След като го разбра, Кит нямаше сърце да ги разочарова допълнително. Затова всеки ден покорно обличаше различни рокли, а няколко по-млади и настоятелни жени покани в спалнята си, където можеха да видят с очите си претъпкания й с модни тоалети, гардероб.

Кит бе натъжена от мисълта, че дрехите й представляват по-голям интерес за хората, отколкото самата тя. Роклите бяха хубави, но досадни с техните кукички, дантели и копчета, които вечно се закачаха за мебелите. Имаше желание да подари зелената муселинена рокля на хубавата млада вдовица, чийто мъж бе загинал при Гетисбърг, а синята копринена — на Прюдънс Уейв, която бе покрита с белези от едра шарка. Но бедността не бе сломила гордостта на южнячките, затова езикът й не можеше да се преобърне и да предложи това, което те щяха да сметнат за милостиня.

Но не всички посетители бяха жени. Една дузина мъже на различна възраст намираха пътя до вратата й през повечето дни. Те я канеха на разходки с кабриолет, и пикници, стараеха се да я заговорят след църковната служба, и едва не се сбиха, кой да я придружи на лекцията по френология в Чатакуа. Тя успя да откаже на всички, без да засегне нечие самолюбие, като им обясни, че вече се е съгласила да отиде с мистър Пърсел и сестрите му.

Брандън се отнасяше все по-внимателно към нея, макар тя често да го шокираше. Въпреки това, той държеше на нея и Кит бе сигурна, че скоро ще й направи предложение. Вече бе минал половин месец и подозираше, че той няма да се бави още дълго.

След спора им за Реконструкцията, с Кейн почти не се бяха виждали, дори по време на хранене. Оборудването за предачницата бе пристигнало и всички бяха ангажирани да го завият с платнища и да го приберат в плевнята и под навеса, докато всичко станеше готово за монтирането му. Но всеки път, когато той се окажеше близо до нея, тя усещаше остро присъствието му и в душата й се зараждаше нещо повече от неловкост. Кит най-нагло флиртуваше с обожателите си, когато мислеше, че я наблюдава. Понякога това го забавляваше, но на моменти в очите му бляскаха мрачни емоции, които тя намираше за доста обезпокоителни.

Слуховете се разпространяваха бързо и скоро Кит узна, че Кейн е бил забелязан в компанията на красивата Вероника Гембл. Вероника бе източник на неизчерпаемо любопитство и сплетни за местните жители. Въпреки че бе родена тук, тя си оставаше чужденка, тъй като бе напуснала отдавна Южна Каролина и бе водила екзотичен начин на живот, след брака си с художника. Носеше се слух, че съпругът й я бе нарисувал как лежи съвършено гола на дивана и картината виси в спалнята й. Що за дързост?!

Една вечер, Кит слезе долу за вечеря и завари Кейн в дневната да чете вестник. Бе минала почти седмица, откакто се бе появил за последен път на вечеря и затова се учуди, когато го видя. Бе още по-удивена от факта, че бе облечен в официален черен фрак и бяла риза, тъй като в трапезарията обикновено се появяваше в ежедневните си дрехи.

— Ще излизаш ли?

— Съжалявам, че ще те разочаровам, но никъде няма да ходя тази вечер — съобщи той и остави настрана вестника. — Ще имаме гост за вечеря.

— Гост? — Кит погледна с ужас надолу към калната си рокля и изцапаните си с мастило пръсти. — Защо не ме предупреди?

— Изобщо не ми дойде на ум.

Целият ден на Кит бе минал зле. Софрония бе в лошо настроение и те се скараха за глупости. След това ги бяха посетили преподобния Когдел и съпругата му. Те им разказаха всички клюки, свързани с Кит, която продължаваше да живее в плантацията без истинска компаньонка. И двамата я умоляваха да се пренесе при тях, докато намерят подходяща за длъжността жена. Кит бе направила и невъзможното, за да ги убеди, че мис Доли изпълнява съвестно задълженията си, когато възрастната дама влетя в стаята и ги помоли да навиват бинтове за ранените войници на Конфедерацията. Щом гостите й си отидоха, тя започна да помага на Софрония да изчистят китайските тапети в трапезарията с корички хляб. После, докато писа писмо на Елзбет, успя да разсипе мастилницата. След това излезе на разходка, за да се успокои.

Нямаше време да се преоблича за вечеря, но тъй като не очакваше никого, с изключение на мис Доли, не бе особено загрижена за състоянието на обикновената си муселинена рокля. Компаньонката винаги я гълчеше за външния й вид, дори когато Кит полагаше усилия да изглежда като самото съвършенство.

