Тереза Медейрос - Крадец на сърца

Когато започна да милва коленните й ямки, Луси рухна върху него и се настани в скута му, с което наруши равновесието му. Той я прегърна здраво и заговори напевно:

— Ето че голата, зачервена и толкова… почтена мис Сноу падна в недостойния ми скут. Погледна ли календара? Да не би да е вече Коледа?

— О, ти изобщо не заслужаваш подаръци. Защото през цялата година беше много лошо момче — пошепна тя, опряла устни в шията му, и се притисна към него, за да скрие, доколкото беше възможно, голото си тяло. Дрехите му раздразниха голата й кожа и тя простена от неудовлетворено желание.

— Аха, а ти се смяташ за добро момиче, така ли? Тогава няма смисъл да наказват и двама ни заради мен — отсече той, вдигна я високо във въздуха и я отнесе до леглото, което досега й беше изглеждало толкова грамадно и пусто. Сега, когато Жерар беше до нея, огромните мебели се изпълниха с чувствени обещания за лукс и сладостни преживявания. Когато се отпуснаха върху мекия матрак, тя нетърпеливо смъкна ризата от раменете му, жадуваща да усети вкуса на кожата му.

Устните й се плъзнаха по шията му, по ключицата и спряха за дълго върху извития белег, който му бе причинила със собствената си ръка. Тя въздъхна разкаяно и го целуна нежно.

— Не го прави — пошепна Жерар и вдигна лицето й. — Тогава заслужавах много по-страшно наказание от тази раничка. Нека бъдем благодарни, че не улучи.

— О, аз се прицелих съвсем точно — призна тя. — Не бих понесла да пронижа сърцето ти.

Той притисна ръката й към гърдите си и тя усети лудото туптене вътре.

— Никога нямаше да намериш сърцето ми, защото отдавна го бе откраднала.

Докато устните му лениво милваха нейните, Луси нетърпеливо разкопча последните две копчета на ризата му и я измъкна от колана. Той потърка гърдите си в подканващо мекия й бюст и късите, твърди косъмчета раздразниха допълнително чувствителните връхчета на гърдите й. Стоновете им се сляха.

Той пое съскащо въздух, когато Луси смело продължи надолу, спря за известно време на талията и очерта контурите на мускулестите му хълбоци. Тя се поколеба, когато стигна до колана на бричовете, но любопитството надделя и щеше да го разсъблече изцяло, ако Жерар не бе сграбчил китките й в паническа хватка.

— Не, ангеле мой, още не. Или всичките ми добри намерения ще идат по дяволите. Моля те, нека не изпробваме силата на волята ми.

Очевидно той не хранеше същите съмнения по отношение на нейната воля. Тя бе готова да се предаде още когато наболата му брада бе подраскала нежната кожа на корема й, но когато същото драскане се повтори и върху вътрешната страна на бедрата й, едва не полудя от желание.

Тя задърпа безпомощно косата му, разкъсвана от радостно очакване и страх.

— Моля те, недей! Не го прави с мен! Грешно е…

Топлите му ръце се плъзнаха между бедрата й и ги разтвориха.

— Трябва да го направя, любов моя. Нали ти ме помоли да те опозоря.

Това беше окончателната й капитулация. Под парещата горещина на устата и езика му съпротивата й се изпари. Той преодоля умело плахостта й и я понесе във водовъртежа на неописуеми плътски радости. Дълбокият стон, който се изтръгна от устата й, не беше неин, а на някаква непозната. Тя се устреми срещу него и за да я възнаградят, пръстите му продължиха това, което беше започнала устата, и проникнаха там, където езикът не можеше.

Тялото й се разтърси от сладостни тръпки, тя извика и рухна върху него. Жерар обгърна тръпнещото й тяло със силните си ръце и целуна сълзите по зачервените бузи. Тя го погледна учудено, защото не помнеше да е плакала.

Когато най-после я положи под себе си на леглото и смъкна панталона си, очите му я изгаряха като огън. Когато Луси пожела да удовлетвори любопитството си и рискува един нервен поглед, той бързо взе лицето й между ръцете си и я дари със замайваща, страстна целувка, която носеше вкуса на собственото й сладко отдаване.

