Той изглеждаше по-възрастен, отколкото си го спомняше. Лицето му бе изпито с дълбоки бръчки около очите и устата. Косата му беше пораснала и падаше над яката на ризата. Приличаше на бандит. Нима така бе изглеждал по време на войната? Наблюдателен и предпазлив, вечно под напрежение, опънат като струна, която всеки момент ще се скъса?

Лицето му мъчително се изкриви, когато я видя, след това се затвори, като заключена врата.

Жената се нахвърли върху нея.

— Коя по дяволите си ти и какво си мислиш, че търсиш тук? Ако търсиш работа си закарай задника долу и чакай докато дойдем!

Кит се зарадва на яростта, която започна да я обхваща. С едната ръка вдигна воала върху шапката си, а с другата бутна вратата зад гърба си.

— Ти си тази, която трябва да се изнесе долу. Имам лична работа с мистър Кейн.

Руби присви очи.

— Знам ги такива, като теб! Благородна дамичка, която идва на Запад и си въобразява, че целият свят й е длъжен! Е, това е моя дом и някаква си превзета лейди не може да ми казва какво да правя! Може да си вириш носа във Вирджиния или Кентъки, или откъдето си, но не и в „Жълтата роза“!

— Махай се от тук! — заповяда й Кит с тих глас.

Руби затегна колана на халата си и тръгна заплашително към нея.

— Ще ти направя една услуга сестро, и ще те науча, че нещата в Тексас стоят по съвсем различен начин!

От другия край на стаята, Кейн се обади тихо.

— Най-добрия съвет, който мога да ти дам, Руби — е да не се захващаш с нея!

Руби изсумтя презрително, направи още една крачка и се оказа с пистолет опрян в челото.

— Изчезвай! — каза й тихо Кит. — И затвори вратата след себе си!

Руби зяпна изненадано, след това се обърна и погледна Кейн.

Той сви рамене.

— Излез.

С последен, преценяващ поглед към дамата с револвера, Руби напусна стаята и затръшна вратата след себе си.

Кит остана насаме със съпруга си. Всички предварително репетирани думи от речта й, изведнъж бяха забравени. Тя разбра, че все още държи оръжието в ръка и то е насочено към Кейн. Бързо го набута обратно в дамската си чантичка.

— Не беше зареден.

— Благодаря на Бога и за малките милости!

Кит си бе представяла стотици пъти тяхната среща, но никога не бе мислила, че ще види този непознат с леден поглед в обятията на друга жена.

— Какво правиш тук? — попита я най-накрая той.

— Търся те.

— Разбирам. Е, намери ме. Какво искаш?

Ако се беше раздвижил, тя може би щеше да намери думите, които й бяха необходими, но той стоеше сковано на едно място и я гледаше, сякаш самото й присъствие го дразнеше.

Изведнъж й дойде твърде много — изтощителното пътуване, ужасната несигурност, и сега това, че го завари с друга жена.

Кит бръкна в чантичката си и извади дебел плик.

— Исках да ти донеса това — тя го сложи на масата до вратата, обърна се и побягна от стаята.

Коридорът и стълбището й се видяха безкрайни. На няколко пъти се препъва и едва не падна, но по чудо се задържа на крака. Мъжете в салона протегнаха шии, за да я видят по-добре. Руби стоеше в подножието на стълбите, все още загърната в червения си халат. Кит мина покрай нея и се запъти към летящата врата. Почти се беше добрала до изхода, когато две големи ръце я хванаха за раменете и я обърнаха. Краката й се отлепиха от земята, когато Кейн я взе в прегръдките си. Притисна я към гърдите си и я понесе обратно през салона. Прескачайки през две стъпала, той изкачи стълбата, мина през коридора и стигна до стаята си. Ритна с крак вратата да я отвори и после я затвори след себе си по същия начин.

В началото изглежда не знаеше какво да прави с нея, после се огледа и идвайки на себе си я остави на леглото. За момент я загледа с неразгадаемо изражение на лицето. След това отиде до масичката и взе оставения там плик.

Кит тихо лежеше и го наблюдаваше как чете съдържанието му. Кейн прегледа набързо страниците, след това се върна от началото и започна да ги чете внимателно. Накрая се загледа в нея и поклати глава.

— Не мога да повярвам, че си направила това! Защо, Кит?

— Така трябваше.

Той я погледна подозрително.

— Принудиха ли те?

— Никой не би могъл да ме принуди да го сторя.

— Тогава, защо?

Тя седна на края на леглото.

— Нищо друго не можах да измисля. Единственият начин…

— Какво имаш предвид? Единственият начин да се направи какво?

