Когато миналата зима съпругът й почина, Вероника остана добре обезпечена, ако не и богата. Някаква нейна прищявка я бе накарала да се върне в Южна Каролина, в тухлената къща, която съпругът й бе наследил от родителите си. Тук щеше да има време да размисли върху живота си и да вземе решение, какво ще прави по-нататък.

В началото на тридесетте, тя беше поразителна красавица. Кестенявата й коса бе опъната назад и падаше на лъскави къдрици по раменете й. Медният нюанс още повече подчертаваше зеления цвят на скосените й очи. На всяка друга жена, пълната долна устна би изглеждала отблъскващо, но на Вероника тя придаваше съблазнително чувствен вид. И макар тънкият й нос да бе прекалено дълъг, всички я считаха за голяма хубавица. Нито един мъж не забелязваше недостатъците й. Освен това беше остроумна, интелигентна и имаше интригуващия навик да наблюдава околните снизходително, сякаш се забавляваше в очакване на поредната изненада, която щеше да й поднесе живота.

Усмихната, Вероника се отправи към изхода, където преподобния Когдел се сбогуваше с енориашите си.

— А, мисис Гембл! Колко приятно е да ви види човек тази сутрин! Мисля, че не познавате мис Доротея Калхун. А това е мистър Кейн, собственик на „Райзън Глори“. Къде се дяна Катрин Луиз? Исках да ви представя и нея.

Но Вероника Гембл не се интересуваше от мис Доротея Калхун или някоя си Катрин Луиз. Бе доста заинтересована от ослепителния мъж, който стоеше до пастора. Грациозно наклони глава.

— Чувала съм много за вас, мистър Кейн. Толкова много, че очаквах да видя рога и копита.

Роулинс Когдел се намръщи, но Кейн се засмя.

— Би ми се искало да имах щастието, да съм чувал за вас.

Вероника плъзна облечената си в ръкавица длан в свивката на неговата ръка.

— Това лесно може да се поправи.

Кит чу смеха на Кейн, но го пренебрегна, като насочи вниманието си към Брандън. Фините му черти й се сториха още по-привлекателни, отколкото ги помнеше. Разрошените кичурчета на правата му кестенява коса, които падаха върху челото, докато разговаряше, й се сториха много сладки. Не можеше да си представи двама по-различни мъже. Брандън бе вежлив, докато Кейн винаги бе груб. Брандън никога не й се подиграваше, той бе истински джентълмен-южняк.

Кит дълго изучава устните му. Какво ли би почувствала, ако той я целунеше? Сигурно щеше да е много вълнуващо. И много по-приятно от дръзкото нападение на Кейн в деня на нейното пристигане.

Нападение, което не бе опитала да предотврати по никой начин.

— След срещата ни в Ню Йорк, мислих доста често за вас — отбеляза Брандън.

— Поласкана съм.

— Бихте ли искали да се разходите с мен утре? Банката затваря в три. До час ще бъда в „Райзън Глори“.

Кит кокетно го погледна през полуспуснатите си ресници, трик практикуван до съвършенство.

— С радост ще пояздя с вас, мистър Пърсел.

— Тогава, до утре!

С усмивка, тя се обърна към другите млади джентълмени, които търпеливо изчакваха своя ред, за да поговорят с нея.

Докато те си съперничеха за нейното внимание, тя забеляза Кейн потънал в разговор с една атрактивна жена с кестеняви коси. Нещо в начина, по който тя гледаше събеседника си, прободе Кит. Пожела си поне веднъж той да погледне към нея и да я види заобиколена от мъжка компания. За съжаление, той изобщо не я забелязваше.

Мис Доли оживено бъбреше с преподобния Когдел и жена му Мери, нейна далечна родственица, същата, която я бе препоръчала за компаньонка на Кит. Докато ги наблюдаваше, Кит осъзна, че лицето на свещеника става все по-объркано, затова бързо се извини на кавалерите си и се отправи към мис Доли.

— Готова ли сте да тръгваме, мис Доли?

— Разбира се, скъпа! От много години не съм се виждала с преподобния Когдел и милата му съпруга Мери. Каква щастлива среща! За съжаление печалните събития в Бул Рън пречеха на нашите срещи. О, всичко това е бърборене на възрастни хора и не е нужно да тревожиш хубавата си главица с глупости.

Кейн вероятно бе почувствал бедствието, защото бързо се появи до Кит.

— Мис Калхун, каретата ни чака.

— О, благодаря ви, генерале… — мис Доли ахна и притисна пръсти към устата си. — Аз… исках да кажа, майоре, разбира се. Ох, колко съм глупава! — и тя притича към екипажа във вихър от развети ленти и волани.

