— Имам само един месец на разположение, след това Кейн ще ме принуди да се върна обратно в Ню Йорк.

— Притеснява ме дори самата мисъл, че живеете в една и съща къща с този човек — призна й Брандън и седна до нея на дървото. — Всеки, който посети днес банката, говореше само за това. Твърдяха, че мис Калхун не става за компаньонка. Бъдете по-внимателна с Кейн, чувате ли? Той не е джентълмен и аз не го харесвам. Изобщо не го харесвам.

Стоплена от неочакваното съчувствие, Кит кимна.

— Не се притеснявайте. Ще бъда внимателна.

И тогава, тя умишлено наклони лицето си към него, леко разтваряйки устни. Не можеше да допусне разходката им да завърши, без да го целуне. Тази целувка трябваше да изтрие клеймото оставено от Кейн върху устните й.

И чувствата също — прошепна тъничко гласче.

Беше истина. Целувката на Кейн бе запалила огън в кръвта й, и сега трябваше да докаже сама на себе си, че Брандън Пърсел е способен да предизвика същия пожар.

Очите му бяха полузасенчени от периферията на сивата боброва шапка, но тя видя, как жадно гледа устните й. Надяваше се да приближи, но Брандън не се помръдна.

— Искам да ме целунете — каза му накрая.

Пърсел се намръщи, явно шокиран от дързост й. Неговото отношение я ядоса. Тя протегна ръка и внимателно свали шапката му. Остави я настрана и забеляза на челото му малката червена линия оставена от нея.

— Брандън — прошепна тя, — имам само месец. Нямам време да бъда скромна.

Дори и най-идеалният джентълмен не би устоял на такава покана. Той наведе глава и притисна устата й със своята.

Кит реши, че устните му са по-пълни от тези на Кейн. И също така сладки, може би защото оставаха затворени. Тази целувка бе по-нежна. И приятна. Устните му бяха сухи, а мустаците му я драскаха.

Мислите й бяха далеч и се наложи с усилие да се върне към реалността. Вдигна ръце и обгърна врата му. Раменете му като че ли бяха малко тесни. Или може би си въобразяваше, защото под дланите си усети твърди мускули.

Той започна да обсипва с целувки бузите и брадичката й. Мустаците му раздразниха чувствителната й кожа и тя потрепери.

Младият мъж се отдръпна веднага.

— Съжалявам. Нима ви уплаших?

— Не! Не! — Кит преглътна разочарованието си.

Целувката не й доказа нищо. Защо той не можеше да забрави предразсъдъците си и да направи всичко както трябва?

Но веднага се наруга за неприличните мисли. Брандън Пърсел беше джентълмен, а не някакъв си дивак-янки.

Той отпусна разкаяно глава.

— Кит, трябва да знаете, че не бих ви наранил за нищо на света. Извинявам се за моята несдържаност. Жените като вас са създадени да бъдат предпазвани и защитавани от грубостта в живота.

Тя почувства как настръхва от ярост.

— Не съм от стъкло.

— Знам. Но също така искам и вие да знаете, че ако между нас възникнат… постоянни отношения, няма никога да ви унизя. Бих ви притеснявал със собствените си нужди, толкова рядко, колкото е възможно.

Това беше нещо, което тя разбираше. Когато мисис Темпълтън бе говорила за Евиния грях, бе споменала и за мъжете, които щадяха деликатните чувства на жените и ги бе посъветвала да се молят, Господ да им даде такъв съпруг.

Кит си отдъхна, че сладките целувки на Брандън не бяха пробудили в нея страст. Отговорът й на нападението на Кейн, може би беше реакция на бурните емоции, които се бяха зародили в душата й след продължителното отсъствие от дома.

Сега повече от всякога, бе сигурна, че иска да се омъжи за Брандън. Той беше всичко, което една жена търсеше в съпруга си.

Брандън я накара да си сложи шапката, опасявайки се да не получи слънчево изгаряне и нежно й се скара за забравените ръкавици. Докато той се суетеше около нея, тя се усмихваше и флиртуваше, като истинска южняшка красавица. Припомни си, че той бе свикнал с различен тип жени, тихи и скромни, като майка му и сестрите му. Затова с всички сили трябваше да се старае да потиска импулсивността и острия си език. Все пак, успя да го шокира със становището си спрямо избирателното право на негрите и Петнадесетата поправка в Конституцията.

Когато видя недоволните бръчки между веждите му, тя се опита да го накара да разбере.