Когато тя не му отговори, той захвърли документите и пристъпи към нея.

— Кит! Защо продаде „Райзън Глори“?

Тя се втренчи в ръцете си, твърде вцепенена, за да говори. Кейн прокара пръсти през косата си и промърмори повече на себе си, отколкото на нея:

— Не мога да повярвам, че си продала плантацията. Тя означаваше всичко за теб! И при това по десет долара за акър. Та това е само една малка част от нейната стойност!

— Исках да се отърва от нея колкото се може по-бързо и намерих подходящия купувач. Парите са депозирани на твоята сметка, в банката в Чарлстън.

Кейн бе зашеметен.

— На моята сметка?

— Тя беше твоя плантация. Парите ти я възстановиха в предишния й блясък.

Кейн не каза нищо повече. Тишината нарастваше и стана до такава степен непоносима, че на Кит й идеше да закрещи от мъка и отчаяние.

— Ще харесаш човека, който я купи — най-накрая проговори тя.

— Защо, Кит? Кажи ми, защо?

Действително ли гласът му стана по-топъл или само така й се стори?

Кит си представи притиснатата до него Руби. Колко ли още други жени беше имал в леглото си, откакто я бе напуснал? Това беше края на всичките й мечти. Може би щеше да изглежда като глупачка, когато му обяснеше, но гордостта й вече нямаше значение. Между тях не трябваше да има повече лъжи — казани или прикрити — само истината…

Кит вдигна глава и се постара да преглътне бучката, заседнала на гърлото й. Той стоеше в сенчестата част на стаята и тя беше радостна, че няма да вижда лицето му докато говори.

— Когато ме напусна, — започна тя бавно, — мислех си, че животът ми е свършил. Чувствах в себе си толкова много гняв — първо към теб, после към самата себе си. Едва след като се разделихме, осъзнах колко много те обичам. Обичах те от дълго време, но се боях да си го призная. Предпочитах да скривам чувствата си зад глупави емоции, като гняв и ненавист. Исках веднага да дойда при теб, но това… беше непрактично. Освен това, прекалено често действам импулсивно. Този път трябваше да бъда абсолютно сигурна, че постъпвам правилно. Исках да направя така, че като ти кажа: „Обичам те“, ти да ми повярваш.

— Така че реши да продадеш „Райзън Глори“ — задави се той.

Очите на Кит се напълниха със сълзи.

— Това трябваше да бъде доказателство за моята любов. Исках да го размахам като знаме под носа ти — виж на какво съм способна заради теб! Но когато най-накрая продадох плантацията, разбрах, че е само едно парче земя. Тя не е мъжа, който може да ме прегръща, да разговаря с мен, с който мога да изживея дните си — гласът й предателски се пречупи и тя се изправи на крака, като се опита да скрие слабостта си. — Тогава направих нещо много глупаво. Когато правиш планове на ум, те винаги изглеждат много по-добре, отколкото в реалния живот.

— Какво си направила?

— Прехвърлих попечителския си фонд на Софрония.

От сенките на стаята се разнесе тихо учудено възклицание, но Кит не го чу. Думите й излизаха като кратки, накъсани залпове.

— Исках да се отърва от всичко, така че ти да се почувстваш отговорен за мен. Нещо като застраховка в случай, че ми кажеш, че не ме искаш. Тогава щях да вирна нос и да ти кажа, че няма значение дали ме искаш или не, защото си длъжен да се погрижиш за мен, тъй като няма къде да отида. Но аз не съм толкова безпомощна. И никога няма да остана с теб, ако ме приемеш само от чувство за дълг. Това ще бъде още по-ужасно, отколкото беше живота ми без теб.

— Нима беше толкова ужасно да живееш без мен?

Кит вдигна глава, чула безпогрешно нежността в гласа му.

Кейн излезе от сенките. Мъката от преживяните месеци беше изчезнала от лицето му. Сивите очи, които гледаха досега ледено, бяха преизпълнени с чувства.

— Да — прошепна тя.

Тогава той се оказа до нея, прегърна я и я притисна към себе си.

— Моята мила, сладка Кит! — простена той, заравяйки лице в косите й. — Боже мили, как тъгувах за теб! Колко много те желаех! Всичко, за което си мечтаех беше единствено да бъда с теб…

Тя беше отново в обятията му. Опита се да поеме дълбоко дъх, но той се превърна в ридание, когато пое познатия чист аромат на тялото му. Да го усеща отново до себе си, след толкова много месеци раздяла, беше повече, отколкото можеше да понесе. Кейн бе половинката й, която й липсваше от дълго време. И тя беше неговата липсваща част.

