Без да изпуска от очи мокрото телце на сина си, Катлийн извика през рамо:

— Ела да видиш какво може да прави Терън. Той много се гордее със себе си.

— Внимавай с това момче, Катлийн — обади се Джордж зад нея. — Той става твърде тежък за теб.

— Така е — съгласи се тя.

Сега Терън беше още по-възбуден от многобройната си публика и размаха пълни ръчички към тях, преди Катлийн да му каже отново да задържи дъха си и да го потопи.

Всички заръкопляскаха, когато той изплува сам на повърхността, засмян до уши с почти всички бебешки зъби в устата.

— Стига ти за днес — каза му Катлийн със смях. — Аз съм напълно изтощена.

Измъкна Терън от водата и той се заклати на още не съвсем стабилните си крачета към Сет. Джордж се наведе и го вдигна нагоре, потупа го с обич по дупенцето и го постави в скута на Сет, без да обръща внимание на подгизналия му памперс. Едва когато Катлийн се обърна и изкачи покритите с мозаечни плочки стъпала на басейна, забеляза другия мъж, който мълчаливо стоеше до стола на Сет. Имаше нещо неясно… Господи боже!

— Катлийн, извърших основния грях на невнимателните съпрузи — доведох вкъщи гост за вечеря, без да те предупредя.

Сърцето на Катлийн биеше толкова силно, че едва чуваше думите на Сет, когато Ерик пристъпи напред.

— Ерик Гуджонсън. Ерик, съпругата ми — Катлийн. Сърцето й сякаш се наду и в следващия миг се пръсна и обсипа вселената с безкрайно малки частици от нея самата. И светът й изчезна, за да бъде заменен от друг, по-малък, състоящ се само от нея и мъжа отпреде й. Изправен така близо… Достатъчно близо, за да го види, чуе, помирише, да го… докосне.

Не, тя не трябваше да го докосва. Ако направи това, ще умре от удоволствие и болка. Но Ерик протегна ръка и я лиши от правото да взема решение по този въпрос. Гледаше зашеметено ръката, която скъсяваше разстоянието между тях. Все още не на себе си от чудото на мига, протегна своята собствена ръка, хвана неговата, стисна пръсти около нея, като че ли да се убеди, че не сънува, че това, което става, е действителност.

Лекото стискане, което получи в отговор, прогони всички останки от съмнения за нереалността на срещата им. Вдигна очи от събраните им в ръкостискане ръце към гръдния му кош, към твърдата силна брада, към чувствената уста под мустаците му, за които беше мислила и фантазирала толкова често, към добре оформения аристократичен нос и към очите, които я пронизаха като с кама.

Радостта, която пееше в гърдите й, помръкна. Очите му напомняха парченца твърд син лед под разрешените, избелели от слънцето вежди. От дълбочините им надничаше ужасяваща враждебност.

— Госпожа Кирчоф — каза той в потвърждение на представянето й от Сет.

Светът се върна обратно и изиска от нея да се държи както подобава.

— Господин Гуджонсън — гласът й прозвуча глухо и чуждо дори за собствените й уши; оставаше й само надеждата, че никой друг не е забелязал това. А неговият глас беше болезнено познат — дълбок, леко дрезгав, отговарящ на едрото му тяло.

Сет говореше развълнувано:

— Катлийн, двамата с Ерик кореспондираме от няколко месеца. Работим заедно върху общ проект за магазините. Исках да те изненадам с него. Сега, когато Ерик е тук, ще обсъдим всички детайли след вечеря.

Усмивката й беше скована и неискрена, виеше й се свят и й се гадеше толкова силно, че се уплаши да не постави себе си и другите в неудобно положение, като започне да повръща пред тях. Първоначалната шокираща изненада да види Ерик тук, в собствения й заден двор, беше заменена с женска суета. Чувстваше се неудобно от мократа си коса, разпиляна по раменете й. Цял ден не си беше поставяла грим, ябълковозеленият й бански беше плътно прилепнал към треперещото й тяло, от нея се стичаше вода.

— Съжалявам, но не мога да изслушам сега плановете ви, Сет. Ако ме извините, ще отведа Терън да го облека за вечерята. Ще ви видя във вътрешния двор след един час.

— Окей, но доведи и Терън при нас. Искам Ерик да го види, когато е по-представителен.

— Като живак е — обади се Ерик и погледна Терън за първи път.

— Да, така е — заяви гордо Сет. — Трябва да го видиш, като се опитва да се изкачи сам по стълбите. Много е смел.

