— Махай се от стаята ми! Нямаш право да влизаш тук!

Изведнъж той си спомни писмото на Удуърд, в което я обвиняваше в съблазняване на бизнес партньора му. Когато го получи, нямаше причина да не му повярва, но сега разбра, че Хамилтън или се лъжеше или дълбоко се заблуждаваше. Кит му бе казала истината, че е ударила копелето. Само да беше толкова уверен, че ще отхвърли ухажването и на Пърсел!

Кейн отвърна поглед.

— Няма да търпя неподчинение!

— В такъв случай те съветвам да заповядваш на някоя друга!

— Внимавай, Кит! Веднъж вече нашарих задника ти, няма да се поколебая да го направя отново!

Вместо да отстъпи, тя има наглостта да направи крачка към него.

Ръката го сърбеше да я напердаши, но тогава си представи голото й дупе под дланта си, и почувства как пръстите му се плъзгат по меката извивка, не да причиняват болка, а да галят.

— Ако искаш да получиш нож в корема, давай, янки, ела и опитай!

Той почти се разсмя. Надвишаваше я с една глава, а малката дива котка все още си въобразяваше, че може да го предизвиква!

— Май забравяш нещо — процеди той. — Ти си моя повереница. Аз вземам решенията, ти изпълняваш каквото ти наредя! Разбра ли, ме?

— О, и още как, янки! Разбрах, че си арогантен задник! А сега, изчезвай от стаята ми!

Тя така енергично посочи с пръст вратата, че презрамката на долната й риза се смъкна от другото й рамо. Тънката материя се задържа върху хълмчето на гърдата й, спря се за момент на сладкото й връхче, и падна оголвайки тъмно кораловото зърно.

Кит забеляза жадния му поглед миг преди хладния въздух да погали голата й кожа. Погледна надолу и ахна, хвана презрамката и бързо я вдигна на рамото си.

Тъмносивите очи на Кейн бяха придобили бледо опушен оттенък, гласът му бе станал дрезгав:

— В предишния си вид ми харесваше повече.

Битката моментално се премести на ново поле.

Пръстите на Кит неуверено стискаха ризата й, докато Кейн неумолимо приближаваше към нея. Инстинктът й за самосъхранение я караше да избяга от стаята, но силите й стигнаха само колкото да се обърне.

Той спря зад гърба й и с пръсти проследи нежната линия на шията й.

— Ти си дяволски красива — прошепна той и извади къдрицата, която се бе оплела в долната й риза.

По кожата й пропълзяха тръпки.

— Ти не трябва…

— Знам.

Той се наведе и отстрани косата от рамото й. Дъхът му погали кожата на ключицата й.

— Аз не… аз не искам да…

Той нежно целуна меката плът отстрани на врата й.

— Лъжкиня — прошепна.

Кит затвори очи и допря гръб до гърдите му. Езикът му чертаеше влажни пътечки по кожата й.

Ръцете му се плъзнаха по ребрата й, след това покриха гърдите й. Кожата й изгаряше и изстиваше едновременно. Потръпна, когато започна да я гали през ризата. Трепереше от удоволствие и от осъзнаването на собствената си лудост, която я тласкаше към забранената интимност.

— Исках да направя това, откакто се върна — каза й шепнешком.

Тя изстена, когато той пъхна ръцете си под долната й риза. Никога не се бе чувствала толкова добре, колкото сега, докато усещаше загрубелите му длани върху гърдите си. Изви се към него. Той докосна зърната й и тя отново изстена.

На вратата се почука. Кит задавено си пое въздух и се отдръпна, като опита да оправи дрехите си.

— Кой е? — изръмжа Кейн нетърпеливо.

Вратата се отвори с такава сила, че се удари в стената и на прага застана развълнуваната Софрония.

— Какво прави той в стаята ти?

Кейн повдигна въпросително вежди.

— Това е между Кит и мен.

Кехлибарените очи на Софрония се разшириха при раздърпания вид на Кит и дланите й се свиха в юмруци, стискайки полата й. Тя прехапа устни, за да сдържи проклятията, които не желаеше да изрича в негово присъствие.

— Пристигна мистър Пърсел — най-накрая изрече, като продължи да мачка плата на полата си. — Донесъл ти е книга. Поканих го в дневната при мисис Гембл.

Пръстите на Кит все още стискаха горната част на роклята й. Бавно отпускайки длани, тя кимна на Софрония и се обърна към Кейн с цялата сдържаност, на която бе способна.

— Би ли поканил мистър Пърсел да се присъедини към нас на вечеря? Софрония ще ми помогне да се преоблека. Ще бъда долу след няколко минути.

