Когато заобиколи дърветата пред погледа й се появи новата предачница. Южните щати обикновено изпращаха изчистения памук в Англия за по-нататъшна обработка. След войната, шепа плантатори бяха построили няколко предачници, където изтегляха памука в нишки. Компактните шпули, заемаха много по-малко място в параходите, отколкото обемните бали, докато ги превозват до тъкачниците в Англия. По този начин се икономисваха пари за транспорт. Скоро тази идея щеше да получи широко приложение. Но Кит не желаеше това да става и на територията на „Райзън Глори“.

Предишната нощ бе разпитала Софрония и бе узнала, че Кейн не е закупил тъкачни станове. Това щеше да бъде само предачница. Памукът щеше да се почиства, разчепква и да се изтегля в нишки на становете.

Пред нея се извисяваше продълговато тухлено здание на два и половина етажа с много прозорци. Сградата беше много по-малка в сравнение с огромните предачници в Нова Англия по реката Меримак, които бе виждала на снимка, но изглеждаше огромна и заплашителна за размерите на „Райзън Глори“. Това много усложняваше нещата.

От предачницата се чуваха ударите на чукове и гласовете на работници. Трима мъже работеха на покрива, а четвърти, натоварен с керемиди на гърба си, се изкачваше по стълбата, облегната на стената на сградата.

Всички бяха съблекли ризите си. Когато един от тях се изправи, вълна от мускули се раздвижи върху гърба му. И макар да не виждаше лицето му, тя го позна. Приближи към постройката и слезе от коня. Широкоплещест мъж, тикащ количка, я забеляза и побутна работника до себе си. Двамата спряха работа и се вторачиха в нея. Постепенно на строителната площадка се възцари тишина, работниците един по един започнаха да излизат от сградата или се надвесваха през прозорците, за да видят младата жена облечена в мъжки дрехи.

Кейн, учуден от неочакваната тишина погледна надолу. Видя само върха на плоска шапка — нямаше нужда да вижда лицето под нея, за да познае своя посетител. Един поглед по тънкото, женствено тяло, така ясно очертано от бялата риза и панталоните, които обгръщаха чифт дълги стройни бедра, му каза всичко необходимо, което трябваше да знае.

Поклати глава и се спусна по стълбата. Когато застана пред Кит започна да я изучава внимателно. Боже, колко беше красива!

Бузите й горяха от смущение. Трябваше да облече скромния костюм за езда, който толкова много ненавиждаше. Вместо да я порицае, както очакваше, Кейн сякаш се наслаждаваше на мъжкото й облекло. Ъгълчетата на устните му се повдигнаха.

— Може да си обута с панталони, но със сигурност не изглеждаш вече като недорасъл помощник-коняр.

Доброто му настроение я подразни.

— Спри!

— Какво?

— Да се усмихваш!

— Не може ли да се усмихвам?

— Не се препоръчва. Изглеждаш глупаво. С твоята физиономия можеш само да се мръщиш и ръмжиш на околните, за нищо друго не става.

— Ще се опитам да го запомня — хвана я за ръката и я побутна към вратата на предачницата. — Хайде, ела да ти покажа, какво правим тук.

Въпреки че строителството на сградата беше към края си, вътре бе монтиран само парния двигател, който щеше да задвижва становете. Кейн й разказваше за приводни ремъци и вретена, но Кит не можеше да се съсредоточи. Той трябваше да си облече ризата, преди да започне да я развежда!

Запозна се с рижав мъж на средна възраст, който Кейн представи като Джейкъб Чайлдс от Нова Англия — бе го наел от предачниците в Провидънс. За първи път научи, че през последните години, Кейн на няколко пъти бе пътувал на Север, заради тамошните текстилни фабрики. Ядоса се на факта, че той нито веднъж не я бе посетил в Академията и му го каза.

— Не съм помислил за това — отговори й спокойно.

— От теб не става никакъв настойник.

— Няма да споря с теб за това.

— А какво щеше да стане, ако мисис Темпълтън всеки ден ме пердашеше?

— Едва ли. Най-вероятно ти щеше да я застреляш, така че нямаше за какво да се притеснявам.

Тя видя колко много се гордее той с предачницата, но когато излязоха отново на двора, не намери сили в себе си да го поздрави за свършената работа.

— Искам да поговоря с теб за Съблазън.

Но Кейн беше разсеян. Тя погледна надолу, за да види това, което отвличаше вниманието му и разбра, че слънчевите лъчи ясно очертават контурите на тялото й, което не се виждаше толкова добре в полумрака на сградата. Премести се в сянката и обвинително посочи с пръст Лейди, която унищожаваше тревата по полянката.

