Кейн отново отиде при коня си. Луната изплува от облаците и ги обля в сребриста светлина. Медната тока на колана му проблесна, когато се обърна към нея.

— Ставай! Закъсняваме за среща.

Безстрастно мъртвия му тон я вледени.

— Каква среща?

— Със свещеника. Ще се женим.

Изведнъж светът спря да се върти.

— Ще се женим! Да не си луд?

— Вероятно.

— По-скоро бих се омъжила за дявола.

— То е едно и също. С времето ще го разбереш — нощта беше топла, но студената сигурност в гласа му вледени кръвта й. — Ти изгори предачницата ми — каза той, — сега ще платиш за възстановяването й. Не само Пърсел може да се ожени за теб, заради парите ти от попечителския фонд.

— Ти си луд! Няма да го направя!

— Нямаш избор! Качвай се на коня! Когдел ни чака.

Кит почувства слабост в краката си от облекчение. Преподобният Когдел й беше приятел. Когато му кажеше какво е намислил Кейн, свещеникът нямаше да се съгласи да ги венчае.

Тя отиде до Вандал и се приготви да се качи на седлото.

— Пред мен! — изръмжа той. — Научих по твърде жесток начин, колко е опасно да съм с гръб към теб!

Помогна й да се качи и сам седна зад нея. Не проговори, докато не оставиха поляната зад себе си.

— Само не си въобразявай, че Когдел ще ти помогне! Най-лошите му опасения се потвърдиха и сега нищо не може да попречи на женитбата ни.

За миг сърцето й спря да бие.

— За какви опасения говориш?

— Казах му, че си бременна с моето дете.

Кит не можеше да повярва на ушите си.

— Ще го отрека! Това няма да ти се размине така лесно!

— Можеш да отричаш, колкото си искаш! Вече му обясних, че няма да си признаеш. Казах му, че откакто си разбрала, че си бременна се държиш странно. Дори си се опитала снощи да се самоубиеш, като си запалила пожара. Затова не мога да те оставя повече сама да се оправяш.

— Не!

— Казах му още, че преди седмица съм те помолил да се омъжиш за мен, за да не се роди детето ни копеле, но ти си ми отказала. Той обеща, че ще оправи работата тази вечер, колкото и да се противиш. Можеш да се съпротивляваш, колкото си искаш, Кит, но няма да се получи.

— Това няма да ти се размине!

Гласът му едва забележимо се смекчи.

— Той се притеснява за теб, Кит. Помисли си от колко страдания ще избавиш него и себе си, ако направиш така, както ти е наредено.

— Върви по дяволите!

Но дори, когато го проклинаше, знаеше, че е загубила. В ставащото имаше някаква жестока справедливост. Бе сторила зло и сега си плащаше за него.

И все пак, направи едно последно усилие, когато видя свещеника и съпругата му да чакат пред прага на старата робска църква. Изтръгна се от ръката на Кейн и се хвърли към Мери Когдел.

— Моля ви! Това, което Кейн ви е казал, не е вярно! Няма никакво бебе! Ние никога не…

— Хайде, хайде, мила, успокой се! Ти си разстроена — в кафявите очи на Мери имаше сълзи, когато я потупа по рамото. — Трябва да се успокоиш заради бебето.

Това беше мига, в който Кит разбра, че не може да избяга от съдбата си.



За щастие, церемонията бе кратка. Когато всичко привърши, Мери Когдел я целуна по бузата, а преподобният я посъветва да се подчинява на съпруга си във всичко. Тя незаинтересовано чу новината, че мис Доли е решила да пренощува у роднини. Значи Кейн я беше отстранил от пътя си.

Съпругът й я изведе от църквата, качи я на Вандал и поеха към „Райзън Глори“. И колкото повече наближаваха, толкова повече растеше паниката й. Какво щеше да стори с нея, когато останеха насаме?

Когато пристигнаха пред къщата, Кейн слезе от коня и предаде юздите на Самуел. Хвана Кит през кръста и я свали на земята. За момент краката й се подгънаха и тя залитна, но Кейн я задържа. Когато дойде на себе си, побърза да се отдръпне.

— Ти получи парите ми — каза му, след като Самуел си отиде. — Остави ме на мира!

— И да се лиша от удоволствието на брачната ни нощ? За нищо на света!

Стомахът й се стегна на възел.

— Няма да има брачна нощ!

— Ние сме женени, Кит! И тази вечер най-после ще те имам!

Евиният грях. Ако не беше толкова изтощена, може би щеше да се опита да поспори с него, но просто й липсваха думи. Всичко, което се въртеше в главата й бе, да избяга.

Навсякъде цареше мрак. Само от къщата на Магнус, в края на градината, идваше светлина. Тя вдигна полите си и побягна натам.