С нарастващ ужас Катлийн забеляза, че Ерик продължава да се взира в лицето на детето. То го разглеждаше със същия интерес.

— Трябва да го прибера вътре — повтори Катлийн, впусна се между Ерик и Сет и грабна Терън. — Извинете ме. — Забърза със сина си на ръце към къщата.

Почти изтича през кухненската врата и когато най-сетне се озова в безопасност в кухнята, облегна се разтреперана на стената.

— Боже мили, Катлийн, изглеждаш така, като че ли си видяла дух. Какво ти е? — запита я Алис загрижено.

Алис, съпругата на Джордж, работеше при тях като домакиня и готвачка едновременно и управляваше къщата с компетентността на капитан на кораб. Беше тиха и закръглена — пълна противоположност на Джордж, — но двамата се допълваха съвършено. Катлийн знаеше, че бяха загубили син в пубертета от мускулна дистрофия. Докато Сет е бил все още в болницата след катастрофата, Джордж го посещава от името на асоциация по параплегия и му предлага целодневните си услуги. И от тогава тази двойка работеше за него.

Алис прекоси покрития с плочки под на кухнята, като си бършеше мимоходом ръцете в някаква кърпа.

Катлийн нервно се засмя.

— Мисля, че прекалих със слънцето. Когато излязох от басейна, ми се зави свят — пое дълбоко дъх. — Какво има днес за вечеря? Сет е довел Ер… гост за вечеря. Надявам се, че това няма да ти създаде допълнителни затруднения.

Докато говореше, Катлийн напразно се опитваше да нормализира дишането си и се презираше за това.

— Не се безпокой. Приготвила съм печено говеждо и то е вече във фурната — отговори разсеяно Алис. Бледността на Катлийн я тревожеше повече от броя на гостите за вечеря. — Ще предложа ордьовър от пресни плодове, с основното ядене ще сервирам салата и зеленчуци, а за десерт — крем парфе. Какво ще кажеш?

— Звучи чудесно — излъга Катлийн. Мисълта за храна я изпълваше с отвращение. — Терън има нужда от вана.

— Сигурна съм в това — Алис се усмихна на момченцето, което в момента беше заето с изпразване на чекмеджето, пълно с пластмасови мензури.

— Хайде, Терън — Катлийн го хвана за ръка. — Ако имаш нужда от помощ, Алис, повикай ме. — Често предлагаше помощта си на Алис, но тя никога не беше прибягвала до нея.

— Не се безпокой за вечерята. Ти само се погрижи да се облечеш красиво за гостите.

Катлийн се радваше, че Алис не видя неуверената й походка, докато пресичаше широкия хол, от който се издигаше нагоре величествената стълба.

Докато къпеше Терън, в главата й се въртяха милиони въпроси, които беше потиснала долу, до басейна. Какво прави Ерик тук? Какъв вид общ бизнес можеше да има със Сет? Къде е бил през тези две години? Какво ли е правил през това време? Жена му с него ли е?

Той изглеждаше същият. Не, беше друг, различен. Откъде идваше това усещане? Може би от възрастта. Времето беше издълбало тънки бръчици в ъглите на очите му.

Гънките от двете страни на устата му бяха потвърди, без намек за склонност да се омекотят във весела усмивка. Очите му — тя потрепери — в тях не танцуваха познатите искрици на предизвикателното му чувство за хумор. Сега те бяха студени, цинични, безчувствени.

Постави Терън в кошарката му и се отпусна във ваната. Какво правеше той тук? Защо отново се беше появил в живота й точно когато нещата вървяха така добре? Защо не беше дошъл по-рано?

Избягваше най-важния въпрос, онзи, който я измъчваше най-много от всички други. Ще разбере ли, че Терън е негов син? И ако разбере, какво ще направи?

Изсуши тялото си и влезе в спалнята, обвита в голяма хавлиена кърпа. Изправена пред гардероба си, избра костюм, отхвърли го, насочи се към друг и накрая се спря на вечерни панталони от бяла коприна. Блузата без презрамки към панталона беше на многоцветни ивици в метални цветове. Около талията си уви шокиращо розов пояс. Обу бели сандали с високи токове, а на ушите си постави два златни диска. Изящни златни верижки обгръщаха врата й.

Никога не й е било толкова трудно да се гримира. Ръката й трепереше и тя размаза грима си за мигли, наложи се да го почисти и да започне отново. Тъй като пръстите й нямаше да могат да се справят тази вечер със сложните шноли и гребени, тя реши да остави косата си свободно пусната върху раменете.

