Тъй като никой от тях не каза нищо повече, Сет прие, че въпросът е решен и премина на други теми. Катлийн се извини, наведе се да целуне Сет, кимна на Ерик и излезе от стаята.

На вечеря проблемът с отказаната поръчка отново беше поставен на дневен ред, и то от Хейзъл.

— Смятам — започна тя, като избърса изтънчено устни със салфетката пред нея, — че Катлийн е претоварена с твърде много работа. Какво друго може да бъде обяснението на тази нейна грешка, която ще ни струва толкова много?

Сет, както винаги, пропусна да забележи хапливия подтекст на думите й и възприе само външно изразената загриженост за Катлийн.

— Аз не съм направила грешка — реагира Катлийн със спокоен тон.

— Скъпа, това няма вече значение — намеси се успокоително Сет. — Погрижил съм се за всичко. Ще получим стоките до една седмица.

— Има значение, ако някой ме обвинява в некомпетентност, което не отговаря на истината — реагира буйно тя.

— Хейзъл не искаше да каже, че…

— Аз ще реша кога съм претоварена с работа — ако има такова нещо — и ще се справя с проблема сама. Нямам нужда от съветите на когото и да било — стана рязко. — Ако ме извините, ще отида горе да поиграя с Терън.

Катлийн ги остави на масата и не слезе, докато не разбра, че Хейзъл се е прибрала в своите стаи.

Катлийн беше поразена от смъртната умора, която изтичаше от очите и устата на Сет. Лицето му, обикновено със здравословен загорял тен от часовете терапия, които прекарваше в затопления басейн, сега беше болнаво сиво. Виолетовите сенки под очите му, които през деня бяха едва забележими, сега бяха тъмни и драстично очертани.

— Сет — прошепна тя, като коленичи до стола му, за да може да постави глава на коляното му. Джордж тактично се оттегли. — Съжалявам за избухването си тази вечер. Нямам обяснение на станалото, но искам да знаеш, че не съм отказала тази поръчка — не мога да направя подобно нещо, в каквато и криза да съм била.

Почувства равномерния натиск на ръката му, която я галеше по главата.

— Скъпа моя Катлийн, аз също не знам какво може да се е случило, но ти прощавам, каквото и да си направила. Обичам те — гласът му беше успокоителен, а думите му пронизаха сърцето й с искреността на чувството. Притисна още по-силно глава към безчувствените му крака в отчаяното си безсилие да изрази нежността, която изпитваше към него.

— Безпокоя се за тебе, Сет. Добре ли си? — вдигна глава и го погледна отблизо в очите, замъглени с нещо, което не можа да определи. Но виждаше ясно, че те не блестяха с въодушевлението, което беше свикнала да съзира в тях.

— Добре съм. Какво може да ми е?

— Не знам — промълви тя озадачено. — Ще ми кажеш, ако не се чувстваш добре, нали?

— Ако това ще гарантира любовта ти, ще споделя с теб най-дълбоките си и най-тъмни тайни — усмихна й се, но шегата му увисна във въздуха.

— Обичам те, Сет, истински те обичам — той излъчваше доброта и човешка топлота около себе си — сякаш беше избран представител на доброто в света.

Лицето му се стопли от любов.

— Знам, Катлийн — прошепна Сет. — Ти и Терън имате толкова голямо значение за мен — понякога ме боли от любов към вас. Като че ли тялото ми не може да я поеме, на моменти имам чувството, че ще се пръсна от обич към вас…

Разбираше го. Познаваше чувствата, които се опитваше да й опише. Беше се чувствала по същия начин през изминалите две години — към обичта й към него се прибавяше и мъчителната болка от невъзвратимостта на състоянието му…

— Красива си, Катлийн. Истински красива. Искам да запаметя лицето ти за времето, което ще прекарам във вечността — пръстите му с копнеж галеха лицето й.

Стресна се от напрегнатия в изблик на чувства глас, стисна импулсивно ръката му и тихо извика с протест името му.

— Хайде, Катлийн — каза той отривисто, като вдигна главата й, за да я целуне по бузата. — Остави трудолюбивия си уморен съпруг да си легне. Освен това и на теб ти предстои утре много напрегнат ден. Харесваш Ерик, нали?

Разбираше от какво голямо значение беше нейното мнение за него.

— Разбира се. Мисля, че това, което смята да прави за магазините на Кирчоф, е фантастично. Решението ти да го ангажираш е чудесно и тъкмо навреме.

Облекчението, изписано на лицето на Сет, си струваше напрежението да работи с Ерик цял ден.

