С напредването на нощта, Кит потъваше все по-дълбоко в бездната на отчаянието. Кейн можеше да направи с плантацията всичко, което си поиска и тя нямаше как да му попречи. Той се грижеше много повече за предачницата, отколкото за полята. А, ако решеше да прокара път между тях? Освен това беше и комарджия, можеше да проиграе парите от фонда й. Какво щеше да стане, ако решеше да продаде „Райзън Глори“ за пари в брой? Какво щеше да прави тогава тя?

Часовникът в коридора удари полунощ. Мислите й с всяка минута ставаха все по-мрачни. Кейн винаги е бил скитник. Бе живял тук в продължение на три години. Колко време трябваше да мине още, преди да реши да се избави от земята и да се отправи в търсене на ново предизвикателство?

Опита да убеди себе си, че засега „Райзън Глори“ е в безопасност. Кейн бе зает изцяло с предачницата и надали щеше да отдели време за по-сериозни действия. Налагаше се да изчака, дори това да противоречеше на природата й.

Да, плантацията засега беше в безопасност, но можеше ли да се каже същото и за нея? Защо при неговото докосване, кръвта й хукваше лудо по вените? Или повишената й чувствителност, всеки път, когато го видеше? Нима историята се повтаряше? Кръвта на Уестън теглеше към кръвта на Кейн, което веднъж вече бе довело до съюз, който за малко да унищожи „Райзън Глори“?

— Катрин Луиз, защо не си в леглото? — попита мис Доли застанала на прага на стаята, с намръщено от притеснение лице и с накривено боне.

— Просто безсъние. Съжалявам, че те събудих.

— Позволи ми да ти дам малко разтвор на лауданум, скъпа, и веднага ще заспиш.

— Нямам нужда от опиум.

— Имаш нужда от почивка, Катрин. Не упорствай!

— Ще се оправя.

После поведе мис Доли към горния етаж, но възрастната жена не я остави на мира, докато Кит не глътна няколко чаени лъжички от разтвора с лауданум.

Тя заспа, колкото само да си почине, но сънят й беше нарушен от видения, предизвикани от опиата. Призори, при нея дойде голям светлокос лъв. Тя почувства мириса му — на мъж и на джунгла, но вместо да изпита страх, прокара ръцете си през буйната му грива и го придърпа към себе си.

Постепенно лъвът се превърна в нейния съпруг. Той й прошепна любовни думи и започна да я гали. През мъглата на съня си, тя усети топлата му, влажна кожа.

— Сега ще те изпълня докрай — прошепна в съня й той.

— Да — промърмори тя. — О, да!

Верен на думите си, той влезе в нея и тялото й пламна. Тя се движеше с него, извиси се и миг преди пламъците да се взривят, извика името му.

Виденията предизвикани от лауданума още не я бяха напуснали, когато на другата сутрин Кит се събуди. Погледна зелено-розовите копринени завеси на леглото и опита да се отърси от съня. Колко истински изглеждаше… лъва, който се бе превърнал в…

Подскочи в леглото.

Кейн стоеше до умивалника и се бръснеше, гледайки я в огледалото. Беше само по бяла кърпа, небрежно увита около хълбоците.

— Добро утро!

Кит му отвърна със свиреп поглед.

— Иди да се бръснеш в собствената си стая!

Кейн се обърна и многозначително се взря в гърдите й.

— Тук гледката е по-добра!

Изведнъж съобрази, че чаршафа се е свлякъл до кръста й и бързо се покри до брадичката. Тогава видя нощницата си да лежи смачкана на пода и той се засмя на внезапното й ахване. Кит дръпна завивката и се зави през глава.

Значи всичко е било действителност. Влагата между бедрата й също не е била въображаема.

— Нощес, ти беше като същинска дива котка — провлачено й съобщи той, явно развеселен.

— Бях упоена — отвърна му тя. — Мис Доли ме накара да взема лауданум. Не мога да си спомня нищо.

— В такъв случай трябва да повярваш на думите ми. Ти беше сладка и покорна, и направи всичко, което пожелах.

— Може би ти се е присънило?

— Миналата нощ аз взех само това, което е мое — каза й той с умишлена наслада. — Колко хубаво, че свободата ти остана в миналото! Очевидно имаш нужда от силна ръка.

— А, ти очевидно се нуждаеш от куршум в сърцето!

— Ставай от леглото и се обличай, жено! Кри се достатъчно дълго!

— Не съм се крила!

— Аз чух друго — той изми пяната от лицето си и посегна за кърпата да се избърше. — Вчера в Чарлстън срещнах една от нашите съседки. Тя с удоволствие ми съобщи, че ти не приемаш гости.

