Сюзън Филипс - Кой би повярвал

Тази нощ Кейн принуди Кит да спи в една малка спалня на втория етаж, вместо в нейната, пълна с прах и пропита с мирис на кожа, стая над конюшнята. Заповедите му бяха кратки и точни. Докато не вземеше решение какво ще прави с нея, тя нямаше да се грижи за конете. И ако се опиташе да избяга, щеше да я лиши завинаги от „Райзън Глори“.

На следващата сутрин, Кит избяга обратно в конюшнята, и се сгуши нещастно в един ъгъл с книгата „Охолният живот на Луи XV“, която бе измъкнала от библиотеката, няколко дена по-рано. След известно време се унесе в дрямка и засънува гръмотевични бури, бонета и краля на Франция, който яздеше с любовницата си Мадам дьо Помпадур12 през памучните полета на „Райзън Глори“.

Когато се събуди, се почувства дори още по-зле. Ръцете и краката й тежаха. Седна унило, пред бокса на Аполон, с ръце отпуснати върху скритите под мазни панталони колене. При подготовката на плана си бе пропуснала да вземе предвид, какво ще е усещането, когато погледне в очите на невъоръжен човек, преди да дръпне спусъка.

Вратата на конюшнята се отвори, пропускайки слабата светлина на облачния следобед. Мерлин притича през коридора, хвърли се върху Кит и почти събори шапката й в порив на възторжено обожание. След него бавно вървеше Магнус. Крака, обути в ботуши спряха до нея. Но тя упорито отказа да вдигне глава.

— Сега, не съм в настроение за разговори, Магнус.

— Не мога да кажа, че съм изненадан. Майорът ми разказа, какво се е случило снощи. Трябва да е било някакъв трик, това, което сте направили, мис Кит!

Именно така се обръщаха към нея у дома й, но в неговата уста прозвуча като обида.

— Това, което се случи през нощта е само между мен и майора. Не е твоя работа.

— Неприятно ми е, когато неправилно оценявам хората. Така че, занапред ще се постарая да се държа, колкото се може по-надалеч от вас — той взе една празна кофа и напусна обора.

Кит захвърли книгата, взе една четка и отиде в бокса на червеникавокафявата кобила Саратога. Изобщо не я интересуваха заповедите на Кейн. Ако не се занимаваше с нещо, щеше да полудее.

Точно прекарваше ръцете си по задните крака на коня, когато чу да се отваря вратата. Потръпна от изненада, обърна се и видя Кейн, който стоеше по средата на коридора и я гледаше с твърд, като гранит поглед.

— Моите заповеди бяха ясни, Кит! Никаква работа в обора!

— Добрият Бог ми е дал две силни ръце — възрази тя. — Не съм свикнала да лентяйствам.

— Грижата за конете не е подходяща работа за млада дама.

Тя се втренчи злобно в него, опитвайки се да разбере, дали й се присмива, но не можа да разчете изражението му.

— Щом има работа, някой трябва да я свърши. Изнеженият живот не ми е по вкуса.

— Стой далеч от конюшнята! — каза твърдо той. Тя отвори уста, за да протестира, но Кейн я изпревари. — Никакви спорове! Искам веднага да се измиеш и след вечеря те чакам в библиотеката, за да поговорим.

Той се врътна на пети и закрачи към вратата на обора с мощните си, дълги крака. Походката му бе твърде изящна за мъж с неговите размери.

Вечерта Кит се появи първа в библиотеката. В знак на подчинение на нарежданията на Кейн, бе измила част от лицето си, но се чувстваше твърде уязвима, за да направи нещо повече. Сега бе нужно да е силна, а не като някакво беззащитно момиченце.

Вратата се отвори и Кейн влезе в стаята. Бе облечен в обичайния си домашен костюм — светлобежов панталон и бяла риза с отворена на врата яка. Очите му я пронизаха.

— Мисля, че ти казах да се изкъпеш.

— Нали си измих лицето?

— Това не е достатъчно. Как можеш да се понасяш толкова мръсна?

— Не обичам да се къпя.

— Струва ми се, че има много неща, които не обичаш. Но ще се изкъпеш, преди да прекараш още една нощ тук. Едит Симънс заплашва да напусне, и да бъда проклет, ако заради теб загубя икономката си. Освен това, цялата къща вони…

— Не е вярно!