Не беше нужно нищо повече. Нежността в погледа на Луси го лиши от последната капка самообладание. Той беше изразходвал цялата сила на волята си и вече не беше в състояние да сдържи каквото и да било обещание. Пропастта беше пред него. Чувстваше се така, сякаш щеше да се люби с жена не за пръв път след шест години, а за пръв път в живота си. С цялата жажда на момче и с неопитния, тромав, егоистичен глад на първия път.

Когато ръката разтвори бедрата й, за да провери готовността й, очите й овлажняха от желание. Жерар съзнаваше, че за малкото време, откакто се познаваха, й беше причинил твърде много болка. Не искаше да прибави към престъпленията си още едно, и то непростимо. Ала страхът му се оказа напразен. Тя беше готова за него като никоя жена досега. Луси буквално вибрираше от желание. Той простена и внимателно проникна във влажната й утроба.

Очите й се разшириха в израз на удоволствие и ужас, когато усети в себе си онова, което не бе могла да разгледа в детайли.

Той си забрани да се усмихне на очарователното й незнание, опря се на длани и застана над нея. Не устоя на изкушението и се погледна, за да проследи как бавно, но неотстъпно се потапяше във влажните руси кичурчета между бедрата й.

Когато я прониза остра болка, Луси извика уплашено. Усети, че той веднага спря като отблъснат на прага на рая.

— Няма нищо, мина ми — опита се да го успокои тя. — Наистина… харесва ми.

Мрачното му изражение издаде, че бе прозрял лъжата й.

— Не ти вярвам, мишленце. Изобщо не ти харесва. Но ти обещавам, не, кълна се, че много скоро ще ти хареса наистина.

За първи път, откакто се познаваха, Жерар Клермон щеше да удържи на думата си.

За учудване на Луси той се отдръпна малко назад. Тя си мислеше, че това ще й донесе облекчение, но усети само изнервяща празнота, която умоляваше да бъде запълнена. Затова уви крака около хълбоците му и се притисна към него. Но той се отдръпна още малко назад и тя изплака от разочарование.

— О, моля те — прошепна задавено.

Не можеше да му се разсърди за триумфалната усмивка.

— Както желаете, мис Сноу. Аз живея, за да ви бъда в услуга.

И как само й услужи. Заби се дълбоко в нея с мощен тласък и пошепна с пресекващ глас:

— Така по-добре ли е?

Мечтателната усмивка на Луси беше достатъчен отговор. Още от самото начало беше заподозрял страстта, която се криеше под хладната фасада, и Луси не го разочарова. Когато нахлу още по-дълбоко в нея, тя се нагоди съвсем естествено към ритмичните му движения.

Той отметна глава назад и стисна здраво зъби, за да забави екстаза.

— Боже господи, Луси — изохка той, — знаеш ли всъщност какво правиш?

Луси усети, че зад търпеливата фасада на Жерар дебнеше нещо — склонност към насилие, която обаче нямаше нищо общо с бруталността, а идваше от сърцето на дълго гладувал мъж. Тя се побоя от интензивността на това насилие, но беше готова да му направи подарък, по-голям от невинността си: позволението да загуби контрол и да задоволи егоистичните си инстинкти с нейното покорно тяло.

През миналите седмици тя беше опознала характера му много по-добре, отколкото беше склонен да й позволи. Той беше човек, който се грижеше за другите. Грижеше се за екипажа си, за брат си и — макар че никога нямаше да го признае — за нея. Крайно време беше някой да се погрижи и за него.

Тя приближи лицето му към своето и проговори решително:

— Не се въздържай. Не и с мен. Не искам никога да се въздържаш, когато си с мен. Искам от теб всичко, което можеш да ми дадеш.

Тази нежна подкана беше повече, отколкото Жерар можеше да понесе. Тя отвори всички шлюзове пред хаоса на чувствата му. Желанието избликна с неудържима сила, тъмна, примитивна и почти зверска. Той престана да мисли, превърна се в твар, следваща единствено инстинктите си. Инстинкти, които толкова дълго си беше отказвал, че им бяха необходими само няколко думи, за да се освободят от контрол.