— Прости ми, че нямах желание да слушам как си чешат езиците, обсъждайки неоспоримия факт, че съм се омъжила за янки, който ме е оставил веднага на сутринта след сватбата.

— Това наистина е неприятно. Заболя ли те? — той отви кърпата от хълбоците си. — Просто нямах друг избор. Предачницата трябва да бъде възстановена, преди да почнем да прибираме тазгодишната реколта. Трябваше да направя необходимите разпореждания за доставка на строителни материали — Кейн тръгна към вратата. — Искам да се облечеш и след половин час да си долу. Каретата ще ни чака.

Тя го изгледа подозрително.

— Защо?

— Днес е неделя. Мистър и мисис Кейн отиват на църква.

— На църква?!

— Точно така, Кит! От тази сутрин преставаш да се държиш като страхливка и ще се срещнеш със съседите.

Кит скочи, като повлече чаршафа след себе си.

— Никога в живота си не съм била страхлива!

— На това разчитам — увери я той и затвори вратата след себе си.

Никога не би го признала, но той беше прав. Не можеше да продължава да се крие от хората.

Проклинайки под носа си, отхвърли чаршафа и започна да се мие. Реши да облече бялата муселинена рокля със сините незабравки, която бе носила първата вечер след пристигането си в „Райзън Глори“. След като се облече, вдигна косата си в свободен кок и постави на главата си малко произведение на изкуството от слама и син сатен. Освен омразния венчален пръстен и капковидните обеци с лунен камък, не сложи никакви други бижута.



Утринта беше топла и хората не бързаха да влязат в църквата. Когато екипажът им пристигна пред вратата, Кит видя как всички глави се обръщат към тях. Само малките деца увлечени да се гонят, останаха равнодушни към появяването на Байрън Кейн и неговата булка.

Кейн помогна на мис Доли да слезе, а след това се пресегна навътре да помогне на Кит. Тя пристъпи грациозно, а когато той понечи да отдръпне ръката си, се притисна към него и с гримаса, която считаше за интимна усмивка обгърна с две ръце ръкава му — самото въплъщение на безпомощна, празноглава глупачка, влюбена в мъжа си.

— Не преиграваш ли малко? — промърмори той.

Тя го дари с ослепителна усмивка и му прошепна.

— Едва започвам. А ти можеш да вървиш по дяволите!

Мисис Ребека Уитман-Браун първа успя да се добере до младоженците.

— Нима това си ти, Катрин Луиз? Не очаквахме да те видим тук тази сутрин. Да не говорим, че всички останахме силно изненадани от внезапния ти брак с майор Кейн, нали така Гладис?

— Абсолютно — отвърна сухо дъщеря й.

Изражението на лицето на младата жена, ясно показа на Кит, че самата Гладис бе хвърлила око на Кейн, така че едва ли й харесваше, че янки или не, един от най-красивите ергени бе спечелен от мъжкарана, като Кит Уестън.

Кит отиде толкова далеч в представлението си, че притисна бузата си в ръкава на Байрън.

— О, мисис Браун, Гладис, не се шегувайте с мен! Със сигурност всеки в околията, който има очи е видял какви чувства изпитваме с майора, един към друг. Не крия, че той като мъж е свикнал да крие емоциите си, не е като нас, слабите жени. Какво да правим, такава ни е съдбата!

Кейн издаде странен сподавен звук, дори мис Доли запърха с ресниците си. Кит въздъхна и цъкна с език.

— О, борих се до колкото мога със себе си. Какво да ви кажа, знам, че той е истински янки — наш враг и извърших истинско престъпление. Но както е написал Шекспир „любовта побеждава всичко“. Нали така, скъпи?

— Според мен, това са думи на Вергилий, скъпа моя — отговори й сухо. — Не са на Шекспир.

Кит засия.

— Е какво ще кажете, не е ли най-умния? Не сте си представяли, че янките знаят толкова много, нали? След като повечето от тях са необразовани хора, да не кажа нещо друго.

Кейн я стисна за ръката, което отстрани изглеждаше като жест на съпружеска привързаност, но беше предупреждение за маниерите й.

Кит започна кокетливо да си прави вятър с едната ръка.

— Господи, каква жега! Байрън, скъпи, може би е по-добре да ме заведеш вътре в църквата, където е по-хладно? Изглежда тази сутрин топлината ми действа зле!

Думите едва бяха излезли от устата й, когато десетки погледи се впиха незабавно в талията й.