— Кит! Върни се!

Тя хукна по-бързо. Опита се да избяга. Да се изплъзне от своя отмъстител.

— Магнус! — изкрещя тя.

— Кит, спри! Тъмно е! Ще се нараниш!

Но тя вече беше в градината и прескачаше през стърчащите корени, които познаваше, като собствената си длан. Той изруга зад гърба й, когато се препъна в един от същите тези корени. Въпреки това, щеше да я настигне.

— Магнус! — изпищя отново Кит.

И тогава всичко свърши. С крайчето на окото си тя видя, как Кейн прелетя във въздуха и я хвана отзад.

Кит изкрещя, когато двамата паднаха на земята и той я притисна с тялото си. Тя вдигна глава и заби зъби в мускулестото му рамо.

— Дявол да го вземе! — вдигна я на крака с ръмжене.

— Какво става тук?

Кит изхълца от облекчение, като чу познатия глас на Магнус и се хвърли към него.

— Магнус! Позволи ми да остана в къщата ти тази вечер!

Негърът внимателно я хвана за ръка и се обърна към Кейн.

— Какво правиш с нея?

— Опитвам се да я предпазя от самоубийство. Или себе си. Сега ми е трудно да кажа, кой от двама ни е в по-голяма опасност.

Магнус я погледна въпросително.

— Тя е моя жена! — рече Кейн. — Ожених се за нея преди час!

— Той ме принуди! — изплака Кит. — Искам да остана в дома ти тази вечер!

Магнус се намръщи.

— Невъзможно! Сега ти му принадлежиш!

— Аз принадлежа единствено на себе си! И двамата можете да вървите по дяволите!

Кит се обърна, за да побегне, но Кейн се оказа по-бърз. Преди да бе успяла да направи и крачка, той я грабна и я метна на рамото си.

Кръвта нахлу в главата й. Кейн затегна хватката си около бедрата й и пое към къщи. Тя го удари по гърба и затова получи плесница.

— Спри, преди да те изпусна!

Тя успя да види краката на Магнус, притичващ след Кейн.

— Майоре, тя е прекрасна жена! Не ти ли се струва, че се отнасяш малко грубо към нея! Може би е по-добре да си дадеш малко време да се поохладиш!

— Това ще правя през останалата част от живота си! — Кейн зави зад ъгъла и ботушите му изхрущяха по чакъла пред къщата.

Следващите думи на Магнус, хвърлиха и без това убитата от мъка Кит, в истинско отчаяние.

— Ако я пречупиш тази вечер, ще съжаляваш до края на живота си. Спомни си, какво става с коня, чийто дух е сломен твърде бързо.

Под затворените клепачи на Кит кръжаха звезди. След това чу благословения звук на стъпки, бързащи надолу по стълбите.

— Кит! Мили Боже, какво става?

— Софрония! — Кит опита да се надигне.

В същото време, Сифрония сграбчи ръката на Кейн.

— Пуснете я!

Кейн избута негърката към Магнус.

— Дръж я по-далеч от къщата тази нощ! — изръмжа той и понесе Кит нагоре по стълбите.

Заключена в обятията му, Софрония започна да се бори с Магнус.

— Пусни ме! Трябва да й помогна! Не можеш да си представиш, какво може да направи на жената, такъв мъж! Бял! Той си мисли, че притежава света! Нея — също!

— Особено нея! — придърпа я той към себе си и я погали. — Те сега са женени, скъпа!

— Женени?!

Спокойно, с тих глас й разказа това, което току-що беше научил.

— Не трябва да заставаме между тях. Той няма да я нарани — добави, като се надяваше тя да не долови слабия оттенък на съмнение в гласа му. Знаеше, че по-справедлив човек от Кейн няма, но тази вечер очите му бяха пълни с ярост.

Магнус продължаваше да й говори успокояващи думи, докато я водеше през тъмната овощна градина, а тя покорно вървеше с него. Разбра къде се намира, едва когато застанаха пред верандата на неговата къща. Вдигна рязко глава.

— Къде си мислиш, че ме водиш?

— При мен, в дома ми — отвърна й спокойно. — Ще влезем вътре и ще хапнем. После, ако се чувстваш добре ще поседнем в кухнята и ще си поговорим. А, ако си уморена, можеш да отидеш в спалнята и да си легнеш. Аз ще взема едно одеяло и ще легна на верандата в компанията на Мерлин. Там е по-приятно и прохладно.

Софрония не отвърна нищо. Само го погледна. Магнус я чакаше, давайки й възможност да събере мислите си. Най-накрая тя кимна и влезе в дома му.



Кейн се разположи в голямото кресло, стоящо до прозореца в спалнята му. Ризата му бе разтворена до кръста, за да почувства нощния бриз, краката му почиваха кръстосани върху малка табуретка пред него. Ръцете му бяха отпуснати върху облегалките на креслото. В едната държеше чаша бренди.

