— Не можеш да си представиш! Джейми е осиновен! — възкликна тя, като си въобразяваше, че новината приятно ще го изненада. В този момент той й помагаше да влезе в колата.

— Знам — отговори той и затвори вратата.

— Знаеш?!

Ерик се настани зад волана и се разсмя на учуденото й изражение.

— Да-а. И обзалагам се, много преди ти да научиш новината. Кой ти каза?

— Би Джи и Една, разбира се. — Беше все още изненадана от неочаквания обрат на разговора им.

— Казаха ли ти кой го осинови?

— Не.

— Боб и Сали — с удоволствие посрещна възторжената й усмивка, която освети цялото й лице. — Сега той е Гуджонсън и е лудо влюбен в чичо си Ерик. Има си малка сестричка, Дженифър.

— О, Ерик, прекрасно е. Господ е благословил Боб и Сали.

— Да, така е — в тона му се долавяше лека горчивина. Докато пътуваха към центъра на града, Катлийн обсипа Ерик с идеи за обзавеждане на дома му. Накрая той се засмя и каза:

— Не ме е грижа какво ще правиш, стига да не го обзаведеш в някакво кошмарно съчетание от розов и яркочервен атлаз. Сигурен съм, че твоят вкус не се различава много от моя — игриво я бодна с лакът в ребрата и спря пред червена светлина.

— Но какви са твоите желания? — запита го отново тя, загубила търпение.

Хвърли й поглед, който достатъчно изразително й разкриваше съкровеното му желание, но се въздържа и не произнесе чувствените думи, които минаха през ума му.

— Харесвам различните нюанси на кафявия цвят. Харесвам и този специфичен ръждив цвят на кленовите листа през есента.

Катлийн се усмихна.

— Земните цветове?

— Да-а. Така е.

Катлийн го погледна пренебрежително и двамата се разсмяха.

Когато стигнаха до търговския център на града, в главата й вече се блъскаха куп идеи. Прекара го през ударен курс по обзавеждане. Той стоеше настрана и я остави да поеме нещата в ръцете си. Катлийн избра бельо за леглото му, хавлиени кърпи за банята, ъглово канапе за всекидневната, както и голяма масичка за сервиране на кафе, удобен стол и още две ниски масички. Поиска мнението му при избора на лампи. Ерик се хвана за една с основа, украсена с порцеланови фигурки на овчар и овчарка от седемнайсетия век. Катлийн се вторачи в този кошмар с ужас, но когато вдигна очи и видя веселите искрици в неговите над украсения с много волани абажур, разбра, че той само я дразни. Спряха се на две лампи с керамични основи и надиплени ленени абажури.

Обядваха в ресторант на Фишърмънс Уорф с красив изглед към залива и Голдън Гейт Бридж в далечината. Сърцето на Катлийн преливаше от щастие. Само преди няколко дни беше мислила, че никога повече няма да го види. А ето го сега тук, срещу нея на тази малка маса. Коленете му докосваха нейните. Дишаха един и същ въздух. Можеше да го гледа жадно колкото си иска, без да се безпокои за любопитни очи.

Обади се вкъщи от ресторанта и говори с Алис. Сет беше отишъл в офиса си. Терън бил нахранен и вече в леглото за следобеден сън.

— Той е добре, не плаче за теб — успокои я Алис.

— Знам — нацупи се Катлийн шеговито. — Точно това ме безпокои.

Когато отново закръстосваха по магазините, Ерик приятелски я хвана за ръка и така пресякоха Жирардели Скуеър, като избегнаха бутика на Кирчоф. Ерик с копнеж оглеждаше нещата, които му харесваха, но не бяха по джоба му. В художествената галерия си хареса гоблен, изтъкан от прежди в кафяво, бежово и охра. Катлийн успя да го отпрати за няколко минути настрана с някаква дребна и съвсем ненужна поръчка — искаше да купи гоблена като подарък за новия му дом от нея и Сет. Оказа се обаче, че той е само мостра и не се продава; но можеше да се поръча. Катлийн направи поръчката и си остави телефонния номер. Представи си този красив гоблен на стената от червено дърво във всекидневната му — ще изглежда чудесно и ще придава допълнителна топлота на стаята.

Изборът на завеси се оказа скучна работа и Ерик с радост го остави на Катлийн и на специалиста от магазина, с когото се споразумяха да се срещнат през седмицата в дома му, за да се вземат точните мерки.

