— Джура, изобщо не те разбирам. Ако искаш така воняща да се срещнеш с Брита, аз нямам нищо против. Просто си мислех…

— Ти изобщо не мислиш! — изкрещя му тя и избяга в гората.

Мразеше се за това, че се бе държала така. Мразеше тези нови, непознати чувства, които бушуваха в нея. Тя бе наясно със себе си, докато този англичанин с неговите чуждестранни навици не бе дошъл в Ланкония. Бе наясно с мястото си в живота. Знаеше къде се намира и къде иска да отиде, какво иска да направи. Разбираше и мъжете. Ланконските мъже ценяха здравите, разумни жени. Тал й бе показвал военни карти и беше искал мнението й относно планираните походи. Ако отговорите й му се стореха детински, той й го бе казвал — даже бе й крещял. Дейр очакваше от нея да бъде силна и безстрашна. Двамата заедно бяха участвали в две битки и тя го бе прикривала, както той очакваше.

Какво искаше от нея този англичанин? Той се ядосваше, когато тя го бранеше. Ядосваше се, когато го целуваше. Не искаше тя да язди редом с него. Не искаше да чуе идеите й за това, как да заловят Брита. Беше казал, че иска тя да се крие в гората, а в същото време ухажваше жена, която бе тероризирала две поколения мъже. Днес Джура също бе измъчила и то не без успех няколко мъже, но всичко, което й каза Роуан, бе, че вони.

Лицето й се изкриви, когато се сети за Брита, в бялата й одежда. Глупавият англичанин бе омагьосан от нея, но Джура добре знаеше каква е Брита. Може тя да му е казала, че е отпратила гвардейците си, но двама от тях бяха преследвали Джура с часове. Какви други лъжи му бе наговорила?

Без съмнение, Брита е наредила на своите хора да съберат войска, да нападнат и убият този неприятелски крал.

Джура излезе от гората и се върна при колибата. Тази нощ тя щеше да стои навън и да пази. Щеше да успее да предупреди глупавия англичанин, преди вателите да нападнат.


Десета глава

Джура се събуди стресната, щом усети, че тялото й пада напред. Бе задрямала, подпряна на едно дърво. Успя да бодърства през по-голямата част от нощта, но умората надделя няколко часа преди зазоряване.

— Добре ли си? — чу глас близо до себе си.

Тя се обърна удивена към Роуан. Той се бе излегнал на земята до нея и сякаш току-що се събуждаше.

— От кога си тук? — сопна се тя, търкайки очи.

— Когато заспа, се преместих близо до теб.

Тя се протегна, опитвайки се да прогони болката в гръбнака си.

— Гледай — каза той и кимна към колибата, от където излизаше пълничката селянка, като се протягаше и почесваше. — Вече са будни и никой не ни е нападал тази нощ. Казах ти, че трябва да ми вярваш. Брита наистина се интересува от моя план за обединяване на племената. Разговаряхме с часове миналата нощ.

Тя го погледна. Утринната светлина се отразяваше в златистите къдри на косата му. Очите му бяха сини като езерна вода.

— Измил си мръсотията от косата си, за да можеш да разговаряш с кралицата? Разбра ли какво иска Брита, та не се поддава на изкушението да убие двама ириали?

Гримаса изкриви лицето на Роуан:

— Джура, моля те, срещни се с нея. Тя е умна жена и сигурно ще ти хареса.

Джура разбра, че се държи детински — в края на краищата Брита бе майка на Дейр. Джура винаги бе харесвала Дейр — може би щеше да хареса и майка му.

Тя разкърши рамене:

— Ще се срещна с нея.

Роуан се изправи и се усмихна.

— Няма да съжаляваш — каза той окуражаващо. Джура беше изпънала раменете си, когато влезе в колибата. Брита седеше на нисък стол в ъгъла, близо до мангала. Когато Джура влезе, Брита вдигна поглед към нея.

Джура мигновено усети що за жена има пред себе си. Брита винаги бе живяла в света на мъжете. Джура бе чувала житейската история на Брита и се бе чудила, как една жена се е възцарила над цяло племе и на всичко отгоре бе успяла да запази властта си. Сега, когато видя блестящите, черни очи на Брита, Джура разбра. Тя усети силата и амбицията в този поглед. Някога бе попитала Дейр защо майка му не воюва с Тал, за да си върне сина. Сега й стана ясно, че Брита не би допуснала никой да застраши царуването й. Никой — дори собственият й син!

И Джура усети, че Брита я смята за враг. Замисли се какво ли цели сега тази красива кралица и косата й настръхна.