Когдел и жена му я изгледаха с отворени от изумление уста.

— Тя мисли, че съм генерал Лий, който живее под прикритие в „Райзън Глори“ — без заобикалки обясни Кейн.

Роулинс Когдел започна да кърши бледите си тънки пръсти от възбуда.

— Майор Кейн, Катрин, поднасям ви своите извинения. Когато жена ми препоръча Доли Калхун на длъжността придружителка, нямахме никаква представа… О, скъпа не трябваше да го правиш!

Малките кафяви очи на Мери Когдел бяха пълни с угризение.

— Вината е моя! Чухме, че Доли мизерства, но не знаехме, че е малоумна.

Кит отвори уста да протестира, но Кейн я изпревари.

— Не е нужно да се притеснявате за мис Калхун. Тя е устроена комфортно.

— Но при тези обстоятелства, Катрин не може да остане с вас в „Райзън Глори“ — възрази свещеникът. — Доли Калхун едва ли е подходяща за компаньонка. Днес тя разговаря с една дузина хора. До края на деня всички в окръга ще знаят, че е луда. Това не е редно, изобщо не е редно. Клюките ще бъдат ужасни мистър Кейн. Вие сте млад мъж…

— Кит е моя повереница — изстреля Кейн.

— Още повече, че нямате кръвна връзка помежду си.

Мери Когдел стисна молитвеника си.

— Катрин, вие сте невинна млада жена и съм сигурна, че изобщо не ви е хрумвало, как ще изглежда всичко това в очите на останалите хора. Не можете да останете в „Райзън Глори“.

— Оценявам загрижеността ви — отвърна хладно Кит, — но бях далеч от дома си дълги три години и нямам намерение да го напусна отново толкова скоро.

Мери Когдел погледна безпомощно към мъжа си.

— Уверявам ви, че мис Доли изпълнява стриктно задълженията си — заяви Кейн, за огромна изненада на Кит. — Трябваше да я видите сутринта, как се суетеше около Кит!

— Все още…

Кейн почитателно склони глава.

— Ще ни извините ли преподобни Когдел, мисис Когдел. Моля ви не се разстройвайте за нищо — той хвана Кит под ръка и я поведе към каретата, където ги чакаше мис Доли.

Роулинс Когдел и съпругата му наблюдаваха отпътуването на екипажа.

— Ще има неприятности — заяви свещеникът. — Чувствам го с костите си.



Кит чу хрущенето на чакъла и разбра, че Брандън е пристигнал. Тя се втурна към огледалото, за да провери как изглежда. Насреща й я гледаше млада дама в елегантен костюм за езда.

Днес се бе отказала от мъжките дрехи, както и от Съблазън. Беше се примирила с дамското седло и бедната Лейди.

Тази сутрин, докато небето все още избледняваше в меки розови тонове, като вътрешността на раковина, тя се бе носила из полята на гърба на Съблазън. Дивата вълнуваща езда силно се отличаваше от тази, която я очакваше през втората половина на деня.

Трябваше да признае, че новият костюм й отива, макар да не можеше да го понася. Ушитото от червен поплин и обточено с черна лента сако, повдигаше гърдите й и подчертаваше талията. Широката пола падаше на изящни дипли, а подгъвът й бе украсен с черна бродерия в причудлива форма, наподобяваща верига.

Обърна се да провери дали не е останало някое незакопчано копче, или незакачена кукичка. Четирите черни жабки, които се захващаха заедно и придържаха жакета й отпред затворен, си бяха на мястото, шапката й беше сложена правилно. Тя представляваше дамски вариант на цилиндър, с ниско тяло и ефирен червен воал отзад. Беше стегнала косата си в здрав кок на тила и дори бе лъснала ботушите си.

Удовлетворена от това, което видя, тя грабна нагайката и излезе от стаята забравила за черните ръкавици, които лежаха в специална кутия.

Щом излезе в коридора, дочу мъжки гласове, които идваха отвън. За неин ужас, Кейн стоеше в предверието и разговаряше с Брандън. За пореден път остана поразена от контраста между тях. Кейн беше много по-висок, но това не бе всичко, което ги отличаваше. Брандън беше облечен, както се полагаше — със сюртук, панталони и шапка. Зелената му вратовръзка бе завързана на свободен възел. И макар дрехите му да бяха стари и не толкова модерни, бяха старателно изгладени и му стояха добре.

Що се отнасяше до Кейн, той бе гологлав, с разтворена около врата риза, с навити ръкави, и чифт изкаляни панталони. Стоеше в непринудена поза, мушнал ръце в джобовете си. Беше стъпил с мръсните си ботуши на долното стъпало. Всичко в Брандън говореше за култура и възпитание, докато Кейн приличаше на дивак.

