Кит кимна вдървено.

Изпълнила целта на посещението си, Вероника взе ръкавиците и плетената си чантичка и се изправи.

— Още едно предупреждение, мила моя: учете се бързо, защото нямате много време. Отпуснах ви достатъчно.

И без да се сбогува напусна стаята. Едва когато седна в каретата, си позволи да се усмихне. Френсис би се насладил на този следобед. Не й се удаваше често шанса да играе ролята на феята кръстница, но трябваше да й се признае, че я изигра великолепно.

Нагласи се удобно на меката кожена седалка, и замислено намръщи чело. Сега трябваше да реши, струваше ли си да приведе в действие заплахата или…



Най-накрая, на Кит й се удаде възможност да направи това, което така отдавна желаеше. Вечерята бе истинско мъчение, тъй като Кейн сякаш не бързаше да си ляга. Разказваше за предачницата, дори я попита за мнението й относно цените на памука тази година. И както винаги, когато станеше въпрос за памука, изслуша внимателно отговора й.

Ужасен човек! Той беше толкова болезнено красив, че тя не можеше да свали поглед от него. И защо трябваше да се държи толкова очарователно с мис Доли?

Кит се постара да се прибере в спалнята си, толкова скоро, колкото й бе възможно. Отначало дълго обикаля из стаята, докато възстанови самообладанието си. Най-накрая съблече дрехите си, облече избелял памучен халат, седна пред огледалото и започна да вади фибите от косата си. Тъкмо бе успяла да среше дългите черни къдрици, когато чу Кейн да се изкачва по стълбите на път за спалнята си.

В огледалото се отразяваше неестествено бледото й лице. Кит пощипна бузите си, след това смени обеците капки от лунен камък, с чифт мънички перли. Постави от жасминовия си парфюм в долчинките от двете страни на шията си.

Удовлетворена от направеното, съблече памучния халат и облече черна копринена нощница — сватбен подарък от Елзбет. Дрехата се плъзна като масло по голата й кожа. Нощницата бе елегантно проста, с малки, едва загатнати ръкави и дълбоко изрязано деколте, което откриваше гърдите й до връхчетата им. Материята обвиваше тялото й и се спускаше до долу на меки гънки, като при всяко движение, очертаваше формата на бедрата й. Отгоре облече пеньоар от ефирна черна дантела и с треперещи пръсти закопча единственото копче — до шията й.

Кожата й проблясваше под прозрачната тъкан, като бледа зимна луна. При ходене, пеньоарът, се разтваряше отпред, което явно Елзбет не бе взела предвид при покупката. Нощницата прилепваше като втора кожа и очертаваше гърдите, деликатната падинка на пъпа и съблазнителното малко хълмче под корема й.

Тя пресече малката дневна, босите й крака стъпваха безшумно по килима. Когато стигна до вратата на неговата спалня, почти бе изгубила кураж. Почука бързо, преди да се е отказала.

— Влез.

Кейн, облечен с риза с навити ръкави, седеше в креслото до прозореца. Пред него, на масата, имаше купчина документи. Той вдигна глава и като видя в какво е облечена, очите му потъмняха и добиха познатия опушено сив цвят.

Кит бавно тръгна към него — с високо вдигната глава и гордо изпънати рамене. Сърцето й биеше лудо.

— Какво искаш?

Очарователният мъж, който й бе правил компания на масата по време на вечеря беше изчезнал. Сега звучеше уморено, подозрително и враждебно. За пореден път тя се запита, защо той бе изгубил всякакъв интерес към нея. Защото не я намираше за привлекателна ли? Ако това бе вярно, то я очакваше ужасно унижение.

Кит можеше да измисли подходящо извинение: порязан пръст, който се нуждаеше от незабавно лечение, или молба да й даде някоя книга за четене… все едно, нямаше да й повярва.

Затова вдигна още по-високо брадичка и срещна погледа му.

— Искам да правя любов с теб.

Стана й неловко, когато устните му се извиха в лека подигравателна усмивка.

— Моята прелестна жена. Толкова откровена! — очите му поглъщаха тялото й, така ясно очертано под тънката коприна. — Позволи ми да бъда също толкова искрен. Защо?

Не по този начин си бе представяла нещата. Очакваше да я вземе на ръце и да я занесе в леглото.

— Ние… ние сме женени. Не трябва да спим отделно.

— Разбирам — той кимна към леглото. — Въпросът е в съблюдаване на приличието, така ли?

— Не съвсем.

— Тогава какво?