— По-късно ще трябва да си осигуриш лицева дъска към леглото, но засега можеш само да боядисаш стената зад него в някакъв жизнерадостен цвят и да нахвърляш стотина възглавнички в ярки цветове срещу нея.

— Стотина? — подразни я той над чашата си с шоколадова сода. Отдъхваха си в Жирардели Чоколит Манифакчъри.

— Е, може би само дузина — съгласи се тя с усмивка и облиза последната пенеста сладка капка от края на лъжицата си. Когато вдигна очи нагоре, забеляза стреснато очите на Ерик, отправени с копнеж към устните й — като че ли завиждаше на правото на езика й да се скрие в меката им топла влага. Сините му очи потърсиха нейните и двамата се залюляха от силата на желанието, което избухна в телата им.

— Къде още трябва да отидем? — запита дрезгаво той в опит да възстанови непринудеността помежду им. Очите му обаче не се подчиниха, плъзнаха се надолу, впиха се в развълнуваните й гърди, които се надигаха и смъкваха в ритъм с учестеното й дишане, усетили погледа му върху тях.

— Говорех за спалнята — Катлийн се опита да успокои дишането си, но не й се удаде — усещаше прекалено силно, че интересът му беше насочен в опасна посока и тя го следваше към ръба на омагьосваща пропаст… Незначителното бърборене предлагаше единствената възможна безопасност и тя се хвана като удавник за нея.

— Хайде да изберем цвета, който ще искаш за стената, да купим боята, а после ще потърсим възглавнички. Може да имаме късмет и да открием някой не особено скъп стол за стаята. Какво ще кажеш за плетен кош към долната част на леглото? Той е едновременно и функционален, и декоративен.

Ерик се наведе към нея, приближи устни до ухото й и прошепна:

— Близо до леглото си искам само една декоративна и функционална жена. Тя е със златистокестенява коса, която хвърля огнени отблясъци на слънчевата светлина. Очите й са зелени и искрящи и пленителни под тъмните мигли. И ако тя не иска да ме чува да говоря така, защо си е облякла копринена блуза и тесни кожени панталони, които прилепват към тялото й като ръкавица?

Отдръпна се на мястото си и Катлийн успя в последния момент да се сдържи, преди да се залюлее неволно към него. Беше като хипнотизирана от думите и галещия тон на гласа му. Очите му излъчваха желание, мустаците му потрепваха около обидената извивка на устните му. Той знаеше много добре, че беше нарушил равновесието й. Поиска да му отмъсти.

— Винаги съм искала да те попитам — имаш ли трапчинка под дясната страна на мустака си?

— Може би да, може би не. Защо не провериш сама? — предизвика я веднага той.

Не тя, а той я дразнеше и отново беше с една точка пред нея. Но какво от това? Играта си имаше своя собствена наслада.

— Може би… някой ден… — обеща тя тихо, вгледана в очите му.

— Ще живея в очакване на този ден.


* * *

След два часа колата му бавно се движеше нагоре по алеята пред имението Кирчоф. Отвори вратата откъм нейната страна и й помогна да слезе. Докато вървяха към къщата, тя все още не можеше да откъсне поглед от лицето му, но интуицията я накара да погледне към басейна. Сърцето й скочи в гърлото, тя се отблъсна от Ерик и се втурна с все сила. Смразяващият с ужаса си вик разкъса есенното спокойствие на късния следобед.

— Терън! Неее!


Петнадесета глава

Терън се клатеше на несигурните си крачета върху дъската за скачане в басейна. Стигна до края й, погледна към мамещата го долу вода, която обичаше толкова много, смехът му звънна щастливо над нея и телцето му полетя надолу.

Катлийн напрегна гърди да изкрещи отново, но устата й остана безмълвна. Паниката беше стегнала гърлото й и не пропускаше нито звук. Докато тичаше към басейна, видя русата му главичка да потъва в дълбоката вода под дъската за скачане.

Почти беше стигнала облицовката с червено дърво около басейна, когато край нея прогърмяха стъпките на Ерик, който едва не я събори на земята. Без нито миг колебание той скочи в басейна с главата надолу. На Катлийн й се стори, че го няма цяла вечност, но в действителност Ерик изплува след секунда на повърхността с Терън на ръце.

Детето плюеше вода и се опитваше да си поеме дъх, притиснато върху гърдите на Ерик, който доплува на гръб до стената на басейна и го подаде в разтрепераните ръце на майка му.

Катлийн чуваше собствените си ридания, без да разбира, че тези измъчени, жалостиви звуци са нейни.

