Това беше среща на телата, не на душите им. Всеки от тях намери удовлетворение, но това беше всичко. Точно така го искаше той.

И никога не бе чувствал по-голяма пустота в себе си.

Претърколи се по гръб и се вгледа в тавана. Пред очите му се занизаха сцени от нещастното му, изпълнено с насилие детство. Баща му беше загубил много повече от парите си, заради майка му. Бе загубил гордостта, честта си и в крайна сметка — собственото си достойнство. И Кит щеше постепенно да го обсеби, точно както бе направила Розмари с Натаниел Кейн.

Осъзнаването на това го зашемети. Страстта му към тази жена го правеше слаб.

Развълнувано си пое дълбоко въздух. Кит го желаеше, но не със същата страст, с която искаше „Райзън Глори“. И под желанието й, както и преди, бушуваше омразата й към него.

Точно тогава той взе решение, какво да прави, макар че то го прободе като с нож. Отчаяно затърси друг начин, но нямаше такъв. Нямаше да позволи на жена си да му вземе всичко, както се бе случило с баща му. А това означаваше повече да не се докосва до нея. Нито утре. Нито следващата седмица. Нито следващия месец. Докато не унищожеше влиянието, което тя имаше върху него.

А това можеше да продължи вечно.



Седмиците се сменяха една след друга и живота им постепенно навлезе в рамките на учтиво, равнодушно съжителство. Заприличаха на добри съседи, които вежливо си кимат през оградата, но рядко се спират да си поприказват. Кейн нае още работници и за малко повече от месец, щетите от пожара в предачницата бяха възстановени. Беше време да се монтират машините.

Както се сменяха един след друг летните дни, така отношението на Кит към съпруга й премина от гняв към объркване. Не беше я докосвал от неделя вечерта, след завръщането му от Чарлстън. И въпреки че играеше ролята на послушна съпруга, като му поднасяше яденето и се грижеше за банята му, той се отнасяше с нея просто учтиво. И повече не я заведе в леглото си.

Кит бродеше из гората в мъжки дрехи и с кални ботуши, с карабината на Спенсър в едната си ръка и торба от зебло, натъпкана с убитите пъдпъдъци и зайци в другата. Кейн държеше тя да си е в къщи, когато се прибира у дома, но не го беше грижа, как прекарваше останалото време, нито че не спазваше правилата на елементарното женско поведение.

Но дори и в гората, тя не намери покой. Бе твърде неспокойна и прекалено объркана.

В един подобен ден пристигна писмо от Елзбет.

„Моя скъпа, скъпа Кит,

Когато получих писмото ти, в което ми разказваш за сватбата ти с майор Кейн, аз така се разкрещях, че бедната мама едва не припадна от страх, въобразявайки си, че с мен се е случило нещо. Ах, ти хитрушо, такава! И като си помисля само, как убедително се оплакваше от него! Това разбира се е най-романтичната любовна история, която някога съм чувала! И идеално решение за всичките ти проблеми! Сега имаш и двете — «Райзън Глори» и любящ съпруг!

Трябва да ми разкажеш дали предложението му беше толкова романтично, колкото си представям. В мислите си те виждам в красива рокля (тази, която носеше на бала на дебютантките) и майор Кейн застанал пред теб на коляно, сложил умолително ръце пред гърдите си — така, както винаги сме си мечтали с теб. О, мила моя, Кит (скъпа моя мисис Кейн), моля те потвърди, че всички мои фантазии са чистата истина!

Надявам се да се зарадваш и на новините ми, които както подозирам, няма да те изненадат. През октомври ще бъда булка, точно като теб! Вече съм ти писала, че прекарвам много време с дългогодишния приятел на брат ми — Едуард Матюс. Той е малко по-възрастен от мен и до скоро ме считаше за дете. Смея да твърдя, че той вече не мисли така!

Скъпа Кит, тежко понасям раздялата с теб! Как бих искала винаги да сме заедно и да си споделяме тайни за тези, които обичаме — твоят Байрън и моят любим Едуард.

Сега, след като си вече омъжена жена, мога да ти задам въпроси, които не смея да задам на моята скъпа майка.

Нима Евиният грях е действително толкова ужасен, колкото намекна мисис Темпълтън. Започвам да подозирам, че не ни е казала цялата истина. Не мога да си представя между мен и любимия ми Едуард да съществува нещо отблъскващо. О, скъпа, не би трябвало да пиша за това, дори и на теб, но в последно време тази мисъл не ми излиза от главата! Привършвам, докато не ми е дошло на ум да те питам още нещо неприлично. Много ми липсваш!