— Радвам се, че го одобряваш. Нямаш и нищо против, че предложих услугите ти по мебелиране на дома му, нали? Знам, че обичаш да се занимаваш с това, а и прекалено много се застояваш вкъщи в компания само с мен, Джордж, Алис и Хейзъл. Да не изброявам и изискванията на Терън към теб.

— Никога не мисли така. Вие сте моето семейство. Но нямам нищо против да помогна на Ерик, щом ти искаш.

— Чудесно — изглеждаше доволен. — Лека нощ, любима. — Придърпа я надолу и този път я целуна нежно по устата.

Почувствал, че времето им на интимност изтече, Джордж изплува от сянката и зае мястото си до стола на Сет. Пожела й лека нощ и отвори вратата към спалнята на съпруга й.

Сет никога не покани Катлийн в тази своя стая, а и тя никога не се опита да наруши пълното му уединение в нея. Може би в тази спалня ограниченията на парализата му бяха поясно подчертани, отколкото навсякъде другаде. Тя се подчини и уважи желанието му да стои настрана от спалнята му. Ако не можеше да му помогне по друг начин, поне никога нямаше да направи нещо, което да смути или нарани този деликатен мъж — човека, дал й бъдеще в момент, когато мислеше, че няма такова…

* * *

Какво да облече? Катлийн се замисли върху съдържанието на трите си гардероба и типично по женски реши, че нямаше нищо подходящо за случая.

Държеше се като глупава тийнейджърка: в края на краищата не отиваше на среща с красавеца на класа! Отиваше само да пазарува с Ерик, а той я беше виждал облечена и официално, и само по униформените тъмносини панталонки и тениска в Маунтин Вю. Беше я виждал и напълно гола…

Катлийн се изчерви при този спомен. Беше лежала в леглото му царствено гола, а той я беше виждал и под душа и беше играл с потоците пяна и вода, които се стичаха по голото й тяло. Дали си спомня тези моменти от кратката им любов? Червенината на бузите й се сгъсти, фамилиарността, с която я беше докосвал през последните няколко дни, доказваше, че си спомня тялото й много добре…

Спря се на чифт кафяви кожени панталони, които беше купила по настояване на Сет. Той се гордееше с фигурата й и често я убеждаваше да участва като модел в някое от установените по нейна инициатива редовни, подобаващо пищни модни шоупрограми на магазините «Кирчоф». Сет беше винаги много щедър към нея — обсипваше я с подаръци, настояваше да си купува поне по една дреха за себе си от всяка модна къща, която посещаваше при командировките си до Ню Йорк.

Когато участваха заедно в някоя от честите им обиколки на магазините и Сет забелязваше подходяща според него дреха с размера на Катлийн, веднага я смъкваше от закачалката и й я подаваше с примамваща усмивка.

— Ще изглеждаш прекрасно в нея, скъпа — казваше й обикновено той с добра имитация на интонацията на Хъмфри Богарт.

Катлийн никога не спореше с него. Ако можеше да му достави удоволствие, като носи красивите дрехи, които той харесваше за нея, защо да не го прави? Заслужаваше толкова много, а тя можеше да направи толкова малко за него…

Когато приключи с обличането си, Катлийн беше обхваната от краткотрайно чувство на вина от вълнението си пред срещата с Ерик. Това развълнувано очакване означаваше ли, че е непочтена към Сет? Не, заспори тя със себе си. Сет беше този, който предложи това излизане. Тя го нравеше заради него — заради Сет. Но докато се оглеждаше с критичен поглед в огледалото, трябваше да си признае, че го прави и за себе си.

Към панталоните беше облякла копринена блуза с електриково син цвят, който задълбочаваше изумруденото зелено на очите й. Вносните й италиански ботушки бяха с цвета на панталоните й. Остави косата си свободно да се навива край лицето и по раменете й като шал с цвета на мед.

Когато външният звънец наруши относителната тишина на къщата, изтича леко надолу по стълбите.

— Аз ще отворя, Алис! — извика тя, докато пресичаше хола, но когато приближи до вратата, сигурността й сякаш я напусна.

Хвана топката на вратата, сякаш бе спасителен пояс. Отвори я със замах, преди нерешителността да я обземе напълно.

Ерик се вторачи в нея. Не каза нищо, поглъщаше я само с гладни очи. Мускулите на гърлото му се свиха конвулсивно. Когато най-сетне вдигна поглед и срещна нейния, я поздрави с леко дрезгав глас:

— Добро утро.

