Все още го обичаше. Нямаше смисъл да се опитва повече да отрича този факт. Един живот със Сет няма да бъде така наситен с искряща страст. Няма да губи дъха си всеки път в очакване да го види. Няма да познае отново това единство на тяло, дух и ум, онова единение с друго човешко същество, което можеше да се осъществи само с акта на любовта.

Но животът й със Сет ще бъде добър и почтен живот. Той ще се грижи за нея и детето й. Ще бъде живот тих и спокоен. Ще работят заедно, всеки ще върши това, което го интересува и харесва. Тя ще познае нежността и… почтеността.

— Не е задължително да ми отговорят днес, но за мен ще има значение, ако ми кажеш «да» още сега — каза Сет.

Катлийн се изправи и постави ръце на реверите на сакото му.

— Наясно ли си какво точно искаш, Сет?

— Да.

— В такъв случай ще се омъжа за теб. С радост и без колебание.

Той я целуна леко по устните — целувка без страст и желание, но преливаща от нежност. Тя подпечата договора между тях.

— Катлийн — каза й той тихо, когато се отдръпна от нея. — Ние сме от различни… религии, ако мога така да кажа. Смущава ли те фактът, че съм евреин?

— Не, ако и ти не се смущаваш от факта, че аз съм християнка.

Той се засмя.

— Единственото, което ще поискам, е — ако детето е момче — да го обрежем на осмия ден от раждането му според изискванията на нашата традиция.

— Нека да е така. А може ли да празнува Коледа и Великден, докато стане достатъчно голям, за да избере сам религията?

— Разбира се — очите му обгърнаха с обожание лицето й. — Обичам те, Катлийн.

Тя с усилие прогони от ума си две лазурносини очи, искрящи като вода под слънчеви лъчи, коса, блестяща като самородно злато в слънчевата светлина, копринени мустаци, обградили проблясващи в усмивка бели зъби, и се опита да фокусира вниманието си в мургавото любящо лице близо до нейното.

— Знам, че ме обичаш, Сет, знам…

* * *

— Ти, разбира се, се шегуваш. — Хейзъл Кирчоф седеше върху копринените възглавници с цвят на праскова на канапето си в красивата, скъпо обзаведена всекидневна. Ръцете й бяха грациозно скръстени в скута й, глезените — кръстосани според изискванията на правилата за добро поведение, гърбът й — изправен: точно както я бяха учили в частното училище, което беше посещавала като дете.

— Не, не се шегувам. Двамата с Катлийн ще се разпишем тази неделя при съдията Уолтърс. Той ни дължи услуга. Спомняш ли си? Поръчахме онзи норков дълъг шал за госпожа…

— Сет, знам много добре каква услуга направихме за съдията — прекъсна го тя рязко. — Сега би ли бил така любезен да ми обясниш какво имаш предвид, като казваш, че ще се жениш за тази малка… госпожица Хейли.

Сет се усмихна и завъртя стола си до старинния салонен бюфет от розово дърво, за да си налее още едно уиски.

— Изненадана ли си? И аз съм изненадан.

— Единственото, което ме изненадва, е, че моят иначе разумен, интелигентен брат днес говори като идиот. Не мога да допусна, че ти и госпожица Хейли ще се жените. Това е абсурдно!

— Съгласен съм — каза той весело. — Но колкото и странно да изглежда, е истина.

Вълнението, изписано на лицето на Хейзъл, не разкриваше и частица от бурята, която вилнееше в нея. Беше усетила, че това момиче ще им създаде доста неприятности. Красотата и умът бяха несъвместими качества. Това, което за брат й беше интелигентност, за Хейзъл беше само лукавство. Катлийн си беше пробила път в любимата й корпорация чрез поставяне на клопки и долнопробно хитруване. А сега нахлуваше в семейството и дома й. Умело беше изкушила бедния Сет, който беше готов да реагира на вниманието на всяка жена.

Майка им беше умряла, когато Хейзъл беше на двайсет и четири години. Сет, късно родено дете, беше само единайсетгодишен. Оттогава Хейзъл беше поела изцяло грижата за него. Този вид обвързаност не беше желано от нея задължение, а още по-малко можеше да се каже, че й доставяше особено удоволствие. Но проклета да бъде, ако разреши мястото й да бъде заето от друга жена.

Успокои малко нервите си и с пресилена усмивка се обърна към него:

— Защо не ми разкажеш какво точно стана, Сет, скъпи.

