Известно време я гледаше втренчено изпод надвисналите си вежди, преди да промълви с одрезгавял глас:
— И ти си спомняш…
Сърцето й лудо биеше, опитваше се да отмести погледа си от него, но очите й отказваха да се подчинят на командите на объркания й мозък.
— Да — наведе глава. — По-добре щеше да бъде, ако не се беше случило…
— Сигурна ли си?
Вдигна рязко глава и изстреля гневно отговора си:
— Да!
— Ние нямаше да имаме и Терън.
— О! — разплака се и отново му обърна гръб. Потърси опора в перваза на прозореца, въпреки че нищо не можеше да бъде достатъчно силно, за да поеме ужасната тежест в сърцето й. Беше казал «ние». Грешеше. Той нямаше права над Терън — тя имаше. Тя и Сет. Прошепна едва чуто:
— Докога ще се самоизмъчваме по този начин? Всеки път, когато сме заедно, правим всичко възможно да си причиним болка един на друг. Предавам се. Уморих се да се боря с теб, Ерик.
— Не съм дошъл тук да се боря с когото и да било — гласът му прозвуча съвсем близо до нея и я стресна.
Кръвта нахлу в главата й и тя стисна силно очи.
— Защо ме последва?
Ерик не отговори. Тя стоя дълго с гръб към него в очакване на отговор, но той не почете мълчаливата й молба да го чуе. Обърна се, вгледа се в лицето му, надвесено над нейното, и повтори въпроса си.
— Защо дойде след мен?
— Защото не можех да допусна отново да изчезнеш от живота ми. Едва останах жив първия път — той ми беше предостатъчен… Трябва да те имам в живота си, Катлийн.
— Аз съм омъжена.
— Да, по закон. Но онзи мъж не е истинският ти съпруг — ръцете на Ерик се отпуснаха леко, но твърдо на раменете й. — Любила ли си се някога с него?
В този момент трябваше да му удари плесница и да му заяви, че интимният й живот със Сет си е тяхна работа. Вместо това, Катлийн поклати отрицателно глава:
— Не.
— Той ли е бащата на сина ти? — ръцете му, топли и силни, легнаха ласкаво на бузите й и леко отблъснаха главата й назад.
— Не — прошепна тя, когато лицето му се наведе бавно над нейното и устните му докоснаха нейните.
Той попита дрезгаво:
— Кой е съпругът ти, Катлийн?
— Ти — прошепна тя, преди устните му да потърсят отново нейните и двамата да се слеят в страстна прегръдка. Повдигна я от пода и телата им се притиснаха силно едно в друго — разделяха ги само дрехите…
— Катлийн, целуни ме, целуни ме — молеше я той, като едва повдигна устни от нейните, за да си поеме дъх.
И Катлийн в самозабрава му предложи устните си. Когато той най-сетне я пусна на пода, обви ръце около нея и притисна лицето й към мократа си риза.
— Никога не си тръгвай, без да ми кажеш къде си. Едва не полудях, Катлийн. Господи, не прави това отново — притисна я още по-силно към себе си и покри косата й с целувки.
— Не. Няма да правя повече така — гласът й се промени и тя тихичко се засмя. — Ако ми обещаеш нещо.
— Дръпна се леко назад, за да я погледне.
— Какво?
— Че няма да ме мокриш така следващия път, когато се втурнеш след мен.
Той видя познатия предизвикателен, щастлив блясък в зелените й очи, който не беше виждал, откакто я целуна и й махна с ръка за довиждане онзи съдбовен ден на летището преди повече от две години. Усмивката му беше открита и безгрижна, както тогава — в нея нямаше и следа от студения цинизъм, който обикновено извиваше устната му нагоре в лукава усмивка.
— Обещавам.
Още веднъж обхвана с устни нейните и заигра с тях. Тя се опитваше да хване изплъзващите й се устни, но не успяваше. Когато Ерик отново повдигна глава, веднага забеляза шеговития блясък в очите му.
— Не съм си донесъл никакви други дрехи. Какво предлагаш да направя?
Катлийн си даде вид, че обмисля задълбочено въпроса му.
— По всичко личи, че за нас идва нощта на голямото целуване. И тъй като не желая да се разхождам в мокър хавлиен костюм, предполагам, че единственото разрешение на проблема е да съблечеш всичките си дрехи.
Ерик щракна с пръсти и лицето му светна.
— Как сам не се сетих за това?
Катлийн се засмя като малко момиче.
— Защо не ги свалиш от себе си, докато ти потърся кърпа?
Хвана ръката й в момента, в който се канеше да тръгне към банята.