— Добро утро — едва можа да му отговори тя. Изглеждаше така великолепно, че дъхът й спря. Стройните му бедра изпъкваха под тесните дънки. Тъмна на цвят карирана памучна риза обгръщаше раменете му и мускулите на широкия му гръден кош. На врата му беше небрежно завързан наметнатият жълтеникавокафяв пуловер. — Влез — промърмори тя и отстъпи настрана, за да му даде възможност да мине. — Сет иска да ни каже довиждане. Той закусва в момента с Терън.

Ерик се спря, обърна се към нея, погледна я и кимна:

— И аз искам да го видя.

Катлийн не разбра дали имаше предвид Сет или Терън, но реши, че е по-добре да не пита. Тръгна на няколко стъпки пред Ерик, поведе го през лабиринта на първия етаж към светлата слънчева трапезария до кухнята.

Бяха посрещнати от радостния звън на детски смях.

— Какво става тук? — запита прекалено весело Катлийн. Както можеше да се предположи, Терън беше центърът на вниманието — той седеше все още по пижамка на високото си столче. В ръката си държеше банан, който се опитваше да обели сам.

— Здравейте — обади се Сет. — Алис, моля те, налей едно кафе на Ерик. Седнете и вземете участие в шоуто. От пет минути Терън се опитва да разбере как да достигне до вътрешната част на банана. Не приема ничия помощ. Гледайте само.

Сет се наведе към столчето на детето и каза:

— Терън, дай да ти обеля банана — протегна ръка към плода, но момченцето го притисна плътно до себе си и не отпусна ръчички, докато Сет не си прибра ръката обратно. После енергично поднови борбата си с банана.

— Не е ли чудесен? — запита Сет риторично, изпълнен с гордост.

— Да, така е — прозвуча странно прегракналият глас на Ерик и Катлийн бързо извърна към него глава. Неестественият му глас я беше накарал да изтръпне — погледна го почти с очакване да види сълзи в очите му, но за нейно облекчение — нямаше такива. Той само гледаше втренчено сина си със силно чувство на собственост в погледа — точно както беше гледал и нея само преди няколко минути. Сърцето й се сви от внезапна жал. Можеше да си представи колко мъчително беше да вижда сина си и да няма право да изрази бащинството си.

Победоносно гукане привлече вниманието й към Терън — той беше успял да си обели банана! Само за секунди плодът изчезна в устата му.

— Той е най-упоритото момче, което някога съм виждала — обади се Алис, като поклащаше глава в предвиждане на злокобни последствия от подобно дебелоглавие.

— Ще се упражнявате ли в басейна тази сутрин? — обърна се Катлийн към Сет — с радост забеляза, че сега той изглежда по-добре, отколкото снощи.

— Да. После ще оставя Терън да поиграе малко в него.

— Не мислиш ли, че водата е твърде студена за него?

— Ще го подържа съвсем малко в нея — само докато се намокри — и веднага ще го приберем вътре.

Катлийн мълчаливо се съгласи с него — знаеше, че температурата на водата беше внимателно поддържана през цялата година заради редовните упражнения на Сет и Джордж.

— Но внимавай с него. Във водата е хлъзгав като змиорка и не изпитва никакъв страх от нея.

— Знаеш, че ще внимавам. Джордж ще бъде с нас през цялото време. Не бих рискувал живота на сина си за нищо на света — протегна ръка към нея и обгърна с пръсти нейната.

Тя не посмя да погледне Ерик, но усети видимото стягане на тялото му при думите на Сет. Чувстваше болезнено собственото си вътрешно напрежение.

— Ерик, нека Алис ти приготви набързо закуска.

Но Ерик отклони предложението му.

— Не, благодаря. По пътя насам изядох една поничка — усмивката му беше естествена и ослепителна, както винаги. Никой не би могъл да открие признаци на бурята, която бушуваше в него. — Ако Катлийн е готова, можем да тръгваме.

— Готова е — каза Сет с леко смръщване. — Никога не успях да я накарам да закуси нормално. Прекалено се грижи за фигурата си.

— Личи си — отговори Ерик, като я погледна одобрително.

— Трябваше да я видиш по време на бременността й — каза Сет. Думите му не отвлякоха вниманието на Ерик — той продължаваше да я гледа и когато Сет продължи: — Никога не съм виждал друга жена, която да носи детето в себе си толкова грациозно. Ако човек я гледаше отзад, нямаше начин да познае, че е бременна. Изглеждаше пленителна до деня на раждането.