Тя отново погледна мастилените петна по пръстите си и калта по роклята, беше я изцапала, когато коленичи да освободи малко врабче, оплетено в къпинов храсталак.

— Ще трябва да се преоблека — каза Кит, точно когато Луси се появи на вратата.

— Мис Гембл е тук.

И в стаята влезе Вероника Гембл.

— Здравейте Байрън!

Той се усмихна.

— Вероника, радвам се да те видя отново!

Тя бе облечена в стилна нефритенозелена вечерна рокля, с бронзова долна фуста на черни сатенени райета. Дълбокото й деколте бе украсено с черна дантела, която подчертаваше блестящата й белоснежна кожа, каквато обикновено имаха червенокосите. Косите й бяха вдигнати нагоре и подредени в сложни къдрици и плитки, поддържани от бронзова копринена диадема с лаврови листа. Разликата във външния вид на двете жени не би могла да бъде по-очевидна и Кит смутено приглади полите си — за съжаление без особен успех.

Забеляза, че Кейн я наблюдава. Имаше някакво странно задоволство в изражението му. Явно с искрено наслаждение сравняваше двете жени — неугледния външен вид на Кит и съвършенството на Вероника.

Мис Доли връхлетя в стаята.

— Защо никой не ме е уведомил, че ще имаме компания за вечеря?

Кейн представи жените една на друга. Вероника се държеше вежливо, но това не облекчи негодуванието на Кит. Гостенката бе не само елегантна и изтънчена, а излъчваше и вътрешна самоувереност. Кит си помисли, че едва ли някога щеше да притежава подобни качества. Това я накара да се почувства неудобно.

В това време Вероника разказваше на Кейн за издателя, чийто вестник той четеше преди нейната поява.

— … че покойния ми съпруг и аз бяхме големи почитатели на Хорас Грийли.

— Аболиционистът? — разтреперана попита мис Доли.

— Аболиционист и издател на вестник — отговори Вероника. — Дори и в Европа мнозина се възхищаваха на статиите му в поддръжка на Съюза.

— Но, скъпа ми, мис Гембл… — ахна мис Доли. — Наистина, не искам да кажа… доколкото разбрах, вие сте родена в Чарлстън.

— Така е, мис Калхун, но аз успях да се издигна над подобни неща.

— О, Боже, Боже… — мис Доли притисна пръсти към челото си. — Струва ми се, че имам главоболие. Сигурна съм, че няма да мога да вечерям с вас. Мисля, че ще се кача в спалнята си, да си почина.

Кит я изгледа с ужас, когато възрастната жена побягна от стаята. Сега бе останала сама с тях. Защо Софрония не й бе казала, че очакват мис Гембл? Така би могла да вземе подноса с храна в стаята си. Това бе скандално — Кейн да очаква от нея да вечеря заедно с любовницата му!

При тази мисъл нещо се стегна в гърдите й.

Каза си, че сигурно това е възмутената й добродетел.

Вероника седна на дивана, а Кейн се настани до нея в стол в зелено кремава дамаска. Би трябвало да изглежда нелепо, в тази крехка мебел, но напротив — седеше си толкова удобно, сякаш бе на гърба на Вандал или на покрива на предачницата.

Вероника му описваше смешна случка, станала по време на издигането на един въздушен балон. Той отметна глава назад и се разсмя заразително, при което се показаха белите му зъби. Двамата изобщо не обръщаха внимание на Кит и се държаха така, сякаш бяха сами в стаята.

Тя стана. Нямаше желание да ги гледа повече заедно.

— Ще отида да видя, дали е готова вечерята.

— Само за минутка, Кит.

Кейн стана от стола и тръгна към нея. Познатото пресметливо изражение, което се бе появило на лицето му я накара да застане нащрек. Погледът му обходи калната й ежедневна рокля, после се пресегна към главата й. Кит понечи да се отдръпне, но той успя да хване кичур от косата й близо до сребърния гребен. Когато отдръпна ръката си, между пръстите си държеше парченце от клонка.

— Пак ли си се катерила по дърветата?

Тя се изчерви. Той се държеше с нея, като че ли бе деветгодишно хлапе, и умишлено я излагаше пред изтънчената гостенка.

— Кажи на Софрония да изчака с вечерята докато се преоблечеш — с пренебрежителен поглед, той се обърна към Вероника. — Ще трябва да извиниш моята повереница. Тя съвсем наскоро завърши училище, но се боя, че не е усвоила всички уроци.