— Този кон е почти толкова стар, колкото мис Доли. Искам да яздя Съблазън.

Кейн с труд премести погледа си върху лицето й.

— Той е твърде буен за жена. Знам, че Лейди е стара, но ще трябва да се задоволиш с нея.

— От осемгодишна яздя коне, като Съблазън.

— Съжалявам, Кит, но този кон е опасен, дори и за мен.

— Но ние не говорим за теб — спокойно отбеляза тя. — А за някой, който знае как да го язди.

Кейн изглеждаше повече развеселен, отколкото ядосан.

— Така ли мислиш?

— Искаш ли да се убедиш? Ти на Вандал, аз на Съблазън. Ще започнем от портата до плевнята, покрай езерото, кленовата горичка и ще завършим точно тук.

— Няма да се оставя да ме провокираш.

— О, не съм си и помисляла да те провокирам — усмихна му се сладко тя. — Предизвиквам те.

— Обичаш да живееш опасно, така ли Катрин Луиз?

— Това е единствения начин.

— Добре. Да видим, какво можеш.

Той щеше да се състезава с нея! Едва не закрещя от радост, изчаквайки го да вземе ризата си от дървеното магаре. Докато я закопчаваше, той раздаде команди на мъжете, които се бяха скупчили наоколо и я зяпаха. След това грабна широкополата си шапка, украсена с мазна лента, свидетелстваща за дълги години служба, и я нахлупи на главата си.

— Ще се срещнем при конюшнята — и напусна поляната, без да си направи труда да я изчака.

Лейди, мечтаеща за овеса, който я очакваше в яслата, се отправи към обора много по-бързо от преди, но въпреки това пристигнаха на мястото след Кейн. Съблазън бе вече оседлан и Кейн проверяваше коланите на седлото. Кит демонстративно подаде юздите на кобилата на Самуел, доближи се до жребеца и прокара ръка по муцуната му.

— Готова ли си? — попита Кейн.

— Готова съм.

Той й помогна да се качи на седлото. Щом почувства тежестта й, Съблазън започна да подскача и да се върти в кръг, и на Кит й бяха необходими всички умения, които притежаваше, за да го укроти. Когато жребеца се успокои, Кейн възседна Вандал.

Докато пресичаше двора, Кит се опияняваше от усещането за овладяната мощ на животното и едва удържаше желанието си да я пусне на воля. С неохота дръпна юздите и приближи портата.

— Който пръв стигне до предачницата, печели — обяви Кит.

Кейн докосна с палец козирката на шапката си.

— Няма да се състезавам с теб.

— Какво искаш да кажеш? — учуди се Кит. Това надбягване й беше необходимо! Искаше да се пребори с него в нещо, в което ръста и силата му нямаше да имат значение. На седлото разликата между мъжа и жената изчезваше.

— Това, което казах.

— Нима „героят от Мисионари Ридж“ се страхува да загуби от жена пред очите на своите работници?

Кейн леко присви очи от ярката светлина на утринното слънце.

— Не трябва да доказвам абсолютно нищо. А на теб няма да ти се удаде възможността да ме провокираш.

— Тогава, защо дойде, след като няма да се състезаваш?

— Исках да проверя дали хвалбите, които изрече там, са истина или само прах в очите.

Тя отпусна ръката си върху седлото и се усмихна.

— Не съм се хвалила. Просто изтъквах факти.

— Думите ти нямат стойност, Катрин Луиз. Нека да видим какво можеш в действителност.

Преди да успее да му отговори, той пришпори коня. Кит видя с каква лекота Вандал премина от лек тръст, в галоп.

За човек с неговите размери, Кейн седеше идеално на седлото — спокойно и леко, все едно се бе сраснал с гърба на коня. Тя разбра, че като ездач, той бе добър колкото нея. Още една черна точка в списъка й с обиди.

Кит се наведе над лъскавата грива на Съблазън и му прошепна:

— Хайде, момче! Нека да му покажем!

Жребецът притежаваше всичко онова, на което се беше надявала. Отначало се движеха наравно с Вандал, но когато почувства стремежа на коня да тича по-бързо, го отпусна и му даде воля. Завиха покрай засадените полета и го насочи през празната поляна. Съблазън летеше, като вятър, едва докосвайки земята. Кит почувства суровата сила на животното под нея и всичко останало изчезна. Не съществуваше нито вчера, нито утре, нямаше го безжалостния мъж с ледените сиви очи, нито целувката, която не можеше да обясни. Съществуваше само великолепният жребец, който бе станал част от нея.

