Първият ден, на зазоряване, щеше да се проведе парад на състезателките. Те щяха да преминат покрай преценяващите, приветстващи и ликуващи тълпи и да спрат пред официалната трибуна, където е принц Роуан.

Жените се събраха на тренировъчното поле на ириалите и Джура за пръв път добре огледа другите претендентки. Имаше две ултенки и Джура знаеше, че са дошли само заради вълнението и шанса да откраднат каквото успеят. Имаше и по-дребни жени, за които обаче Джура знаеше, че са бързи и сръчни. Как само местеха големите си влажни очи от човек на човек и се усмихваха по своя тайнствен, вбесяващ начин, помисли си тя. Имаше и около половин дузина вателки, като всяка носеше над лакътя си по една от красивите гривни, които вателите правеха. Тези жени можеха да се бият свирепо.

Имаше и осем феаренки, но Джура не се боеше от тях. Виртуозни на кон, хората от това племе бяха като риби на сухо, когато не са върху седлото.

Жени поленки не бяха дошли, но и никой не ги очакваше. Ако състезанието бе за рецитиране на епични поеми поленките щяха да са първи, но иначе хората от това племе не обичаха да се бият, освен ако не са принудени — а тогава бяха непобедими.

Останалите петдесет бяха зерни и ириалки. Всички от женската гвардия на Ириал участваха, дори новачките, с надеждата да спечелят ръката на Роуан. Зерните бяха странна гледка: огромни, мускулести, много от тях с белези от минали битки. Джура знаеше, че те са единствените опасни съпернички, защото въпреки че ириалките можеха да спечелят състезанията по бързина и сръчност, малко бяха тези, способни да се преборят с мускулестите зерни.

Силеан побутна Джура и кимна към Мела. Тя бе най-едрата, най-старата и най-отблъскващата.

Тръбите изсвириха и парадът започна.

Жените застанаха в дълга редица пред трибуната и Роуан в зелена ланконска туника слезе по стъпалата, за да мине пред тях и на всяка поотделно да пожелае успех. Той се задържа по-дълго пред Мела, гледайки я право в очите. Върхът на носа й липсваше, пострадал при някоя предишна битка. Силеан се усмихна, когато той и на Мела пожела успех, но Джура не реагира.

Когато Роуан спря пред Джура, тя не го погледна, а упорито се вторачи някъде вдясно.

— Бог да бъде с теб — прошепна той.

Миг след това последва вик и игрите започнаха.

Първият ден бе лесен и Джура пестеше силите си за следващите. От нея се искаше само да е сред водещите в отделните дисциплини, за да си осигури участие по-нататък. Тя неизменно бе в първата четворка, но никога не и победителка. Освен това не желаеше да покаже пред всички на какво е способна още първия ден. Мела спечели всички дисциплини, в които се състезаваше, дори надбягването, макар че избута с лакти една ириалка в последния момент.

Джура нямаше никаква представа как победите на зерните се възприемат от Роуан, но всеки път, когато обявяваха Мела за победителка, той вътрешно умираше, като в края на деня изглеждаше по-уморен от самите състезателки.

Джура напусна полето доволна и се завърна в помещенията, отредени за участничките, за да се изкъпе и отпочине.

В края на втория ден бяха останали само шестнайсет жени, които щяха да се състезават до края.

— Джура — каза Силеан, — който се изправи пред Мела в борбата, която ще загуби от нея.

— Може и да не стане така — отвърна Джура, но знаеше, че се самозалъгва. Рано на другата сутрин щеше да се тегли жребий, за да се види кой с кого ще се състезава и в коя дисциплина. Почти всички можеха да бият Мела по бързина, но в борбата щеше да е обратното. — Може да се падне на друга жребият, и тя ще загуби.

— Притеснявам се, че някоя от нас ще се изправи срещу нея.

— Аз — бързо каза Джура. — Мен може да победи, но поне ти ще трябва да се биеш срещу нея с прът. А тя ще е уморена от борбата с мен. Това мога да ти го гарантирам.

Силеан не се усмихна.

— Ела с мен. Искам да отида до града.

— Защо? — попита Джура рязко. — Каква работа имам в града, а и трябва да почиваме.

— Ще се срещна с принц Роуан — отвърна Силеан тихо.

Джура усети, че се ядосва.

— О? Иска да опита от това, което ще е негово? И с другите състезателки ли ляга? Например Мела?

— Престани! — нареди й Силеан. — Променила си се откакто той дойде. Не, не възнамерявам да прекарам нощта с него. Ако искаш да знаеш, Дейр уреди срещата.

