— Да, но…

— Чуй ме първо — продължи той. — Спомняш ли си, когато продаде еднакви рокли на двете дъртачки за галаконцерта на операта? Спомняш ли си разправията, която направиха?

— Да — как можеше да я забрави? Озадачено сбърчи чело. — Елиът, какво искаш да ми кажеш с тази дълга заплетена история?

— Че някой преднамерено саботира работата ти, моето момиче.

— Но кой?

— Знаеш това толкова добре, колкото и аз — наведе се към нея и прошепна театрално: — Хейзъл Бейби.

Катлийн стана и се приближи към прозореца на малкия си офис.

— Не съм поръчала размер дванадесети за момичето на Вандърслайс, нито бих продала еднакви рокли на две светски дами.

— Точно.

— Но какъв може да бъде мотивът на Хейзъл? — зачуди се Катлийн. Допускаше, че предположението му може би е правилно.

— Защото толкова силно те ревнува, че всеки път, когато те погледне, буквално пръска отрова във въздуха около теб — направи жест с ръце толкова описателен и комичен, че Катлийн се разсмя, независимо от сериозността на разговора им. — А ако питаш мен — продължи Елиът, — що се отнася до Сет, тя не би си дала и плюнката за него.

— Елиът, престани! — реагира Катлийн. Грубият му език беше едно от нещата, които не харесваше.

— Слушам, Девствени уши — отговори й той с преувеличена учтивост. — На Хейзъл не й пука ни най-малко за него, но за нея е от значение да го контролира и да зависи от нея. Начинът, по който го манипулира, е направо гаден. А той е напълно сляп по отношение на сестра си. Не знае, че е манипулиран.

На Катлийн не й се искаше да признае, че е така, но Елиът беше напълно прав. Когато ставаше въпрос за Хейзъл, недъгът на Сет не беше толкова парализата му, колкото слепотата му.

— Внимавай с тази кучка, Катлийн — предупреди я Елиът. — Тя си е поставила за цел да те нарани. Знам това.

Катлийн опита да се изсмее на мрачните предсказания на Елиът, но звукът, който излезе от гърлото й, прозвуча повече като приглушен стон. Елиът се приближи зад нея и я целуна по врата. Беше свикнала с неговите демонстрации на отношението му към нея и не им обръщаше внимание — знаеше много добре, че те не изразяват нищо повече от обикновено приятелско чувство. Но днес се оттегли от него и скръсти защитно ръце пред гърдите си. Потрепери, въпреки че не беше студено.

— Какво има, Катлийн? По-сериозно е от Хейзъл Кирчоф, нали?

— Не разбирам какво искаш да кажеш — опита да се измъкне.

— Разбираш много добре. Ти си нервна и разсеяна. Нито умът ти, нито сърцето ти са тук. Какво има?

Бившият ми любовник и баща на детето ми се върна, за да ме тормози. Това ли трябваше да каже? Трябваше ли да каже на Елиът и на всички други какво става с нея? Ще й повярват ли? Усмихна се накриво. Елиът ще й повярва. От някои от разказите за любовните му приключения й бяха настръхвали косите. Нейният разказ нито ще го изненада, нито ще го шокира.

Но тя самата беше разтърсена до сърцевината на същността си от повторното появяване на Ерик в живота й. Случилото се онази нощ близо до басейна беше истинско безобразие. Не беше изненадана от опита му да прави любов с нея. Не, не любов. Секс. Освен това беше повече от ясно, че опитът му беше замислен като наказание. След като беше достатъчно голям мерзавец да прелъсти, макар и семеен, невинното създание, каквото беше преди две години, нищо чудно сега да иска да възстанови овехтялата вече любовна афера оттам, където я беше оставил — независимо от факта, че и тя беше вече семейна.

Не, Катлийн не беше изненадана от неговото поведение — изненадана беше от своите реакции. Защо не беше показала по-голяма неотстъпчивост? Вместо това с радост бе усетила тялото му. Беше се наслаждавала на вкуса на устните му и на главозамайващия аромат на одеколона му, примесен с неговия мирис на мъж. Умелото докосване на ръцете му я беше довело до…

Господи! Тя покри лице с ръцете си от срам при спомена за случилото се.

— Катлийн! Добре ли си? — запита Елиът разтревожено.

— Да, да, добре съм. Просто съм уморена. Ако можеш да поемеш нещата тук, ще отида в главния офис и после ще се прибера вкъщи. Искам да прекарам остатъка от деня с Терън.