Между плешките й се стече капка пот.

— Просто искам — твърде късно осъзна, че не може да го направи. — Забрави! — обърна се и тръгна към вратата. — Забрави, че съм казала нещо. Беше глупава идея.

Тя посегна към дръжката на вратата, когато една ръка покри нейната.

— Толкова лесно ли се предаваш?

Кит си пожела, никога да не бе започвала. Не можеше дори да обвини Вероника Гембл за поведението си. Сама желаеше да се наслаждава на вкуса на устните му, да го докосва, да изпита отново тайната на сливането. Вероника просто я бе подтикнала.

Усети, че той не беше вече до нея. Огледа се и го видя облегнат на полицата на камината.

— Давай — подхвърли той, — чакам да започнеш.

— Да започна какво?

— Мъжът не може да прави любов по команда. Страхувам се, че ще ти се наложи да събудиш желанието ми.

Ако бе погледнала в очите му, щеше да види, че страстта бушува вече в него, но тя бе твърде заета да се бори с водовъртежа от чувства, който се надигаше в нея.

— Не знам, как да го направя.

Той подпря рамене на полицата на камината и лениво кръстоса глезени.

— Действай! Целият съм твой.

Не можеше да понесе повече подигравките му. Гърлото й се стегна. Почти побягна към вратата.

— Промених мнението си.

— Страхливка — каза й меко.

Тя се обърна навреме, за да види, как язвителната му усмивка полека избледнява и на нейно място се появява нещо съвсем друго, едновременно изкусително и дръзко.

— Предизвиквам те, Кит Уестън!

Диви, неукротими чувства бушуваха дълбоко в нея. „Следвай инстинктите си“ — така й бе казала Вероника. Но как да разбере, какво да направи?

Кейн повдигна вежди, мълчаливо признавайки нейното затруднено положение и прилива й на смелост, когато взе решение.

Кит бавно повдигна ръка и разкопча единственото копче на пеньоара. Каскада от черна дантела се плъзна надолу към пода.

Очите му се наслаждаваха на тялото й.

— Ти никога не се отказваш, нали? — хрипкаво прошепна той.

Кит леко се усмихна. Тръгна към него внезапно усетила да я залива вълна на неочаквана самоувереност. Бедрата й едва забележимо се поклащаха, при което тънкият плат на нощницата още по-ясно очерта съблазнителните им извивки. Спря пред Кейн и се взря в опушените дълбини на очите му. Без да сваля поглед протегна ръка и постави длан върху рамото му.

Мускулите под пръстите й веднага се напрегнаха и това й даде чувство на власт, каквато не бе изпитвала по-рано над него.

Повдигна се на пръсти и притисна устни към пулсиращата вена на врата му.

Той изстена тихо и зарови лице в косите й, като продължаваше да не я докосва. Тази необичайна пасивност я възбуди още повече. Тя разтвори устни и с езика си започна да гали мястото, където пулсът му туптеше все по-забързано.

Все по-гладна за него, Кит задърпа копчетата на ризата му. Когато успя да я отвори плъзна длан по голата му гръд. Зарови пръсти в къдравите косъмчета, след това положи устни върху твърдото плоско зърно, разкрило се пред погледа й.

Кейн задавено изстена. Обви я с ръце и я притегли към себе си. Но играта водеше тя, значи той трябваше да се съобразява с нейните правила. С мек, лукав смях, Кит се измъкна от прегръдката му и отиде в другия край на стаята. Отправи му предизвикателен поглед и облиза устни с върха на езика си. После преднамерено плъзна длани по тялото си — от гърдите, през кръста, до извивката на ханша си.

Ноздрите му хищно се разшириха. Тя чу, как дишането му се ускорява. Прокара отново ръце по тялото си, този път в обратна посока — от ханша, през талията, към гърдите.

Жената съблазнява мъжа, като следва своите инстинкти, без да се замисля, кое е прилично и кое — не.

Кит обхвана гърдите си с длани. Приглушено възклицание излезе от устните на Кейн — неразбираемо, но съдейки по тона, явно с чувство на възхищение.

Окончателно уверена в своята власт, Кит се премести в ъгъла, така че леглото остана между тях. Повдигна нощницата и се качи върху матрака. Поривисто завъртя глава и косите й се пръснаха по раменете. На лицето й изгря усмивка, която се предаваше още от Ева, единия ръкав се плъзна и падна от рамото й. Под воала от черни къдрици проблесна бяла гърда.