Обичаше тази стая — уютна, с удобни мебели, но не претрупана. И леглото му беше голямо, достатъчно за неговия ръст. До кревата имаше умивалник, а в другия край на стаята — гардероб и малка библиотека. През зимата, излъсканият под се застилаше с дебел килим. Сега дъските бяха голи — така му харесваше.

Чуваше плисъка на водата в медната вана, идващ зад паравана в ъгъла на спалнята. Стисна раздразнено устни. Не беше казал на Софрония, че горещата вода не е за него, а за Кит. Тя му бе наредила да напусне стаята, но като видя, че той не се помръдва от мястото си, бе вдигнала инатливо глава и изчезнала зад паравана. Въпреки че водата бе изстинала отдавна, тя не бързаше да излиза.

Дори и да не я виждаше, Кейн знаеше как ще изглежда Кит след банята. Кожата й щеше да блести, позлатена от светлината на лампата, а косите й щяха да се вият по раменете — мастиленочерни къдрици върху бледокремава кожа.

Спомни си за попечителския й фонд, заради който се бе оженил за нея. Бракът заради пари бе нещо, което би презрял у друг мъж, но сега това не го вълнуваше. Чудеше се, защо ли? Но реши да спре с терзанията — не искаше да знае отговора.

Не желаеше да си признае, че женитбата му няма нищо общо с парите или възстановяването на предачницата. По-скоро беше проява на единствения му момент на слабост, когато бе изоставил предпазливостта и бе разтворил сърцето си за една жена. За един миг си бе позволил да бъде нежен, глупав и в крайна сметка се беше подложил на опасности по-големи, отколкото битките от войната, в които бе участвал.

Искаше да я накаже не заради изгорената предачница, а да си плати точно заради този миг на уязвимост. Тази вечер щяха да станат завинаги врагове. И тогава щеше да продължи по избрания път, без да се изкушава повече от призрачни надежди за бъдещето.

Отпи глътка от брендито и остави чашата. Нямаше да пие повече. Бе длъжен да остане трезвен, в очакване на това, което щеше да се случи.

Кит чу скърцането на креслото и разбра, че той губи търпение. Излезе от ваната и бързо се уви в кърпата. Искаше да има нещо по сигурно с което да се покрие. Но дрехите й бяха изчезнали. Кейн ги бе изхвърлил, след като тя ги съблече.

Той бутна рязко паравана и Кит стреснато вдигна глава.

— Не съм свършила още — едва успя да каже.

— Имаше достатъчно време.

— Не знам, защо ме принуди да се изкъпя в твоята стая.

— Знаеш и още как!

Кит се вкопчи още по-здраво в кърпата. За пореден път премисли възможните начини за бягство, но в душата й се прокрадна ужасното чувство на неизбежност.

Сега Кейн бе неин съпруг. Ако тя се опиташе да избяга, той щеше да я догони. Ако се опиташе да се бори, щеше да я надвие. Значи трябваше да последва съветите на мисис Темпълтън, дадени в онзи далечен, полузабравен живот, който Кит бе водила преди малко повече от месец, и да се предаде. Но покорността, никак не й се удаваше!

Втренчи се в тънкия златен пръстен на пръста й. Малък и изящен, с две сърчица деликатно очертани с диамантени и рубинени камъчета. Кейн й бе казал, че го е взел от мис Доли.

— Нямам какво да облека — оплака се тя.

— Няма да ти е нужно.

— Студено ми е.

Бавно, без да сваля поглед от нея, той съблече ризата си и й я подаде.

— Не искам да ти взимам ризата. Ако ме пуснеш да мина, ще отида до стаята си, да си облека робата.

— Бих предпочел да останеш тук.

Упорит, арогантен мъж!

Кит притисна кърпата с една ръка и се пресегна за ризата му. Несръчно я облече над хавлията, след това се обърна с гръб към него, издърпа кърпата и припряно закопча копчетата. Дългите ръкави й пречеха. Освен това й беше неприятно, че материята бе много тънка, а под нея, бе съвсем гола.

Нави ръкавите и се плъзна покрай Кейн.

— Трябва да отида до моята стая, за да разреша косите си, иначе утре ще са съвсем заплетени.

— Използвай гребена ми — и той кимна към тоалетката.

Тя приближи и взе гребена. Погледна отражението си в огледалото. Изглеждаше бледа и предпазлива, но не и уплашена. А трябва да бъда — помисли си тя, разресвайки дългите си мокри коси. Кейн я мразеше. Той бе силен и непредсказуем, а и законът бе на негова страна. Би трябвало да го моли за милост. Вместо това, усещаше в себе си странна възбуда.