— Сигурно — обади се Ерик.

Топлината в погледа му я изваждаше от равновесие, а и темата на разговора беше твърде неудобна за нея. Стана бързо и събори, без да иска, чашката на Терън с портокалов сок. За щастие тя беше затворена отгоре за предотвратяване на инциденти като този. Изправи я нервно и каза:

— Ще се върнем преди вечеря. Алис, имаш ли нужда от нещо?

— Не. Сет ще извърши по-голяма част от работата по приготвянето на вечерята днес — засмя се Алис.

— Много хубаво — каза разсеяно Катлийн. Наистина нямаше извинения да отлага повече излизането с Ерик. — Довиждане, Терън. — Наведе се и получи целувка с аромат на банан. — Мама ще те види довечера. Може би ще ти донесе и изненада.

— Бай бай — отговори й с щастлива усмивка детето, като размаха пухкави юмручета.

Всички се засмяха. За ужас на Катлийн, Ерик заобиколи масата и разроши ласкаво косата на Терън.

— Довиждане, капитане.

Катлийн каза със заекване довиждане на всички останали, целуна бързо Сет и двамата с Ерик излязоха от къщата и тръгнаха по пътеката, покрита с плоски камъни към очакващата ги спортна кола.

Обърна се към него с изненада.

— Корвет — каза той сухо. — Една жена, която някога познавах, ми каза, че ми отива да притежавам такава кола. — В очите му танцуваше само блед призрак на предишния му хумор.

Плъзна се в лъскавата сребриста кола с богат интериор в кафяво и го запита:

— Какво стана с твоя додж?

— Все още е при мен. Но тази кола е добра и необходима за професионалния ми имидж. Ще се довери ли някой на видеооператор, който се явява на бизнес срещи в очукан фургон с кихащ карбуратор?

Напуснаха алеята за коли с високи дървета от двете й страни и се вляха в главната пътна артерия.

— Мисля, че най-добре ще бъде да те отведа първо до дома ми, за да видиш какво представлява и с какво ще работим.

— Окей.

Кварталът, където се намираше жилището му, представляваше впечатляващ комплекс от къщи с градинки. Всяка една беше построена в различен архитектурен стил, но всички общо се сливаха в хармония. Комплексът беше добре поддържан и в центъра му имаше басейн за ползване само от собствениците на жилищата.

— Много е хубаво — каза тя.

— И така трябва да е предвид цените, които искат — отговори Ерик.

Отключи вратата и се отмести, за да й даде път. Влезе във фоайе със съвременна структура. Стъпките им глухо отекваха, когато минаваха през празните стаи. Ерик й обръщаше внимание на особеностите им с неволно понижен глас, както обикновено се говори в празни къщи.

Жилището му беше умело съчетание на стъкло и дърво. Едната стена на всекидневната му беше от червено дърво, а на срещуположната се намираше камина от камък между два прозореца, високи от пода до тавана. Кухнята имаше всички възможни вградени уреди и въпреки студения им блясък, ги посрещна с неуловим подканващ уют.

— На горния етаж има две спални с баня към всяка. В този момент смятам да не се занимавам с тях. Признавам си, че сега нямам и кой знае колко свободни пари за харчене. Не съм богат като съпруга ти — тонът му беше язвителен и тя сърдито се отдалечи от него, обхваната от съжаление, че не обмисли нещата по-добре, преди да се съгласи да дойде тук.

Намери се в голямата спалня на долния етаж, с широко легло, в което някой скоро беше спал — ако се съди по разхвърлените завивки. В стаята нямаше нищо друго.

— Изглежда доста аскетично засега — обади се Ерик зад нея.

Тя се отдалечи от леглото, като си даде вид, че оглежда широките прозорци без завеси. Истинската й цел обаче беше да увеличи разстоянието между себе си и непреодолимия му мъжки магнетизъм.

Катлийн огледа внимателно високия таван, плъзгащите се врати, които се отваряха към огромен гардероб, в който можеше да се влезе; той беше снабден с вградени чекмеджета. Усети присъствието му зад себе си и пристъпи през друг комплект плъзгащи се врати. Голямата баня на долния етаж беше разкошна. Имаше душ, отделен с прозрачна стъклена врата, два умивалника, биде и вана. Вниманието й беше привлечено от шишетата с лосион за бръснене, калъпа сапун със зеления мирис на гора, старомодното канче и четката за бръснене, както и гребена за мустаци. На месинговата закачалка висеше синя четка за зъби. Четката му за коса беше направена от черупка на костенурка. Всички предмети пред очите й бяха подчертано оригинални. Отклони бързо поглед от тях, въпреки че много й се искаше да ги докосне.