Погледите им се срещнаха — буйният виолетов пламък, със сивотата на зимната пустош. Кой бе победител и кой бе губещ в битката, която току-що бяха водили помежду си? Никой от тях не знаеше. Нямаше нито разрешение, нито отговори, нито утешение. Вместо това, непримиримостта между тях се разгоря още по-силно.

Кейн излезе мълчаливо, но изразът на лицето му казваше, че всичко едва сега започва.

— Не казвай нито дума! — Кит започна да съблича толкова припряно роклята, че тя се сцепи по шевовете. Как можа да му позволи да я докосва по този начин? Защо не го отблъсна веднага? — Необходима ми е роклята, която се намира в дъното на гардероба. Онази в муселинения калъф.

Софрония не помръдна, затова Кит сама извади тоалета и го сложи на леглото.

— Какво става с теб? — изсъска Софрония. — Тази Кит Уестън, която познавам, не би се затворила сама в спалнята с мъж, който не й е съпруг.

Кит се нахвърли върху нея.

— Не съм го канила!

— Обзалагам се, че не си му казала и да си ходи!

— Грешиш! Той ми се ядоса, че отказах да вечерям с него и мисис Гембл.

Софрония посочи с пръст роклята, която лежеше на леглото.

— Тогава, защо искаш това?

— Брандън е тук, така че си промених мнението.

— Затова ли ще облечеш тази рокля? Заради мистър Пърсел?

Въпросът на Софрония я изненада. Наистина, заради кого се обличаше?

— Разбира се, че заради Брандън! И заради мисис Гембл. Не желая да изглеждам, като проста селяндурка пред нея.

Застиналото лице на Софрония се смекчи почти неусетно.

— Можеш да ме лъжеш, колкото си искаш Кит Уестън, но не лъжи себе си. По-добре се убеди, че не го правиш заради майора.

— Не ставай смешна!

— Остави го на мисис Гембл, скъпа — Софрония отиде до леглото и извади роклята от муселинения калъф. Тогава повтори думите на Магнус, които бе казал няколко седмици по-рано. — Той е мъж, който се отнася жестоко с жените, защото душата му е покрита с лед. Жената, която се опита да стопи този лед, само ще нарани себе си — и тя вдигна роклята над главата на Кит.

— Защо ми казваш всичко това?

— Когато майора гледа една красива жена, той вижда само тяло, способно да му достави удоволствие. Ако жената е достатъчно опитна да разбере това — а мисис Гембл е точно такава — тя на свой ред ще се постарае също да го използва. Така и двамата ще останат доволни и всеки, без съжаление, ще продължи по своя път. Но всяка жена, достатъчно глупава да се влюби в него, ще остане с разбито сърце.

— Това няма нищо общо с мен.

— Нима? — попита язвително Софрония и затегна корсета. — Според мен, вие се карате толкова често, защото твърде много си приличате.

— Нямам нищо общо с него! Ти по-добре от всички знаеш, колко го мразя! Той стои на пътя ми към всичко, което искам от живота. „Райзън Глори“ е моя! Това е мястото, на което принадлежа. Ще умра, преди да му позволя да задържи плантацията. Ще се омъжа за Брандън Пърсел, Софрония. И веднага щом бъда в състояние, ще си я откупя обратно!

Софрония взе четката и започна да разресва косите на Кит.

— И защо си въобразяваш, че майора ще я продаде на теб?

— О, ще я продаде, не се притеснявай! Просто е въпрос на време!

Софрония започна да изтегля косата й в стегнат кок, но Кит разтърси глава. Тази вечер щеше да я носи пусната свободно, само със сребърните гребени. Всичко по нея трябваше да бъде по-различно от Вероника Гембл. Много по-различно!

— Няма начин да разбереш, дали ще я продаде! — заключи Софрония.

Кит нямаше намерение да признае за нощните си занимания над подвързаната с телешка кожа счетоводна книга на плантацията. С часове бе изваждала и събирала, за да открие, че Кейн е пред фалит. Той бе изчерпал своите ресурси, влагайки последните си пари в построяването на предачницата и преустройството на „Райзън Глори“, и сега дори най-малкото бедствие щеше да го срине.

Кит не знаеше много за предачните фабрики, но знаеше всичко за памука. Знаеше за неочакваните градушки, за ураганите и сушите, за насекомите, които изяждаха семенниците. Там, където ставаше въпрос за памук, рано или късно се случваше нещо лошо. И когато това станеше, тя щеше да бъде готова. Готова да му отнеме плантацията и то на цена, определена от нея.

Софрония се втренчи в приятелката си и поклати глава.

— Какво има пак? — учуди се Кит.

