Гневните гласове започнаха да привличат вниманието и на другите гости и колкото повече се разгаряше спора, толкова повече хора напускаха танците и се присъединяваха към спорещите.

Тогава Бонет забеляза Пърсел, който стоеше до годеницата си и нейните родителите.

— Брандън, кажете им! Виждал ли сте някога някой да стреля по-добре от нашите момчета в сиво? Елате тук! Обяснете на сините шкембета едно друго!

Пърсел пристъпи неохотно напред. Кейн се намръщи, когато видя, че Кит приближава към тях, вместо да остане в далечния ъгъл на залата при другите жени. Какво трябваше да очаква още от нея?

Гласът на Бонет достигна до музикантите, и те оставиха своите инструменти, за да се насладят на кавгата.

— Ние нямахме числено превъзходство — заяви Бонет, — но, вие янки, не можахте да ни победите в нито едно сражение!

Един от северняците пристъпи напред.

— Изглежда имате къса памет, Бонет! Кой подви опашка при Гетисбърг?

— Нищо подобно! — възкликна възрастен мъж, застанал до Бонет. — Вие просто имахте късмет! Дори дванадесетгодишните момчета стрелят по-добре от всички ваши офицери взети заедно!

— По дяволите, дори жените ни стрелят по-добре от техните офицери!

В отговор на тази шега се чу силен смях. Авторът й бе поздравен и сърдечно потупан по гърба за остроумието си. От всички присъстващи южняци, само Брандън не взе участие в шегите. Той мрачно местеше поглед от Кит към Кейн. Несправедливостта на техния брак терзаеше душата му. Отначало бе почувствал облекчение, че няма да се ожени за жена, която не се държи като истинска дама, макар това да означаваше загубата на „Райзън Глори“. Но минаха седмици и месеци, полята на плантацията се отрупаха с белите семенници на узрелия памук и препълнените фургони тръгнаха към предачницата. И въпреки че се сгоди за Елеонора, която щеше да му донесе цяла банка, той не можа да забрави чифт лукави, виолетови очи. А тази вечер дори бе имала дързостта да му се подиграе…

Целият му живот бе минал напразно. Той бе Пърсел и нямаше нищо, а те имаха всичко — презреният янки и жената, която не знаеше своето място. Импулсивно излезе напред.

— Мисля, че по отношение на нашите жени, вие сте прави! Защото съм виждал със собствените си очи, как мисис Кейн свали с един изстрел борова шишарка от седемдесет и пет ярда, при това тогава тя беше на не повече от десет-единадесет години. От тогава я смятат за най-добрия стрелец в цялата околия.

Информацията на Пърсел бе посрещната с одобрителни възклицания, и Кит отново се оказа обект на възхитени мъжки погледи. Но Пърсел не бе приключил. Не беше лесно за един джентълмен да изравни резултата с една лейди и при това да остане истински джентълмен, но той имаше намерение да направи точно това. И в същото време, да си разчисти сметките със съпруга й. Честта на Кейн не би позволила това, което Брандън мислеше да предложи, а ако откажеше — щяха да го вземат за страхливец.

Брандън замислено попипа ревера на фрака си.

— Чувал съм, че майор Кейн стреля много добре. Предполагам, че всички сме слушали повече от достатъчно за героя от Мисионари Ридж. Но ако бях хазартен тип, щях да заложа парите си на мисис Кейн. Бих дал всичко, за да изпратя Уил да вземе пистолетите, да поставим бутилки на градинската ограда на мисис Гембл и да видим ще може ли офицера янки да победи южнячката, дори тя да му е жена. Разбира се, сигурен съм, че мистър Кейн няма да позволи на съпругата си да вземе участие в състезанието, особено след като знае, че има голяма вероятност да загуби.

Южняците силно се изсмяха. Пърсел бе поставил янкито на място! Въпреки че никой от тях не вярваше сериозно, че една жена, дори тя да бе южнячка, може да победи един мъж, всички искаха да станат свидетели на увлекателното зрелище. Но дори и янкито да победеше, нямаше да има нищо позорно за Юга, защото противник му беше само една жена!

Дамите, събрали се в близост до групата мъже, бяха дълбоко шокирани от предложението на Брандън. Какво си позволяваше той? Нито една лейди не би допуснала подобен публичен спектакъл, дори и в Чарлстън. Ако мисис Кейн се съгласеше с това предложение, тя щеше да бъде социално отхвърлена.

Те изгледаха свирепо съпрузите си, които поощряваха състезанието и се заклеха в себе си, да не им дадат да пият нито капка алкохол повече.

