— Какво, по дяволите, правиш тук?

Тя разбира се знаеше, че той ще се ядоса, но не до такава степен! Честно казано, не бе сигурна, че може да понесе предстоящата буря. Бе издържала мъчителното пътуване с влак, обратно до Чарлстън, безкрайно дългото клатушкане във фургона, а последните петнадесет мили измина пеша, от което получи слънчево изгаряне и разкървавени мехури по стъпалата си. Последните й пари отидоха за продукти за днешната вечеря. Дори успя да се изкъпе в кухнята и да се преоблече в чиста риза и панталони, така че от нея се носеше миризма на сапун. Беше изненадана да открие, че й харесва да бъде чиста. Банята, в края на краищата, не се бе оказала толкова лоша идея, дори това да означаваше, че трябва да вижда голите си гърди.

Опитваше се да кокетничи, като южняшките красавици, макар че от това й се гадеше.

— Как, какво, майоре? Приготвила съм ви вечеря. Това е всичко.

Той изскърца със зъби.

— Не, приготвяш се да умреш! Защото сега ще те убия!

Тя не му повярва, но нещо в гласа му, издаваше сериозните му намерения.

— Не ми викай! Ти на мое място би направил същото!

— За какво говориш?

— Нима би останал в Ню Йорк, докато някой се готви да ти отнеме единственото, което ти е най-скъпо? Не би седял в разкошната си спалня да четеш книги и да пробваш глупави рокли, докато всичко ти се изплъзва. Би се върнал в Южна Каролина толкова бързо, колкото можеш, точно като мен. И би направил всичко, за да запазиш това, което е твое!

— Май разбрах, какво си намислила.

С две големи крачки, той преодоля разстоянието между тях и преди Кит да успее да отскочи, зашари с ръце по тялото й.

— Спри!

— Не, докато не те обезоръжа!

Тя ахна, когато нетърпеливите му пръсти докоснаха гърдите й. Все едно я порази мълния, но на Кейн изглежда, не му направи впечатление. Със същото внимание удостои талията и бедрата й.

— Спри!

Той намери ножа, привързан към крака й.

— Беше планирала да използваш това, когато заспя ли?

— Щом нямах смелостта да те убия с револвера, едва ли щях да го сторя с ножа, сега!

— Може би, го носиш със себе си, за да отваряш консерви?

— Ти ми взе оръжието. Не можех да пътувам без никаква защита.

— Виждам! — и той постави ножа далеч от нея. — Тогава, след като не си планирала да ме убиеш, какво си намислила?

Всичко ставаше не така, както се бе надявала Кит. Искаше да му каже да се отдръпне по-далеч от нея, но не бе такава глупачка, че да го предизвиква толкова скоро.

— Защо първо не вечеряме, а след това да поговорим? По тези места, храната се намира трудно. Няма смисъл да оставяме всичко да изстине.

Кейн се замисли.

— Добре, ще ядем. Но после ще проведем сериозен разговор.

Кит кимна и забърза към кухнята.

— Идеално, ще сложа масата за минутка.

Кейн би трябвало да я разпита веднага, но бе прекалено гладен, дяволите да го вземат! Не бе ял истински, откакто напусна Ню Йорк!

Скри ножа и отиде в трапезарията. Кит се появи с поднос с пържено пиле, който постави на масата и той най-накрая забеляза нещо, което не си бе направил труда да види по-рано. Всичко по нея беше чисто. Късо постриганата й коса, карираната риза, на която липсваха копчета на врата, и тъмнокафявите панталони, висящи свободно около тънките й бедра, бяха чисти. Лицето й сияеше, като нова монета! Дори и през ум не му минаваше, че може да я накара по собствена воля да се изкъпе. Явно бе решила да използва драстични мерки, за да го умилостиви. Не, че щеше да постигне някакъв успех! Все още не можеше да повярва, че се бе върнала сама. Впрочем, защо не? Тя не разбираше смисъла на думата „предпазливост“.

— Сядай и яж, майоре! Сигурна съм, че си гладен.

Кейн трябваше да признае, че е добра готвачка. Пилето беше със златиста препържена коричка, а когато отви бисквитите, от тях се вдигна апетитна пара. Дори салатата от глухарче бе много вкусна.

Когато се наяде, със задоволство се облегна на стола.

— Само не казвай, че си приготвила всичко сама.

— Разбира се, че сама. Ако Софрония беше тук, щеше да ми помогне, но тя още не се е върнала.

— Софрония — това готвачката ли е?

