С последни сили се отдръпна и пое въздух.

— Аз не дойдох сама.

Той с труд отвори потъмнелите си от страст очи, и в първия момент не можа да разбере какво му говори.

— Не си сама?

— Не. Доведох… доведох със себе си и мис Доли.

— Мис Доли?!

Кейн гръмко се разсмя. Радостният му смях, сякаш извираше от дълбините на душата му.

— Довела си мис Доли в Тексас?

— Наложи се. Тя не ме пусна сама. Ти казваше, че сме свикнали с нея. Тя е нашето семейство. Освен това, имам нужда от нея.

— О, сладка моя… Господи, колко те обичам!

Кейн отново протегна ръце, но тя пак отстъпи.

— Искам да дойдеш с мен до хотела.

— Сега ли?

— Да! Има нещо, което трябва да ти покажа.

— Веднага ли трябва да го видя?

— О, да. Разбира се, че веднага!



Докато вървяха по неравния дървен тротоар, Кейн й показваше забележителностите на Сан Карлос. Кит го беше хванала под ръка, а той бе положил своята длан върху нейната и здраво я стискаше, сякаш се страхуваше да не му избяга. Кит му отговаряше разсеяно и той разбра, че в мислите си беше някъде далеч. Доволен да я има до себе си, той замълча.

Мис Доли чакаше в стаята, която Кит беше наела. Изкиска се, като ученичка, когато Кейн я вдигна и радостно я притисна в прегръдките си. След това хвърли бърз притеснен поглед към Кит, и излезе от стаята, за да посети универсалния магазин от другата страна на улицата. Искаше да купи някои неща за скъпите момчета в сиво.

Когато вратата след нея се затвори, Кит се обърна към съпруга си. Тя изглеждаше бледа и нервна.

— Какво се е случило? — попита той, като я видя толкова развълнувана.

— Имам… нещо, като подарък.

— Подарък? Но аз нямам нищо за теб!

— Това не е — отвърна тя колебливо, — точно така.

Объркан, Кейн я проследи с поглед, докато тя мина през вратата към съседната стая. Когато се върна, държеше в ръцете си малък бял вързоп.

Кит се приближи бавно до него и той видя очите й, пълни с настоятелна молба, която почти разби сърцето му. И тогава вързопа се размърда.

— Имаш дъщеря — тихо каза тя. — Кръстих я Елизабет, но я наричам Бет. Бет Кейн.

Кейн погледна надолу към малкото сърцевидно личице с деликатни, идеално оформени черти. Бебето имаше пухкава светлоруса косица, тъмни вежди и малко розово носле. Нещо го прободе в гърдите. Нима той беше създал нещо толкова съвършено?

Тогава розовото сърчице се прозя, отвори полупрозрачни клепачи и Кейн загуби завинаги сърцето си по втори чифт ярки виолетови очи.

Кит видя мигновеното взаимно привличане между баща и дъщеря и почувства, че нищо по-сладко не се беше случвало в живота й от настоящия момент. Тя разгърна одеялцето, за да може той да види и останалата част от бебето. След това му подаде детето.

Кейн я погледна неуверено.

— Хайде — усмихна му се нежно, — вземи я.

Той внимателно притисна дъщеря си към гърдите, големите му ръце почти обхванаха малкото телце. Бет се разшава, след това обърна глава, за да разгледа странния нов човек, който я държеше.

— Здравей, сърчице мое — каза й хрипкаво той.



Кейн и Кит прекараха остатъка от следобеда в игра с дъщеря си. Кит я разсъблече, за да може баща й да преброи пръстчетата на ръчичките и краченцата й. Бет старателно демонстрираше всички трикове, които беше научила — усмихваше се, когато я закачаха, хващаше се за пръстите, щом й ги подадяха, гукаше щастливо, когато баща й духаше по коремчето.

По някое време, мис Доли надникна в стаята, видя, че всичко е наред и отиде да си вземе следобедната дрямка. „Що за непонятен живот — мислеше си тя докато се унасяше — но и интересен също…“ Сега тя имаше малката мила Елизабет. Това със сигурност беше голяма отговорност. В крайна сметка, не можеше да се разчита на Катрин Луиз, с нейния темпераментен характер, да научи дъщеря си на маниерите на истинска лейди. Толкова много предстоеше да се прави! При мисълта за това й се завиваше свят. Несъмнено това, което се бе случило в зданието на съда в Апоматокс беше трагедия, но може би щеше да доведе до по-добро. Предстоеше й да бъде твърде заета, и нямаше да има време за военни дела…

В другата стая, Бет започна да мрънка. Когато смръщи устичка и нададе решителен вик в знак на протест към майка си, Кейн погледна разтревожен към Кит.