Той с плам се впусна в изброяване на качествата на Катлийн. Колкото повече Хейзъл го слушаше, толкова по-гневно ругаеше брат си наум за глупостта му, в която тя никога не се беше съмнявала: за нея той винаги е бил и си оставаше пълен глупак. Щедрите му жестове я дразнеха. Търпението му, начинът, по който приемаше собствената си недъгавост, я вбесяваха. Защо не беснее, защо не прелива от горчиво озлобление? Беше един прекалено слаб човек. Точно като баща им, когото винаги беше презирала.

Когато най-сетне Сет направи достатъчно дълга пауза за глътка от питието си, тя също постави устни на ръба на чашата си с шери, но не пи. Отвращаваше се от това питие. Утехата й идваше от бутилката водка, скрита в едно от чекмеджетата на спалнята й.

Опита се да се усмихне мило, но се получи само грозна гримаса, която Сет не забеляза.

— Знам колко талантлива и красива е госпожица Хейли, Сет — думите се залепиха на гърлото й като лекарство с вкус. — Но какво знаем за нея?

— Отгледана е в сиропиталище след смъртта на родителите й — Сет се впусна да запознава сестра си с главните факти от живота на Катлийн, както тя му ги беше разказала през онзи неповторим следобед от живота му.

Колкото повече говореше за Катлийн, толкова по-силен ставаше блясъкът в очите му и толкова по-болезнено беше онова парещо чувство на потъване в бездна, което гореше отвътре стомаха на Хейзъл.

— Сет, скъпи — започна тя ласкаво. — Прости ми липсата на деликатност, но ти не можеш… искам да кажа… това няма да бъде истинско семейство в традиционния смисъл на думата.

Погледна с престорено смущение ръцете в скута си и със злорадата мисъл, че брат й няма да може да задоволи тази малка уличница и за милион години. Беше забелязала как Катлийн хитро използва тези свои примамващи очи и фино, гъвкаво тяло, как измъчва глупавия й брат, като го кара да мисли, че и той е мъж.

— Знам, Хейзъл — тъжно каза Сет. — Но Провидението ми предложи компенсация за това — Катлийн носи в себе си наследника на корпорацията Кирчоф. Тя очаква бебе през пролетта.

Последните му думи разбиха на пух и прах фалшивото спокойствие на Хейзъл.

— Какво! — едва можа да изрече тя. Лицето й беше истински отблъскващо, в този момент на него се четеше цялата грозота на душата й — маската беше паднала. Курвата беше бременна! Този факт не я изненада. Порази я безочливият опит на тази кучка да натресе копелето си на фамилията Кирчоф. — Смяташ да се жениш за курва, бременна с копелето на някой друг? Възнамеряваш да дадеш името си на този боклук?

Сет беше шокиран за момент от грубия й език. Знаеше, че сестра му се среща с мъже само на професионална база, откакто личната й любовна връзка завърши с провал. Постави чашата си на масата за сервиране на кафе и се приближи със стола до нея. Разбираше, че тя сигурно е изключително разтревожена, за да реагира така. Може би трябваше да й съобщи новината по-внимателно, вместо да й натрапва личното си щастие така недискретно и без каквито и да било задръжки.

— Хейзъл — започна той тихо, — разбирам те, изненадана си и подозрението ти към мотивите на Катлийн е естествено, но трябва да те помоля да не говориш така за нея. Обичам я много, не забравяй това.

Хейзъл се вторачи изумено в него — не можеше да повярва на ушите си, питаше се дали има представа колко идиотски звучаха думите му.

— Мъжът… бащата на детето й е причинил голяма болка. Била е влюбена в него. Знам, че Катлийн нямаше да го допусне до себе си, ако не е била влюбена в него.

Ти си мислиш така, подигра му се мълчаливо Хейзъл. Тази курва ще разтвори дългите си крака за всеки мъж. А на теб, глупави мой братко, ти липсват нужните атрибути точно за това.

— Моля те, дай й шанс, Хейзъл. Сигурен съм, че след време ще започнеш да я цениш и обичаш. И детето също. В края на краищата то ще бъде твоя племенничка или племенник — усмихна й се мило.

Лицето на Хейзъл беше като празна стена. Имаше ли избор? Ако изплюе навън думите, които кипяха зад измамно спокойната й фасада и които едва сдържаше, Сет може да се обърне срещу нея. Защото той беше съвсем явно напълно завладян от тази жена.

