Кейн седна отново в креслото и кръстоса крака, погледите им се срещнаха в огледалото. Тя извърна очи и продължи по-енергично да разресва косата си, като пръскаше на всички страни капчици вода.

Зад гърба си чу движение и погледът й се стрелна обратно в огледалото. Кейн вдигна чашата с бренди за поздрав към отражението й.

— За съпружеското ни щастие, мисис Кейн!

— Не ме наричай така!

— Но това вече е името ти! Или забрави?

— Нищо не съм забравила! — пое си дълбоко дъх. — Не съм забравила, какъв удар ти нанесох, но вече си платих за това! Не желая да плащам повече!

— Това ще преценя аз! Остави гребена и се обърни към мен, за да мога по-добре да те разгледам!

Бавно, Кит направи така, както й бе наредил. Някаква странна възбуда се примеси с чувството й на ужас. Погледът й се вторачи в белезите, които покриваха гърдите му.

— От къде е белега на рамото ти?

— Мисионари Ридж.

— А на ръката?

— Питсбърг. А този на корема, получих при бой заради нечестна игра на покер в един бордей в Ларедо. А сега, разкопчай ризата и ела тук, за да мога да огледам новата си собственост.

— Не съм твоя собственост, Байрън Кейн!

— Но законът казва друго, мисис Кейн! Жените принадлежат на мъжете, които се женят за тях!

— Повтаряй си го колкото си искаш, ако това те прави щастлив! Но аз не принадлежа на никого, освен на себе си!

Той стана и тръгна към нея, бавно и уверено.

— Нека изясним нещо от самото начало. Аз те притежавам. И от този момент ще правиш точно това, което ти кажа. Ако искам да ми лъснеш ботушите, взимаш четка и почваш да лъскаш. Ако кажа да почистиш обора, бягаш и грабваш метлата и лопатата. А когато те искам в леглото си, лягаш по гръб и разтваряш крака, още докато ме видиш да си разкопчавам колана.

Думите му би трябвало да я разтреперят от ужас, но имаше нещо твърде пресметливо в тях. Умишлено се опитваше да я сломи, но тя нямаше да му позволи!

— Умирам от страх! — насмешливо провлече Кит.

Това не бе отговора, който очакваше да получи от нея.

— Когато се омъжи за мен, ти загуби и последната си надежда за малко свобода. Сега мога да правя с теб всичко, което си поискам, с изключение на това, да те убия. Все пак, като се замисля, мога и да го сторя.

— Ако аз не те убия първа — възрази му тя.

— В никакъв случай!

Кит отново се опита да го уговори.

— Направих нещо ужасно. Признавам си. Но сега имаш парите ми. Те са тройно повече, отколкото са ти необходими за възстановяване на предачницата. Така че нека да приключим с това.

— Някои неща са безценни — парира я той и се облегна на рамката на леглото. — Може да ти се стори смешно, но…

Тя го погледна предпазливо. Изобщо не й беше до смях.

— Снощи реших да не те изпращам обратно в Ню Йорк. Щях да ти го кажа на сутринта…

Прилоша й и поклати глава, надявайки се това да не е вярно.

— Абсурдно, нали? — попита я той. — Не исках да ти причиня болка. Но това беше вчера! Сега нещата се промениха и не ме е грижа, какво чувстваш.

Той протегна ръка и започна да разкопчава копчетата на ризата. Кит стоеше неподвижно, а предишната искра на доверие беше изгаснала.

— Не прави това!

— Твърде късно е!

Той разтвори ризата и погледна надолу към гърдите й. Кит опита да се сдържи, но думите сами излязоха от устата й:

— Страх ме е.

— Знам.

— Ще боли ли?

— Да.

Кит отчаяно затвори очи.

Кейн свали ризата.

Тя остана гола пред него.

Днешната нощ ще е най-лошата — помисли си Кит. Но когато вземеше своето, той щеше да изгуби властта си над нея.

Кейн я вдигна на ръце и я занесе на леглото. Тя обърна глава настрани, когато той започна да съблича дрехите си. Секунда по-късно дюшекът потъна под тежестта му.

При вида на Кит, нещо се преобърна в душата на Кейн. Затворените й очи… Необичайното изражение на смирение върху сърцевидното й лице… Какво ли й бе струвало да признае страха си? По дяволите, не искаше да я вижда такава! Предпочиташе да бълва огън и да се бори с него! Искаше да го проклина и да разпалва яростта му така, както само тя можеше да го направи!