Голяма саксия от червено дърво беше поставена отстрани на широк прозорец, който откриваше чудесна гледка към вътрешен двор, изпълнен с вечнозелени растения и сезонни цветя — сега те представляваха цяла феерия от есенни цветове.

— Ау! — възкликна тя с възхищение.

Той се засмя зад гърба й.

— Само заради тази стая човек е склонен да забрави цената на жилището.

Чувствеността и интимността на стаята, прибавена към походката му на хищно животно, с която я следваше, опънаха нервите й до краен предел. Тя се върна обратно в спалнята и мигом погледна леглото. Сам ли спи Ерик тук? Да. Имаше само една възглавница. Но те не делиха ли една възглавница през онази тяхна единствена нощ?

— Катлийн — ръцете му хванаха нейните и я обърнаха към него. Повдигна брадичката й с пръст и се вгледа в очите й. — Как стана така, коя беше причината да си помислиш, че съм женен? — Гласът му беше изпълнен с нежност, сякаш говореше на заблудено и объркано дете.

Сълзи изпълниха очите й. Започна да се дави с думите си, които с мъка излизаха от устата й.

— Аз… видях я. Бях чакала цял ден, знаейки, че си ранен… Те не искаха… да ми кажат… Бях толкова изплашена. После тя дойде и каза, че е госпожа… госпожа Гуджонсън. Веднага я въведоха при теб… а аз… аз… Тя беше дребна и руса, и хубава, и тя…

— Сали…

Мокрите мигли на Катлийн трепнаха и тя го погледна озадачено:

— Сали?

— Снаха ми. Съпругата на брат ми Боб.

Коленете на Катлийн се подгънаха и тя залитна към него. Той я обгърна с ръцете си, притисна я така силно, че свирепостта на прегръдката му изкара дъха й.

— Господи, Катлийн, какъв грях сме сторили, че да заслужим това наказание?

Телата им се залюляха в общ ритъм и в безсилен опит взаимно да уталожат общата си болка. Останаха дълги минути в тази мълчалива, но в същото време толкова красноречива прегръдка. Ерик шепнеше неразбираеми думи в косата й, нежността му изпълваше сърцето й с утеха.

Целуна я. Устните му превзеха нейните. Ръцете му търкаха гърба й, като че ли тя беше лекуващ лосион, който той силно искаше да втрие в кожата си.

Но после с диво усилие на волята той я отблъсна от себе си. Седна на ъгъла на леглото с разтворени широко колене, вплете ръце между тях и се вторачи в побелелите си кокалчета.

— Как можа да си помислиш, че съм женен след… — гневното раздразнение в гласа му я блъсна в лицето. — Не ти ли мина поне за миг през ума, че съм нещо повече от проклет измамник? По дяволите, Катлийн, как можа?

— Не знам — простена тихо тя. — Бях съкрушена, не на себе си от безпокойство за теб и от страх. Така се страхувах, че ти… страхувах се от всичко.

Когато Ерик заговори отново, гневът му се беше стопил.

— Бях като побеснял маниак, когато се оказа, че никой не знае къде си. Отначало мислех, че ти се е случило нещо ужасно, че си отвлечена или тем подобни. После, когато разбрах, че си ме оставила преднамерено и целенасочено си прикрила следите си, ме обхвана ярост, която сигурно няма равна на себе си в цялата човешка история. Не можех да разбера защо…

Гласът му заглъхна. Той продължаваше да стои така, вгледан отчаяно в стегнатите юмруци, в които се бяха свили ръцете му. Катлийн се беше облегнала на перваза на прозореца, вторачена с невиждащ поглед в пространството; чуваше само опустошението в гласа на Ерик и се гърчеше в същото безнадеждно отчаяние вътре в себе си.

— Когато те видях онази нощ, искаше ми се да те убия — в смеха му нямаше радост. — Не. Първо исках да се любя с теб и след това да те убия.

Замълчаха, всеки потънал в собствените си мисли. Ерик първи наруши тишината.

— Защо се омъжи за него, Катлийн?

Катлийн пое дълбоко дъх. Чувстваше пронизващия му поглед в гърба си, но отказа да се обърне и да срещне очите му.

— Открих, че съм бременна с Терън — преглътна буцата в гърлото си — тази буца заставаше там всеки път, когато си спомняше първата си среща с доктор Питърс и решението, което беше взела тогава. — Отначало реших, че абортът е изходът от този проблем. Отидох в болницата и дори влязох в операционната. Спрях ги малко преди да ми сложат упойка.