— Как ли пък не, по дяволите! От сега нататък, аз съм твой временен настойник и ти си длъжна да ми се подчиняваш!

Кит замръзна.

— За какво говориш, янки? Какво имаш предвид, като казваш „настойник“?

— А, аз си мислех, че във всичко си успяла да си завреш носа!

— Отговори ми! — помисли си, че вижда проблясък на съчувствие в очите му. Но то изчезна бързо, когато започна да обяснява условията на завещанието и задълженията му, като неин настойник и разпоредител на попечителския й фонд.

Кит почти не помнеше баба си, която й бе оставила тези пари. Попечителският фонд се бе оказал постоянен източник на негодуванието на Розмари, и тя непрекъснато принуждаваше Гарет да се консултира с различни адвокати, с надеждата да се възползват от него. Въпреки че Кит предполагаше, че трябва да бъде благодарна на баба си, парите бяха безполезни. Те й бяха необходими сега, а не след пет години или когато се омъжеше, което не възнамеряваше да направи никога.

— Настойничеството е последната предсмъртна шега на Розмари — заключи Кейн.

— Проклетият адвокат не ми каза нищо за това. Не ти вярвам!

— Вече видях на какво си способна в гнева си. Интересно, ти даде ли му шанс да ти обясни?

Със свито сърце, тя си спомни, как бе изгонила адвоката от къщата, след като й бе съобщил за наследството на Кейн, макар служителят да се бе опитал да й каже, че има още подробности.

— Какво имаше предвид, като каза временен настойник?

— Нима си въобразяваш, че ще допусна да бъда отговорен за такова бреме, каквото си ти в продължение на цели пет години? — героят от „Мисионари Ридж“ видимо потръпна. — Утре рано сутринта, тръгвам за Южна Каролина. Някак си трябва да оправя тази бъркотия. Мисис Симънс ще се грижи за теб, докато се върна. Това ще трае не повече от три-четири седмици.

Кит скри ръцете зад гърба си, за да не може той да види, как затрепериха.

— И как смяташ да се справиш с положението?

— Ще се опитам да ти намеря друг настойник, ето как.

Тя заби нокти в дланите си, ужасена да зададе следващия въпрос, макар да знаеше, че рано или късно ще настъпи време за него.

— А, какво ще се случи… с „Райзън Глори“? — попита, докато разглеждаше върха на ботуша си.

— Ще я продам.

Нещо като ръмжене се изтръгна от гърлото й.

— Неее!

Кейн вдигна глава и погледите им се кръстосаха.

— Съжалявам, Кит. Така ще бъде най-добре.

Тя усети стоманените нотки в гласа му и почувства, как последните крехки връзки, свързващи я с обичния й, познат свят, рухват завинаги. Дори не забеляза, че Кейн излезе от стаята.

Кейн трябваше да се подготви за игра с високи залози в един затворен за посетители салон на ресторант „Астор хаус“, но вместо това, безцелно гледаше през прозореца на спалнята си. Дори поканата за нощно посещение, която бе получил от известна оперна дива, не повдигна настроението му. За това бяха необходими твърде много усилия.

Мислеше си за хлапето с виолетови очи, живеещо под покрива му. Когато й бе казал, че ще продаде плантацията, тя изглеждаше така, сякаш я бе прострелял.

Размишленията му бяха прекъснати от звука на счупено стъкло и писъците на икономката му. Ругаейки, той се втурна надолу.

Банята бе в пълен хаос. Около медната вана бе посипано със счупени стъкла, а по целия под бяха разпръснати дрехи. В мраморната мивка бе разсипана кутия с талк и тънък слой от него покриваше черната орехова ламперия. Само водата във ваната бе чиста и сияеше със светлозлатисти отблясъци, на светлината от газената лампа.

Кит държеше на разстояние мисис Симънс с помощта на огледало. Бе стиснала дръжката му в юмрука си и го размахваше, като сабя. С другата си ръка придържаше кърпата, обгърнала голото й тяло и хищно настъпваше към нещастната икономка, избутвайки я към вратата.

— На никой не давам да ме къпе! Махай се!

— Какво става тук, по дяволите?

Мисис Симънс се втурна към Кейн и се хвана за раменете му.