А засега тя все още държеше юздите на контрола над него. Можеше да ги задържи само ако си даде вид, че приема тази скитница в дома им и пред него играе ролята на престорено усмихната и щастлива зълва. Нямаше да бъде кой знае колко трудно за нея предвид добрия тренинг от многогодишната й роля на любяща сестра, когато през целия този период от време само видът на Сет беше достатъчен, за да се изпълни с отврата. Тя трябваше да защити първата си любов — магазина. Насили се да каже с привидно спокоен глас:

— А какво ще стане с работата й в магазина?

— Запазва си я. Аз настоях за това. Но искам да си назначи помощник, който да се учи покрай нея, за да може да поеме нещата в ръцете си след раждането на бебето.

Това не беше най-доброто разрешение на проблема според Хейзъл, но имаше възможности да поработи по него от своя гледна точка.

— Сет, прости ми за думите, които казах. Бях твърде шокирана, за да мога да мисля разумно — каза тя с фалшивата си усмивка, вдигна ръка към тъмната му коса и оправи няколко непослушни кичура. — Мисля, че бурната ми реакция се дължеше на обикновена ревност. През тези години ти ми беше повече син, отколкото брат. А сега те губя — друга жена те отнема от мен.

Той хвана ръката й и я притисна към бузата си.

— Не си права. Ти не ме губиш. Ще бъдем едно голямо семейство. Всички заедно.

— Да — измърмори тя, когато Сет се отдалечи да помоли Джордж за голяма бутилка шампанско. Беше сигурна само в едно нещо: нямаше да допусне тази уличница да наследи и цент от парите, които по право принадлежаха на Хейзъл Кирчоф — дори и да се наложи да убие и нея, и копелето й, и самия Сет.


— Просто не мога да повярвам, Би Джи — възкликна Една. — Тя се е омъжила!

— Така пише в писмото, но и аз не мога да повярвам — прокара пръсти през посивялата си коса. — Кой е избраникът?

— Казва се Сет Кирчоф, притежателят на магазина, в който работи. В Сан Франциско — световния град! Разписали са се миналата неделя. Пише, че се мести в дома му в края на тази седмица.

— Какво е впечатлението ти — този Сет богат човек ли е?

Една прегледа набързо листа, който държеше в ръка.

— Ако този лист с новите й релефни инициали най-отгоре може да послужи като знак, бих отговорила с «да» — изкоментира Една саркастично. Прочете отново писмото и запита: — Би Джи, не си ли изненадан?

— Нищо повече не може да ме изненада — измърмори той.

Една се обърна рязко и го изгледа гневно.

— Ще оставиш ли най-сетне този вестник настрана, за да поговорим? Няма да те оставя да се криеш зад паравана на вестника. Знам, че и теб те боли от поведението й. Време е да поговорим…

— Няма за какво да говорим. Катлийн си има нов съпруг и нов живот — и това е всичко — каза той твърдо.

— Не, това не е всичко. Не мислиш ли, че трябва да му кажем…

— Не! — Гласът на Би Джи не допускаше възражение. Знаеше много добре кого има предвид Една.

— Но знаеш, че обещахме да му се обадим веднага щом получим някаква информация от нея.

— Не е вярно, Една, и не се опитвай да ме подведеш и да ме накараш и аз да мисля, че наистина сме дали подобно обещание.

Една захапа устни, докато търсеше друг начин да разреши проблема.

— Може би трябва само да му съобщим, че е жива и здрава…

— И живее в Сан Франциско с богат съпруг, за когото току-що се е омъжила. Не мислиш ли, че това би било много жестоко?

— Да, прав си — въздъхна тя и се отпусна в стола си пред кухненската маса — пощата беше пристигнала точно по време на спокойната им закуска.

— Налей ми още малко кафе — каза Би Джи, благодарен, че приключиха с неприятната тема.

* * *

Ерик гледаше втренчено кехлибарената течност в чашата си, като че ли в нея бяха скрити отговорите на всички тайни на Вселената. Може би ако се взира достатъчно дълго и концентрирано, ще открие там и разрешение на собствените си проблеми.

От другия край на бара долетя звучен смях — там три двойки деляха кана бира, потънали във весел приятелски разговор. Обърна им гръб, обзе го чувство на болезнена самота. Бил ли е някога част от група приятели, нима се е смял някога така безгрижно? Имаше време, когато колегите му го включваха в компанията си в минутите за лека другарска почерпка след работа. Но той започна да пие твърде много, стана твърде мрачен и необщителен, прекалено раздразнителен и избухлив, за да бъде приятен на другите. И всички започнаха да го избягват.