— Говориш за него в минало време — отбеляза тя тихо.

— Да. Почина преди десет години. Майка ми, която е дребна, добра и тиха — пълна противоположност на баща ми, все още живее в Нортуест.

Разговорът им беше прекъснат от поднасянето на храната. Катлийн с изненада установи, че независимо от всичко, можеше да се храни и скоро изпразни чинията си. Ресторантът на Кресън Хотел беше известен с чудесното съчетание на добра провинциална кухня и елегантно обслужване. Ерик похвали сервитьора за постигането на тази рядка комбинация, докато топеше залъци мека франзела в гъстия сос на пърженото пилешко — според него то беше несравнимо по вкус.

Катлийн отклони предложението му за десерт, но беше убедена да изяде остатъка от поднесените франзели с уханния гъст мед, докато пиеха кафето си.

Когато донесоха сметката на Ерик, Катлийн поиска да плати своята част от вечерята, но думите й бяха посрещнати с гневен поглед.

— Една предложи да дойдем тук — защити се тя.

— Госпожице Хейли, аз съм за равенство между половете — но до известна граница. Аз ще платя сметката.

Строгата линия на челюстта му и твърдият му, нетърпящ възражения тон й дадоха да разбере, че споровете по този въпрос са излишни.

— Къде е салонът с дансинга? — запита Ерик, когато излязоха от ресторанта и прекосиха фоайето.

— Не е задължително да отиваме там — запротестира бързо Катлийн.

— О, да, разбира се, че ще отидем. Една ще очаква от нас подробен доклад и аз се страхувам, че ще изпадна в немилост, ако не танцувам с теб поне веднъж.

Решителният израз на лицето му говореше достатъчно красноречиво, че е безполезно да спори и за това.

— По онези стълби надолу.

Той я поведе по широка стълба с резбовани перила до приземния етаж, където се намираше спокоен салон за коктейли. Това беше непретенциозно помещение, малко по-голямо от механа. Зад бара проблясваха етикетите на различни търговски марки бира. Тази вечер посетителите не бяха много, но пред малък дансинг, потънал в тъмнина, свиреше оркестър от трима души.

Без да обръща внимание на малкия брой посетители и на факта, че никой друг не танцуваше, Ерик хвана Катлийн за ръка и я поведе към дансинга, където я притегли в ръцете си.

Оркестърът свиреше балади. Изтанцуваха две от тях по традиционния начин, въпреки че ръката на Ерик на гърба й я притегляше към тялото си с чувство на притежание.

На третата мелодия той вдигна ръцете й и ги постави около врата си, а със своите обхвана талията й. Отпусна глава до нейната и прошепна в ухото й:

— Така ми харесва повече. Все едно че се любим с музиката.

Катлийн задържа дъха си, когато той я притегли по-плътно. В мига, в който я притисна, усети, че е напрегнат от желание. Бе заровил нос в косата й, вдъхваше с наслада сладкия й аромат. Устните му докоснаха ухото й, когато прошепна името й. И в следващия миг те бяха върху нейните, разтвориха ги и я дариха с нежна целувка.

— Прекрасно е да те чувствам плътно до себе си. Обичам начина, по който тялото ти се движи в унисон с моето. Обичам начина, по който изглеждаш, миришеш, обичам вкуса на устните ти.

Изминаха няколко дълги секунди, преди да разбере, че музиката беше спряла и че триото оставяше настрана инструментите си, подготвяйки се за почивка. Катлийн се отблъсна плахо от Ерик.

— Май няма да е зле да отведеш бързо вкъщи тази разгонена женска, приятел. Изглежда ми узряла и напълно готова за леглото.

Вулгарният глас на непознатия разби на парчета малкия им личен свят и ги върна рязко на земята.


Пета глава

Катлийн се обърна бързо към притежателя на отблъскващия носов глас и видя двама младежи, седнали на една от малките маси около дансинга. Бяха се отпуснали назад на столовете си с глупави и нахални физиономии и каубойски шапки с широки периферии и ленти, бутнати назад към тила.

Гореща червена вълна заля лицето й. Обърна се бързо и без да изчака Ерик, се впусна към вратата. Но резкият шум от падане на столове върху пода я закова на място.

С инстинкта на диво животно Ерик скочи срещу двамата младежи. Първият му юмрук попадна под брадата на единия. Той излетя от стола си и се приземи безпомощно на пода. Другият се изправи с надежда да се защити, но в корема му попадна вторият железен юмрук на Ерик и докато се навеждаше в агония от болката, позна и силата на удара на Ерик в челюстта си.