Твоя вярна, вярна приятелка, Елзбет“

Цяла седмица писмото на Елзбет обвинително я гледаше от бюрото й. Десетина пъти сяда да й отговори, но после безпомощно захвърляше писалката. Най-накрая реши, че не може да отлага повече. Резултатът бе крайно незадоволителен, но нищо по-добро не можеше да се получи, колкото и да се стараеше.

„Скъпа Елзбет!

Много се зарадвах на писмото ти. Щастлива съм за теб! Твоят Едуард изглежда идеално ти подхожда за съпруг! Със сигурност знам, че ти ще бъдеш най-красивата булка в Ню Йорк! Само да можех да те видя в този ден!

Удивително, колко точно си си представяла сцената с предложението за брак на Байрън! Всичко беше така — Байрън действително бе на колене! Точно до най-малките детайли — и роклята беше същата!

Извинявай за краткото писмо, но днес имам да свърша още поне сто неща!

С цялата ми любов, Кит

P.S. Не се притеснявай за Евиния грях. Мисис Темпълтън ни е излъгала.“

Беше края на август, когато най-накрая Кит се принуди да посети предачницата, и то, само защото знаеше, че Кейн не е там. Памукът бе узрял и Кейн заедно с Магнус бяха на полето от сутрин до здрач. Бе оставил Джим Чайлдс да следи за работата по становете.

Въпреки че Кит не се беше приближавала до сградата от ужасната нощ на пожара, мисълта за предачницата не й излизаше от главата. Тя беше заплаха за нея. Предполагаше, че Кейн няма да се задоволи с мащабите на сегашната фабрика, и разширението щеше да е за сметка на земята в плантацията. В същото време изпитваше някакво болезнено любопитство. Тя беше южнячка и разбираше от памук. Възможно ли бе предачницата да извърши такова чудо, каквото бе почистването на памука? Или щеше да бъде проклятие?

Като всяко друго дете от юга, знаеше историята толкова добре, както познаваше линиите на собствената си длан. За нея нямаше граници, нито зависеше от религията или убежденията, нито от цвета на кожата. Предаваха я от уста на уста — бедни и богати, свободни и роби. Историята за това, как Юга бил спасен, само за десет дни…

Докато вървеше към предачницата тя си я припомни.

Било края на осемнадесети век, когато дяволските семена били основен проблем за Юга. О, можело да се каже, толкова много за преимуществата на памука от остров Си Айланд с неговите дълги лъскави влакна, от които семената изкачали лесно, като костилка от узряла череша! Но ако ги нямало крайбрежните песъчливи почви и си-айленския памук нямало да го има, защото той растял само върху тях.

Съществувал тютюнът, но той изсмуквал жизнените сокове на земята. След няколко години върху тази почва не растяло нищо друго.

Ориз? Индиго? Царевица? Да, те давали добра реколта, но не можели да направят човека богат. Не правели страната богата. А именно това било необходимо на Юга. Свежи пари, от богата реколта. И култура, която да накара целия свят да чука на вратата му.

Именно това били тези дяволски семена. Грубо влакнестия памук можел да расте навсякъде. Той бил непретенциозен. Не се нуждаел от песъчлива почва и морски въздух. Зелените семена на памука пониквали бързо, като плевели. И разходите по отглеждането му били малки, защото дяволските семена се захващали в почвата със здрави корени и се залепвали за нея, сякаш дяволът ги е посял там. И човек трябвало да е много глупав, за да се опита да ги извади.

Бил необходим десетчасов труд, за да се отдели един фунт памучно влакно от три фунта от тези дяволски семена. Три фунта семена, за един фунт памучно влакно! Десет часа работа! Дяволът в ада, здраво се бил подиграл с южняците!

Тогава от къде щели дойдат парите от реколтата? Къде беше културата, която да спаси Юга?

Плантаторите спрели да купуват роби, а на тези, които вече притежавали, обещали свобода. Твърде много гърла за изхранване. И никакви пари от реколтата. Само дяволските семена.

И тогава дошъл един учител от Савана. Мъжът от Масачузетс бил с ум, който работел по-различно, отколкото при другите хора. Той мечтаел за машини. Именно на него разказали за дяволските семена и късите твърди влакна. Той отишъл под навеса, където почиствали памука, за да се убеди с очите си, колко тежка е работата по изваждане на семената.