Погледът й се задържа върху него не повече от минута, тя стисна по-здраво нагайката и се отправи навън. Лейди я чакаше търпеливо. Старото дамско седло, което Кит бе намерила на тавана, бе поставено върху гърба на кобилата.

Кимна хладно на Кейн, а Брандън поздрави с усмивка. Възхищението, което прочете в очите му й показа, че усилията, които бе положила за външния си вид не бяха отишли напразно. Кейн обаче, изглежда се наслаждаваше на някаква шега. И както съвсем скоро разбра Кит — за нейна сметка.

— Слушай, Кит, бъди по-внимателна. Лейди може да се уплаши и да те хвърли.

Тя стисна зъби.

— Сигурна съм, че ще се разбираме чудесно.

Брандън понечи да й помогне да се качи на седлото, но Кейн бе по-бърз.

— Позволи ми.

Брандън се обърна с мрачно недоволство, за да се качи на своя кон, а Кит постави пръстите си в протегнатата длан на Кейн — много силна и много упорита.

След като се настани в седлото, тя погледна надолу и забеляза, че гледа разперената й пола.

— Кой сега е лицемер? — тихо я попита.

Кит дари Брандън с ослепителна усмивка.

— О, мистър Пърсел, не мислите да препускате бързо, нали? Толкова дълго бях на Север, че съм забравила да яздя.

Кейн изсумтя и тръгна, оставяйки на Кит удоволствието да има последната дума.



Брандън предложи да отидат до бившия му дом „Холи Гроув“. Докато се движеха в тръст по алеята, водеща към широкия път, Кит забеляза как той изучава засадените поля, които се простираха от двете им страни. Надяваше се, че младият мъж вече прави някакви планове.

„Холи Гроув“ бе подпален от същите войници, които пощадиха „Райзън Глори“. След войната Брандън се бе върнал при рухналите почернели комини, сред изгорелите руини, които вече бяха обрасли с диви лози и къпини. И тъй като не успя да изплати наказателните данъци върху земята, всичко бе конфискувано. Сега плантацията бе запустяла.

Минаха покрай развалините на сграда, служила някога за опушваща камера. Брандън завърза конете, хвана Кит за ръка и я поведе към останките от къщата. Щеше да й е приятно да разговарят докато вървят, но Брандън мълчеше. Сърцето й се изпълни със съжаление.

— Всичко умря — проговори той накрая. — Всичко, в което вярваше Юга. Всичко, за което се борихме.

Кит гледаше опустошенията. Ако Розмари Уестън не бе замъкнала лейтенанта — янки в спалнята си, съдбата на „Райзън Глори“ щеше да бъде същата.

— Знаете ли, янките ни се надсмиват — продължи той. — Присмиват ни се, защото вярваме в благородството и честта. Но погледни какво се случва, когато няма благородство, а честта се превръща в празна дума. Те отнемат земите ни и налагат данъци, толкова високи, че да не можем да си купим хляб. Радикална Реконструкция на Юга — това е проклятието на Всевишния за нас — съкрушено поклати глава. — Какво сторихме, че да заслужим такава съдба?

Кит се загледа в комините близнаци, които й заприличаха на два дълги палеца.

— Заради робите — чу се да казва тя. — Наказани сме за това, че държахме човешки същества в робство.

— Глупости! Прекалено дълго сте живели с янките, Кит. Робството е Божия повеля. Знаете какво се казва в Библията.

Тя знаеше. Беше слушала, как белите свещеници, изпратени от плантаторите, да внушават на черните смирение и покорност, оправдаваха робството от амвона на негърската църква. Съдейки по техните уверения, Господ одобряваше подобен ред на нещата, и затова дори в Библията бе упоменато за задълженията на роба към господаря му. Кит помнеше как Софрония бе седяла до нея по време на тези проповеди, бледа и скована, без да може да свърже чутото, с любящия Исус, когото знаеше.

Брандън я хвана под ръка и я поведе по обраслия път, далеч от къщата. Конете кротко пощипваха трева на полянката. Кит приближи към паднало от отдавнашна буря дърво и седна.

— Беше грешка, че ви доведох тук — отбеляза Брандън, заставайки до нея.

— Защо?

Той се взираше в почернелите комини.

— Това прави разликата между нас още по-очевидна.

— Нима? И двамата сме бездомни. Не забравяйте, че „Райзън Глори“ не ми принадлежи. Поне засега.

Той я погледна с изпитателен поглед. Тя отчупи парче от кората на дървото.