Каква глупачка е била само! Ерик не беше просто отнел девствеността й. Той й беше показал колко егоцентричен може да бъде един мъж. Дейвид Рос беше любител в сравнение с Ерик Гуджонсън. До срещата си с него Катлийн не беше предполагала нито за миг, че е възможно съществуването на такава преднамерена измама. Сега вече знаеше. Никога повече няма да допусне така сляпо каквито и да било отношения с друг мъж. Младата жена, каквато беше преди шока в болничната чакалня, си беше отишла. Мястото й беше заето от жена с наранени ръце и сърце, които имаха нужда от продължително време, за да оздравеят.

Няколко дни поред купуваше вестници и жадно поглъщаше написаното за катастрофата. Името на Ерик не се появи в списъците на загиналите. Но за да се успокои и облекчи допълнително, позвъни до болницата, откъдето й казаха, че се възстановява добре и скоро ще бъде изписан. Когато я запитаха иска ли да я свържат с него или да остави някакво съобщение, затвори телефона.

Преди всичко трябваше да затвори тази страница от живота си. Ако можеше да я изтрие и от миналото си, би го направила, но това не беше възможно. Единствената й надежда беше, че ще съумее да я остави зад себе си, да я отбележи като горчив натрупан опит и да продължи напред. Искаше да започне нов живот на друго място. Напусна апартамента си и се премести в скромен хотел, докато се възстанови достатъчно, за да вземе практическо решение за бъдещето си.

Седмици поред не стана нищо. Следеше упорито съобщенията за работа във всички вестници, които можеше да купи от вестникарските будки в Атланта. Изпрати писма със запитване до всички универсални магазини в страната и ако изобщо получаваше някакъв отговор, то той беше учтив, но безличен отказ. А през това време банковата й сметка се топеше бавно, но сигурно, както и духът й, който не се беше възстановил след получения смъртоносен удар.

Един прекрасен ден забеляза съобщение в търговско списание. Не беше посочено име, липсваше и телефонен номер — само пощенска кутия, до която трябваше да се изпрати кратко резюме. Според съобщението се предлагаха няколко свободни работни места, които обаче не бяха определени. Механично и без особено голяма надежда тя изпрати исканата информация с пълното съзнание, че това е изстрел в тъмнина.

За нейна голяма изненада, получи отговор само след няколко дни. Ако е все още заинтересувана от работа като търговски посредник при закупуване на модни дрехи, трябваше да се обади на приложения телефонен номер и да уреди среща за интервю.

Ако беше все още заинтересуваш! Катлийн бързо провери банковата си сметка и реши, че ако живее много пестеливо, си заслужава да предприеме едно пътуване до Калифорния.

— Госпожица Хейли?

Тя се върна към настоящето с трепване, когато спокойната, сигурна в себе си секретарка извика името й. Друга жена — шик, стройна, модно облечена — излизаше от вътрешния офис. На път към вратата огледа Катлийн с пресметлив, студен поглед. И тя сигурно се бореше за същото място.

— Господин Кирчоф желае да говори с вас — каза любезно секретарката. — Съжалявам, че ви се наложи да почакате.

Катлийн отиде с треперещи крака до вратата на вътрешния офис и влезе. Защо нервничеше така? Не беше характерно за нея. Винаги е била сигурна в себе си. Дали и тази загуба на самоувереност не се дължеше на Ерик Гуджонсън? Тази чужда за нея стеснителност и несигурност?

С твърдото решение да потисне чувството за малоценност, което я беше обхванало, тя повдигна брадичка и премина по луксозния тъмносин килим към заплашително голямото бюро на другия край на стаята.

Мъжът зад него я погледна с разсеяно изражение на лицето, но в следващия миг почти шумно пое въздух, когато тъмните му очи я обгърнаха с одобрителен поглед.

— Госпожица Катлийн Хейли? — запита той с добре модулиран глас.

— Да — отговори тя с усмивка.

— Седнете, моля. Аз съм Сет Кирчоф.

Въпреки че не стана, тя пое добре поддържаната ръка, която се протегна към нея над бюрото.

— Благодаря ви, господин Кирчоф — каза тя, като се отпусна на стола пред бюрото. — Радвам се, че се запознахме.