— Господи боже — прошепна Ерик.

— Да, точно Господ беше с мен този ден. Можеше никога да не дам живот на Терън — цялото й тяло започна да трепери и тя замълча, неспособна да продължи разказа си. Когато се възстанови, пое отново дъх и продължи. Разказа му за предложението на Сет и за женитбата им. — Той беше толкова добър към мен, Ерик. Нито веднъж не ми е задавал въпреки за теб — за бащата. Прие и двама ни — мен и Терън — без една критична дума. Отнася се с Терън като към собствен син.

— Но Терън не е негов. Той е мой. Мой, Катлийн.

Тя се обърна бързо и вдигна пребледняло лице към него.

— Ти няма — не трябва — да го нараняваш, Ерик. Моля те. Умолявам те.

— Кучи син! — изруга той свирепо, стана и пресече стаята, за да застане до нея. Не я погледна. Вторачи се през прозореца с ръце в джобовете на дънките си, без да вижда.

Обърна се неочаквано към нея и закрещя:

— Как да се боря с човек като него? Парализиран инвалид. Да се превърна в най-долния негодник в света и да предявя правата си над Терън? Да грабна детето, което той обича като свой син, когато съдбата вече го е ритнала в зъбите? Какво се очаква от мен да направя, Катлийн? Терън е мой син, по дяволите! — Удари с все сила с юмрук в стената на новата си къща, без да почувства болката, която сам си причини. — Щеше да бъде много по-лесно, ако Сет наистина беше кучи син. Пак дяволският ми късмет. Този човек е светец.

Горчивината в гласа му сви сърцето й. Мъчително беше да наблюдава жестоката му борба със себе си и съвестта си.

— Той прояви изключителна и напълно неочаквана щедрост към мен, като ми даде назаем необходимите средства, за да започна бизнеса си. Нямаше да мога да закупя апаратурата си и да наема сградата, от която имах нужда, без неговата подкрепа. Той ме свърза с всички бизнесмени в Сан Франциско, които са потенциални клиенти — Ерик се облегна на стената и затвори очи. Отчайваща безизходица се четеше на лицето и в позата му. — А сега как ще му се отплатя? Да го лиша от детето, което обича като свое, и да му призная, че изпитвам изгарящо желание към жена му? — Притисна затворените си очи с длани — личеше си явното му усилие да отхвърли всички дълбоко вкоренени в него скрупули, с които се бореше сега. Бавно въздъхна, отпусна ръце и я погледна. — Не можеш да си представиш каква жертва искаш от мен, Катлийн.

Тя се вгледа дълбоко в очите му. Гласът й трепереше, когато му каза:

— Не е вярно, Ерик. Мога да си представя.

Ерик чу думите й и в плувналите й в сълзи очи прочете онова, което остана неизказано. Обхвана лицето й между дланите си и погали с палци треперещите й устни. Докосна чело до нейното и затвори очи: бореше се с разкъсващата мъка да я държи в ръцете си и да няма права над нея.

Ето какво е адът, мислеше си той. Повече от две години тази жена беше властвала над мислите му. Познаваше тялото й по-добре, отколкото познаваше своето собствено, защото го беше изучавал, пламнал от страст и същевременно залюлян от нежност — то беше завинаги запечатано в ума му. Времето не беше замъглило емоционалната и физическата му памет за изключителния, неповторим празник да бъде с нея.

Беше я обичал заради това. Беше я обичал още и заради духа и куража, с който се беше преборила с тежките нещастия в детството си. А сега я обичаше и заради всеотдайността й към съпруга й — колкото, и иронично да звучи това. Затова не можеше да й говори за любов в момента. Не можеше да я има, независимо от вика на тялото си. Не беше крадец и не можеше да посегне към това, което вече не му принадлежеше. Но, боже мили! Как ще преживее отказа от нея?

— По-добре е да тръгваме — освободи я от прегръдката си и отвори пропаст между тях, изпълнена с огромната болка от безвъзвратна загуба и безцелна жал.

* * *

Катлийн нарече поетично този ден «целунат от звездите». По мълчаливо съгласие оставиха всички техни сърдечни болки настрана и се отдадоха на радостта да бъдат заедно и сами цял един ден.

Катлийн първа направи опит да заговори за безопасни неща извън мъчителното минало и безнадеждното бъдеще. Избра тема, която — сигурна беше — щеше силно да заинтригува Ерик.