— Ти наистина ли ще носиш тази рокля на вечеря?

— Нима не е прекрасна?

— Но тя е предназначена за бал, не за вечеря у дома!

Кит се усмихна.

— Знам!

Роклята бе толкова възмутително скъпа, че Елзбет дълго бе протестирала, справедливо отбелязвайки, че за тези пари, Кит би могла да си поръча няколко по-скромни тоалета. Освен това, роклята бе толкова предизвикателна и екстравагантна, че и най-скромната жена, каквато Кит в действителност не беше, щеше да привлече внимание, което не подхождаше на добре възпитана млада дама.

Но подобни доводи нямаха никакъв ефект пред Кит. Тя знаеше само, че роклята е ослепителна и трябваше да я има!

Горната пола наподобяваше облак от сребриста органза, стелещ се над блестящо бял сатен, прошит със сребърни нишки. Плътно прилепналото елече на горната част бе извезано с кристални мъниста, които блестяха като сняг под обсипано със звезди небе. Същите мъниста проблясваха по цялата пола, чак до подгъва.

Ниско изрязаното деколте оголваше раменете й. Кит погледна надолу и видя, че полуголите й гърди все още розовееха от ласките на Кейн. Отвърна поглед и побърза да сложи колието, специално предназначено за този тоалет — огърлица от кристални мъниста, които искряха върху кожата й, като топящ се лед.

Въздухът сякаш пращеше при всяко нейно движение. Обу сатенените пантофки, които бе носила вечерта на бала в Академията. Те бяха кремави, а не снежнобели, като роклята, но това нямаше значение за Кит.

— Не се притеснявай, Софрония! Всичко ще бъде наред — целуна я бързо по бузата и се спусна надолу към всекидневната, а роклята й блестеше около нея, като кристален облак от лед и сняг.



Когато Кит нахълта в дневната, върху гладкото лице на Вероника Гембл нямаше и следа от неспокойните й мисли. Значи малкото коте бе решило да се бори. Не беше изненадана.

Роклята, макар и великолепна, бе съвършено неподходяща за обикновената домашна обстановка. Леденото съвършенство на тоалета подчертаваше живата красота на младата жена. Мистър Пърсел, който бе смутен от поканата за вечеря, изглеждаше изумен от външния й вид. Байрън приличаше на буреносен облак.

Бедният човек! Май щеше да е по-добре, ако я бе оставил с мръсната й рокля! Вероника се зачуди, какво ли се бе случило между тях на горния етаж. Лицето на Кит бе зачервено, а наблюдателните очи на Вероника откриха малко червено петно на вратата й. Но любов не бяха правили, тя бе сигурна в това. Кейн бе все още напрегнат, като див звяр, готов за нападение.

По време на вечеря, Вероника седеше в дясно до Кейн, Кит начело на масата, а Брандън до нея. Храната бе превъзходна: ароматна джамбалая с банички пълнени със стриди, задушени в къри сос; зелен грах ароматизиран с мента; бисквити, и за десерт — големи парчета черешов пай. Вероника бе сигурна, че освен нея, никой друг не обръща внимание на храната.

По време на вечерята, тя бе прекалено внимателна към Байрън — навеждаше се много близо към него, разказваше му забавни истории, и винаги преднамерено интимно стискаше пръстите му, или поставяше ръка на рамото му. В отговор, той й отдели цялото си внимание. И ако не го познаваше добре, щеше да повярва, че не забелязва приглушения смях, идващ от другия край на масата.

По време на вечерята, Кейн едва бе успял да сдържи раздразнението си от маниерите и сдържаността на Пърсел, а Брандън през цялото време му бе хвърлял презрителни погледи. Но когато Кейн предложи мъжете да не се оттеглят за чаша бренди, а да останат заедно с дамите в хола, Брандън прие с радост, въпреки че противоречеше на правилата на приличието.

В хола, Вероника умишлено седна на канапето до Кит, макар да бе съвсем наясно, че младата жена не може да я понася. И все пак, тя се оказа учтива и приятно забавна, докато разговаряха. Щом осъзна, че Кит е изключително начетена за годините си, Вероника предложи да й заеме новия скандален роман на Густав Флобер, който самата тя, току-що бе прочела. Брандън се намръщи.

— Не одобрявате ли, Кит да прочете „Мадам Бовари“, мистър Пърсел? Тогава ще я оставим на рафта за по-добри времена.

Кейн погледна развеселено Брандън.

— Сигурен съм, че мистър Пърсел не е толкова закостенял, че да попречи на една интелигентна млада жена, да развива знанията си. Или не съм прав, мистър Пърсел?