— Какво й е?

— Гладна е. Забравих да я нахраня.

Тя вдигна Бет от леглото, където беше оставена докато си играеха и я понесе към един стол до прозореца. Когато седна, бебето обърна глава и започна да търси из гълъбовосивия плат покрил гърдите на майка му. Но като не намери това, което търсеше, нададе неистов рев.

Кит я гледаше безпомощно, без да знае как да постъпи. Изведнъж беше почувствала смущение да пристъпи към този най-интимен акт. Как щеше да изложи голите си гърди пред мъжа си? До сега беше кърмила Бет в уединението на тяхната спалня.

Кейн се бе опънал в леглото, без да сваля поглед от жена си и дъщеря си. Видя недоволството на Бет и срамежливостта на Кит. Бавно стана и приближи до тях. Протегна ръка и погали Кит по бузата, след това спусна длан до жабото от сива дантела отпред на гърдите й. Внимателно го разхлаби с пръсти, за да открие под него ред розови перлени копченца. Разкопча ги и отвори предницата на роклята й. Отдолу се показа синята панделка на долната й риза. По бузите на Кит се затъркаляха сълзи и Кейн ги попи с целувки. След това разтвори долната риза и оголи гърдите й така, че да може дъщеря му да суче.

Бет свирепо захапа зърното с малката си устичка. Кейн се засмя и я целуна по пухкавата гушка. После обърна глава и притисна устни към сладката пълна гърда, която я хранеше. Когато Кит плъзна пръсти в косите му, той знаеше, че най-накрая си е у дома, и никаква сила на света не е способна да му го отнеме.

Но все още имаше обещания, дадени помежду им, които трябваше да изпълнят. Не всички връзки все още бяха скрепени.



Вечерта, след като сложиха Бет в леглото и помолиха мис Доли да я наглежда, те яхнаха конете и се отправиха на север към каньона.

По пътя говореха за изгубените месеци на тяхната раздяла, в началото коментираха случилите се събития, после споделиха чувствата си. Разговаряха тихо, често започнатото от единия изречение, бе довършвано от другия. Кейн се каеше за вината си, че я беше напуснал, която сега го потискаше още повече, след като вече знаеше, че по това време тя е била бременна. Кит се извиняваше, че е допуснала плантацията да стане причина за студените отношения между тях. Споделянето на вината им би трябвало да бъде тежко изпитание, но те не го почувстваха. Всеки от тях имаше нужда от прошката на другия — и я получиха.

В началото колебливо, а след това с повече ентусиазъм, Кейн й разказа за участъка земя, който бе оглеждал на изток, близо до Далас.

— Какво би казала, ако построя нова предачна фабрика? Реколтата от памук, тук в Тексас, обещава да бъде много по-добра отколкото в Южна Каролина. И Далас изглежда добро място, където могат да се отглеждат деца — той погледна към нея. — Или може би искаш да се върнем в Южна Каролина и да построим още една предачница? Каквото и да пожелаеш, аз съм съгласен на всичко.

Кит се усмихна.

— На мен ми харесва Тексас. Тук е най-подходящото място за нас. Нова земя и нов живот.

Известно време яздиха в щастливо мълчание. Накрая Кейн заговори отново.

— Ти така и не ми каза, кой купи „Райзън Глори“. Десет долара за акър! Все още не мога да повярвам, че си я дала на безценица!

— Той е много специален човек! — Кит се усмихна лукаво. — Може би си го спомняш. Магнус Оуен.

Кейн отметна назад глава и се разсмя.

— Магнус притежава плантацията, а Софрония — парите ти?!

— Стори ми се, че така е справедливо.

— Много правилно.



Дълбоките, прохладни сенки на нощта паднаха върху тях, когато навлязоха в малкия безлюден каньон. Кейн завърза конете към ствола на една черна върба, взе одеялото привързано към седлото и хвана Кит за ръка. Бе я довел до брега на малка ленива река, която се виеше из скалите на каньона. Луната изгряваше — голямо сияещо кълбо, което скоро щеше да ги окъпе в сребърна светлина.