И двамата се вторачиха във видеооператора със замаяни и изплашени очи от унизителната си поза на пода.

— Почерпете се от мен, за да се поохладите малко, момчета — каза им той весело и им хвърли пет долара на масата. После, с достойнството на монарх, се присъедини към Катлийн и я изведе от смълчания клуб.

Едва когато изкачиха стълбите и пресякоха фоайето, тя го запита разтреперана:

— Добре ли си, Ерик?

— Разбира се. Защо да не съм? Те си заслужиха боя — усмихна й се и стисна успокоително ръката й. — Спокойно, нищо им няма. Честна дума. Не са изпитали дори част от болката, която можех да им причиня.

Точно това я тревожеше. В мига, в който се беше обърнал към двамата младежи, беше уловила такъв заплашителен израз на лицето му, че смразяващи трънки плъзнаха по гръбначния й стълб. Беше оголил зъби в животинска гримаса и ръцете му бяха стиснати в юмруци, отпуснати до тялото му, свито в готовност за скок.

Беше споменал за свирепия нрав на баща си. Очевидно кръвта на викингите в него, която реагираше така буйно на всяко чувство, не беше имунизирана срещу гнева.

— Ще можеш ли да ме насочваш, докато излезем от града? Улиците тук са истински лабиринт — замоли я Ерик веднага щом влязоха в колата му.

Този любезен мъж ли нападна двамата младежи преди малко? Катлийн се засмя нервно и му даде първите упътвания:

— Караш направо към следващите няколко блока.

— Направо? Шегуваш се! — каза той, като направи първия остър завой.

Беше прав — по-голямата част от улиците на Юрека Спрингс бяха наистина уникални. Всяка от тях се увиваше около възвишенията на вид без определена цел, но все пак успяваше да се влее в по-широките и леки за шофиране пътни артерии.

От двете страни на тесните лъкатушещи улици се издигаха исторически сгради, украсени с резба и прави тавански прозорци, а пред тях пъстрееха лехи здравец, петунии и невен. По-голямата част от тези стогодишни къщи бяха напълно реставрирани и боядисани в свежи, контрастиращи цветове, което превръщаше това малко арканзаско градче в нещо като Дисниленд.

— Искаш ли да спрем на някое друго място? — запита Ерик, когато стигнаха до магистралата за Маунтин Вю.

— Не. Приятно ми беше да напусна лагера за няколко часа, но утрешният ден ще бъде изморителен като днешния, а на следващия ще ходим с автобус до бързеите на Бъфало Ривър.

— Хей, това звучи чудесно! Ще може ли да се присъединя към вас?

— Разбира се — усмихна му се в тъмнината на колата. Ерик по всяка вероятност бе забелязал поканата в очите й и не се опита дори да прикрие желанието си, когато й заповяда дрезгаво:

— Ела тук.

Тя се премести по-близо до него. Бедрата им се докосваха.

— Така е по-добре — той й се усмихна, преди да я целуне леко по устата.

Когато очите му се върнаха към пътя, той вдигна ръката й и докосна дланта й с горещи, влажни устни. Без да освободи ръката й, той я постави на бедрото си. Пръстите й се разтрепериха, но неговите ги задържаха властно.

След като стигна до главната магистрала, Ерик можеше вече без нейна помощ да се прибере в лагера. Равномерното бръмчене на мотора, пълният й стомах и тихата музика от неясно осветеното табло приспаха Катлийн. Тя отпусна глава назад и затвори клепачи.

Ръката му се вмъкна под полата й, погали гладката кожа на бедрото й, откри най-мекото и топло място и замря. Само от време на време тя чувстваше лекото докосване на върховете на пръстите му.

В полусънно състояние усещаше възбуждащия аромат на одеколона му — силен, но не прекалено. Беше свеж, чист и остър, напомняше за морски въздух и есенен ден. Пред затворените й клепачи застана викинг с лицето на Ерик, който прибираше кораба си във фиорда, а там го чакаше момиче с нейните очи…

Сънят й стана още по-приятен, когато върналият се воин скочи на брега и обгърна момичето с мускулестите си ръце, целуна устните му, погъделичка ухото му с мустаци. А тя с радостен смях го притегляше все по-близо до себе си…

Катлийн още се усмихваше на съня си, когато колата спря пред бунгалото й. Нямаше сили да помръдне.