— Брандън, аз съм добре образована млада жена. Имам собствено мнение и идеи. Още от детството си съм свикнала да бъда самостоятелна. Не мога да се преструвам на това, което не съм.

Усмивката му не успя да изтрие мрачните бръчици.

— Независимостта ви е едно от нещата, за което най-много ви се възхищавам, но ще ми трябва доста време, за да привикна към нея. Вие не сте като другите жени, които познавам.

— А, познавате ли много жени? — подразни го тя.

Въпросът й го накара да се разсмее.

— Кит Уестън, вие сте истинска безсрамница!



По обратния път към „Райзън Глори“, те разговаряха весело, припомниха си радостни случки и коментираха последните месни клюки. Кит обеща да отиде с него на пикник и му позволи да я придружи в църквата следващата неделя.

Докато стоеше на верандата и му махаше за довиждане, младата жена реши, че все пак, денят бе минал добре.

За съжаление вечерта бе истинско разочарование.

Преди времето за вечеря, в стаята й се втурна мис Доли.

— Скъпа, имам нужда от твоите сладки млади очички, за да ми намериш едно копче в кутията. Там има едно седефено, което ми е много необходимо. Трябва да го намерим!

Кит направи това, което я бяха помолили, макар да се нуждаеше от усамотение за няколко минути. Търсенето бе съпроводено от бърборене, ахкане, охкане и весело пърхане. Младата жена научи, кое копче към каква рокля е било пришито и за какъв случай е била използвана, какво е било времето в този ден и какво е яла мис Доли.

На вечеря, мис Доли поиска всички прозорци да бъдат затворени, въпреки че навън времето беше топло, защото бе чула за огнище на дифтерит в Чарлстън. Кейн успя да убеди възрастната жена в неоснователните й опасения и прозорците останаха отворени, затова пък не обърна внимание на Кит до десерта.

— Надявам се, че Лейди се е държала прилично днес — попита я най-накрая. — Бедната кобила се изплаши до смърт, когато тръгна към нея с всичките тези поли. Според мен си помисли, че ще я задушиш.

— Изобщо не си толкова забавен, колкото си мислиш. Костюмът ми за езда е по последна мода.

— И затова мразиш да го носиш. Не, че те обвинявам. Подобни дрехи трябва да бъдат забранени със закон.

Мнението й съвпадаше с неговото.

— Глупости! Те са много удобни. Една дама винаги трябва да изглежда в най-добрата си форма.

— Това игра на въображението ми ли е, или говориш с акцент, само когато искаш да ме ядосаш?

— Надявам се, че не, майоре! Това би било неучтиво от моя страна. Освен това, сега сме в Южна Каролина, така че единствения с акцент тук си ти!

Той се усмихна.

— Печелиш точка. Хареса ли ти разходката?

— Прекарах чудесно. Малко са джентълмените като мистър Пърсел, с които искам да бъда.

Усмивката му помръкна.

— А, къде яздихте?

— До „Холи Гроув“, неговия предишен дом. Припомнихме си старите времена.

— Това ли е всичко? — попита той многозначително.

— Да, това е всичко — отвърна му тя. — Не всеки мъж се държи като дивак, когато остане насаме с млада дама!

Мис Доли се намръщи на остротата в гласа на Кит.

— Много се бавиш над десерта си, Катрин Луиз. Ако си приключила, да отидем в дневната и да оставим генерала да изпуши на спокойствие пурата си.

На Кит й доставяше огромно удоволствие да дразни Кейн, затова предпочиташе да остане.

— Не съм свършила още, мис Доли. Защо не отидете сама? Аз нямам нищо против цигарения дим.

— Ами, щом нямате нищо против… — мис Доли остави салфетката на масата и бавно се надигна от стола, сякаш събираше сили. — Следи за маниерите си, мила. Знам, че си добро момиче, но винаги разговаряш малко грубо с генерала. Не е необходимо да даваш воля на гнева си. И не забравяй уважението към по-възрастните.

Изпълнила дълга си, тя излезе от стаята. Кейн погледна подир нея с насмешка.

— Трябва да призная, мис Доли започва да ми действа на нервите.

— Ти наистина си ужасен човек, знаеш ли?

— Признавам, че не съм Брандън Пърсел.

— Със сигурност не си. Брандън е джентълмен.

Той се облегна назад в стола си и започна да я изучава.

— Като джентълмен ли се държа той с теб днес?

— Разбира се!

— А какво ще кажеш за себе си? Държа ли се като дама?

Удоволствието й от словесната престрелка изчезна. Той така и не бе забравил гнусното писмо на Хамилтън Удуърд. Не смееше да признае пред себе си, че се измъчва силно от това, че Кейн се съмняваше в нейната добродетел.