Тогава забеляза пред себе си нисък жив плет. С натиск на колените си, тя насочи коня натам. Колкото повече наближаваха препятствието, толкова по-ниско залягаше над гривата му и притискаше плътно крака към тялото му. Почувства огромната мощ на животното, когато Съблазън прескочи без усилие плета.

Неохотно забави ездата до тръст и обърна назад. За сега беше направила достатъчно. Ако продължеше да натоварва коня, Кейн щеше да я обвини в безразсъдство, а тя нямаше намерение да му дава повод да държи жребеца далеч от нея.

Той я чакаше в горния край на поляната. Кит спря пред него и избърса с ръкава на ризата потта от челото си. Седлото му изскърца леко, когато Кейн се раздвижи.

— Много добро представление.

Тя мълчаливо продължи да чака присъдата му.

— И в Ню Йорк ли правеше същото, когато излизаше на езда? — попита я той.

— Не бих нарекла това езда.

С дърпане на юздата, той обърна Вандал към конюшнята.

— Значи утре ще имаш адски болки.

Това ли беше всичко, което щеше да й каже? Проследи го как се отдалечава, след това заби пети в Съблазън и го догони.

— Е?

— Е, какво?

— Смяташ ли да ми разрешиш да яздя този кон, или не?

— Не виждам, защо да не може. При условие, че го яздиш с дамско седло — да, може.

Кит се усмихна и се въздържа от импулса си да обърне към поляната и да се впусне в луда езда.

Пристигна в двора преди Кейн, скочи от жребеца и подаде юздите на Самуел.

— Дай му достатъчно време да се охлади — нареди тя на момчето. — Не забравяй да му метнеш едно одеяло. Днес го натоварих достатъчно.

Кейн се върна навреме, за да чуе заповедта й.

— Самуел е почти толкова добър коняр, колкото ти беше някога, Кит — усмихна се той и слезе от коня. — Но той не изглежда толкова добре в панталони, като теб.



В течение на две и половина години, Софрония не престана да наказва Магнус Оуен за това, че бе застанал между нея и Байрън Кейн. Сега вратата на задната дневна, която тя използваше като офис, се отвори.

— Чух, че си искала да ме видиш — каза той. — Случило ли се е нещо?

Службата му на надзирател в „Райзън Глори“ го бе променила. Мускулите му под меката кафява риза и тъмните панталони се бяха налели и укрепнали, и в него се усещаше издръжливост, която по-рано бе липсвала. Лицето му си бе останало гладко и красиво, но сега, както винаги в присъствието на Софрония, в краищата на очите му се появиха напрегнати бръчици.

— Нищо особено, Магнус — отвърна му Софрония с преднамерено снизходителен тон. — Разбрах, че след обяд ще ходиш до града и исках да ти дам няколко поръчки.

Без да става от стола му подаде списък, като го принуди да приближи към нея.

— И ме накара да дойда от полето, за да ми кажеш това? Да не съм ти момче за всичко? — той грабна списъка от ръката й. — Защо не изпрати Джим?

— Не съм помислила за това — отвърна му, изпитвайки извратена радост от мисълта, колко бързо бе успяла да го ядоса. — Освен това, Джим е зает с миене на прозорци.

Магнус стисна челюсти.

— Предполагам, че миенето на стъкла е по-важно от памука, благодарение на който се издържа тази плантация.

— Боже, Боже, имаш много високо мнение за себе си, така ли Магнус Оуен? — Софрония стана от стола. — Въобразяваш си, че плантацията ще се разори, защото надзирателят й е напуснал полето за няколко минути?

Една мъничка вена запулсира от страни на челото му. Повдигна грапавата си от работа длан и я опря на бедрото.

— Не си вири много носа, жено, защото не ти отива. Неприятно е да те гледа човек. Някой трябва малко да те поукроти, преди да си навлечеш истинска беда.

— Някой? Кой, ти ли? — тя вдигна високо брадичка, мина покрай него и излезе в коридора.

Магнус, който обикновено бе толкова уравновесен, че трудно би могло нещо да го ядоса, сега стрелна ръката си и като с клещи стисна китката й. Тя ахна от изненада, когато я дръпна обратно в дневната и затръшна вратата.

— Точно така — отвърна й провлечено, преминавайки към познатия мек говор от своето детство. — Бях забравил, че мис Софрония е прекалено добра за нас, бедните негри.