— В Галаад има балсам за изцеление на всички рани… Има балсам в Галаад…

Кит приближи до прозореца. Всичко беше напразно. Старицата нямаше да й помогне.

— Този янки. В него се е вселил дявола, но има и доброта също… — проговори Знахарката.

— Много от дявола и много малко от добротата. Поне доколкото ми е известно.

Старата жена се засмя.

— Такъв мъж, като него, има силно семе. На старата знахарка ще й е нужно силно средство, за да го пребори.

Тя с труд стана от люлеещия стол, отправи се към дървените рафтове и започна да разглежда различните бурканчета. Накрая изсипа обилно количество от сиво-бял прах в един празен буркан, покри го с чист парцал и го завърза с връв.

— Разбърквай по една щипка от праха в чаша вода и пий сутрин, след като си била в леглото му.

Кит взе буркана и с благодарност прегърна Знахарката.

— Благодаря — извади няколко банкноти от джоба си и ги мушна в ръката на възрастната жена.

— Прави всичко, както ти казвам, миси. Старата жена знае кое е най-добре.

След това се обърна към огъня и се изсмя хрипливо на шегата, която само тя разбираше.

Глава 16

Кит се бе покачила на стълбичката в библиотеката и опитваше да вземе една книга, когато чу входната врата да се отваря. Старият часовник в хола удари десет часа. Само един човек затръшваше така вратата. Цялата вечер се бе подготвяла за завръщането му.

Следобеда, когато се бе връщала от Знахарката го съзря отдалеч. В неделя работниците почиваха, затова той бе сам при предачницата. Гол до кръста разтоварваше дървения материал, докаран от Чарлстън.

— Кит!

Сигурно беше видял светлината от прозореца на библиотеката, и съдейки по вика му, разбра, че не е в добро настроение.

Вратата на стаята едва не се откачи от пантите. По ризата му имаше тъмни петна от пот, мръсните му панталони бяха напъхани в ботушите, които без съмнение оставяха кални следи по пода. Софрония нямаше да бъде щастлива от това.

— Когато те викам, искам веднага да дойдеш! — изръмжа той.

— Само ако имах крила — отвърна му нежно, но той не прояви чувство за хумор.

— Нямам желание да те търся из цялата къща, когато се прибера у дома!

Той се държеше толкова възмутително, че тя едва не се разсмя.

— Може би трябва да нося звънче на шията си. Искаш ли нещо?

— Дяволски си права! Преди всичко искам баня и чисти дрехи. След това — вечеря. В стаята ми!

— Сега ще кажа на Софрония — още в момента, в който го изрече, разбра, че е направила грешка. Щеше да започне една…

— Софрония не е моя съпруга. Тя не е тази, заради която последните шест часа разтоварвах дървен материал. И това нямаше да се налага, ако ти не обичаше толкова много да си играеш с кибрита — той се облегна на рамката на вратата, смело отправяйки й предизвикателство. — Така че, ти ще се погрижиш за мен.

Щеше да направи всичко, за да потуши лошото му настроение. Усмихна му се и изрече:

— С удоволствие. Ще се погрижа за банята ти.

— И вечеря!

— Но, разбира се!

Когато мина покрай него и се отправи към кухнята, в мечтите си вече яхаше Съблазън и изчезваше завинаги. Но беше невъзможно! Нямаше да позволи яростта на съпруга й, да я принуди да напусне „Райзън Глори“.

Софрония не се виждаше никъде, затова помоли Луси да напълни ваната, а после затърси из кухнята с какво да нахрани мъжа си. Според нея щеше да бъде най-добре отрова за мишки, но накрая се спря на чинията, която Патси бе покрила и оставила на топло върху печката. Кит махна кърпата, за да може яденето в нея да изстине, когато станеше време да я занесе на Кейн.

Луси се появи запъхтяна в кухнята.

— Мистър Кейн каза, че ви иска веднага горе!

— Благодаря ти, Луси.

Кит взе чинията и старателно започна да духа върху печеното месо с картофи, надявайки се то да изстине по-бързо. Мислеше си да посипе отгоре допълнително още сол, но не й даде сърце да го стори. Той може да бе въплъщение на дявола, но бе работил усилено целия ден. Достатъчно бе, че щеше да му се наложи да яде студената вечеря.

Когато влезе в спалнята, видя, че той седи отпуснат в креслото все още напълно облечен.

— Къде беше, по дяволите?

— Да ти приготвя вечерята, съкровище.

Той присви очи.

— Помогни ми да сваля проклетите ботуши.

