Сандра Браун - Копринената паяжина

Преди да осъзнае какво става, сутиенът на банския й се изплъзна от тялото й и се понесе надолу по бързея.

— Ерик! — изпищя тя и покри гърдите си с кръстосани ръце. — Какво направи?

— Спестих ти безпокойство за евентуална загуба на горната част на банския ти. Сега, след като вече наистина липсва, няма и за какво да се тревожиш. — Той сви рамене като щастливо, буйно момче. Усмивката му беше заслепяваща, както винаги, и — опасна…

— Ти го разкопча нарочно!

— Виноват — призна си той с лекота. — А сега се отпусни и се наслаждавай на водата. — Отпусна назад глава и вдигна лице към небето като своите прадеди — езичници, които са боготворили небесата. Очите му бяха затворени.

Притеснението на Катлийн не бе бързото течение, а припряното биене на сърцето й. Беше тук, сред дивата природа, посред нощ, сама с този силен, арогантен мъж и на всичкото отгоре седеше, може да се каже, напълно гола на няколко сантиметра от него!

Въпреки нарастващата тревога, честолюбието й беше засегнато от демонстрираното пълно безразличие към нея — той дори и не я поглеждаше! Започна да се отпуска постепенно и зае предишната си поза, като се облегна назад на ръцете му, но взе мерки върховете на гърдите й, които се бяха втвърдили от студената вода, да бъдат под нея. Катлийн и Ерик лежаха така тихо и неподвижно; спокойствието на нощта се нарушаваше само от шума на течащата около тях вода. Нищо чудно, че почти подскочи, когато гласът му внезапно погали ухото й.

— Чу ли това?

— Кое? — В ушите й пулсираше само лудото биене на сърцето й.

— Виждаш ли онзи бухал на външния клон на голямото дърво ей там? — той посочи към един от дъбовете наоколо, но тя не видя нищо.

— Не. Къде е?

— Ето там. Погледни онзи клон… Почакай за миг. Така не става — той се премести зад нея и обгърна с мускулестите си бедра нейните. Гърбът й се отпусна на солидната опора на гръдния му кош. Едната му ръка се протегна край главата й, когато посочи към въпросното дърво. — Виждаш ли го сега? На най-долния клон над водата.

Катлийн напрегна очите си и се взря в тъмнината, но не можа да различи и следа от бухал или от каквото и да било друго.

— Не мога да го видя — въздъхна тя.

— Нищо чудно. Как ще го видиш, когато там няма нищо — устните му докоснаха нежно ухото й, а ръката му обхвана здраво талията й и я притисна плътно към силното му мъжко тяло. — Излъгах те. Търсех повод да се приближа до теб.

Катлийн направи половинчат опит да се измъкне от ръцете му, но той беше достатъчно чувствителен, за да усети, че в действителност не желае да се освободи от него.

— Един ден ще си имаш куп неприятности, ако продължаваш да правиш това — предупреди го тя с тих, напрегнат глас. — За втори път ме занасяш.

— Мм-хм. И двата пъти ми провървя — плъзна устни надолу по врата й и я изгори с дъха си. Държеше внимателно косата й с ръка, докато целуваше уханната кожа под нея. Но когато пусна косата над раменете й, пръстите му не останаха неподвижни.

Започна да масажира врата й с вълшебни движения, после спусна ръка надолу по гръбначния й стълб, сякаш искаше да опознае всеки прешлен. Мъчително възбуждащо плъзна длан и широко разперени пръсти по ребрата й надолу, стигна до гладкия й корем и спря там. Ръката му замря, но не и пръстите му — те я галеха, подпъхваха се под еластичното коланче на бикините й, предизвикваха я, но все пак се въздържаха от истинско докосване…

— Кожата ти е като мокра коприна — шепнеше той в ухото й. Езикът му се заигра с косите точно зад ухото й. Ръката му незабелязано се придвижи нагоре.

Обхвана нежно с голямата си шепа долната част на лявата й гръд.

— Сърцето ти бие лудо, Катлийн. За мен ли?

Едва можа да прошепне «Да», докато пръстите му леко галеха долната извивка на гръдта й.

— Катлийн…

Сега и двете му ръце покриха гърдите й, той ги притискаше с длани, галеше ги внимателно. С неохота освободи едната й гръд, за да обхване брадичката й и да обърне главата й към него. Изтегли я назад, положи я нежно върху бедрото си и я целуна страстно.