— Будна ли си? — дъхът на Ерик се плъзна по врата й.

— Не — отговори му тя сънливо.

Той се засмя.

— Така си и помислих. Вкъщи сме. Слизай.

Преди да разбере какво точно става, той отвори вратата откъм нейната страна, повдигна я от мястото й, измъкна я от колата и я понесе към бунгалото й, обгърнал с една ръка раменете й, а другата подпъхнал под коленете й.

Отвори скърцащата лека врата, задържа я с гръб, за да не се затръшне шумно. После я понесе през задяната с лунна светлина стая към леглото.

Отпусна леко главата й върху възглавницата и я целуна по челото. Остави я за момент, пусна вентилатора, без да светва лампите. Съблече блейзера си и го захвърли върху стола.

Катлийн беше странно отмаляла. Не можеше да си спомни някога да се е чувствала толкова безпомощна. Като че ли всичките й мускули се бяха разтворили — и въпреки това те вкупом се устремиха към Ерик, когато той легна до нея на тясното легло и я обгърна с ръцете си.

Устните му жадно потърсиха нейните. Този път в целувката му липсваше убеждение, нямаше финес. Устните му настояваха за нея, искаха я, но им беше отказан триумфът на победителя — тя посрещна жаждата им с пламенност, която изненада дори нея самата. Отворила с готовност уста, Катлийн преплете език с неговия в сладка самозабрава.

Постепенно първоначалният им глад поутихна, но в никакъв случай не се уталожи. Ерик направи пауза само да си поеме дъх, без да откъсва напълно устни от нейните.

— Чаках за това цял ден. Прекарах всяка секунда миналата нощ в копнеж по теб, вкусвах те, опитвах се да прогоня мириса ти, вида ти, усета за теб, за да не полудея напълно. А сега нищо не е достатъчно за мен… нищо…

Устните му още веднъж потърсиха нейните.

Катлийн ги посрещна с доверие и почти същата жажда. Той простена дълбоко в гърлото си, когато тя прокара език по долната му устна и после под коприната на мустаците му.

— Господи, Катлийн, толкова силно те желая.

Това беше всичко, което успя да каже, преди да вмъкне палци под презрамките на корсажа й и да ги смъкне надолу.

Устните му вкусваха всяка частица от гърлото и деколтето й надолу — беше като чревоугодник на пир… Катлийн зарови пръсти в косата му, опиваше се от мекотата й. Когато устните му достигнаха горната извивка на гърдите й, той се спря изчаквателно.

Вдигна глава и я погледна в очите, потърси в тях знак за протест. Пръстите му разкопчаха горното копче на корсажа й. И когато Катлийн нищо не направи, а продължи да го гледа с широко разтворени доверчиви очи, той разкопча и второто. Третото. Четвъртото. Всичките — но пак продължаваше да я пронизва със синята светлина на очите си.

После бавно, като удължаваше предвкусването на удоволствието, той разтвори корсажа й, с поглед, впит в гърдите й.

— Иска ми се да има светлина — прошепна той дрезгаво. — Да виждам лицето ти. Искам да виждам как изглеждаш, когато правя това.

Докато говореше, той докосна една от гърдите й с върха на пръста си и почувства как тя потръпна от тази милувка.

Трябва да го спра. Трябва да спра това. Думите се въртяха в главата й като катехизис, но нямаше сили да го направи. Пръстите на Ерик бяха така нежни и същевременно изискващи… Той я изследваше, изучаваше я, галеше я, завладя я възбуда, непозната за нея до този момент…

А й предстоеше да научи, че това беше само началото. Той наведе глава и я покри с устни. Беше обвита в сладък, горещ, мокър капан, от който не искаше да избяга.

Усети ръката му да се движи нагоре по бедрото й в чувствена ласка. Кога беше вдигнала колене? Защо бедрата й се въртяха в еротичния ритъм на някакъв езически балет? Не, това нямаше значение. Нищо нямаше значение, докато с устни върху гърдите й той продължаваше да изпълва тялото й с това непознато досега удоволствие.

Прошепна ли името му? Помоли ли го да я докосне с ръката, която носеше жадуваното облекчение? Усети ли той неизразената й с думи молба? Не разбра, но не беше в състояние да се съпротивлява.

Беше изхвърлена като с катапулт от летаргията си, когато той стана от леглото и започна да разкопчава нетърпеливо ризата си, като едва не откъсваше копчетата от плата.