— Искам да те целувам, искам да правя любов с теб, много повече от колкото някога съм искал нещо друго — шепнеше й той.

— Тогава какво чакаш?

Той потресено се взря във вдигнатото й нагоре лице, не намирайки необходимите думи.

— Ще ми позволиш да те любя, след като току-що ме завари с друга жена?

Остра, режеща болка я ослепи за миг, но тя с усилие на волята успя да задуши съмнението.

— Предполагам, от части и аз имам вина за това. Но по-добре никога повече да не се повтаря!

— Няма, обещавам! — усмивката му беше мека и нежна. — Ти обичаш, така както правиш и всичко останало, нали? Без задръжки. За разлика от теб, на мен ми трябваше много повече време, за да разбера и осъзная всичко — той се отдръпна. — Колкото и да ми е трудно, сега ще те пусна от обятията си. Защото има някои неща, които трябва да ти кажа, а не мога да мисля свързано, когато те държа в прегръдките си — пусна я с мъчителна мудност и отстъпи на достатъчно разстояние, за да не се докосва до нея. — Много преди да те напусна, знаех, че те обичам, но аз не съм умен, колкото теб. Поставях условия и всякакви ограничения. Нямах смелостта да дойда и да ти призная своите чувства и да ти се обясня открито, така както направи ти. Вместо това, аз непрекъснато бягах, както правех през целия си живот, когато усещах, че се привързвам към някой или нещо. Е, уморих се да бягам, Кит. Нямам начин да ти го докажа. Не разполагам дори със знаме, което да развея под носа ти. Но аз те обичам и бях готов да се върна и да се боря за теб. Вече го бях решил. В интерес на истината, точно се готвех да кажа на Руби, че напускам, когато ти нахлу в стаята.

Въпреки признанието в любов, Кит се намръщи при споменаването на името на собственичката на игралния дом.

— Потуши огъня в очите си, Кит! Ще ти обясня всичко за Руби.

Но Кит не искаше да слуша нищо. Тя поклати глава и опита да се пребори с мисълта, че по време на тяхната раздяла, той й е изневерявал.

— Искам да ме чуеш — настоя той. — Никакви тайни повече, макар тази част от изповедта ми да е най-трудната — пое си дълбоко дъх. — Аз… не бях най-големия любовник на света, след като те напуснах. Не съм… изобщо не съм бил никакъв любовник. Дълго време стоях настрана от жените, и не съм помислял за това. После започнах работа в „Жълтата роза“ и Руби реши, че трябва да ме има. Това, което видя днес, беше само от нейна страна. Аз никога и с пръст не съм я докосвал.

Надеждата на Кит започна да нараства. Кейн мушна ръце в джобовете си и се отдръпна леко от нея. Нещо го тормозеше и не му даваше покой.

— Предполагам какво мислиш за Руби, но за мъжа е малко по-различно — особено след дълго време на въздържание и когато жената е толкова леснодостъпна. Тя не за първи път идва при мен в стаята ми, разголена по начина, който я видя днес, и без да се притеснява да ми показва какво желае. Но аз не чувствам нищо към тази жена!

Кейн млъкна и я погледна така, като че ли очакваше нещо от нея. Кит повдигна вежди неразбиращо. Вместо да се кълне във вярност, той говореше като човек, който признава изневярата си. Нима между тях действително бе имало нещо?

Изглежда доловил в погледа й объркване, Кейн каза по-рязко:

— Нима не разбираш, Кит? Тя ми се предлагаше по всякакъв начин, но аз не я искам!

Този път Кит разбра. Щастието избухна в нея, сякаш светът се роди отново.

— Ти се безпокоиш за своята мъжественост? О, мили мой!

Със звънък смях се хвърли в прегръдките му. Дръпна главата му надолу и се впи в устните му. Говореше, смееше се и го целуваше едновременно.

— О, мой скъпи, мили… мили мой, милият ми глупчо! Колко много те обичам!

От гърдите му се изтръгна задавен дрезгав вик и той я притисна в прегръдките си. Устните му оживяха и се затоплиха. Целувката им бе дълбока и сладка, пълна с любов — най-накрая изречена, и с болка — най-накрая споделена.

Но те бяха тъгували прекалено дълго един за друг и телата им не се задоволиха само с целувки. Кейн, който само преди минути се бе съмнявал в мъжествеността си, сега изгаряше от желание. Кит почувствала това, се устреми към него с цялото си същество, но преди окончателно да изгуби разсъдъка си, си спомни, че не му е казала всичко.