Въпреки че те целите бяха в кал, той можеше и сам да си ги свали, но явно търсеше повод за скандал. Би му помогнала с радост, и тъй като Кейн искаше кавга, реши да се държи отстъпчиво.

— Разбира се, агънцето ми.

Отиде при него, обърна му гръб и яхна крака му.

— Ако се опреш някъде, ще мога по-лесно да ги измъкна.

Единственият начин, по който той можеше да се подпре, беше да постави другия си крак в калния ботуш, върху дупето й. А тя подозираше, че това бе твърде много, дори за него.

— Добре, сам ще смъкна проклетите ботуши!

— Сигурен ли си? Аз живея, за да ти бъда полезна.

Той й метна мрачен поглед, измърмори нещо под носа си и дръпна ботушите. Докато Кейн събличаше дрехите си, Кит усърдно подреждаше нещо в гардероба.

Тя чу шума от падането на дрехите по пода, а после и плисъка на водата, когато той влезе във ваната.

— Ела тук и ми изтъркай гърба!

Кейн знаеше, че е претърпял поражение, затова сега възнамеряваше да го компенсира.

Когато се обърна, тя видя, че едната му ръка почива на ръба на ваната, а кракът му виси извън нея.

— Най-напред си свали роклята, за да не се намокриш!

Този път той беше уверен, че тя ще откаже, което щеше да му даде повод да беснее още повече.

Само че Кит бе решила да не му позволи да спечели толкова лесно, особено сега, когато под роклята си имаше долна риза и няколко фусти. Избягвайки да поглежда към водата във ваната, тя свали дрехата.

— Колко си внимателен само!

Може би топлата вода го бе успокоила, защото мрачният му поглед бе изчезнал. Сега в очите му имаше яростен блясък.

— Благодаря ти, че си забелязала! А сега ми изтъркай гърба!

О, щеше да го изтърка! И още как! Кожата му щеше да свали!

— Ох!

— Извинявай! — рече невинно зад гърба му. — Мислех, че си по-издържлив.

— Да не забравиш гърдите ми — каза й, предвкусвайки възмездието си.

Тя се срамуваше от интимните докосвания и той го знаеше. Кит умишлено остана зад гърба му, но от това положение беше почти невъзможно да изтърка гърдите му. Предпазливо протегна ръка, за да стигне до тях.

— Така няма да стане — заяви той, хвана я за китката и я дръпна пред себе си. Ризата й отпред се намокри.

Избягвайки да гледа надолу, Кит започна да сапунисва гърдите му с гъбата. Правеше всичко възможно да не се заглежда в белите пенливи кръгове, които оставяше след себе си, но причудливите фигури върху мускулите му, сякаш я привличаха. Изкушаваше се да прекара пръстите си по тях.

Една от фибите й падна и кичур коса се потопи във водата. Кейн се протегна и го прибра зад ухото й. Кит седна на пети. Погледът му се местеше от лицето към гърдите й и обратно. Тя знаеше, без да поглежда, че водата е направила ризата й прозрачна.

— Ще… ще оставя чинията на масата, за да можеш да вечеряш, след като се подсушиш.

— Добре — отвърна й дрезгаво.

Обърна му гръб и започна да се размотава около малката масичка до камината. Той излезе от ваната и взе кърпа, за да се подсуши. Когато в стаята стана тихо, Кит предпазливо се обърна към него.

Кейн бе успял да облече само чифт панталони. Влажната му коса бе гладко сресана.

Тя нервно облиза устни. Играта се бе обърнала в негова полза.

— Страхувам се, че яденето ти малко изстина, но съм сигурна, че е вкусно.

Тя се отправи към вратата.

— Сядай, Кит! Не обичам да ям сам.

Тя неохотно се настани срещу него и Кейн започна да се храни. Докато го наблюдаваше й се стори, че леглото с балдахина започва да расте, и изпълва цялата стая. Наложително бе да отвлече вниманието си.

— Сигурно очакваш да поема задълженията на Софрония, но…

— Защо трябва да го правиш?

— Не съм казала, че искам. Умея да готвя, но що се отнася до останалото…

— Тогава остави всичко на Софрония.

Кит се бе приготвила за дълъг спор, искаше да го упрекне в деспотизъм, но той само за секунда успя да я извади от равновесие.

— Има една работа, която искам да ти възложа допълнително, освен грижата ти за мен, разбира се.

Кит се напрегна. Ето, най-после! Щеше да й поръча нещо, което знаеше, че тя мрази!