Знаеше, че в семейство Кирчоф има обичай да се обличат официално за вечеря. През почти двете години, които прекара тук, беше започнала да харесва тази традиция. Освен това Сет обичаше да я вижда в хубави дрехи.

Когато беше готова, облече Терън в морскосин комплект за игра с думите «Ахой, там!», апликирани с бели букви отпред. Докато разресваше гъстите му руси къдрици, тя отново преживя чудото на раждането му. Знаеше много преди гордото съобщение на доктор Питърс, че детето е момче. Видението й за него в началото на бременността й се оказа необяснимо точно. Каква жестока жертва би било никога да не познае радостта от любовта към Терън.

Ще почувства ли Ерик онази неповторима, уникална близост, която изпитваше тя всеки път, щом погледнеше Терън? Бащите имаха ли същото чувство на общност с децата си, както майките?

Смъкна Терън от подплатената маса за смяна на памперса му и го хвана за ръка.

— Готов ли си? — запита го тя, но въпросът беше фактически отправен към нея самата. Отговорът беше «не». Бе разкъсана между изгарящото я желание да се възползва от възможността още веднъж да го поглъща с жадните си очи и болката да го вижда така опасно близо до сина им. Но ако не побърза, Сет ще се зачуди какво я бави. Не искаше в никакъв случай да събуди подозренията му. Трябваше на всяка цена да остане с хладна и ясна глава по отношение на Ерик — Сет никога не трябваше да узнае за предишната им връзка. Той не трябваше да бъде нараняван. Помоли се в себе си да не забележи приликата между Терън и госта.

Слязоха по стъпалата ръка за ръка. Катлийн отвори стъклената врата, която водеше към вътрешния двор, и освободен от задържащата го ръка, Терън се втурна към мъжа, който седеше на кръглата, засенчена с чадър маса, с чаша питие в ръка.

Изненадан, Ерик се засмя и протегна ръка да разроши къдриците на главичката, притисната към коляното му.

— Ахой, капитан. Къде е…

Вдигна очи и видя Катлийн на прага. Господи, колко е красива, помисли Ерик и нетърпеливо преглътна буцата, заседнала внезапно в гърлото му. Беше мислил, че се е излекувал от страстта си към тази жена, че е способен да приеме всичко, което съдбата подхвърли върху житейската му пътека. Когато я видя обаче да излиза от този басейн днес следобед, сърцето му примря от радост, а умът му прокле боговете, които му бяха изиграли този ужасен номер.

Докато я гледаше днес в гръб, си беше помислил, че младата госпожа Кирчоф му изглежда странно позната. Косата й имаше излъчване, което бе усетил досега само веднъж в живота си. Когато се обърна, той видя толкова мечтаното лице. Опита се да се присмее на желанието, което мигновено пламна у него и потече по вените му като изгаряща треска със заплахата да го подпали отвътре навън, да го изгори и превърне на пепел. Времето се завъртя обратно, върна го в миналото, когато също я беше видял да излиза от водата, покрита с хиляди проблясващи капчици. Все още пазеше онази видеолента. Гледаше я само в най-тежките си дни — и това беше едновременно и удоволствие, и терзание. Днес тя не беше само образ, пленен от електронната му апаратура.

Успя някак да се сдържи да не се втурне край Кирчоф, да я сграбчи в ръцете си, да я целуне с устни, все още жадни за оня неин вкус… Но на пътя му беше мъжът в инвалидния стол. Мъжът, когото познаваше само от няколко седмици, но към когото беше започнал да се отнася с възхищение и уважение за куража му, почтеността му и проницателната съобразителност в сферата на бизнеса.

Сет Кирчоф често беше говорил за жена си, беше хвалил надареността и красотата й, но беше ли споменавал името й? Не, сигурно не — Ерик щеше веднага да реагира на това име. Но кой можеше да си помисли, че Катлийн, неговата Катлийн, ще стане съпруга на търговец от Сан Франциско?

Точно в този момент първият радостен пламък в душата му при вида й се превърна в горчива злоба. Разбира се. Беше избягала от обикновения, живеещ на заплата видеооператор при първата златна възможност да стане светска дама. Сигурно е била отвратена от себе си за това, че е допуснала ръцете му да я оскверняват. Ясно е, че се е стремяла към по-високо стъпало в социалната стълбица. Как ли се е чувствала при загубата на най-ценното й притежание? Това не е имало значение за Кирчоф, предположи Ерик — тя беше успяла да го хване в примките си и да го накара да се ожени за нея. Поздравления, госпожо Кирчоф. Вие сте много богата жена.