— Разбира се, мила моя! Хайде веднага да влизаме вътре!

Той внимателно я поведе нагоре по стълбите, прегърнал раменете й, сякаш беше деликатно плодоносно цвете, нуждаещо се от неговата закрила.

Кит усети, как погледите на всички присъстващи пронизваха гърба й и можеше да чуе, как в главите си пресмятат месеците. Нека ги броят — каза си тя. Скоро сами ще разберат, че са сгрешили.

И тогава я порази ужасна мисъл.



Знахарката живееше в полуразрушена колиба на земята принадлежала някога на Пърсел. Почти никой не си спомняше как се беше появила тук. Някои твърдяха, че стария Годфри Пърсел — дядото на Брандън — я беше купил от пазара за роби в Ню Орлианс. Други казваха, че е родена в „Холи Гроув“ от майка негърка и баща индианец от племето чероки. Никой не знаеше на колко е години и какво в действителност е нейното име.

Рано или късно при нея идваше всяка жена от околията, независимо бяла или черна. Знахарката можеше да лекува брадавици, да предсказва бъдещето, правеше любовни отвари и определяше пола на неродените бебета. Кит знаеше, че само тази жена може да й помогне.

— Добър ден, Знахарке. Аз съм Кит Уестън, сега Катрин Луиз Кейн — дъщерята на Гарет Уестън. Помниш ли ме?

Вратата изскърца и се отвори достатъчно, колкото в пролуката да се подаде една сивокоса глава.

— Момичето на Гарет Уестън? Виж ти колко си пораснала! — изхриптя старицата със сух, дрезгав глас. — Твоят татко отдавна гори в ада!

— Няма да споря! Права си! Може ли да вляза?

Старата жена се отдръпна от вратата и Кит пристъпи в малка и чиста стая, в която цареше безпорядък. Връзки лук, чесън и билки висяха привързани към гредите на тавана, по ъглите бяха разположени чудновати мебели, под единствения прозорец видя стар чекрък. На едната стена имаше дървени рафтове, извити под тежестта на наредените върху тях бурканчета и бутилки.

Знахарката разбърка ароматното съдържание в съда, който висеше над огъня. След това седна на люлеещия се стол в непосредствена близост до огнището и сякаш беше съвсем сама, започна да се люлее и да припява под носа си с глас, наподобяващ шума на изсъхнали листа.

— В Галаад има балсам…

Кит седна на най-близкия до нея тръстиков стол, с провиснала и разкъсана седалка, и се заслуша. Още от сутринта, от църковната служба се питаше, какво ще прави, ако забременее. Щеше да бъде свързана с Кейн до края на дните си. Не можеше да позволи това да се случи, не и докато имаше все още шанс да стане някакво чудо и да си върне свободата и предишния начин на живот.

Веднага след като се бяха върнали от църквата, Кейн отново изчезна нанякъде, но Кит не можа да се измъкне, докато мис Доли не се прибра в спалнята си за следобедна дрямка, след като почете от Библията.

Най-накрая старицата спря да пее.

— Дете, остави проблемите си на Исус. Ще се почувстваш много по-добре.

— Не мисля, че Исус може да направи нещо за тях.

Възрастната жена погледна към тавана и се изкиска.

— Господи? Чуваш ли това дете? — смехът сякаш раздираше гърдите й. — Тя твърди, че не можеш да й помогнеш! Мисли си, че Знахарката може, а твоят син Исус Христос — не може! — очите й се напълниха със сълзи от смях и тя ги избърса с края на престилката си. — О, Господи — пак се изкиска — това дете… тя е още толкова млада!

Кит се наведе напред и докосна коляното на старицата.

— Разбираш ли, Знахарке, трябва да бъда сигурна! Не мога да имам дете. Затова съм дошла при теб. Ще ти платя добре, ако ми помогнеш.

Възрастната жена спря да се люлее и за първи път, откакто Кит бе влязла в колибата, я погледна сериозно.

— Децата са Божия благословия.

— Да, но аз не искам.

Горещината в малката колиба стана непоносима и Кит се изправи.

— Когато бях малка слушах робините да приказват, че понякога им помагаш да не могат да имат повече деца. Макар че за това могат да те накажат със смърт.

Пожълтелите от старост очи на жената презрително се свиха.

— Тези робини не искаха децата им да бъдат продадени. Ти си бяла. Не би трябвало да се притесняваш, че ще изтръгнат детето от ръцете ти и повече никога няма да го видиш.

— Знам, че… Но не искам да имам бебе! Не сега!

Знахарката започна отново да се люлее и да си припява.