Възвръщаше си моментно загубената увереност. Знаеше, че на вид изглежда стилен и компетентен търговски посредник за закупуване на модно облекло. Лененият й костюм беше лек — както изискваше сезонът, а цветът му — наситено старо злато — подсказваше за края на този сезон. Тясната пола й стоеше съвършено, а късият жакет се омекотяваше от женствеността на кремавата крепонена блуза под него. Кафявите й обувки и отговаряща на цвят чанта бяха от Гучи — беше си ги купила при едно пътуване до Ню Йорк миналата година. Златните обици с форма на халки бяха подходящото бижу за една делова жена. Кестенявата й коса със златисти отблясъци, засилени от цвета на костюма й, беше прибрана назад в лек кок на тила, но женствеността й отново беше подчертана от няколкото естествени къдрици, които се спускаха край бузите й. Беше се гримирала изкусно в цветове, отговарящи на цвета на облеклото й и на собствения й тен.

Погледна към мъжа зад бюрото и на свой ред оцени красивите му черти. Косата му, тъмна и къдрава, покриваше добре оформена глава. Създаваше впечатление на привлекателен, чувствителен човек. Не беше така подчертано мъжествен като…

Престани! Катлийн си заповяда да не губи контрол с мисли за Ерик, докато преценяваше господин Кирчоф. Устата му беше чувствена и мека. Имаше дълъг тесен нос — в пълна хармония с останалите черти на лицето му.

Беше определено красив мъж, но Катлийн беше привлечена най-вече от очите му. Те бяха наситено шоколадовокафяви, бездънни и тъмни, но не мистериозни, както обикновено характеризират подобни очи. Това бяха открити и топли очи и излъчваха искреност и… какво?… Съчувствие?

Зелените очи на Катлийн се плъзнаха надолу към волевата брадичка и добре оформените рамене. И тук погледът й се смрази. Там, където беше естествено да очаква огромен, покрит с кожа удобен работен стол, отговарящ на човек от ранга на господин Кирчоф, просветваше съвсем не на място хром. Сет Кирчоф седеше в инвалиден стол.

Най-силното й желание в този момент беше шокът й от това откритие да е останал незабелязан за него, но уви.

— Доста е смущаващо, когато човек види този стол за първи път, нали? — запита я той, като сведе поглед към страничните му облегала. — Но след като веднъж свикне с него, не е чак толкова лошо. — Вдигна тъмните си очи и се усмихна.

— Аз не го намирам за смущаващо — отговори му тя искрено. — За мен просто беше неочаквано.

Погледна я с приятната си, предразполагаща усмивка.

— Често съм си мислел да поставя табела на вратата: «Внимание. Вътре има мъж в инвалиден стол.»

Катлийн се разсмя спонтанно.

— Така ще отклоните голям брой скучни интервюта.

— Сигурно. Може би ще трябва да го направя. Размениха усмивки, всеки с разбиране и откровено одобрение към другия.

— Ще ви кажа направо — без да търся състрадание, — че преживях автомобилна катастрофа през нощта на деня, в който завърших колежа. Трима мои приятели от студентското ни сдружение бяха убити. Аз се спасих, но с цената на счупен гръбначен стълб и парализа от кръста надолу.

— Имали сте късмет.

Той подпря лакти на облегалата на стола си и отпусна брадичка на юмруците си.

— Това е много необичаен отговор, госпожице Хейли. По-голяма част от хората обикновено казват «Съжалявам» или нещо подобно. С годините подредих реакциите на хората на физическата ми недъгавост в две основни категории. Те или изразяват жал или смущение и избягват погледа ми, или не я забелязват напълно, като че ли ако упорито отказват да я виждат, тя ще изчезне напълно. Вие не попаднахте в нито една от двете категории. Мисля, че ви харесвам, госпожице Хейли.

Усмихна му се.

— И аз мисля същото.

Той се засмя.

— Искате ли кафе?

Без да изчака отговора й, натисна бутон на бюрото си и само след секунди секретарката му беше в офиса.

— Госпожице Хейли, запознайте се с госпожа Ларчмънт. Тя настоява да я наричам така, независимо от приятелството ни.

— Не искам никой да подозира, че сме обвързани в гореща и сериозна любовна връзка — отговори госпожа Ларчмънт.

Клеър Ларчмънт беше жена към петдесет години, както Катлийн беше правилно предположила. Тя изглеждаше като персонифицираната мечта на един опитен администратор за компетентен и привлекателен помощник.