— Дейр? — попита Джура ужасено.

— Ти толкова усилено тренираше, че нямаше време да се видиш с твоя избраник, но с мен не е така. Роуан е моят избраник, или поне мисля за него като за такъв, и искам да го видя, за да ми пожелае насаме късмет. Помислих си, че ще ти е приятно да ме придружиш и да се видиш с Дейр.

— Да — промълви Джура смутено, — разбира се. — Не бе се сещала за Дейр от дни насам. — Много ми се иска да го видя.

Пространството непосредствено пред градските стени и целият град бяха осветени от стотици факли. Пияни танцуваха и подскачаха на празненството. Толкова много хора потупваха Джура и Силеан по гърбовете, че Джура се пресегна да извади ножа си, но срещна само празната ножница.

Роуан ги очакваше в сянката на каменния замък на Тал. Беше тук от доста време, но бе готов да чака с дни, ако това означаваше да прекара няколко мига с Джура насаме. Тя по-добре се бе престорила, че не се познават. Беше почти доволен, че не го бе погледнала при откриването на игрите, защото можеше да изгуби контрол върху себе си.

Докато игрите напредваха и тя бе излязла на второ, трето а понякога и четвърто място, той започна да се съмнява дали може да победи. Нервно бе попитал Дейр за нейните умения като гвардейка. В края на втория ден знаеше, че вече не е в състояние да проявява предпазливост и бе помолил Дейр да уреди тайна среща с Джура.

Сега стоеше и я чакаше.

Джура усети присъствието му преди да го зърне.

— Ето го — посочи тя на Силеан, а гласът й бе прегракнал. Джура наблюдаваше как Силеан пристъпва към сянката и едрата ръка на Роуан я сграбчва. Ръцете й се свиха в юмруци. Значи бе истина; тя бе една от многото. Този отвратителен сатир налиташе и прегръщаше всички жени. Дали разказваше на Силеан за любовта си към нея? Всички твърдяха, че усилено тренира, но ако прекарваше толкова време в криене по конюшните и в целуване на жени, кога му оставаше време да се упражнява?

— Ти си Силеан? — чу го Джура да казва и двамата изскочиха от сянката, а Джура отстъпи назад.

— Дейр не ти ли каза за срещата? — попита Силеан.

— Той каза, че ще се срещна с… Да, да, разбира се, че ми каза. Сама ли си?

Джура го видя как се взира в тъмнината.

— Джура е с мен. Дойдохме насаме да ни пожелаете успех.

Очите му продължаваха да се взират в тъмнината и накрая спряха върху нея, макар да не я виждаше.

— Джура — промълви той и протегна ръка към нея. Джура не мръдна.

— Роуан? — промълви Силеан, докато той се устремяваше към Джура.

Роуан вървеше към Джура с протегнати напред ръце.

— Мога ли да те целуна с пожелание за успех? — попита той тихо.

Тя се съвзе.

— Достатъчно целувки раздаде за тази вечер — просъска му тя.

Роуан се разсмя и това я вбеси.

— Имам нещо твое — заяви той и протегна ножа. Тя го сграбчи, като внимаваше да не докосне ръката му. — Няма ли да ми благодариш, че ти го връщам?

Изведнъж Джура си даде сметка, че Силеан стои малко зад Роуан и е свидетел на целия разговор.

— Трябва да вървя — обяви тя. — Остани и пожелай успех на Силеан. — Извърна се и побягна от двамата.

Бе сляпа от ярост и нито видя, нито чу Дейр докато той не я догони и не я хвана. Вземайки го за Роуан, тя отчаяно се съпротивляваше, докато най-сетне разбра, че е Дейр.

— Кой те е наранил? — попита той, с гняв в гласа. — От какво бягаш?

Тя се вкопчи в него. Никой не им обърна внимание, тъй като много двойки пиянски се прегръщаха, а шумът от техните песни и викове бе оглушителен.

— Ела — каза Дейр и я поведе към едно по-закътано място. — Какво се е случило?

Тя обви врата му с ръце.

— Нищо. Нищо. Прегърни ме и ме целуни. — Той я послуша, но това не заличи образа на Роуан от съзнанието й. — Утре Силеан ще спечели и ще се омъжи за англичанина. Ние не можем ли също да се оженим?

Дейр я гледаше намръщено.

— Откъде този внезапен интерес към мен и моите целувки? Защо изведнъж реши да се държиш като жена?

Тя го отблъсна.

