Сега Кит стана агресивната. Сплете ръце около врата му. Вкуси го. Завладя го.

Дълбоко в гърлото му се зароди глух стон. Кит почувства, как той прокарва ръката си между телата им. Разтвори разкопчания й панталон и постави дланта си върху голия й корем.

Неочакваната интимност я възпламени. Зарови пръсти в гъстите му руси коси. Той мушна ръката си под ризата и намери гърдите й. Когато палецът му направи малък кръг около набъбналото й зърно, Кит изви назад глава и приглушено извика.

Щеше ли да отиде в ада заради това? Заради това, което му позволяваше да прави… Този мъж не й бе съпруг, а най-злия й враг!

Почувства, че пада и осъзна, че двамата са на земята.

Кейн смекчи удара с тялото си, след това я обърна по гръб. Земята под нея се оказа мека и мъхеста. Той дръпна копчето на ризата й, мокрия плат се разтвори и се показаха голите й гърди.

— Толкова си красива — рече й дрезгаво. Вдигна поглед към лицето й. — Толкова съвършена. Дива и свободна.

Погледите им се срещнаха. Кейн докосна отново зърната й и започна да ги трие между пръстите си. Кит прехапа устни, за да не изкрещи. Безумна наслада се зароди дълбоко в нея и помете всички ограничения.

— Давай — прошепна той. — Позволи си да го почувстваш.

Неясният вик излезе дълбоко от нея. Усмивката му бе ленива и пълна с удовлетворение. Целуна вдлъбнатинката на шията й, а след това и зърната, които така умело бе измъчвал с пръсти.

Огнени пламъци заиграха пред очите й, щом той ги засмука. И точно, когато разбра, че няма да може да издържи още дълго, той прокара с устните си пътечка до плоския й корем, целуна я по него и свали панталоните й.

Сега Кит лежеше под него гола, ако не се считаше широко разтворената й риза.

Всеки нерв в тялото й трептеше. Беше изплашена. Замаяна. Главата й бучеше.

— Отвори се за мен, сладката ми — ръцете му я водеха… побутваха… разтваряха я… — О, да…

Лекият ветрец я докосна интимно. Бедрата й бяха раздалечени и бе отворена пред погледа му. Тогава я удари първата вълна на негодувание. Евиният грях.

Сега той щеше да направи с нея онова ужасно, необратимо нещо, което мъжете обикновено правеха на жените.

И казваха, че има болка… И кръв…

Но това не беше болка. Той галеше къдричките между краката й, а тя се чувстваше толкова прекрасно, колкото никога в живота си.

Дишането му, до ухото й, ставаше все по-тежко, а мускулите му трепереха под дланите й. Кейн бе толкова силен, а тя бе безпомощна. Можеше да я разкъса. А тя продължаваше да лежи.

— Чакай — прошепна тя.

Той вдигна глава. Очите му помътнели, приличаха на опушени стъкла.

— Аз не трябва… имам нужда…

— Нещо не е наред ли?

Страхът й от него се бе изпарил, но не и безпокойството. Толкова много неща не беше направила правилно, затова трябваше да му признае истината.

— Не е вярно — успя да произнесе. — Това, което ти казах. Аз… аз никога не съм била с мъж.

Челото му се сбърчи.

— Не ти вярвам! Поредната ти игра!

— Не…

— Искам истината!

— Това е чистата истина!

— Има само един начин да се уверя.

Тя не го разбра, дори когато почувства ръката му между бедрата си. Пое задавено въздух, когато той безцеремонно мушна пръста си в нея.

Кейн почувства трепването й и изненадания й вик. Душата му се преобърна.

Проклетата мембрана се оказа на мястото си, по чудо оцеляла след всичките приключения в безрадостното й, тежко детство. Опъната, като кожа на барабан, силна, колкото собственицата си, тя продължаваше да защитава Кит, обричайки го на адски мъки.

Собствената му уязвимост го уплаши и той се намрази заради това.

Скочи на крака и извика:

— Има ли нещо в теб, на което човек да вярва още отначало!

Кит се взираше в него от мъхестото си легло. Краката й бяха все още разтворени. Дълги и стройни, те криеха тайни, които не бе споделяла с никой мъж. Дори когато грабна ризата и шапката си, той продължаваше да я иска със свирепост, която го уплаши. Болка, която отказваше да признае, изгори сърцето му.

Кейн закрачи през тревата към мястото, където бе вързан коня му. Преди да го възседне, изтри всички чувства от лицето си и се обърна, за да й нанесе част от раните, които го измъчваха. Но не можа да намери достатъчно жестоки думи.