— Нощес лисица е отмъкнала една кокошка. Опитай се да я проследиш. Сигурен съм, че си по-добър стрелец от повечето мъже тук — Кит мълчаливо се втренчи в него. — И ако искаме да имаме дивеч на масата, ще трябва ти да се погрижиш за него. От работа по предачницата, нямам достатъчно свободно време да се заема сам с тази задача.

Не можеше да повярва на това, което чу. Мразеше го още повече, че я разбира толкова добре. Ако се бе омъжила за Брандън, не би могла да има подобна свобода. Но той никога не би я гледал така, както Кейн я гледаше сега.

Леглото приближаваше все повече към нея. Раменете я заболяха от напрежение. Тя старателно изучаваше блестящите кристални висулки на лампата, след това плъзна поглед по книгите, които той държеше до леглото.

Леглото!

Очите й се спряха върху ръцете му — широки длани с тънки, дълги пръсти. Ръце, които бяха галили тялото й, докосвайки всяка извивка. Пръсти, които бяха прониквали…

— Хляб?

Кит подскочи. Той й подаваше парче хляб, което не бе изял.

— Не, не, благодаря — бореше се да запази самообладание. — Мис Доли беше много разстроена днес. Сега, след като не се нуждая вече от компаньонка, се страхува, че ще я отпратиш — тя го гледаше упорито. — Казах й, че няма да направиш нищо подобно. И, че може да остане тук толкова дълго, колкото поиска.

Очакваше той да протестира, но Кейн само сви рамене.

— Предполагам, че мис Доли сега е част от семейството, независимо дали го искаме, или не. Вероятно е за добро. Тъй като никой от нас двамата не дава пукната пара за условностите, тя ще създава атмосфера на почтеност в дома ни.

Кит скочи като ужилена.

— Престани да бъдеш толкова разумен!

— Добре. Събличай се!

— Не, аз…

— Мислиш си, че банята и храната са всичко, което искам от теб, така ли?

— Ако очакваш повече, ще се наложи да ме вземеш със сила!

— Нима? — Кейн се облегна лениво в креслото и я огледа похотливо. — Развържи тези дантели! Искам да гледам как се събличаш!

Кит бе потресена от чувството на възбуда, което я заля. Сега бе принудена да се бори със себе си.

— Отивам да си лягам. Сама!

Кейн я проследи докато напускаше стаята и видя вътрешната й борба. Сега, когато бе познала страстта, тя го искаше толкова силно, колкото той нея, но по-скоро би умряла, отколкото да си признае.

Кит бе толкова дяволски красива, че го болеше само като я гледаше. Това ли бе слабостта, която баща му бе усещал към майка му?

Мисълта го вледени. Тази вечер имаше намерение да ядоса Кит, докато тя не се вбеси и изгуби остатъка от самообладанието си. Би трябвало да знае, че тя е достоен противник и не би изгубила лесно играта.

Но не само стремежа да я накара да излезе извън себе си, му беше дал повод да се държи толкова безцеремонно. Искаше да й нанесе унизителни душевни рани, които да й покажат колко малко го е грижа за нея.

Все още желаеше да правят любов. Но не с нежност и ласки. Не бе толкова глупав.

Стана и премина през малката дневна, за да влезе в спалнята й. Естествено, бе заключила междинната врата. Не бе очаквал друго от нея. С малко търпение от негова страна, той би успял да стопи съпротивата й. Но не искаше да бъде търпелив. С един ритник отвори вратата.

Тя бе все още по бельо, макар да бе развързала панделките на долната си риза. Косите й — черна коприна, покриваха изваяните й като от слонова кост рамене.

Като го видя, ноздрите й се разшириха от гняв.

— Махай се! Не се чувствам добре!

— Скоро ще се почувстваш по-добре! — взе я на ръце и я понесе към леглото, където й беше мястото.

— Няма да го направя!

Той я хвърли върху кревата, сред купчина фусти и затрепери от ярост.

— Ще правиш това, което ти кажа!

— Ще ти лъскам ботушите, дяволите да те вземат, и ще ти нося яденето! Но това е всичко!

Кейн заговори спокойно, въпреки страстите, които бушуваха в него.

— На кого се сърдиш повече? На мен — за това, че те принуждавам, или на себе си — за това, че тайно го искаш?

— Аз… аз не…

— Искаш го!

Той ловко я избави от дрехите й, после смъкна и своите. Гневът й се стопи с първите ласки.

— Защо трябва да става по този начин? — прошепна тя.

Кейн зарови лице в косите й.

— Защото не можем да му се съпротивляваме.