Обхвана бедрата й, за да предизвика у нея някаква реакция, но тя не помръдна. Разтвори краката й и се намести на колене между тях. Безсрамно разгледа най-потайната част на тялото й, окъпана от светлината на лампата.

Кит лежеше неподвижно, когато той раздели с пръсти тъмните копринени къдрички. Неговата дива роза от дълбините на гората. Розови листенца под тъмни венчелистчета предпазваха неразцъфналата й сърцевина.

Стомахът му се стегна на възел. Още в онзи следобед край езерото знаеше, колко малка и тясна е тя. Заля го убийствено чувство на нежност.

С периферното си зрение видя, как нежната й длан стисва завивката в юмрук. Чакаше да се нахвърли върху него и да се бори срещу онова, което правеше с нея. Искаше това да се случи.

Но тя не помръдна и тази трогателна беззащитност го смири. Със стон легна до нея и я придърпа в прегръдките си. Кит трепереше. Вина, равносилна на желанието му, започна да го терзае. Никога не се бе отнасял толкова жестоко с жена. Това, което го бе обхванало, беше някакво безумие.

— Съжалявам — прошепна й.

Притисна я към голите си гърди и започна да гали влажните кичури. Докато я успокояваше, собствените му желания се разгоряха отново, но той нямаше да им се поддаде, докато тя не спреше да трепери.

Ръката му, топла и надеждна, по ирония на съдбата, й носеше спокойствие. Чуваше равномерното му дишане, но знаеше, че той не спи. Лунната светлина посребряваше тихата стая и тя усети странно чувство на радост. Нещо в тази сребърна тишина, независимо от ада, през който преминаха и този, който без съмнение ги очакваше занапред, й даде възможност да му зададе въпроса, които я измъчваше.

— Защо ме мразиш толкова много? Още от преди пожара. От деня, в който се върнах в „Райзън Глори“.

Кейн помълча малко, след това й отговори.

— Никога не съм те мразил.

— Обречена съм да ненавиждам всеки, който наследи плантацията — обясни му тя.

— Защо всичко се върти около тази плантация? Толкова ли много я обичаш?

— Повече от всичко на света! Имам единствено нея. Без „Райзън Глори“, аз съм нищо!

Кейн отстрани кичур коса паднал върху бузата й.

— Ти си красива и смела жена.

— Как можеш да го кажеш, след това, което сторих?

— Мисля, че всички ние правим това, което трябва.

— Като това, че ме принуди да се омъжа за теб?

— Нещо подобно — замълча за миг. — Не съжалявам за нищо, Кит. Не повече от теб.

Напрежението й се върна.

— В такъв случай, защо не продължи и не направи това, което искаше? Нямаше да те спра.

— Защото искам сама да дойдеш при мен. По собствена воля и толкова гладна за мен, колкото съм аз за теб.

Сякаш едва сега, тя осъзна голотата му и се отдръпна по-далеч от него.

— Това никога няма да стане!

Очакваше, че той ще се ядоса. Но Кейн се подпря на възглавницата си и се загледа в нея, без да я докосва.

— Ти си твърде страстна натура. Почувствах го в целувките ти. Не се страхувай от себе си.

— Не искам да имам страстен характер! Това е недостатък за една жена!

— Кой ти го каза?

— Всеки го знае! Когато мисис Темпълтън ни разказваше за Евиния грях, заяви, че…

— Евин… какво?

— Евиния грях. Ти знаеш.

— О, милостиви Боже! — той седна в леглото. — Кит, знаеш ли, какво точно се случва между мъжа и жената?

— Виждала съм конете.

— Конете не са хора — Кейн я хвана за раменете и я обърна към себе си. — Погледни ме! Въпреки че ме мразиш, сега сме женени и нямам намерение да държа ръцете си далеч от тебе. Но искам да знаеш, какво да очакваш от нашите отношения. Нямам желание да те плаша отново.

Търпеливо, с прости и понятни думи, той й разказа за природата на плътската любов — за предназначението на неговото и нейното тяло. И тогава й обясни какво става, когато двамата се съединяват.

Като привърши, стана от леглото и както беше гол отиде до масата и взе чашата бренди. Отпивайки се обърна и застана пред нея, позволявайки й да удовлетвори любопитството си, за което тя никога нямаше да си признае.

Кит се опиваше от гледката на голото му, обляно от луната тяло. Пред погледа й се разкри своеобразна невиждана до тогава красота от мускули и нашарена от белези загоряла кожа, дълги крака и тесни бедра, говорещи за сила и твърдост, за неща, които до сега не бе разбирала напълно. Очите й неволно се съсредоточиха върху мъжествеността му. Налятата му плът се надигна и гордо се изправи под силата на погледа й. Опасенията й отново я връхлетяха.