— Само още една бърза целувка…
Тя изпълни желанието му и влезе в банята. Докато беше там, бързо напръска «Митсуко» по раменете и гърдите си. Изглеждаше съвсем естествено да се съблече и тя. Излезе от банята с кърпа пред себе си. Ерик беше стигнал до бельото си — в следващия момент и то последва останалите му дрехи. Когато обърна голото си тяло към нея, тя затаи дъх. То беше великолепно със силата и мъжествеността си.
Бавно се приближи към нея с поглед в очите й. Когато застана само на един дъх от нея, Катлийн каза:
— Ти си моят датски принц.
Не, това беше Хамлет. Катлийн се усмихна:
— Той с нищо не те превъзхожда.
Вдигна кърпата към косата му и игриво я разроши — тя беше вече почти изсъхнала. После с обич погали през меката тъкан всяка черта на любимото лице. Дойде ред на раменете и ръцете му и когато се наложи да смъкне кърпата надолу, чу го да поема шумно дъх при вида на голото й тяло.
Притисна кърпата към гърдите му, затърка ръце над нея, за да го изсуши. Това бяха по-скоро ласки, отколкото движения по необходимост. Ръцете й слязоха надолу, погалиха стегнатия му стомах, стигнаха до корема му. Катлийн се усмихна тайно на разочарованието му, когато махна кърпата и я постави на раменете му. Но Ерик получи добра компенсация — сега можеше да я гледа без прикритието на кърпата…
Тя хвана по един ъгъл от кърпата и започна да я движи наляво и надясно по гърба му, за да го изсуши. С всяко движение я смъкваше все по-надолу, като същевременно се приближаваше към него. Когато достигна долната част на гърба му, Ерик задържа очаквателно дъх — и търпението му беше възнаградено.
Тя продължи да движи кърпата по бедрата му, като се отпусна срещу него.
Ерик прекрати играта, обгърна я здраво с ръце, притисна я силно към себе си. Устните му се спуснаха върху нейните.
Катлийн се залюля срещу него, тялото й вибрираше от жажда. Ръцете му галеха гърба й, събуждаха всеки нерв в гръбначния й стълб, бяха умели и знаещи.
Ерик не губеше време — вдигна я на ръце и я понесе към очакващото ги легло. Постави я върху възглавниците, отпусна се до нея и се опря на лакът, за да може да я гледа.
— Катлийн, ако желаеш да спра…
Тя постави пръсти върху устните му.
— Люби ме, Ерик, моля те. Сега. Веднага.
Той хвана ръката й, която милваше тила му, и нежно целуна дланта й. Отпусна се с цялата си дължина върху нея. Тялото й се притисна към неговото с мълчалива молба и той изпълни онази болезнена, дълбока празнота в нея…
— Сладка моя… — прошепна. — Винаги съм те обичал, Катлийн. О, господи, мислех, че паметта ми преувеличава, когато си спомнях отново и отново колко добре ни беше на двамата… Оказа се, че не е грешила… И все пак, любов моя, споменът бледнее пред това изживяване сега. — Обхвана с ръце лицето й, обсипа го с целувки.
Тя усети, че той почти се страхува, да не би да й причини болка. Погледна право в сините му очи и каза с треперещи устни:
— Аз съм само твоя, Ерик. Искам те целия.
— Катлийн… съкровище мое… — успя да отговори той и след миг всичко се превърна в светлина — телата им, душите им, предметите. Достигнали върховната наслада, двамата сякаш потънаха в безвремието.
— Божествено е — въздъхна блажено Катлийн, силните му ръце умело масажираха мускулите на раменете й.
— Знаех, че ще ти хареса.
— Как си се научил да масажираш така добре?
— Практика.
— О, ти, негодник такъв! — извика тя и обърна главата си, за да го погледне.
Той игриво я плесна по дупето.
— Лежи кротко, иначе ще спра.
— Не, продължавай. Харесвам докосването на ръцете ти — правиш го така добре.
— Не ставай дръзка — иначе ще те накажа.
— Каак? — попита тя с подчертано равнодушно разтягане на гласната.
— О, мога да измисля куп дяволски начини. Ей сега ще ти демонстрирам един — отговори веднага той и смъкна ръцете си надолу. — Може да ми се наложи да стана лош и да правя например това. Научи ли дамата урока си? — запита я той, отпускайки тяло върху нея и плъзгайки ръце под гръдния й кош, за да погали гърдите й. Тя се повдигна леко, за да улесни ръката му.
— О, да-а — въздъхна тя щастливо. Дъхът му пареше кожата й — той беше отместил косата от врата й и сега целуваше ухото й.