— Терън, о, Терън — стенеше тя и притискаше малкото му телце към себе си. Момчето беше останало живо след един почти фатален инцидент, но сега, усетило напрежението и тревогата на майка си, се разплака отчаяно.

— Бебето ми, съкровището ми — припяваше Катлийн все още в шок от преживяния ужас. Пръстите й галеха лицето на детето, опипваха телцето му, като че ли искаше да се увери, че то е наистина здраво и читаво.

Ерик се измъкна от басейна и коленичи до тях с утешителни думи. От дрехите му обилно се оттичаше вода.

— Ерик… — Катлийн го погледна с все още разширени от ужас очи. — Видях го да потъва и си помислих… — Думите замряха в гърлото й, не можеше да ги изрече, прилоша й и се облегна безсилно на мокрото му рамо, но продължаваше да притиска дърпащия се Терън към гърдите си.

— Знам, Катлийн, знам. Умрях неколкократно в себе си през тези черни секунди — гласът му беше натежал от явните следи на преживяния емоционален стрес.

Когато всички се поуспокоиха малко и Терън вече весело шляпаше с ръчичка по мокрото коляно на Ерик, за да види отново и отново как от подгизналата тъкан на панталоните му излиза вода, Катлийн вдигна очи и видя Хейзъл. Къде бяха останалите? Сега, когато първоначалната паника беше преодоляна, осъзнатият вече ужас на инцидента я блъсна в лицето с пълна сила.

— Какво правеше Терън сам тук? — запита тя остро.

— И аз искам да знам това — обади се и Ерик. Той вдигна Терън и го притисна бащински към гърдите си.

Хейзъл се затича през поляната към басейна точно когато Алис и Джордж изкараха Сет във вътрешния двор.

— Какво се е случило? — извика Сет с разтревожен глас. Приближиха се почти едновременно към тримата до басейна и ги засипаха с въпреки.

Ерик вдигна нагоре ръце, за да въдвори ред, и Катлийн си спомни за онзи напрегнат ден, когато Джейми се отдели от другите деца, решил да поскита сам в гората. И тогава Ерик беше успял да успокои всички.

— Единственото, което знаем, е, че когато излязохме от колата, Терън беше върху дъската за скачане и падна във водата, но — за щастие — успях да го измъкна за секунди.

— Аз… не можах да направя нищо — започна да заеква Хейзъл. Всички едновременно се обърнаха и се вторачиха в нея. Катлийн никога не си беше представяла, че може някога да види сълзи в очите на тази жена, но сега те бяха там. — Играехме във вътрешния двор с малките му камиончета. Той… аз… разглеждах списание. Когато чух писъка на Катлийн, вдигнах глава и го видях до басейна. Той стигна дотам невероятно бързо. Аз… о, Сет! — Лицето й се сгърчи и тя го покри с ръце, като поклащаше глава, като че ли не можеше да повярва на собствената си небрежност.

— Хайде, хайде, всичко е минало — зауспокоява я Сет. — Терън е в безопасност. Но ти трябва да го наблюдаваш по-отблизо, Хейзъл. Знаеш колко е любопитен.

Хейзъл застена зад дланите си, но вниманието на всички беше насочено отново към Терън, който се беше възстановил напълно от уплахата си.

Катлийн не изпускаше Хейзъл от очи. Всички си отдъхнаха с облекчение след злощастния случай, завършил така добре, и се смееха от сърце на вадите, които правеха Ерик и Терън. Решиха двамата да отидат директно в пералното помещение до кухнята, където Алис щеше да им донесе сухи дрехи за преобличане. Преди Джордж да го върне в къщата след другите, Сет успокоително стисна ръката на сестра си. Терън все още беше в безопасната прегръдка на Ерик. Катлийн остана в сянката на храстите, които растяха около вътрешния двор.

Решила, че е сама, Хейзъл изправи рамене, отхвърли унизителната поза, която беше възприела, и злобно прокълна. Обърна се бързо, за да си прибере нещата от масата. Канеше се да тръгне след другите към къщата, когато видя Катлийн пред себе си и гневния пламък в очите й. Хейзъл пое остро дъх, ръцете й замряха във въздуха.

— Катлийн, ти ме учудваш. Защо не беше тук да се грижиш за сина си?

Катлийн направи две стъпки напред и сега само няколко сантиметра деляха двете жени.

— И ти ме учудваш, Хейзъл. Мислиш ли, че можеш да извършиш убийство и да минеш между капките?

Хейзъл инстинктивно отстъпи назад, стресната от заплахата в очите на младата жена.