— Между нас още нищо не е приключило!

Глава 13

В сряда вечер, на църковната сбирка, Брандън й направи предложение. Кит прие, но под предлог, че има главоболие, отказа поканата му за разходка около църквата. Брандън я целуна по бузата, отведе я при мис Доли и каза, че на другия ден ще посети „Райзън Глори“, за да поиска съгласието на Кейн.

Кит не бе излъгала за главоболието си. Бе прекарала безсънна нощ. Всеки път, щом затвореше очи, се бе стряскала измъчвана от спомените за лицето на Кейн, изкривено в странна гримаса, когато разбра, че все още е девствена.

Защо му бе позволила да я докосва по този начин? Ако това беше Брандън, би могла да го приеме. Но Кейн… За пореден път се сблъскваше с мисълта, че нещо с нея не е наред.

На следващия ден безпощадно препуска със Съблазън, а след това облече стара рокля и направи дълга разходка с Мерлин. Докато се връщаше обратно у дома, срещна Брандън, който слизаше по стълбите на верандата. При вида й, бръчки на неодобрение се появиха между веждите му.

— Надявам се, че никой не те е видял в тази рокля.

Кит почувства раздразнение, но опита да се успокои и да потърси вината в себе си. Знаеше, че той ще идва този следобед, но не предприе нищо, за да се преоблече. Не, наистина беше безотговорна.

— Разхождах се в гората. Говори ли вече с Кейн?

— Не. Луси каза, че е в заграждението. Ще го потърся там.

Кит кимна и го проследи с поглед докато се отдалечава. Стомахът й се сви от тревога. Трябваше да намери нещо, с което да се занимава, иначе щеше да се побърка. Отправи се към кухнята. Поздрави Патси и започна да забърква тесто за любимите бисквити на мис Доли.

Софрония влезе, точно когато Кит удряше с дървено чукче тестото и намръщено поклати глава.

— Радвам се, че не съм на мястото на тези бисквити! За жена, която скоро ще се омъжи, не изглеждаш особено щастлива!

По някакъв начин, всички знаеха какво се случва. Дори Луси бе намерила предлог да влезе в кухнята след Софрония, която бе взела кафе на зърна от големия чувал в килера и ги изсипваше в дървената мелачка.

— Разбира се, че съм щастлива! — отвърна Кит и яростно удари по тестото. — Просто съм нервна, това е всичко.

— Булката има право да бъде нервна — отзова се Патси, взе ножа и започна да бели праскови за пирог.

Луси, която стоеше до прозореца, първа видя Брандън.

— Мистър Пърсел се връща!

Кит грабна една кърпа и избърса ръцете си, след това изскочи през задната врата и се спусна към него, но щом видя изражението му, усмивката й помръкна.

— Какво стана?

Той не забави крачка.

— Кейн не даде съгласието си!

Кит шумно изпусна въздуха, който бе задържала досега.

— Каза, че според него, ние не си подхождаме. Възмутително! Аз, един Пърсел, да бъда отхвърлен от някакъв грубиян-янки!

Кит го сграбчи за ръката.

— Не можем да му позволим да направи това, Брандън! Много е важно! Аз трябва да си върна обратно „Райзън Глори“!

— Кейн ти е настойник! Не виждам, какво може да се направи! Той контролира парите ти!

Кит дори не забеляза, че нито един от тях не говори за любов, а само за плантацията. Бе твърде разгневена от готовността му да се примири.

— Ти може да си готов да се откажеш, но аз не съм!

— Няма нещо, което мога да направя. Той няма да промени решението си. Просто трябва да го приемем.

Кит не искаше да го слуша. Обърна се и закрачи решително към заграждението. Брандън я проследи с поглед, след което се отправи към предната част на къщата, където бе завързан коня му. Докато се качваше на седлото си помисли, че може би така бе станало по-добре. Въпреки завладяващата красота на Кит и плодородната й плантация, имаше нещо, което го караше да се чувства неловко в нейно присъствие. Може би всичко беше в гласовете на предците му, които нашепваха едно и също: Тя е неподходяща за съпруга на един Пърсел, дори в джоба му да няма пукната пара.



Кейн стоеше до бялата ограда на заграждението, подпрял единия си крак на долната греда, и наблюдаваше пасящите коне. Дори не се обърна, когато Кит застана зад гърба му. Само глух не би чул ядосаните й стъпки.

— Как можа? Защо отказа на Брандън?

— Не искам да се омъжваш за него — отговори й, без да я погледне.

