„Животът е много хубав“ — помислих си аз, докато наблюдавах усмихната спящия си син. Знаех, че трябва да се наслаждавам на всеки благословен миг. Джон влезе в стаята. Носеше букет красиви цветя.

— От оранжерията на Бадърстоук, където живееше нашата мис Бенингтън. Цветята са знак на благодарност, задето въведохме Джордж в нейния и техния живот.

В този момент Джордж излая. Джон бе затворил вратата зад себе си без да иска. Погледнах към челядта на териера, настанена удобно в голямата кошница пред камината. Без да губи време, мис Бенингтън ги облизваше едно след друго.

Джон пусна Джордж и той се втурна незабавно към кошницата. Застана на пост, вирнал перчем, като махаше лекичко с опашка. Истински защитник.

Засмях се и притиснах към гърдите си моя малък син и гордия му татко.