Събра нещата си и излезе, но докато стигне административните офиси на магазините «Кирчоф», отново почувства пронизващия ужас, който изпита при последните думи на Ерик.

Той няма да предприеме нищо, за да я раздели от детето й, нали? Не беше чак толкова жесток. Освен това, дори и да се опита, никога не ще може да се наложи. Терън е неин. Ерик си имаше друга жена при зачеването на бебето. Винаги може да го обвини, че я е изоставил, ако се стигне дотам. Но всъщност той не я беше напуснал. Това беше направила тя.

Страхът от евентуално дело за настойничество върху детето заемаше второ място обаче пред ужаса от опустошителния удар, който Ерик ще нанесе на живота й, ако каже на Сет истината. Това ще унищожи съпруга й. Сет гледаше на Терън като на свой син. От деня, в който й беше предложил ръката си, той не беше споменал нито дума за бащата на Терън. Никога не казваше «детето ти»; за него бебето винаги беше «нашето дете» — още по време на бременността й. Никога не пропускаше да нарече Терън «синът ми». От всяка гледна точка — с изключение само на една — Терън принадлежеше на Сет.

През тези две години Катлийн беше изключително почтена спрямо Сет и никога не даде и най-малък повод за съмнение относно предаността й към Сет. Той често й беше предлагал да излиза, да се сприятелява по-свободно извън дома им, но тя беше отклонявала тези предложения — доволна беше да си стои вкъщи с него. Сет беше наистина забележителен човек. Вършеше огромна работа и отиваше на много по-голям брой места, отколкото някой можеше да очаква от него. Двамата разхождаха Терън в Голдън Гейт Парк. Ходеха до Жирардели за сладоледени соди. Ходеха на кино и на вечери. Разбира се, Джордж винаги ги придружаваше и поемаше върху себе си усложнените транспортни проблеми, но Сет беше направил всичко възможно да не допусне тя да се откаже от нещо, което обича да върши, заради него.

По-късно обаче започна да показва умора, която преди тя не бе забелязвала. Изглеждаше по-малко склонен да излиза и като че ли се чувстваше най-добре, когато седеше край басейна, докато тя плуваше; понякога просто си седяха там, отпиваха от питиетата и си говореха. И цветът на лицето му не изглеждаше добре. Беше попитала Джордж, но отговорите му бяха неясни и уклончиви. Реши да телефонира на лекаря му, но неговите дълги обяснения не й казаха нищо, въпреки че звучаха много професионално.

Тези притеснения за Сет не я напуснаха през последните няколко дни — всъщност от деня на ненавременното пристигане на Ерик в дома им. Офисите на Сет бяха празни. На една от вратите все пак имаше бележка, от която разбра, че двамата с Хейзъл са на обяд. Компютърът на Клеър беше покрит — и тя беше отишла на обяд.

Катлийн отвори със замах широката врата и я затвори зад себе си — със стягане в гърдите си спомни за първия ден, в който мина през нея. Отиде до стерео апаратурата на библиотеката и пусна радиото. После се приближи до прозорците, спусна щорите и стаята потъна в полуздрач.

Кой знае колко време трябваше да чака — нямаше да е лошо да подремне малко. Изобщо не беше мигвала през последните няколко нощи.

Събу обувките си, отпусна се на удобното кожено канапе и затвори очи. Беше полутъмно и тихо. И заспа само след няколко минути.

Сънят й беше особено приятен — Ерик беше в него. Но не сърдитият ожесточен мъж от онази вечер, а предишният Ерик, оня с веселите искрици в очите и устни, винаги готови за усмивка.

В съня й той се наведе над нея и отмести с малкия си пръст къдрица от бузата й. Почувства топлината на дъха му върху лицето си. Устните му покриха нейните.

Ръката му лежеше твърдо на кръста й, но сега започна да се придвижва нагоре. Пълзеше бавно върху ребрата й, така бавно, като че ли ги броеше. Обхвана в шепата си долната част на гръдта й, залюля я леко на дланта си.

Изведнъж темпото се засили, устните му станаха по-властни, по-изискващи. Тялото му се отпусна леко върху нейното, притисна я йод тежестта си. Търсещите му пръсти я изгаряха през тънката тъкан на скъпата й рокля…

Всичко беше така истинско. Целувките му бяха така топли, а ръката така точно и умело разпалваше желанието й. Тялото му беше така тежко. Така тежко…

Катлийн рязко отвори очи и подсъзнателният й страх беше потвърден. Това не беше сън. Ерик лежеше до нея на канапето. Размаха яростно ръце и крака срещу него.

