Беше забавно.

Беки тръсна русата си грива и дори бостънският й акцент вече не дразнеше Лита:

— Наистина. Мисля, че ще спечелим добри пари.

— Сигурна съм — отвърна Лита. — Онези двамата очакваха да реагираме така, както според тях реагират жените. Не са предполагали, че ще отговорим на атаката им.

— Е, проблемът си е техен. — Беки посегна и дръпна една от тъмните къдрици на Лита.

„Имало едно момиченце с малка къдричка на челото.

Когато слушало, било много добричко…“

„А когато не слушало, било направо ужасно.“

Лита довърши детското стихче и двете дружно се засмяха.