— Тази мъжкарана се опита да ме убие! Хвърли по мен бутилката с течния сапун и за малко не уцели главата ми! — тя потърка лицето си и изстена. — Чувствам, как започва пристъпа ми на невралгия.

— Идете да си легнете, Едит — нареди Кейн и прикова с поглед Кит. — Аз поемам от тук.

Икономката бе прекалено разстроена, за да протестира срещу нарушаването на благоприличието, като го остави сам с голата му повереница, и забърза надолу по коридора, като мрачно си мърмореше нещо за невралгията и наглите безсрамници.

Зад цялото перчене на Кит, Кейн прозря, че е уплашена. Искаше да се отнесе по-меко с нея, но знаеше, че така няма да й направи услуга. Светът бе опасно място за жените, и двойно по-коварен за малките наивни момичета, които смятаха, че са силни, колкото мъжете. Тя трябваше да се научи да се огъва или щеше да се пречупи, и сега той, можеше да й даде един урок.

Кейн бавно откопча копчетата на маншетите си и започна да навива ръкавите на ризата. Кит мълчаливо наблюдаваше играта на мускулите по загорелите му ръце. Тя отстъпи крачка назад с поглед прикован в тях.

— Какво мислиш да правиш?

— Казах ти, че трябва да се изкъпеш.

Устата й пресъхна. Клепачите на очите й се затвориха от само себе си. Беше достатъчно трудно да гледа Байрън Кейн, когато бе облечена, а сега, само с кърпа увита около тялото й, се почувства толкова уязвима, колкото никога в живота си. Ако не бе скрил револвера й, без колебание, отново би натиснала спусъка.

Облиза устните си.

— Ти… по-добре, спри, веднага!

Неумолимите му очи се впиха в нея.

— Казах ти да се изкъпеш, и сега ще го направиш!

Кит вдигна огледалото направено от черупка на костенурка.

— Не ме приближавай! Когато хвърлих бутилката по мисис Симънс, преднамерено пропуснах! Сега, няма да го сторя!

— Време ти е да пораснеш! — каза много тихо той.

Сърцето й заблъска в гърдите.

— Не се шегувам, янки! Нито крачка повече!

— Ти си на осемнадесет, достатъчно възрастна, за да се държиш като жена, а не като улично хлапе. Едно е да нападаш мен, а съвсем друго — човек, който не ти е направил нищо.

— Тя ме разсъблече, докато се бях замислила! И… и тогава ме довлече тук!

Кит все още не можеше да разбере, как мисис Симънс бе успяла да я вкара в банята. Сигурно, защото бе останала вцепенена, след като Кейн бе обявил, че ще продаде „Райзън Глори“. Щом старата дама бе започнала да дърпа дрехите й, Кит бе дошла на себе си.

Кейн отново заговори със спокойния си, тих глас, който я притесняваше много повече от силния му рев.

— Би трябвало да си спомниш за добрите маниери. И тъй като не го направи, ще те вкарам сам във ваната.

Тя хвърли огледалото към стената, за да отвлече вниманието му и се стрелна покрай него. Хвана я, преди да е успяла да направи и три крачки.

— Не искаш да се научиш на нищо, така ли?

— Пусни ме!

Без да обръща внимание на стъклата хрущящи под подметките на ботушите му, той я грабна в обятията си и заедно с кърпата я пусна във ваната.

— Ти мръсен, вонящ…

Преди да успее да продължи, той натисна главата й под водата. Плюейки, Кит се надигна и извика злобно.

— Ти мръсен…

Озова се обратно под водата.

— Ти…

Кейн го направи отново.

Кит не можеше да повярва на случващото се. Той не я държеше под водата достатъчно дълго, за да я удави, но не това бе важно. От значение беше унижението. И ако не се укротеше, той щеше да я потопи отново. Втренчи се в него с ненавист, но все пак успя да усмири езика си.

— Достатъчно ли ти е? — попита я кротко.

Тя изтри очите си и каза с достойнство:

— Поведението ти е инфантилно!

Кейн започна да се смее, но изведнъж, забравил за всичко, очаровано се взря надолу във ваната. Твърде късно Кит съобрази, че е загубила кърпата. Бързо събра коленете си, за да се прикрие.