Северняците призоваваха Кейн да приеме предизвикателството.

— Хайде, майоре! Не ни разочаровайте!

— Не може да отстъпите сега!

Кит почувства върху себе си погледа на Кейн. Той я изгори като огън.

— Не мога да позволя жена ми да участва в публично състезание по стрелба — каза го толкова студено, сякаш му бе безразлично. По същия начин би говорил за кобилата си. Като че ли Кит бе част от неговата собственост.

А Кейн през целия си живот се бе разделял със собствеността си, преди да се привърже истински към нея.

Изведнъж я обхвана някакво безумие и тя излезе пред тълпата, предизвиквайки около себе си пожар с блестящите мъниста.

— Бих те оспорила, Байрън. Тук е Южна Каролина, а не Ню Йорк. Дори съпругът ми не може да се намесва, когато става въпрос за чест. Донесете пистолетите, мистър Бонет. Джентълмени, ще се състезавам с мъжа ми — и тя го погледна предизвикателно. — Ако той откаже, ще се изправя срещу всеки янки, който желае да премери сили с мен.

Възмутените възклицания на жените заглушиха триумфалния рев на мъжете. Само Брандън не се присъедини и този път към веселието. Целта му бе да злепостави двойката, а не да я съсипе. В края на краищата все още бе джентълмен.

— Кит… майор Кейн… мисля, че малко прибързах. Със сигурност не можете…

— Оставете, Пърсел! — изръмжа Кейн.

Сега и неговото настроение бе безразсъдно, като на съпругата му.

Беше се уморил да бъде миротворец, да губи битки, които жена му подклаждаше с упорство. Бе уморен от недоверието й, от смеха й, дори от израза на загриженост, който твърде често виждаше в очите й, когато се прибираше изтощен след дългия ден в предачницата. И преди всичко бе уморен от себе си, че така дяволски много се нуждаеше от нея.

— Нареждайте бутилките! — каза той грубо. — И донесете в градината, колкото може повече лампи!

Мъжете със смях тръгнаха да изпълняват нареждането му. Южняци и северняци изведнъж се сближиха и започнаха да обсъждат условията на залога. Жените запърхаха от вълнение, че ще станат свидетели на такъв скандал. В същото време се стараеха да стоят по-далеч от Кит, затова тихичко отстъпваха назад, оставяйки двамата съпрузи сами.

— Ще си получиш състезанието — каза й хладно той — точно, както си получила всичко останало, което си поискала до сега.

Кога бе получавала всичко, което е искала?

— Да не би да се страхуваш, че ще те победя? — едва успя да го попита тя.

Кейн сви рамене.

— Мисля, че е напълно възможно. Аз стрелям добре, но ти си по-добра от мен. Знам го още от нощта, когато се опита да ме убиеш. Тогава беше осемнадесетгодишна.

— Ти знаеше много добре, как ще реагирам, като ми забраниш да стрелям, нали?

— Може би. А може и да съм решил, че шансовете ми за победа са по-големи след всичкото шампанско, което изпи тази вечер.

— Не бих разчитала твърде много на това — предупреди го тя, въпреки че дълбоко в себе си осъзнаваше, че бе пила прекалено много.

Към тях се спусна Вероника, захвърлила обичайно подигравателната си усмивка.

— Защо го правите? Ако бяхме във Виена щеше да бъде различно, но ние сме в Чарлстън. Кит, знаете, че обществото ще ви отхвърли!

— Не ме интересува.

Вероника се обърна към Кейн.

— А вие… как може да участвате в това?

Той изобщо не й обърна внимание. В същото време в залата влезе Бонет с комплект револвери — Кит и Кейн бяха пометени от тълпата тръгнала към градината.

Глава 20

Въпреки безлунната нощ, в градината бе светло като ден. В железни триножници горяха факли. Всички керосинови лампи, които можеха да се намерят в къщата, бяха изнесени навън. Една дузина бутилки от шампанско бяха наредени по тухлената ограда. Вероника забеляза, че само половината от тях са празни и бързо даде нареждане на иконома си да замени пълните с други. Макар да ставаше въпрос за чест, тя нямаше да позволи да се прахосва скъпото шампанско.

Южняците дружно изстенаха, когато видяха оръжието донесено от Бонет. Револверите, версия на Колт, използвани за въоръжение на Конфедеративната армия, бяха прости и надеждни, с дръжки от орехово дърво и корпус от месинг, а не със скъпа стоманена рамка, като на северняците. Но въпреки това бяха тежки и предназначени за близък бой. Това не беше оръжие за жена.