Бедрата му се наместиха по-стабилно върху нейните.
— Ерик, моля те…
Целуна я звучно по бузата.
— Не. Чаках те достатъчно дълго време, Катлийн — постави ръка на рамото й и я обърна. Махна с леко движение косата от челото й и се усмихна. — Преди малко и двамата загубихме контрол над себе си и всичко свърши много бързо. Искам време — искам бавно да вкусвам тялото ти, искам да имам цялото време на света, за да ти се насладя…
Целуна я. Страстна целувка, която едновременно и даваше, и получаваше, която и предизвикваше, и отговаряше на предизвикателството, целувка на обещание и клетва…
— Миришеш винаги така прекрасно — прошепна Ерик с устни зад ухото й; после ги придвижи надолу по врата.
Повдигна се на ръце и погледна с благоговение гърдите й.
— Повдигни си ръцете зад главата. — Катлийн изпълни искането му и няколко мига той попива красотата на тялото й с очи.
Разпиляната й коса беше като кестеняв пухкав облак върху бялата възглавница, която обрамчваше съвършенството на лицето й и го подсилваше. Загорялата й кожа контрастираше с по-бледата плът там, където са били бикините й. Гладка и нежна, сега тя като че ли излъчваше топлина.
— Ти си съвършена — прошепна той. — Нито прекалено едра, нито прекалено дребна. Безкрайно женствена. — Наведе глава и целуна гърдата й. Премести устни на другата й гръд и прошепна: — Иска ми се все още да имаш мляко. Бих искал да го вкуся.
Ръцете й се смъкнаха надолу и обвиха врата му.
— Съжалявам, че не намираш в мен това, което искаш.
— Напротив — в теб намирам всичко.
Този път не бързаха. Имаха време. Цяла вечност. Защото това, което изживяваха сега, беше като раждане…
Когато най-накрая се подчиниха на вече вибриращите си тела, направиха го отново заедно и се сляха и с тяло, и с дух.
— Умирам от глад — обади се Катлийн от леглото. Беше се облегнала на дървената табла, с чаршаф, изтеглен до брадичката й. Ерик стоеше до прозореца, вгледан в търкалящите се над океана облаци. Бурята беше преминала и сега спокоен дъжд отбелязваше края й.
Ерик се обърна и й се усмихна момчешки.
— Нищо чудно. Изгорихме поне десет хиляди калории от снощи.
Катлийн се изчерви.
— Ако някой иска да отслабне, няма по-добър начин от този.
— Ти нямаш нужда от това. И бездруго си само кожа и кости.
— Кожа и кости! — отметна чаршафа и седна възмутена. — Не е вярно! — Погледна без смущение гърдите си.
— Съгласен съм, че някои твои части са по-закръглени.
Катлийн хвърли възглавницата срещу него, но той пъргаво я хвана, преди да направи някоя пакост.
— Изглежда, надяваш се, че ще проявя кавалерство и ще тръгна да търся храна.
— Това е най-малкото нещо, което може да направи един джентълмен. Не си ми платил дори вечерята.
— Ще си намокря отново дрехите — захленчи престорено той.
— Тогава отново ще ги съблечеш. И за да не се чувстваш неудобно, и аз ще съблека моите. Но, разбира се, в случай че…
— Тръгвам, тръгвам — забърза Ерик, докато нахлузваше полуизсушените си дънки и риза. — Ще се върна веднага. Не прави никакво движение. — Намигна й многозначително, преди да затвори вратата зад себе си.
Помръдна се само за да отпусне чело на вдигнатите си колене.
— Няма да мисля — повтаряше си тя. — Няма да мисля за последствията или за каквото и да било друго, а само за Ерик и за това, че съм с него. Обичам го. Сигурно заслужавам този кратък празник. Нали? Нали? Няма да мисля за отговорност, лоялност, задължения, морал. Утрешният ден не съществува. Днес той е с мен, обича ме, люби ме. Отказвам да мисля извън днешния ден. Обичам го. Обичам го.
Посрещна го с разтворени ръце, когато се върна в стаята й с пълна чанта продукти.
Ерик щастливо се смееше, докато изтръскваше вода от косата си върху голата й кожа.
— Ето, видя ли? Не спази обещанието си никога да не ме мокриш — укори го игриво Катлийн.
— Наруших го още снощи, когато бяхме под душа — подразни я той, наведе се и я целуна по носа. — Но тогава не се оплакваше.
"Копринената паяжина" отзывы
Отзывы читателей о книге "Копринената паяжина". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Копринената паяжина" друзьям в соцсетях.