Кейн полагаше свръхчовешки усилия да остане на мястото си, и да не й се нахвърли, за да се слее с нейното примамващо тяло.

Беше се заклел пред себе си, да не позволи това да се случи отново, но вече нямаше сили да стои далеч от нея. Тя му принадлежеше!

Кит все още не бе приключила. Дръпна нощницата си до коленете и седна на пети. Прекара пръсти през спуснатите си коси. Къдриците ту откриваха, ту закриваха едната й гърда в примамлива еротична игра.

И последната тънка нишка самоконтрол у Кейн се скъса. Трябваше или да я докосне, или да умре. Пристъпи до края на леглото и протегна покритата си с белези ръка, за да прибере копринените къдрици зад рамото й, а погледът му се впи в идеално оформената гърда с твърдо розово зърно.

— Бързо се учиш — каза й с натежал от вълнение глас и посегна към нея.

Кит му се изплъзна и легна на възглавницата, като подпря главата си на лакът. Черната коприна на нощницата се разстла върху краката й.

— Имаш прекалено много дрехи на себе си — прошепна тя.

Устните му се извиха в усмивка. С няколко ловки движения съблече ризата и я захвърли на страна. Кит мълчаливо го наблюдаваше. Сърцето й препускаше в безумен ритъм. След по-малко от минута, той застана пред нея напълно гол.

— Сега, кой има прекалено много дрехи на себе си? — попита я задавено.

Кейн коленичи върху леглото и постави голямата си длан върху коляното й, там, където свършваше подгъва на нощницата. Кит усети, че черната дреха го възбужда, и не се учуди, че не я съблече. Вместо това, той плъзна ръката си под коприната, по вътрешната страна на бедрото й, докато стигна там, където желаеше. Докосна я леко веднъж, след това отново, после засили натиска, докато накрая пръста му влезе във влажната й сърцевина.

Този път, Кит беше тази, която изстена. Тя изви тялото си в дъга и черната коприна падна от рамото, като оголи и другата й гърда. Кейн наклони глава и облиза най-напред едното, после другото зърно. Двойната ласка — върху гърдите й и в нейната женственост, беше повече, отколкото младата жена можеше да понесе. Със стон, който излезе от дълбините на душата й, тя се разпадна под неговото докосване.

Мина секунда, а може би — часове, преди тя да дойде отново на себе си. Кейн се опъна до нея, наблюдавайки напрегнато лицето й. Когато Кит отвори очи, той я целуна по устните.

— Огън и мед… — прошепна Кейн.

Тя го погледна въпросително, но той само се усмихна и отново я целуна страстно. Кит му отвърна със същата жар. Устата му се спусна към гърдите й, вдигна нощницата високо над кръста й и нежно я целуна по корема.

Тя усети, че нещо ще се случи още преди да почувства ласката на устните му върху вътрешната страна на бедрото си. Отначало помисли, че се е объркала. Мисълта бе твърде шокираща. Със сигурност грешеше. Не може да бъде… той нямаше да посмее.

Но той го направи. И тя беше уверена, че ще умре от насладата, която й даде.

След като всичко свърши, Кит почувства, че никога повече няма да бъде същата. Кейн я придърпа до себе си, погали косата й и се заигра с къдриците, давайки й време да се възстанови. Когато загуби търпение се притисна към нея с цялото си тяло.

Кит заби пръсти в гърдите му и го избута.

Сега вече въпросът блестеше в неговите очи. Но той покорно се отпусна на възглавницата, а тя застана на колене до него. Наблюдаваше я, как срамежливо скръсти ръце пред себе си, хвана края на нощницата и я издърпа през главата си.

Кейн успя само за миг да зърне голата й красота, преди Кит да легне върху него. Водопад от тъмни коси се разпиля върху гърдите му, когато тя стисна лицето му с малките си, силни ръце.

Кит жадно впи устни в неговите. Смело използва езика си да граби и насилва, за да получи удоволствие за себе си и сетне да го върне в изобилие. След това загали с устни белезите и напрегнатите мускули, твърдата му мъжественост, докато между тях не избухна отново пламъка на страстта.

Те се сляха… заедно се възвисиха… след това се разтопиха в блаженство.

Цяла нощ се прегръщаха, правеха любов, когато се събудеха, а после задрямваха с все още слети тела.

И разговаряха. Говореха за удоволствието, което си доставяха телата им, но нито веднъж не споменаха, това, което ги бе разделило. Дори и преплетени в екстаз, те мълчаливо поставяха невидими граници, преминаването на които беше смъртоносно.