— Да, и се грижеше за мен, докато растях.

— Явно не се е справила достатъчно добре с тази задача.

Виолетовите й очи се присвиха.

— Което ме навежда на мисълта, че аз също бих могла да кажа нещо за твоето възпитание.

Ситата вечеря го бе умилостивила малко, така че този път тя не получи достоен отпор.

— Всичко беше много вкусно.

Кит стана да донесе бутилката бренди, която бе оставила по-рано на бюфета.

— Розмари я беше скрила, преди да дойдат янките. Помислих си, че може би ще искаш една чашка, за да отпразнуваш пристигането си в „Райзън Глори“.

— Напълно в стила на майка ми. Да се погрижи по-добре за алкохола, отколкото за доведената си дъщеря.

Той взе бутилката, за да извади тапата и любопитно попита:

— Как плантацията е получила името си? Много е необичайно.

— Това се е случило малко след като дядо ми построил къщата — започна Кит и се облегна на бюфета. — На вратата почукал баптистки проповедник и помолил да му дадат храна. И въпреки че баба ми е била строга методистка, го нахранила. Поговорили, и когато разбрал, че плантацията е нова и все още няма име, им казал, че трябва да я нарекат „Възкръснала слава“, тъй като след няколко дни бил Великден. Така и направили. Става дума за това, че когато Исус е възкръснал, славата му се е възродила с пълна сила.

— Ясно — кимна той и извади парченце корк от чашата си. — Мисля, че е време да ми кажеш какво правиш тук.

Стомахът й се сви. Наблюдаваше го докато преглъща поредната глътка бренди, без да сваля поглед от нея. Той никога не пропускаше нищо.

Кит пристъпи към отворената врата, която водеше от трапезарията към обраслата с бурени градина. Отвън бе тихо и тъмно и тя можеше да подуши аромата на орловите нокти носен от нощния бриз. Обичаше всичко това толкова много! Дърветата и потоците, гледката и ароматите. Но най-много от всичко обичаше да гледа танца на памука в белите полета. Скоро всичко щеше да бъде отново постарому.

Бавно се обърна към Кейн. Всичко зависеше от следващите няколко минути и нямаше право на грешки.

— Дойдох да ти направя предложение, майоре.

— Излязох в оставка. Защо не ме наричаш просто Байрън?

— Ако за теб е едно и също, предпочитам да си остана на „майор“.

— Предполагам, че е по-добре, отколкото другите прозвища, с които си ме наричала — отново се облегна назад в стола. За разлика от истинските джентълмени-южняци, той не носеше вратовръзка на масата и яката на ризата му бе отворена. Без сама да осъзнава, Кит се загледа в силните мускули на шията му. Когато се усети, се принуди да отвърне очи.

— И така, в какво се състои твоето предложение?

— Ами… — опита да си поеме въздух. — Както може би си предположил, част от сделката ще бъде, да запазиш плантацията, докато бъда в състояние да я откупя от теб.

— Така и предположих.

— Няма дълго да се мъчиш — побърза да добави тя. — Само пет години, докато получа парите от фонда.

Той я изучаваше. Кит нерешително прехапа долната си устна. Предстоеше най-трудната част.

— Знам, че очакваш нещо в замяна.

— Разбира се.

Мразеше тази искра на забавление в очите му.

— Това, което искам да ти предложа, е… малко необичайно. Но ако добре си помислиш, ще видиш, че е напълно справедливо — преглътна задавено.

— Продължавай.

Кит стисна очи, пое дълбоко дъх и продължи.

— Готова съм да ти стана любовница.

Кейн се задави.

Тя изрече останалото на един дъх.

— Знам, че това те изненада, но дори ти трябва да признаеш, че съм по-интересна компания, отколкото тези жалки пародии на жени, които си принуден да срещаш в Ню Йорк. Не се кикотя и не пърхам с мигли. Не бих могла да флиртувам, дори и да исках, и не забравяй, че от мен никога няма да чуеш да говоря за мопсове. И най-важното: няма повече да ти се налага да се притесняваш за глупавите балове и вечери, които повечето жени харесват. Вместо това, можем да прекарваме времето си в лов, риболов и езда. Ще видиш, ще ни бъде добре заедно.

Кейн избухна в неудържим смях.

Кит искрено пожела, ножът й да е отново у нея.

— Можеш ли да ми обясниш, какво толкова смешно казах, по дяволите?

Най-накрая, той успя да се успокои. Остави чашата на масата и стана от стола.

— Кит, знаеш ли, защо мъжете имат любовници?