Очевидно беше, че между нея и господин Кирчоф съществуваше взаимна привързаност. Те бяха достатъчно сигурни в своите отношения, за да си разрешат да се шегуват един с друг. Госпожа Ларчмънт се обърна към Катлийн.

— Можете да ме наричате Клеър.

— Госпожице Хейли, искате ли чаша кафе? — запита я отново Сет.

— Да, с крем, ако обичате — обърна се тя към Клеър.

— А аз… — започна Сет.

— Знам какво искате, господин Кирчоф — каза секретарката и напусна офиса.

— Безценна е, нали? — усмихна се Сет.

— Изглежда, че двамата работите много добре заедно — отговори му тя.

— Да, така е — той сплете пръсти върху бюрото си и каза: — Искам да ви поясня какво точно търся.

Впусна се в кратък разказ за универсалния магазин, основан от дядо му още през двайсетте години на века. Магазинът се запазва по време на кризата и Първата световна война. Бащата на Сет поема бизнеса след войната и го разширява, като увеличава, разбира се, и печалбите. Умира преди три години.

— Погледнато отстрани, човек може да си помисли, че след смъртта на баща ми бизнесът би следвало естествено да премине в мои ръце, но в завещанието си баща ми прехвърля правото на вземане на решения и управлението му на чичо ми. Татко не можа да преодолее убеждението си, че заедно с краката ми е парализиран и мозъкът ми. Той никога не ми прости напълно, че станах инвалид.

В гласа на Сет нямаше горчивина, само дълбока тъга.

— Чичо ми обаче почина съвсем ненадейно миналата година и аз поех нещата в ръцете си.

Направи пауза, за да поеме сребърната табла от Клеър. Върху нея имаше порцеланови чаши и кана с кафе. След отсервирането Клеър отново ги остави сами.

— Госпожице Хейли, магазинът на Кирчоф има потенциала да се превърне във водещ в модната индустрия на Сан Франциско. За съжаление години наред е бил в ръцете на възрастни мъже без перспективно мислене — включително и баща ми.

Отпи от кафето си и продължи:

— Когато поех контрола над магазина, започнах да сека глави — образно казано, разбира се — усмихна се и дари Катлийн с пълната сила на чара си. — Не беше лесно: голяма част от хората, които уволних, бяха работили тук в продължение на двайсет години и повече, но тази операция беше задължителна. Дадох достатъчно време на отговорника на всеки отдел да преструктурира своя сектор. Който не успяваше, бе изхвърлен от магазина. Извинете ме. — Направи пауза. — Искате ли още кафе?

— Не, благодаря — тя постави чашата си на таблата.

— Стигам до целта на това интервю, госпожице Хейли. Знам, че се питате каква е целта на всичко, което ви разказах.

— Изобщо не ми е скучно, господин Кирчоф.

Той отговори на усмивката й, натисна някакъв лост, който освободи блокировката на стола му. Заобиколи бюрото и спря до нея. От дължината на тялото и краката му можеше да се направи извод, че е бил висок човек преди катастрофата.

Търся някой, който да координира изцяло закупуването на модно облекло за магазина ми. Ще споделя една тайна с вас. До края на тази година ще започне строежът на още два магазина. До следващата Коледа в района на Залива ще има три магазина на Кирчоф.

— Но това е чудесно! — възкликна тя с искрено възхищение.

— Надявам се наистина да се окаже така. Но заедно с разширението на бизнеса искам да променя и имиджа ни. Години наред ние се бяхме обърнали към определен тип клиентка. Тя купува четири или пет рокли на година. Много е консервативна и непрекъснато си прави сметката. Вкусът й е ограничен. Въображението й — нулево.

— Познавам тази клиентка добре. Бич за всеки търговец на модно облекло — обади се Катлийн сухо.

Той се засмя.

— Ето защо имаме нужда да променим нашия имидж. Искам клиентелата на магазина на Кирчоф да бъде нова. Желая в моя магазин да влиза клиентка, която купува от четири до шест костюма на сезон. Тя е стилна, отворена към модата, смела, способна да се наложи с начина си на обличане и да създаде специфична модна тенденция. Тя е новатор и революционер в модата. Активна общественичка. Професионалистка. Възможно е и двете заедно. Във всички случаи обаче тя се облича според мястото си в обществото. Освен това облича и децата си точно толкова зашеметяващо, както и себе си.

— Аау! — възкликна впечатлена Катлийн. — Добре сте проучили пазара.