— Наказваш ме за това, което се случи вчера край езерото?

— Няма нищо общо с вчера — отвърна толкова тихо Кейн, че тя веднага позна лъжата. Задуши я ярост.

— Бъди проклет, Байрън Кейн! Повече няма да контролираш живота ми! Веднага ще предадеш на Брандън, че си си променил мнението, или кълна се в Бога, ще те накарам да си платиш!

Тя беше толкова малка и крехка в сравнение с него, че заплахите й изглеждаха нелепи. Но и двамата знаеха, че не се шегува.

— А може би вече съм си платил — и той се отдалечи навътре в заграждението.

Без да чувства и вижда нищо, Кит се запрепъва към овощната градина, искаше да остане сама. Вчера край езерото… Защо му беше казала истината?

Защото иначе, той нямаше да спре.

Искаше да вярва, че може да го накара да промени решението си. Но беше толкова сигурна, колкото, че диша, че той никога не би го направил. Омразата от детството й, че се бе родила момиче, се завърна. Как мразеше да зависи от милостта на мъжете! Трябваше ли сега да домъкне Бертран Мейхю тук от Ню Йорк?

При спомена за заекващия му говор и меките пухкави, вечно влажни ръце, й се догади. А може би, трябваше да се обърне към някой от мъжете, които я ухажваха, след като се бе завърнала тук?

Но Брандън бе най-удачния избор, просто небесен дар, и необходимостта да търси друг я довеждаше до отчаяние.

Как можа Кейн, да постъпи така с нея?

Въпросът я преследваше през цялата вечер.



Кит отказа да вечеря и се затвори в спалнята си. Мис Доли и Софрония идваха на няколко пъти да я викат, но тя ги отпрати и двете.

Късно вечерта на вратата, откъм страната на дневната, рязко се почука.

— Кит, ела тук! — нареди Кейн. — Трябва да поговорим!

— Ако не си си променил решението, нямам какво друго да ти кажа!

— Или ще дойдеш тук, или ще вляза в спалнята ти! Избирай!

Тя стисна за миг очи. Избор? Той винаги я поставяше в безизходно положение.

Кит бавно отиде до вратата и я отвори. Той стоеше в дъното на малката дневна, която се намираше между техните спални. Косата му бе разрошена, а в ръката си държеше чаша с бренди.

— Кажи ми, че си премислил — упорито рече тя.

— Знаеш, че няма да стане.

— Можеш ли да си представиш, как се чувства човек, принуден да се подчини на чужда воля?

— Не, затова се борих на страната на Съюза. И не съм се опитвал да се разпореждам с живота ти, Кит. Каквото и да си мислиш, аз просто искам да постъпя така, както е правилно.

— Опитваш се да убедиш себе си ли?

— Ти не го искаш.

— Нямаме какво друго да си кажем.

Тя се обърна и тръгна към спалнята си, но той я настигна и я хвана за ръката.

— Спри да се инатиш и помисли малко! Той е слабохарактерен и изобщо не е човек, способен да те направи щастлива. Живее в миналото и тъгува, че наоколо всичко се е променило и старото няма да се върне. Той е роден и възпитан само за едно — да управлява плантация, процъфтяваща благодарение на робския труд. Той е миналото, Кит. Ти си бъдещето!

Имаше истина в това, което й казваше, но тя не искаше да го признае. Кейн не знаеше истинската причина, поради която тя желаеше да се омъжи за Брандън.

— Той е добър човек и за мен ще бъде голяма чест да го нарека свой съпруг.

Кейн погледна надолу към нея.

— А ще съумее ли да накара сърцето ти да бие толкова силно, колкото вчера край езерото, когато те държах в обятията си?

Не! Брандън никога не би накарал сърцето й да бие бясно, което я радваше. Защото Кейн я караше да се чувства слаба.

— Сърцето ми биеше така от страх, а не от нещо друго.

Той се обърна настрана и отпи глътка бренди.

— Това няма да доведе до никъде.

— Всичко, което трябва да направиш, е да кажеш „да“ и завинаги ще се отървеш от мен.

Той вдигна отново чашата и допи остатъка от питието си.

— Изпращам те обратно в Ню Йорк. В събота заминаваш.

— Какво?

Още преди да се обърне и да види потресеното й лице, Кейн знаеше, че е забил нож в сърцето й.

Тя бе една от най-умните жени, които някога бе срещал, тогава защо бе готова да извърши тези глупости? Той знаеше, че не би го послушала и бе опитал по всякакъв начин да сломи упорството й и да я накара да размисли. Но не се получи.