Устните им се сляха. Вкусваха се взаимно, наслаждаваха се и отново се отпускаха в дълбока целувка. Никога не беше целувала с такава самозабрава и толкова обещание. Вдигна ръце и зарови пръсти в косата му.

Ръцете му се движеха по тялото й с изящна прецизност, изследваха всяка вдлъбнатинка, всяка извивка, всяка плоскост. Плъзнаха се надолу по ребрата й, преминаха в гореща ласка над стегнатия й корем, за да се опият отново от насладата, която предлагаха гърдите й… Тези горещи, любопитни ръце и властни устни я накараха да изпита непознато досега удоволствие. Цветето на желанието дълбоко в нея започна да набъбва и расте до пълен цъфтеж.

Притисна се неволно към него в самозабравата на пламенната им целувка. Измъченият му стон срещу бузата й я извади от тази еуфорична сребърна паяжина, която беше изплел около нея.

— Съжалявам — прошепна тя, като се отпусна отново в сигурната опора на гръдния му кош.

— Няма защо да се извиняваш — гласът му не беше съвсем нормален. — Ако не излезем веднага оттук, ще се вледеним. — Изправи се на крака и й протегна ръка. Тя излезе от водата и забърза колкото разрешаваше потокът — към брега.

Пясъкът все още излъчваше събраната през деня слънчева топлина. Тя се отдалечи, като гледаше да бъде с гръб към него — държеше ръцете си кръстосани над гърдите. Колкото и незначителна преграда да беше водата, без нея Катлийн се чувстваше съвсем гола.

Дочу специфичния шум от смъкване на мокра тъкан и разбра, че Ерик си беше махнал банските. Усети няколко леки стъпки и той застана зад нея.

— Катлийн.

Постави ръце на раменете й и я обърна към себе си. Брадичката й беше заровена в гърдите, а очите й бяха плътно затворени.

— Никога не си била с мъж, нали? — Когато тя не отговори, той постави показалеца си под брадичката й, повдигна я, заставяйки я да го погледне. — Била ли си с мъж? — повтори той въпроса си, когато тя отвори очи пред пронизващия му поглед.

Можа само да поклати отрицателно глава.

Той обви нежно ръце около нея, но остави защитата на собствените й ръце между двамата. Отпусна чело срещу нейното и дъхът му облъхна лицето й, когато прошепна:

— Би Джи загатна нещо подобно. Мое бедно, скъпо момиче. Съжалявам. Как можех да предположа, че си все още девствена? Въпреки че трябваше да разбера от самото начало — засмя се тихо и тя жадно пое вибрациите на тялото му.

Ръцете, с които стискаше в самозащита раменете си, започнаха да се отпускат и накрая се сгушиха на гърдите му.

— Една девственица е такова рядко нещо, че дори не я разпознах, когато я срещнах — коментарът му беше самоосъждащ. Въздъхна дълбоко, изпълнен със съжаление, и каза: — Нищо чудно, че се страхуваше от мен.

Катлийн вдигна бързо глава.

— Не, Ерик. Страхувах се от това, което ставаше между нас, но никога не съм се страхувала от теб — поправи го тя пламенно.

— А сега?

Сега? — запита се тя. — Сега! Сега тя знаеше, че го обича. Тази сутрин, когато снимаше онази възрастна двойка, тя вече знаеше, че го обича. Когато целуна ръката на възрастната жена, Катлийн почувства познатото стягане на сърцето си. Загрижеността му за Джейми и спокойният, разумен начин, по който се държа по време на инцидента, окончателно я спечелиха.

Да, обичаше го. И искаше той да познае напълно любовта й. Искаше да даде израз на това свое чувство, което я бе обсебило. Тя боязливо постави ръце върху раменете му и се вгледа в бездънните му очи.

— Не се страхувам и сега.

Дъхът с мъка излизаше през стиснатите му зъби, когато тя направи малка стъпка напред и гърдите й се притиснаха на голия му гръден кош. Внимателно, като че ли имаше работа с много крехък порцелан, той постави ръце на талията й и я притегли още по-близо до себе си. Силата на докосването на телата им накара и двамата да подскочат.

— Катлийн — простена той, заровил лице в косата й. — Искам те. Ела и легни с мен. — Говореше й покоряващо. Настоятелно. Нежно.

Придвижиха се като един човек към одеялото, което беше проснал върху топлия пясък. Той седна върху него и я погледна с протегната ръка. Тя подпъхна палци в бикините си, смъкна ги надолу край бедрата и колената си, а после грациозно стъпи встрани от тях.