— Е — каза Брита с нейния дрезгав глас, — ти си жената, която заряза сина ми пред брачния олтар, за да спечели един крал англичанин.

Първата реакция на Джура бе да се защити, да обясни, но бързо овладя порива си.

— Да! — отвърна тя. — По-добре е да съм кралица на ириалите, отколкото на гладните ватели.

Джура чу как Роуан изстена зад гърба й, но не свали погледа си от Брита. Двете се разбраха — бяха във война!

— Кралица дева, както чувам — невинно каза Брита и измери Джура с поглед, като се усмихваше.

Джура бе облечена в тъмносинята униформа на вателската женска гвардия — туника, панталон, лък и колчан стрели, преметнати на гърба. Облеклото й остро контрастираше с красивата, бяла одежда на Брита. Златна огърлица с едри смарагди съблазнително се спускаше от шията към високата гръд на кралицата.

— Може би твоят съпруг не желае толкова мъжествена съпруга. Сигурно ще се чувства по-добре с истинска жена — спокойно продължи Брита.

«Ясно — помисли си Джура — тя иска Роуан.»

— Той бе лесно спечелен и може да бъде лесно загубен — каза Джура гласно и се обърна да излезе.

Роуан стоеше до вратата и тя трябваше да го изблъска, за да мине.

Джура извървя около миля през гората и стигна до малък поток. Смъкна омразните вателски дрехи и се гмурна в студената вода, за да отмие мръсотията и миризмата от тялото си. Не се бе чувствала по-нещастна през целия си живот. Даже когато и двамата й родители починаха толкова бързо един след друг, не се бе усещала толкова изоставена. Тогава до нея беше Дейр — той винаги се бе грижил за нея. Не и сега. В живота й бе влязъл този англичанин и я бе направил нещастна. Той се оплакваше от всяко нейно действие. Когато му спаси живота, бранейки тила му, той й каза, че би направила по-добре, ако се скрие в гората.

Караше я да се чувства непривлекателна и нежелана.

Тя излезе от водата и още мокра навлече вателските дрехи.

— Ето те и теб — чу се гласът на Роуан, но Джура не погледна към него, а продължи да връзва ремъците на ботушите си.

— Опитах се да я уговоря — каза той мрачно, — но ти явно си права — тази жена иска вателите и ириалите да се обединят, но не така, както аз си го представям. Тя иска да се омъжи за мен. Иска да те отстраня и да се оженя за нея. Ако направя това, тя ще разреши на вателите да се женят за ириали. — Той се намръщи. — Не биваше да се отдалечаваш толкова от колибата. В гората е опасно.

— А в колибата е безопасно? — усъмни се тя. — Мисля, че ти също си прав — аз нямам работа в земята на вателите. Не биваше да идвам. Връщам се в Ириал веднага щом се нахраня. — Тя тръгна в посока към колибата, но Роуан сграбчи рамото й.

— Не можеш да пътуваш сама през земята на вателите! — Всеки мъж, който те забележи, ще те нападне.

— Защо?! — изкрещя му тя. — Защо ще ме напада мъж?! Аз съм дева — нали помниш! Всички знаят, че съм нежелана! — тя освободи рамото си. — Върни се при Брита. Кажи й, че ще се ожениш за нея. Оставям те свободен и ириалите ще бъдат щастливи да видят как племената се обединяват с кралска сватба. Ти каза, че сватбата е най-добрият начин за обединяване на племената. Можеш пръв да дадеш пример!

Той изопваше лице при всяка нейна дума.

— А ти ще имаш Дейр — каза Роуан безизразно. — Той е мъжът, когото винаги си желала.

— Да, Дейр! — каза Джура и звукът на познатото име, любовта и спокойствието, което то носеше, докараха сълзи в очите й. Тя извърна глава. — Върни се при нея. Кажи й, че ще получи това, което иска. Тя ще има своя рус крал на ириалите, а ти ще започнеш да обединяваш племената.

— Ти плачеш за него! — прошепна Роуан. — Лееш сълзи за този мъж — за Дейр!

— Защо не! — изкрещя Джура в лицето му. — Винаги съм го обичала! Никога няма да обичам теб! Ти ми говориш за обети и молби. Не разбираш какво е обучена да прави една жена гвардеец. Иди при нея. Може би тя ще успее да те направи мъж!

