— Любов моя — разплака се тя.

Отпуснаха се едновременно на канапето, прегръщаха се, докосваха се, галеха се, уверяваха се взаимно в любовта си един към друг и с думи, и с жестове…

Всеки даде на другия това, от което се нуждаеше… и дори много повече…

* * *

— Харесвам тази къща — каза Ерик.

Двамата лежаха в нейното легло. Станаха, облякоха се и вечеряха заедно с Терън, който посрещна с възторг Ерик. Изкъпаха го заедно, радваха му се и играха с него, докато му се приспа и трябваше да бъде сложен в креватчето. Сега Катлийн лежеше сгушена до мъжа, когото обичаше.

— Благодаря — отговори му тя тихо, замислено. Погали долната част на ръката му с пръсти. — Но знаеш ли, не е много удобна — доста е отдалечена от града. Искам да кажа, че е чудесна за уикенда, но аз бих предпочела да живея по-близо до града. Например в твоето жилище — завърши тя с несигурен глас.

Ерик протегна ръка и повдигна брадичката й така, че да може да вижда лицето й. Той я гледа замислено известно време, после каза нежно:

— Ти си едно малко чудо, Катлийн. Знаеш ли това? Никога не бих посмял да те помоля да се откажеш от тази къща и да дойдеш в моето много по-скромно жилище.

— Знам, че не би могъл, но аз наистина искам да живея там. Тук можем да идваме от време на време. Желанието ми е да довърша мебелирането на твоето жилище и да живея в него с теб и Терън. — Погледна го с примамващи очи. — Нямам търпение да те вкарам в онази голяма вана.

Той се засмя, после я погледна сериозно:

— Все още се боря за място под слънцето, Катлийн. Всеки цент, който получавам, влагам в бизнеса си. Няма да мога да поддържам този жизнен стандарт, на който ти си свикнала.

— Това никога не е било от значение за мен. Питах се защо Сет не завеща по-голямата част от имуществото си на мен. Сега разбирам. Той е знаел, че ще се чувствам неудобно обезпечена.

— Той е знаел, че аз ще се чувствам неудобно — целуна я по челото и погали с пръсти устните й. — Обичам те, Катлийн.

Тя се повдигна на лакти и каза:

— Обичам те, Ерик. Повече от която и да било къща. Повече от всякакво наследство. Повече от всичко. Никога няма да бягам от теб отново. Ти си моята сигурност, моят дом, моят живот. Повярвай ми, разбрах най-сетне, че бягството не предлага разрешение на проблемите. Само удължава мъчително агонията. Ако не бях останала сираче на възрастта, на която бях, може би нямаше да се страхувам толкова много от проблемите и рисковете, които съпровождат човешкия живот. С ума си знаех, че е по-добре да се изправя с лице към проблемите, отколкото да се спасявам от тях с бягство, но понякога чувствата излизаха по-силни от разума…

— Питала ли си се някога защо трябваше да минем през това чистилище? Защо, след като се срещнахме в Маунтин Вю и се влюбихме, че признахме любовта си, не се оженихме и не създадохме семейство, а трябваше да се борим така дяволски трудно за всичко това?

Катлийн мисли дълго за отговора си.

— Не мисля, че когато се срещнахме, бяхме достатъчно зрели да поемем отговорностите на този вид отношения. Бяхме твърде концентрирани в себе си, за да можем да помислим и за другия — искам да кажа, че не бяхме готови още да се обвържем взаимно… Щастието ни сега е много по-ценно именно защото го постигнахме толкова трудно. Освен това нямаше да познаваме Сет… Мисля, че и двамата научихме истинското значение на любовта от него.

Ерик мълча цяла минута, преди да каже:

— Твърде млада си, за да бъдеш толкова мъдра.

— Ето какво иска да чуе една жена, легнала гола с мъжа си — че е мъдра.

Той се разсмя.

— Хайде да донесем Терън тук да спи с нас тази нощ.

— Окей, но по-късно. Егоистка съм и те искам още малко изцяло за себе си.

— Мисля, че ще мога да издържа това изпитание.

Тя го целуна и както ставаше обикновено с всички техни целувки — от лека ласка, целувката й се превърна в целувка на страстна самозабрава. Когато оттегли накрая устни от неговите, попита го задъхано:

— Кога ще се ожениш за мен? Утре?

— Той се протегна мързеливо.

— О, не знам — очите му се спряха на гърдите й и той проточи гласните. — До утре може да загубя уважението си към теб.

Зелените очи на Катлийн се присвиха и тя плъзна бързо ръка надолу по тялото му.

— Точно сега нямам нужда от твоето уважение.

Той бързо пое дъх, когато пръстите й се впиха в него.

— Може би ние… може би трябва все пак да определим дата… о, Катлийн…

— Знаеш ли какво искам?

— Не, но всичко мое е и твое — отвърна той. — Всичко, скъпа, всичко…

Тя се засмя тихичко и продължи:

— Искам всички да отидем в Арканзас и да се оженим в параклиса на Маунтин Вю. Искам Една и Би Джи да бъдат с нас. Можем да поканим още майка ти, Боб и Сали, Джейми и Дженифър, Джордж и Алис — може би и Елиът ще дойде. И, разбира се, Терън.

— Точно сега — прошепна Ерик — съм съгласен с всичко.

Тя отпусна коси над гърдите му, наведе се над него, докосна устните му и попита:

— Обичаш ли ме?

— Да, господи, да.

Той хвана ръката й със своята и я притисна към себе си. Сините му очи пронизаха тъмнината като маяк и я обгърнаха в светлината си.

— Да. Обичам те, Катлийн, обичам те с цялото си сърце, повече от живота си — отпусна се върху нея, обгърна я, с наслада вкуси от голотата й. Устните му я целуваха, а ръцете му галеха коприната под тях.

— Обичам те, Ерик.

— Обичам те, Катлийн.

Тялото му бавно се сля с нейното. Любовният им акт не познаваше граници, но сега той беше нещо много повече от физическо сливане. Този път знанието за пълното обвързване на другия му придаде нова сила. Не само телата им, но и душите им се сляха в пожара, който ги изгаряше отвътре…


Джордж тихо отвори вратата и надникна в стаята.

— Там са — съобщи той на любопитната Алис, която напразно се опитваше да погледне над рамото на съпруга си. — Сгушили са се и тримата в едно легло.

Тримата в леглото не усещаха, че ги наблюдават. Спяха, обърнати в една посока. Ерик спеше с опъната над Катлийн ръка — дланта му лежеше върху рамото на сина им, който се беше свил до майка си.

— Те си принадлежат един на друг — не е ли чудесно, че са най-сетне заедно? — прошепна Алис, докато Джордж тихо затваряше вратата.

— Да, така е. Права си.