— Но аз съм жена. Само защото не се обличам като англичанката, дъщерята на Тал, не означава, че не съм жена.

— Познавам те, Джура. Познавам те от дете. Емоциите не управляват разума ти.

— Не го управляваха досега — извика тя, отблъсна го и побягна.

Силеан я чакаше и бе много, много сърдита.

— Възнамеряваш да спечелиш за себе си, нали? — пророни тя с едва сдържан гняв. — Той целуна мен, но ме сбърка с теб. Ти си ме лъгала, ти си го ухажвала зад гърба ми. Никога не си ми била приятелка. Приятелството ни е изтъкано от лъжи.

Силеан излезе, оставяйки Джура сама и разтреперана. Той бе виновен за това. Откакто дойде в Ланкония всичко в живота й се промени: Тал я мразеше, Силеан я ненавиждаше, Дейр я подозираше.

Единственият начин да накара всички да повярват, че не е коварна, бе да осигури победата на Силеан утре. Силеан щеше да победи, а Джура да се отърве от Роуан. Тя щеше да се омъжи за Дейр и той така щеше да запълва нощите й, че нямаше да мисли за друг мъж. Нейното привличане към Роуан бе само физическо и в това нямаше нищо чудно, тъй като бе осемнайсетгодишна девственица. Нуждаеше се от силен, здрав мъж в леглото до себе си, за да забрави този мекушав англичанин.

Мекушав, повтори си тя. Ако бе такъв, тя нямаше да се забърка в кашата, в която се намираше сега.

Докато се събличаше твърдо реши да се бие до смърт ако трябва, за да е сигурна в победата на Силеан. Те двете щяха да стигнат до финалния двубой и в момента, когато Силеан просто вдигнеше пръта, Джура щеше да се свлече на земята победена.

Утре по това време Силеан отново щеше да й бъде приятелка, а Дейр — неин съпруг. Утре в този час тя нямаше да е девствена.


Шеста глава

Сутринта Силеан изглеждаше доста уморена и отказваше да разговаря с Джура. Самата Джура направи опит да се сдобрят, но Силеан й обърна гръб.

Жените се отправиха към поляната; Джура усещаше как кръвта й закипява. По-скоро бе готова да й изтръгнат ръцете, отколкото да загуби в някоя от надпреварите.

Жребият бе теглен и, за неин ужас, в борбата Силеан, а не друга от жените, се падна срещу Мела. Останалите състезателки видимо изпитаха облекчение, тъй като Мела явно не гледаше на дисциплините като на спортни състезания, а участваше, за да победи на всяка цена.

Джура отново се опита да окуражи Силеан, но тя само просъска:

— Това развитие на нещата явно те радва. Сега ти ще бъдеш кралица. И какво? Възнамеряваш да отровиш Роуан и да дадеш трона на брат си ли? Или Роуан е този, към когото всъщност се стремиш?

Джура сви рамене.

— Ако не можеш да победиш една зерна, не заслужаваш да бъдеш кралица — каза тя и се отдалечи от намръщената Силеан.

През този последен ден Джура щеше да се състезава три пъти, а след това, на финала, щеше да излезе срещу Силеан — ако Силеан победи в борбата. Ако загубеше, тогава Джура щеше да застане срещу Мела и, независимо дали спечели или загуби, изходът нямаше да й допадне, защото или тя щеше да стане съпруга на Роуан, или Мела щеше да е кралица.

Силеан просто трябваше да спечели.

Джура се наложи с лекота в първите три дисциплини. Надбяга една от ириалките, след което заби шест стрели право в центъра на мишената и така победи едно феаренско момиче, което изненадващо бе стигнало до този етап на състезанието. Третата дисциплина бе малко по-трудна: трябваше да прескочи летва, поставена високо над земята. Едва успя. Почти се разплака от облекчение, когато далеч по-тежката от нея зерна бутна летвата и по този начин загуби.

На Джура й оставаше да се бие с победителката от двубоя между Силеан и Мела.

Битката между двете вече бе започнала. Тълпата инстинктивно усещаше, че това е решаващото състезание. Сравнявайки двете жени, изглеждаше сякаш орел ще се бие с колибри. Мела тежеше поне с двадесетина килограма повече от своята съперница. Силеан разчиташе на интелигентността, бързината и ловкостта си — предимства, които не помагаха много, когато едно дъбово дърво се готви да те задуши с клоните си и да те премаже.

Джура се присъедини към групата състезателки, застанали до оградата, за да наблюдават борбата. За разлика от тях, не викаше, а безмълвно се молеше с цялата си душа.