С последните остатъци от здрав разум той намести бедрата й, за да е сигурен, че жадните, дълбоки тласъци ще стимулират онази чувствителна перла, скрита между лененорусите кичурчета.

Луси затвори очи и изложи тялото си на пламтящата страст, докато Жерар й даваше всичко, на което беше способен. И още повече. Той я отведе бързо до безумния екстаз. Не знаеше милост. Когато Луси беше готова да повярва, че тялото й няма да понесе толкова силни чувства, той сложи ръце на седалището й, вдигна я към себе си и се заби толкова дълбоко в нея, че тя усети биенето на сърцето му, сякаш беше нейното. От гърлото и се изтръгна тих, накъсан вик, след което звездното небе в сърцето й се разпръсна на хиляди искри.

Оргазмът на Луси беше спасението на Жерар. Той му остави време да й се наслади. Стана точно както се беше опасявал — той стигна много бързо до края, но този край продължи цяла сладка вечност. Зашеметяващите спазми на Луси поеха в себе си всяка сладостна капка.

Той рухна безсилно върху нея.

— Причиних ли ти болка? — попита след малко той, все още дишайки тежко.

— Боя се, че съм смъртно ранена. Но не ме е грижа, като знам, че ще умра в твоите ръце — пошепна задъхано тя.

Тя се опита да се отдели от него, но той я задържа.

— О, не, още не съм свършил с теб. — Този път в момчешката му усмивка нямаше и следа от цинизъм. — По дяволите, та аз изобщо не съм започнал.

Той завладя устните й в целувка, която изразяваше цялата нежност, на която беше способен.

Горещите му устни помилваха ухото й и Луси се намръщи.

— Чу ли това, Жерар? Гърми.

— Глупости — промърмори той и загриза крайчето на ухото й. — Сърцето ми бие.

Когато езикът му се плъзна в ушната мида, Луси застена от удоволствие, затвори очи и се наслади на тръпките, които се разнасяха по тялото й.

— Освен това видях светкавица.

— Ласкаеш ме, любов моя. Я да видим, може би ще накарам и небесните тръби да зазвучат.

И той щеше да успее, ако изведнъж целият кораб не се бе разтресъл, сякаш ударен от огромен юмрук. „Отмъщение“ се залюля и двамата се търколиха на пода заедно с възглавниците и завивката.

— Този кучи син! — Моментално отрезвял, Жерар скочи, нахлузи бричовете си и отиде до прозорчето.

Следващият трясък прозвуча още по-ясно и по-злокобно от гръмотевица. Оръдията на „Аргонавт“ бълваха пламтящооранжеви огнени кълба. „Отмъщение“ направи рязък завой надясно и принуди Жерар да се залови за стената, за да не падне.

— Този проклет кучи син! — повтори той, този път много по-лично. — Що за чудовище е този тип, та заповядва да стрелят по собствената му дъщеря? Може ли такъв човек да бъде баща?

Звук, много по-необикновен от трясъка на оръдията, го накара да се обърне. Луси затискаше устата си с ръка, но кискането и проникваше между пръстите. Тя беше толкова прекрасна с розовата си кожа и разбърканите кичури около лицето, че Жерар изпита дива болка. Шеговитата й забележка, че иска да умре в неговите обятия, в крайна сметка можеше да се превърне в истина.

— Толкова съжалявам — пошепна задъхано тя, без да престава да се смее. — Не знам какво ме прихвана. Обикновено не съм толкова истерична.

Паническият му страх, че може да изгуби Луси в тази битка, му отне търпението, което би проявил в други подобни случаи. Той падна на колене и я хвана за раменете.

— Ти не разбра ли какво става тук? Този жалък кучи син… — Той млъкна и се опита да овладее паниката си, за да не я обиди. — Баща ти стреля по нас!

Ужасът му нарасна, когато Луси отметна глава назад и избухна в такъв луд смях, че очите й се насълзиха.

— Точно там е работата. Ти още ли не разбираш? Този „жалък кучи син“ не ми е баща!