За Кит тежестта нямаше значение и тя взе револвера от по-близката до нея кутия. Постави шестте гилзи в барабана, като всеки път старателно издърпваше петлето, за да ги натисне на мястото им. След това постави медните капсули от другия край на барабана. Пръстите й бяха по-тънки от тези на Кейн и затова се справи първа.

В това време мъжете отмериха двадесет и пет крачки и очертаха линията. Всеки от съперниците имаше право на шест изстрела. Дамите бяха с предимство.

Кит застана до чертата. При нормални обстоятелства, бутилките не би трябвало да бъдат предизвикателство за нея, но сега главата й бе замаяна от изпитите в повече чаши.

Тя застана странично към мишените и се прицели. Докато наблюдаваше целите през мерника се застави да забрави всичко друго, освен стрелбата. Натисна спусъка и първата от бутилките се пръсна.

Чуха се изненадани мъжки възклицания.

Прицели се в следващата бутилка. Успехът й я направи небрежна, а и не взе под внимание изпитите чаши. Стреля твърде прибързано и пропусна втората цел.

Кейн наблюдаваше отстрани как тя свали следващите бутилки. Гневът му отстъпи място на възхищение. Пет от шест, а дори не беше трезва. По дяволите, беше страхотна жена! Имаше нещо примитивно и прекрасно в начина, по който стоеше на фона на горящите факли — тънък силует обгърнат от златисто сияние, с тежък револвер в ръка, странно контрастиращ с крехката й прелест. Само ако се поддаваше малко повече на управление. Само ако…

Кит свали револвера и се обърна към него повдигайки тъмните си вежди в триумф. Тя изглеждаше толкова доволна от себе си, че той не можа да сдържи усмивката си.

— Много добре, мисис Кейн, макар да мисля, че остави една!

— Съвършено вярно, мистър Кейн — отвърна му вежливо. — Гледай да не оставиш повече от една!

Той наведе глава и се обърна към оградата.

В градината се възцари неловка тишина. Едва сега мъжете осъзнаха това, което Кейн знаеше от самото начало — никой от двамата съперници нямаше намерение да се шегува.

Кейн вдигна револвера. Почувства познатото усещане, когато оръжието прилегна гладко в дланта му. Първата бутилка се пръсна, след нея — втората… Изстрел след изстрел. Когато най-накрая отпусна ръка, всичките шест бутилки бяха свалени.

Кит не можа да се овладее. Усмихна се доволна. Той бе прекрасен стрелец, с добро око и стабилна ръка.

Гърлото й се стегна от непознато до сега чувство на гордост. Гледайки този строго облечен в черно и бяло красавец, в русите коси на който играеха отблясъците на огъня от факлите, тя забрави за бременността, гнева и кавгите, забрави за всичко, освен непонятните чувства, които изпитваше към този труден и прекрасен човек.

Той се обърна към нея скланяйки глава.

— Великолепна стрелба, скъпи мой — каза му тя тихо и видя как очите му се разшириха от изумление. Но бе твърде късно да върне думите си назад. Нежността бе предназначена изключително за спалнята. Любовните думи, които изразяваха страстта им не се употребяваха по друго време и на друго място, но въпреки това ги бе произнесла. Почувства се гола и беззащитна. За да скрие емоциите си, вдигна гордо брадичка и се обърна към зрителите.

— Тъй като съпругът ми е джентълмен, съм сигурна, че ще ми даде втори шанс. Някой ще донесе ли тесте карти и да извади асо пика?

— Кит… — предупредително се обади Кейн.

Тя се обърна и побърза да скрие уязвимостта си зад дръзка усмивка.

— Ще продължим ли състезанието? Да или не?

Не забелязваха тълпата любопитни около себе си, сякаш бяха сами. Зрителите не разбираха, но Кейн и Кит много добре знаеха, че целта на двубоя е съвсем друг. Войната, която бушуваше от дълго време между тях бе намерила ново бойно поле.

— Да, продължаваме.

Докато прикрепяха картата към оградата, всички сконфузено мълчаха.

— По три изстрела? — попита Кит докато презареждаше оръжието.

Кейн кимна мрачно.

Кит се прицели и видя малката черна пика в центъра на картата. Ръката й затрепери и тя отпусна револвера докато се успокои. После се прицели отново и стреля. Куршумът удари горния десен ъгъл на картата. Това бе отличен изстрел и мъжете оживено зашепнаха. Разшумяха се и жените, събрали се да наблюдават ставащото. Някои от тях дори тайно се възгордяха виждайки как една тяхна представителка не отстъпва на силния пол в този чисто мъжки спорт.