Три фунта семена, за един фунт памучно влакно! Десет часа!

Учителят се захванал за работа. Били му необходими десет дни. Десет дни, за да спаси Юга. Когато привършил, пред него стояла дървена кутия, в която се въртели ролки с телени куки. Отпред имало метална плоча с прорези, а отстрани — манивела, която се въртяла като с магия. Зъбци подхващали памука и го прекарвали през ролките. Дяволските семена падали в кутията. Един човек. За един ден. Десет фунта чисто памучно влакно.

Чудото станало. Свежи пари от богата реколта.

Югът станал кралица, а на трона се качил кралят Памук. Плантаторите започнали да купуват все повече роби. Стотици хиляди акра земя били засадени с грубо влакнестия памук, а за работата на полето били необходими яки гърбини. Обещанията за свобода на робите били забравени. Ели Уитни — учителят от Масачузетс им дал памукопочистващите машини. Чудото било сторено.

И проклятието било налице.



Кит завърза Съблазън за стълба и се отправи към тухленото здание, размишлявайки, как почистването на памука бе спасило и унищожило Юга едновременно. Без почистването на памука, робството би изчезнало, защото бе икономически неизгодно. Тогава не би имало и война.

Щеше ли тази предачница да има същия катастрофален ефект?

Кейн не бе единствения, който разбираше какво означават за Юга собствени предачни фабрики. Отпадаше необходимостта от транспорт на суров памук на северозапад или в Англия. Скоро примерът на Кейн щеше да бъде последван от много хора. Тогава Югът щеше да контролира целия процес, започвайки от засаждане, отглеждане, събиране и почистване, до предене и тъкане на готовите влакна. Фабриките щяха да върнат просперитета на Юга, който войната му бе отнела. Подобни процеси щяха донесат със себе си промени, особено в такива плантации, като „Райзън Глори“.

Джим Чейс я разведе и й показа цялата предачница. И макар да беше любопитен, защо жената на работодателя му внезапно се бе появила отново след два месеца отсъствие, той с нищо не го показа. Доколкото бе известно на Кит, Кейн не бе казал никому, че тя е подпалила сградата. Само Магнус и Софрония изглежда се досещаха.

Когато си тръгна, тя осъзна, че част от нея с нетърпение очаква да види работата на огромните машини. Предачницата щеше да влезе в действие през октомври.

Връщайки се обратно, видя Кейн да стои до фургон пълен с памук. Беше гол до кръста, а гърдите му блестяха от пот. Докато го наблюдаваше, той грабна чувал с памук от раменете на един работник и го изпразни във фургона. После свали шапката и изтри челото си с ръка.

Стегнатите му, мощни мускули се движеха под кожата му, като вода развълнувана от вятъра. Той винаги бе изглеждал силен и строен, а непосилната работа в плантацията и в предачницата го бе закалила още повече. Всеки мускул и всяка вена релефно изпъкваха по раменете и торса му. Внезапно Кит почувства дълбоко в себе си някаква слабост, сякаш над нея бе надвиснал ураган. Тръсна глава, за да пропъди гледката.

Когато се прибра у дома се отдаде на ожесточено готвене, независимо, че времето в тези последни дни на август беше горещо и в кухнята тегнеше задух. До края на деня бе приготвила яхния от костенурка, царевични питки и желирана торта, но все още не бе успяла да прогони безпокойството си. Затова реши да поплува в езерото, преди вечеря. Докато оседлаваше Съблазън си спомни, че Кейн работеше на полето, през което трябваше да мине. Той веднага щеше да разбере накъде отива. Вместо да я разстрои, мисълта я развълнува. Пришпори Съблазън и пое по пътя.

Кейн веднага я видя. Дори вдигна ръка за лек, насмешлив поздрав. Но не дойде при езерото. Тя дълго плува в прохладните води, гола и самотна.

На другата сутрин, Кит разбра, че месечния й цикъл е дошъл. До следобеда облекчението, че не е бременна, бе заменено от остри режещи болки. Толкова зле досега не се бе чувствала.

Отначало се опита да облекчи болката с ходене, но скоро се предаде. Съблече роклята и фустите, и легна. Софрония й даде от нейните лекарства, а мис Доли й почете от „Тайната на щастливия живот на християнина“, но болките не преминаха. Накрая им нареди да напуснат спалнята й, за да може да страда на спокойствие.

Но не остана дълго сама. Преди вечеря, вратата се отвори и в стаята нахълта Кейн. Не беше успял дори да се преоблече.