— Остави ме да стана, Ерик! — извика тя гневно. — Махни се от мен!

Той неочаквано изпълни командата й. Стана от канапето със сатанински смях.

— Питах се кога ще се събудиш. Или този твой малък сън беше само преструвка? — погледът му се плъзна надолу и спря на гърдите й. — Не, не е преструвка — подигра се злобно той.

— Затваряй си устата. Не искам дори да съм в една стая с теб.

Катлийн обу бързо обувките си и безрезултатно се опита да оправи косата си.

— Трябва да ти извия врата като на пиле за това, че си родила сина ми, без аз да знам дори. С радост бих те убил за това.

У Катлийн нямаше нито капка съмнение в истинността на думите му.

— Как щеше да обясниш появата на Терън на жена си!

Ерик се втренчи в нея. На лицето му не се четеше нито вина, нито съжаление за това, че е открила измамата му. Нищо подобно. То изразяваше само смаяна озадаченост и пълно неразбиране. Той бавно направи крачка назад, все още с този замаян израз на лицето. Ръцете му се отпуснаха безсилно надолу.

Тя мина край него, отиде до прозорците, вдигна щорите и стаята се потопи в ярката безмилостна следобедна светлина. Изключи с рязко движение стереото — и незабавно съжали за това. Заглъхването на музиката направи тишината в стаята още по-осезаема.

Той се върна при прозорците и се вторачи в движението по улицата долу. Най-сетне проговори с глас, който не оставяше място за каквито и да било съмнения:

— Катлийн, аз нямам жена. Никога не съм бил женен.

Катлийн се обърна рязко и го погледна смаяно. Отпуснатите в отчаяние черти на лицето му отразяваха собствената й безпомощност в момента.

Преди някой от тях да каже каквото и да било, Джордж отвори вратата и Сет влезе със стола си в офиса. Доброто му настроение се беше възстановило. Когато ги видя, той каза весело:

— Каква приятна изненада! Ако знаех, че ме чакате, щях да съкратя обяда си. Как си, Ерик?

Все още зашеметен и с притъпени реакции, Ерик се обърна и автоматично подаде ръка на Сет.

— Добре съм — прокашля се той и повтори механично: — Добре съм.

— Прекрасно. Готов ли си да започнем работа върху нашия проект? Установи ли се някъде? — както обикновено, лицето на Сет беше открито и откровено, излъчваше готовност да помогне, да разбере и… да прости.

— Да — отговори Ерик. — Купих си жилище. В този момент представлява само четири голи стени. Ще трябва да го мебелирам.

Сет се засмя.

— Голям късметлия си. Катлийн е истински талант в това отношение. Сигурен съм, че с радост ще ти помогне. Нали, Катлийн?


Четиринадесета глава

Катлийн погледна бързо Ерик, после съпруга си.

— Аз… сигурна съм, че Ерик може сам да ангажира човек за обзавеждането на дома си — предложи тя.

Какво й беше казал Ерик преди малко? Какво й беше казал? Че няма съпруга! Ерик няма съпруга!… И никога не е имал!

— Е, да, но ако наеме специалист по обзавеждане, апартаментът му ще заприлича на нашата всекидневна — твърде съвършен за обикновен човешки живот в него.

За първи път Катлийн чуваше Сет да прави, макар и завоалирана, критика на сестра си. Но точно сега това не беше толкова важно. То дори едва докосна съзнанието й. Главата й все още се въртеше около онези думи на Ерик. Той няма съпруга. Никога не съм бил женен. Думите кънтяха в ушите й като упорит напев, от който не можеше да се откъсне. Това изречение означаваше всичко в света за нея.

— Катлийн е прекалено заета, за да се ангажира и с обзавеждането на апартамента на един ерген — обади се Ерик.

Подчерта ли думата «ерген» или така й се стори? Сет се отправи със стола си към бюрото, като прикри деликатно с ръка внезапна прозявка.

— Извинете. Обядът ми беше доста обилен — той като че ли изобщо не забелязваше наситеното напрежение в стаята, шока, който вибрираше от стените, остатък от разкритието, направено само преди минути. — Утре е четвъртък, нали? Един от свободните ти дни. Имаш ли някакви специални планове за утре?

— Не, но…

— Ерик, а ти?

— Не.

— Прекрасно. Утре вие двамата ще пазарувате цял ден. Когато свършите, ще ви чакам вкъщи — ще ви опека бифтек на скара във вътрешния двор.