— Разбира се. Четох за живота на Луи XV.

Той я изгледа въпросително.

— Мадам дьо Помпадур — обясни тя. — Била е кралска любовница. Когато прочетох за нея, ми дойде тази идея.

Тя не каза, че мадам дьо Помпадур, освен това е била и най-влиятелната жена във Франция. Умна и проницателна, тя е държала в ръцете си не само краля, но и цялата страна. Кит не бе така честолюбива, но щеше да успее да се справи с плантацията, ако майорът се съгласеше да я направи своя любовница. Освен това, нямаше какво друго да му предложи, освен себе си.

Кейн се опита да каже нещо, спря, поклати глава и глътна на екс останалото бренди. Видът му беше такъв, сякаш всеки момент щеше да се взриви. Въпреки това, обясни спокойно:

— Да бъдеш любовница, включва много повече от лов и риболов. Имаш ли някаква идея за какво ти говоря?

Кит усети, как бузите й почервеняват. За тази част от сделката не се бе замисляла, а и в книгата нищо не пишеше.

Тъй като в плантацията отглеждаха животни, знаеше как се размножават, но не се бе задълбочавала в подробностите, а Софрония категорично бе отказала да отговаря на подобен род въпроси. Кит знаеше, че най-важните детайли й се изплъзват, но бе научила достатъчно, за да разбере, че целия процес е отвратителен. И все пак, това трябваше да стане част от сделката. Поради някаква причина, чифтосването беше важно за мъжете, и от жените се очакваше да го приемат, макар да не можеше да си представи, как мисис Когдел позволява на преподобния да се покачи на гърба й, както жребците постъпваха с кобилите.

— Знам за какво говориш. И съм готова да ти позволя да се чифтосаш с мен — неохотно промърмори Кит, — макар че няма да ми хареса!

Кейн отново се разсмя, после изражението му помръкна, като се замисли, дали да не й хвърли още един бой. Извади пура от джоба си и излезе в градината да я запали. Кит го последва. Кейн стоеше до старата ръждясала пейка загледан към овощната градина. Тя чакаше той да каже нещо и когато не последва отговор, попита:

— Е, какво ще кажеш?

— Това е най-нелепото нещо, което някога съм чувал.

Огънчето от пурата, хвърляше трепкаща светлина върху лицето му. Обхвана я паника. Това бе единствения й шанс да запази „Райзън Глори“! Трябваше да го убеди!

— Защо да е нелепо?

— Защото е.

— Можеш ли да ми обясниш?

— Аз съм ти доведен брат!

— Мислиш ли! Това не означава нищо, чисто юридическо понятие.

— Също така, все още съм твой настойник, тъй като не успях да намеря никой в цялата околия, който да се съгласи да поеме тази отговорност. И като съдя по днешното ти поведение, предполагам, че това не е странно.

— Ще се поправя! Освен това съм наистина добър стрелец, така че на масата си винаги ще имаш месо.

Кейн отново избухна в ругатни.

— Когато си избират любовница, мъжете не търсят някой да им слага месо на масата, дявол да го вземе! Те искат жена, която изглежда, действа и мирише като жена!

— Но аз мириша наистина добре! Ето виж! — Кит поднесе ръцете си, за да може сам да се убеди. Но той кипеше от ярост.

— Те искат жена, която знае как да се усмихва, да говори хубави неща, да прави любов, от което ти и понятие си нямаш! За това се страхувам, че си вън от играта!

Момичето преглътна и последната си капчица гордост.

— Мога да се науча.

— О, за Бога! — и той закрачи към другата страна на покритата с чакъл пътека. — Вече реших!

— Моля те! Не…

— Няма да продам плантацията!

— Няма да я продадеш… — едва си пое дъх от огромната вълна щастие, която я заля. — О, майоре! Това е… това е най-прекрасното нещо, което съм чувала!

— Спри да се радваш! Имам едно условие.

Кит мигновено настръхна, а сърцето й се сви от лошо предчувствие.

— Никакви условия! Не се нуждаем от условия!

Той пристъпи в кехлибареното езеро на светлината идваща от трапезарията.

— Трябва да се върнеш обратно в Ню Йорк и да постъпиш в училище.

— Училище?! — погледна го недоверчиво. — Аз съм на осемнадесет години и съм твърде стара за училище! Освен това, през целия си живот съм се самообразовала.

— Не в такова училище. В пансион. Място, където изучават етикета и добрите маниери, и всички женски добродетели, от които ти и понятие си нямаш.