Той погледна към жена си. Тя бе облякла една от фланелените му ризи, чифт светлобежови панталони и нахлупила мъжка шапка.

— Не изглеждаш много по-различно от нощта, когато те свалих от оградата на двора ми. Разбира се, сега никой не би могъл да те сбърка с момче.

Той плъзна поглед по гърдите й, които ясно се очертаваха, дори под широката му риза, и за негова радост, Кит се изчерви. Кейн разстла одеялото, свали най-напред нейната, после и своята шапка и ги захвърли на мъхестата земя. Докосна малките сребърни обеци на ушите й, после погали косата й стегната в кок на тила.

— Искам да пусна косата ти.

Кит кимна в мълчаливо съгласие.

Той извади внимателно една по една фибите и ги пусна в собствената си шапка. Когато блестящият облак на косата й най-накрая се разстла на свобода, той го взе в ръце и го поднесе към устните си.

— Господи, колко много ми липсваше!

Кит го прегърна и вдигна глава да го погледне в очите.

— Нашият брак съвсем не може да се нарече приказен, нали мили мой?

Кейн й се усмихна нежно.

— Права си. И двамата сме избухливи и упорити. Мисля, че още много пъти ще се караме.

— Имаш ли нещо против това?

— Не бих го сменил за нищо друго на света!

Тя притисна буза към гърдите му.

— Приказните принцове винаги са ми изглеждали скучни.

— Моята дива роза от дълбините на гората! На нас двамата никога няма да ни бъде скучно!

— Как ме нарече?

— Не е важно — и той заглуши с устни следващите й въпроси. — Изобщо не е важно.

Нежната целувка се превърна в яростна и ги възпламени. Кейн прекара пръсти през косата й, после обгърна лицето й с дланите си.

— Съблечи се за мен, сладката ми — стенейки помоли той. — Толкова дълго време съм си мечтал за това…

Кит знаеше как да го направи, за да му достави най-голямо удоволствие. С кокетна усмивка, събу ботушите и чорапите, след това свали панталоните си. Той изпъшка, като видя, как фланелената риза, прикрива скромно ханша й. Възпламени го още повече, като издърпа дългите си бели женски гащи и ги захвърли настрана.

— Под тази риза нямам нищо. Изглежда съм забравила да си облека камизолата. Ъъъ… Нарочно!

Той едва успя да се въздържи, да не й се нахвърли.

— Ти си безсрамница, мисис Кейн!

Тя протегна ръка към най-горното копче на ризата си.

— Сега ще разбереш, колко съм безсрамна, мистър Кейн!

Никога дотогава копчетата не бяха се откопчавали толкова бавно, сякаш всяко се поддаваше след огромно усилие. Дори когато последното излезе от илика, тежката материя на дрехата не пожела да се разтвори.

— Ще броя до десет — дрезгаво я предупреди той.

— Брой колкото си искаш, янки! От това няма да ти стане по-добре!

С дяволита усмивка тя започна да смъква ризата милиметър по милиметър, докато най-накрая застана гола пред него.

— Оказва се, че не помня — промърмори той задавено, — колко си красива. Ела при мен, любов моя!

Тя пристъпи по хладната земя. Когато го доближи, се притесни, че няма да може да го задоволи. Какво щеше да стане, ако раждането я беше променило по някакъв начин?

Кейн я хвана за ръката и я дръпна към себе си. Нежно стисна с длани пълните й гърди.

— Тялото ти се е променило.

Тя кимна.

— Страхувам се малко.

— Защо, любов моя? — наведе се към нея и я целуна по устните. — Предпочитам да умра, отколкото да ти причиня болка.

Устните му бяха нежни.

— Не е това. Страхувам се, че… няма да ти харесам.

— Може би, аз няма да мога да те зарадвам — въздъхна той.

— Глупчо — промърмори нежно тя.

— Глупачето ми — прошепна й той.

Те се усмихнаха и се зацелуваха. После се избавиха и от последната бариера между тях. Когато дрехите му изхвърчаха настрани и помежду им не остана нищо, задълбочиха отново целувките и паднаха върху одеялото.

Малко облаче закри луната, като хвърли пълзящи сенки по древните стени на каньона. Но любовниците нищо не забелязаха. Облаците, луната, каньона, бебето със сърцевидното личице, старата дама, ухаеща на мента — всичко това престана да съществува. Сега светът им бе малък и се състоеше само от един мъж и една жена, завинаги свързани с връзките на любовта.