— Че каква дама съм аз? Нали трябва да се забавлявам! Съблякох си дрехите и му предложих себе си. Това ли искаше да чуеш?

Кейн рязко бутна чинията си.

— Ти се превърна в красива жена, Кит. Но си остана безразсъдна. Това е опасна комбинация.

— Двамата с мистър Пърсел говорихме за политика. Обсъждахме унижението, на което федералното правителство подлага Южна Каролина.

— Сякаш чувам, как двамата въздишате над това, което янките са направили с вашата нещастна родина. Плачете за несправедливостта на окупаторите, все едно южняците нямат никаква вина. Сигурен съм, че двамата сте идеална двойка.

— Как може да си толкова безчувствен? Нима не виждаш ужасните последици от Реконструкцията? Конфискуват домовете на хората. Губят спестяванията си. Югът е като парче стъкло, строшено под ботушите на янките.

— Позволи ми да ти напомня няколко неприятни факта, които изглежда си забравила — Кейн вдигна гарафата с бренди, но премисли и бутна запушалката обратно. — Не Съюза започна тази войната. Във форт Съмтер първо гръмнаха пушките на южняците. Вие загубихте войната, Кит. Загубихте я с цената на шестстотин хиляди живота. И ти очакваш всичко да остане постарому? — погледна я недоволно. — Говориш за ужасите от Реконструкцията. Според мен, Югът трябва да бъде благодарен на федералното правителство за проявеното милосърдие.

— Милосърдие?! — възмутено скочи Кит. — Ти наричаш всичко това, което се случва тук, милосърдие?

— Чела си историята. Ти ми кажи — Кейн също скочи на крака. — Посочи ми други победители, които са били толкова снизходителни към победените. Във всяка друга страна, от Съединените щати, след капитулацията хиляди войници биха били екзекутирани за измяна, а хиляди други, с години щяха да гният по затворите. Вместо това последва обща амнистия и южните щати бяха приети отново в Съюза. Боже мой, та Реконструкцията е нещо като плясване по ръката за всичко, което Югът причини на тази страна.

Кит толкова силно стисна облегалката на стола, че кокалчетата на пръстите й побеляха.

— Съжалявам, че не е имало достатъчно кръвопролития, за да бъдеш доволен. Що за човек е този, който желае на Юга повече нещастия, отколкото вече е преживял?

— Никому не желая нещастие. И даже съм съгласен с политиката на търпимост на федералното правителство. Но трябва да ме извиниш, ако не мога да изразя праведно възмущение, защото хората от Юга са загубили своите домове.

— Искаш още кръв ли?

— В ръцете ми са умирали хора — спокойно възрази той. — И не всички от тях носеха сини униформи.

Тя пусна стола и избяга от стаята. Когато влезе в спалнята си, се отпусна на табуретката пред тоалетката.

Той не разбираше! Виждаше всичко през очите на северняк! Но дори след като изреди всички причини, поради които той грешеше, Кит не намери сили да възкреси предишното си усещане за собствена правота. Кейн изглеждаше толкова тъжен…

В главата й все едно удряха железни чукове. Искаше да отиде да си легне и да забрави, но имаше да върши работа, която твърде дълго бе отлагала.



Късно през нощта, след като всички заспаха, Кит се промъкна в библиотеката, седна зад бюрото и се зачете в подвързаната с телешка кожа книга, в която Кейн водеше счетоводството на плантацията.

Глава 11

Следващите няколко седмици къщата бе обсадена от несекващ поток посетители. В по-добрите времена, жените пристигаха в „Райзън Глори“ облечени в най-красивите си рокли и в елегантни екипажи. Сега те се придвижваха с карети теглени от работни коне или седяха на каприте на разбити двуколки. Роклите им бяха овехтели, а бонетата стари, но осанката им си оставаше както преди — горда.

Засрамена от екстравагантния си гардероб, в началото Кит се стремеше да се облича по-просто, но скоро разбра, че посетителките й се чувстваха разочаровани от скромното й облекло. Те постоянно споменаваха люляковата й рокля, която бе облякла за първото си посещение в църквата, и се интересуваха живо, дали тогавашната й шапката бе от тафта или атлаз.

За тоалетите й клюкарстваха в целия окръг, от прислужничките и готвачките, до старата негърка, която продаваше раци с една количка. Те коментираха, че Кит Уестън има разкошни костюми в най-модните цветове и кройки. Жените бяха жадни за тази красота и искаха да я видят с очите си.