Когато седна до него, той отново я обви с ръце и после бавно се отпусна на пясъка, като я повлече със себе си. Обърна се настрана и я притегли по-близо — сега двамата бяха лице в лице.

— Ако ти причиня болка по какъвто и да било начин, искам да ме спреш.

— Няма да ми причиниш болка — прошепна тя, отмествайки леко къдрица посребрена от луната коса от напрегнатото му чело.

— Да, знам, че ще ти причиня болка. Бих желал да не е така.

— Тогава искам да ми причиниш болка. Искам го.

Той нежно прошепна името й, преди да притисне устни в нейните. Протегна ръка за нейната, целуна пламенно дланта й и я постави на гърдите си.

— Искам да ме опознаеш, Катлийн. Докосвай ме. Няма да предприема нищо, докато не съм сигурен, че ти не ме желаеш толкова силно, колкото те искам аз.

Тя наблюдаваше очите му, когато ръката й започна да изследва чудесата на гръдния му кош. Пръстите й погалиха къдравите му косми и масажираха твърдите мускули под кожата. Смути се, когато случайно докосна едно от твърдите кафяви зърна на гърдите му, сгушено сред жълтеникавокафявите му косми. Ерик пое остро дъх, после сякаш изобщо престана да диша в очакване да го докосне отново. Тя преодоля моминската си боязливост, пръстите й отново се върнаха към тази стегната пъпка плът и любопитно я изследваха.

Той преглътна звучно.

— Разрешава ли ми се същата привилегия?

— Разбира се — засмя се тихо тя.

Легна така, че гърдите й да бъдат лесно достъпни. Шепите му обгръщаха гърдите й, повдигаха ги, притискаха ги. Това, което правеше с нея, беше толкова изтънчено и неуловимо едновременно, че Катлийн не можеше да го възприеме. Единственото, което знаеше, бе, че усеща тази негова игра с гърдите й дълбоко в утробата си. Удоволствието, което изпита, беше с такава покоряваща сила, че му извика никога да не спира…

Повдигна се в дъга към него. Защо се страхуваше преди?

Той я милваше и галеше толкова нежно, че всичко й изглеждаше нереално и вълшебно.

В следващия миг тя почувства проникването.

— Ще го направя толкова леко, колкото мога. Кълна ти се — прошепна той.

Независимо от твърдото си решение да се въздържи, тя извика от болка. Петите й се забиха в пясъка под одеялото, ноктите й се впиха в гърба на Ерик.

— Любов моя — прошепна той. — Съжалявам. Отпусни се, отпусни се.

Дълги минути лежаха така, свързани в тази най-интимна от всички прегръдки. Безвременно. Вечно. Той я целуваше, попиваше с успокояващи устни неволните сълзи по бузите й. Ръката му галеше косата й, заплете пръсти в тежките й къдрици, после зарови лице в нея, като вдъхваше с наслада аромата й.

В тяхната голота имаше нещо първично и невинно. Бързащата надолу река, шепотът на вятъра, ярките звезди върху черното кадифе на небето — всички заедно и поотделно бяха доказателства за силата на живота. Както Ерик и Катлийн — и вълшебното им любене.

Сляха се с лятната нощ.

— Катлийн?

— Да?

— Сигурна ли си, че си добре?

Тя се сгуши по-близо до него и се засмя тихо.

— Какво да направя, за да те убедя? Питаш ме за четвърти път, откакто дойдохме тук.

Той постави нежно ръка на рамото й и погали гладката й кожа, като се опиваше от допира с нея. Ръката му се плъзна под нейната и откри отново богатството на гръдта й.

— Знам. Искам само да се уверя, че наистина си добре.

Катлийн пак се засмя.

— Повярвай ми, добре ми е.

Придвижи се по-близо и намести бедра плътно до корема му — лежаха на тясното легло в бунгалото за гости.

Никога не си беше представяла, че любовта може да бъде така изгаряща, така абсолютна. Въпреки че бе изминал цял час, откакто се бяха любили край реката, силата на изживяното там не бе намаляла. Преживяваше отново и отново всяка секунда от първата й пълноценна среща с любовта.

Ерик си беше сложил отново банския, а тя си облече свободната риза с деколте около врата. Бяха се смели над неизвестната съдба на горницата на банския й и се бяха питали кой ли ще го намери. После бяха сгънали одеялото и се бяха отправили прегърнати към блейзера.