Бузите на Кит пламнаха от унижение и в нея заклокочиха гневни думи. Защо се държеше така? Никога не бе обръщал внимание на изцапаните й дрехи или рошавите й коси. И той като нея обичаше свежия въздух и презираше формалностите.

С голямо усилие на волята си успя да се сдържи.

— За съжаление, ще се наложи да ме извините мисис Гембл. Изгубих апетит, а и ми се струва, че съм се заразила от мис Доли с главоболие.

— Истинска епидемия — гласът на Вероника прозвуча подигравателно.

Кейн повдигна упорито брадичка.

— Имаме гост. С главоболие или не, след десет минути те чакам долу.

Кит се задъха от ярост.

— В такъв случай се страхувам, че те очаква разочарование.

— Само опитай да не се подчиниш!

— Тогава не издавай заповеди, които не можеш да наложиш! — сама не разбра, как успя да събере сили и да излезе гордо от стаята, но едва оказала се в коридора, вдигна поли и хукна нагоре. Когато стигна вратата на спалнята си й се стори, че чу зад себе си, тихия смях на Вероника Гембл.



Но Вероника не се смееше. Вместо това, изучаваше Кейн с огромен интерес и лека тъга. Значи така стояха нещата. Ами, добре… Бе се надявала, че приятелството им ще прерасне в интимност, но сега разбра, че това няма да се случи, поне в близкото бъдеще. Трябваше да се досети за това по-рано, все пак той бе великолепен мъж.

Тя почувства съжаление към повереницата му. При цялата си екстравагантна красота, младата жена не можеше да се справи със себе си, а още по-малко с Кейн. Кит бе твърде неопитна, за да разбере, защо я бе унизил умишлено пред нея. Но Вероника бе разбрала — Кейн бе привлечен от повереницата си, и това не му харесваше. Явно в опит да се пребори с чувствата си, я бе поканил на вечеря, надявайки се, че като види двете жени една до друга, ще успее да се убеди, че е привлечен от Вероника, а не от Кит. Но не беше преценил правилно.

Бе спечелил този рунд. Младата жена едва бе успяла да сдържи нрава си. Кит Уестън не бе глупава и Вероника имаше чувството, че играта е далеч от своя край.

Замислено почука с нокът по облегалката на дивана и се намръщи. Трябваше ли да позволи на Кейн да я използва, като пешка в борбата, която водеше със самия себе си? Това бе глупав въпрос и тя се усмихна. Разбира се, че си струваше!

Животът тук беше непоносимо скучен и не бе в характера й да ревнува друга жена за нещо толкова естествено, като секса. Освен това, всичко беше толкова забавно!

— Повереницата ти е много своеволна — забеляза Вероника, за да долее още масло в огъня.

— Моята повереница трябва да се научи на смирение — Кейн сипа чаша шери на гостенката си и като се извини я помоли да го почака минутка.

Чу го, как прескача по две стъпала и се изкачва по стълбите. Това й напомни за скандалите, които на времето възникваха между нея и Франсис, и винаги завършваха с бурна любов. Ех, ако имаше възможност да види, какво се случва на горния етаж…

Тя отпи от шерито, готова да ги чака цяла вечност.



Кейн знаеше, че се държи отвратително, но му беше безразлично. В продължение на седмици се стараеше да стои далеч от Кит. Изглежда от всички мъже в окръга, той бе единствения, който не играеше по свирката й. Бе настъпило време да си изяснят отношенията. Жалко само, че Вероника стана жертва на грубостите й! И на неговите — също. Но за това щеше да мисли по-късно.

— Отвори вратата! — нареди, осъзнавайки добре грешката, която правеше с качването си тук. Но ако пренебрегнеше днешната й дързост, Кит щеше да му се качи на главата и той нямаше да може повече да я контролира.

Убеждаваше себе си, че го прави за нейно добро. Тя беше своенравна и упорита, и представляваше опасност за самата себе си. Независимо дали му харесваше или не, бе настойник на младата жена и носеше отговорност за нея.

Но не се чувстваше като настойник. По-скоро, като човек изгубил битката със себе си.

— Махай се!

Той отвори вратата и влезе.

Кит стоеше до прозореца. Гаснещата слънчева светлина хвърляше последни отблясъци върху красивото й лице. Неукротимо, прекрасно създание, което непоносимо го изкушаваше, примамваше и съблазняваше.

Когато тя се обърна, той замръзна на мястото си. Бе разкопчала роклята си и ръкавите се бяха свлекли от раменете й, откривайки меките закръглени гърди, които се показваха под долната й риза. Устата му пресъхна.

Тя не направи опит да се прикрие, както би сторила всяка скромна млада жена. Изгарящият й поглед го обля с презрение.