Роуан стисна челюсти:

— Може би тя ще успее. Да, ти си права. Бракът ми с Брита ще бъде добър за Ланкония. В самото начало трябваше да помисля за това, вместо да свиквам Хонориум, надявайки се да… — той спря и я погледна. — Позволих на сърцето си да ме води. Дотук! Кралят на ириалите ще се ожени за кралицата на вателите! — очите му се присвиха. — Чудя се, дали принцът на вателите не трябва да се ожени за принцеса от друго племе, а не просто да вземе осиновената дъщеря на един мъртъв крал?

Когато Джура го зашлеви, той не спря ръката й. Тя бе силна и плесницата отекна в гората, но Роуан дори не извърна лице. Един дълъг миг двамата стояха и се гледаха.

— Тръгваме утре — каза той. — Брита ще събере млади вателски мъже и жени. От другата страна на границата ще докараме млади ириали. Сватбите ще станат там — на границата между земите на двете племена.

— И тогава аз ще взема Дейр — женена или не — каза тя. — И няма вече да съм дева!

Той се втренчи в нея за миг, лявата страна на лицето му още гореше от плесницата й, после се извърна и тръгна към колибата.

— Не тръгвай сама — каза й през рамо. — Ще те преследвам и ще те хвана!

И той си отиде.

Роуан не се отдалечи много — само толкова, колкото да се скрие от погледа й. Подпря се на едно дърво. Разтърка горящата си страна. И на него му се плачеше. Сякаш от момента на раждането си знаеше, че съдбата му е да бъде крал. Той винаги, съзнателно бе пренасял всичко в жертва на бъдещата си кралска власт. Правото да избере съпругата си бе единственото кътче от неговия свят, който той държеше да запази за себе си, въпреки настояванията на Фейлан. Роуан се досещаше, че единствено любимата жена можеше да компенсира разочарованията, които животът щеше да му поднесе. За това рискува с Хонориума. Не искаше да обижда народа на Ланкония, но повече от всичко искаше Джура. Освен в кратките мигове, когато изглеждаше, че Мела ще надделее, по време на състезанието Роуан бе сигурен, че Джура ще победи. Защото бе сигурен, че Джура го иска не по-малко, отколкото той — нея.

Очевидно това не е било така. Тя въобще не го е пожелала. Искаше му се да умре през нощта, когато разбра това.

Оттогава нещата тръгнаха от лошо, към по-лошо. Той изобщо не я разбираше. Разяряваше я всеки негов опит да я защити. Нима, за да й докаже любовта си, трябваше да й връчи меч и да я накара да рискува живота си, прикривайки гърба му? Това беше безумие! Тя скачаше от опасност към опасност и съвсем не виждаше, че Роуан се побърква от безпокойство за нея и не може да се съсредоточи върху задачите, стоварени на плещите му. Тя крещеше срещу му всеки път, когато той се опитваше да осигури безопасността й. Нищо не можеше да я зарадва.

А сега искаше той да се ожени за друга, за да може тя да се омъжи за Дейр!

Беше ядосан на Джура заради държанието й към Брита. Кралицата бе очарователна и бе заповядала на стражите си да се върнат в града. Бе доверила живота си в ръцете на Роуан. Той бе невероятно поласкан от доверието, което му бе оказала, и бе готов да оправдае това доверие с цената на живота си.

После бе дошла Джура и отново му бе обяснила, че е глупак и бе отказала дори да се срещне с Брита. Джура се бе втурнала в тъмната гора, като че ли е неуязвима за нападение и може да разбие цяла армия, ако се наложи. Той бе принуден да се извинява на Брита и да търси предлог да излезе, и се увери, че Джура е в безопасност.

Вироглавата малка котка бе бодърствала цяла нощ, пазейки колибата. Той бе разкъсван между благодарността към Джура и подозрението, че тя е просто глупачка. Ами ако тя беше права и сговорчивостта на Брита бе само фарс, а вателсите бойци са се готвели да нападнат колибата през нощта? Когато се развиделяваше и Джура задряма, Роуан реши, че не се е лъгал в добрите намерения на Брита. Вателската кралица желаеше мира не по-малко от него. Роуан отхвърли подозренията на Джура относно Брита. Той се ядосваше, че Джура не се довери на неговата преценка. Тя не му вярваше, винаги се съмняваше в него и го възприемаше по-скоро като англичанин, отколкото като ланкон.

И тази ужасна сцена в колибата — словесната битка между двете жени. Той се ужаси, че това може завинаги да провали преговорите между двете племена. Този път не последва Джура, когато тя избяга в гората. Остана с Брита, за да се домогне до нейното разбиране и прошка. Той искаше да обясни, че Джура е млада и темпераментна, но още преди да отвори уста, Брита изгони селяните от стаята и двамата останаха сами. Тя плъзна ръка по бедрото му.