Изглежда бе усетил реакцията й, защото остави чашата на масата и се върна обратно в леглото. Този път очите му излъчваха предизвикателство, и въпреки че Кит се боеше, не беше в природата й да избягва опасността — дори да идваше от него.

Ъгълчетата на устните му се извиха в подобие на усмивка. Той наведе глава и леко, като с перце целуна устните й. А после завладя устата й, но този път без грубото и безцеремонно нахълтване на езика му, което да й напомни за друга по-жестока атака, която скоро трябваше да се случи.

Напрежението се стопи. Устните му намериха пътя до ухото й. Целуна вдлъбнатината зад него, след това захапа меката му част, там, където седеше сребърната й обеца, и започна да го дразни със зъби.

Под напора на новите усещания, които той събуждаше в нея, очите на Кит се затвориха. Но ги отвори отново, когато стисна китките й и ги постави над главата й.

— Не се страхувай — прошепна й той, като прокара нежно пръстите си по меката вътрешна част на ръцете й. — Ще бъде хубаво. Обещавам ти! — спря ръката си върху свивката на лакътя й и започна да гали чувствителната кожа.

Всичко, което ставаше би трябвало да я притесни, но когато той започна да прави леки кръгове под мишницата й, миналото сякаш се изпари и сладостните усещания на настоящето я направиха затворница на страстта и желанията й.

Кейн плъзна чаршафа до талията й и се загледа в това, което се разкри пред погледа му.

— Гърдите ти са красиви — прошепна дрезгаво.

Всяка добре възпитана дама би се прикрила веднага с ръце, но недостатъците във възпитанието на Кит й позволиха да забрави за срама. Тя видя как се отпуска главата му, как се отварят устните му, и почувства топлото му дихание върху голата си плът.

От гърлото й се изтръгна стон, когато езика му закръжи около едното й зърно. Това превърна мекотата в твърд пулсиращ връх. Тя изви тяло и Кейн взе това, което му предложи. Пое нежно с устни зърното и започна да го смуче.

Тя вдигна ръце и притегли главата му към себе си. Докато устата му дразнеше едното зърно, той галеше другото със загрубялата възглавничка на палеца си, след това го хвана между двата си пръста и започна леко да го стиска.

Кит, която не познаваше мъжете, не можеше да си представи, каква сила бе необходима на Кейн, за да се сдържи и да не даде воля на своето желание, преди да й достави удоволствие. Всичко, което разбираше, беше притегателната страст на неговите устни върху гърдите й, които разпалваха непознати, могъщи усещания дълбоко в нея.

Той отхвърли чаршафа настрани и легна до нея. Намери отново устата й, но този път не беше нужно да я принуждава да я отвори. За негово удоволствие, устните й жадно го очакваха. Въпреки това, й остави достатъчно време, за да може да привикне.

Докато си играеше с устните й, ръцете на Кит неспокойно се движеха по гърдите му. Случайно докосна твърдото му плоско зърно. Това взриви крехката му воля и със стон Кейн зарови пръсти в заплетените й влажни коси, вдигна главата й от възглавницата и проникна с език в горещата влажна пещера на устата й. Тя изви тяло под него и разтвори пръсти върху гърдите му.

Необуздаността, която винаги бе била част от нейната същност, разпали още повече страстта му.

Последните остатъци от самоконтрола му се стопиха. Ръцете му вече не се задоволяваха само с гърдите й. Дланта му се спусна през корема й и се потопи в тъмния копринен триъгълник.

— Отвори се за мен, сладката ми — прошепна хрипливо в устните й. — Позволи ми да вляза.

И тя се отвори. Би било немислимо да не откликне на молбата му.

Той галеше вътрешната страна на бедрата й, докато Кит не си помисли, че ще полудее. Накрая отвори краката си достатъчно широко, за да удовлетвори желанието му.

— Моля — въздъхна.

Най-накрая докосна самата сърцевина на неговата дива роза. Отвори я бавно и нежно, за да не я изплаши, макар че бе почти обезумял от нуждата да я има. Никога до сега не бе желал жена с такава сила.

Кейн се премести върху нея, целувайки гърдите и сладката й уста. И тогава, неспособен повече да се удържа, се насочи към нейната сърцевина и бавно навлезе в жаркото й тяло.